Втората особеност на мисленето е обобщаването на знанията. Обобщаването позволява опознаване на общото и същественото в обектите от реалността. Това е възможно, тъй като отделните свойства на обекта са свързани помежду си. Общото съществува и се проявява само в конкретното.
Мисленето на човек протича под формата на преценки и извод . Преценката е форма на мислене, която отразява обектите на реалността в техните връзки и взаимоотношения. Всяка реализирана преценка е отделна мисъл за нещо и може да се нарече разсъждание. Разсъждението има практическо значение, защото то обикновено води до определен извод.
Изводът е заключение, получено от поредица от преценки и разсъждания. То дава нови знания за обектите и явленията от обективния свят. Изводите биват индуктивни, дедуктивни и по аналогия.
Мисленето е най-високото ниво на човешко познание за реалността.
За човешкото мислене от особено значение е речта, чрез която се формулират и изразяват мислите.
Обективната материална форма на мислене е езикът. Една мисъл се превръща в реалност както за себе си, така и за другите само чрез речта - устна и писмена. Благодарение на езика мислите на хората не се губят, а се предават под формата на система от знания от поколение на поколение.
Сподели с приятели: |
