В зависимост от това какво място заемат думата, образа и действието в мисловния процес, могат да се разграничат три основни типа мислене: конкретно-практическо, нагледно-образно и словесно-логическо (абстрактно-теоретично).
Конкретно-практическото мислене е основано на прякото възприемане на обекти. То е насочено към решаване на конкретни проблеми в условията на производствени, конструктивни, организационни и други практически дейности на хората.
Нагледно-образното мислене се характеризиращо се с изграждане на представи и образи. Нагледно-образното или художественото мислене се характеризира с това, че хората въплъщават абстрактните мисли в конкретни образи.
Словесно-логическото мислене се осъществява чрез използването на логически операции и понятия. Абстрактно или словесно-логическо мислене е насочено главно към намиране на общи модели в природата и човешкото общество. То отразява общите връзки между обектите в реалността и създава концепции.
И трите типа мислене са тясно свързани помежду си. Много хора имат еднакво развито конкретно, образно и теоретично мислене, но в зависимост от естеството на задачите, които решават, те извеждат на преден план подходящият тип.
Сподели с приятели: |
