2.2.2. Икономическа характеристика :
През последните шест години / 1999/2005 г./ икономическият растеж в България е положителен, като от 2000 г. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4 % годишно. Въпреки системния растеж на брутния вътрешен продукт /БВП/ в страната, българските райони са икономически най-слабите спрямо ЕС. През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силно развития български район – Югозападния, е 36,3 % от средното за петнадесетте страни-членки на ЕС и 40 % от десетте новоприети страни. Останалите райони за планиране са със стойности между 23,7 % и 21,7 % спрямо средното за ЕС.
Между самите райони в България няма много големи различия по отношение на БВП на човек от населението. Икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура.
По отношение развитието на предприемачеството, така както Европа продължава да страда от “предприемаческа празнота” спрямо САЩ, такова е съотношението България - Европа. Затова една от основните цели в Лисабонската стратегия за развитие на ЕС е развитието на предприемачеството. България като нов член на ЕС, и в това отношение трябва да търси ефекта на “догонващ растеж”. Страната се нуждае не само от повече предприемачи, но също и от условия, които да подкрепят растежа на предприятията.
Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и липсата на квалифицирана работна ръка все още се определят като ключови бариери за започване и разширяване на бизнеса. Женската самозаетост в индустрията обхваща едва 5 % от женската работна сила, а в сферата на услугите този процент е 9. Това показва един сериозен и недостатъчно използван потенциал.
Гъстотата на локализация на малки и средни предприятия също е индикатор за предприемачество. Простронственото разпределение на МСП показва концентрация в по-големите градски центрове и в регионите с по-добре развита и диверсифицирана индустрия.
А/ . ИНДУСТРИЯТА е най-динамично развиващия се сектор в страната и произвежда 30 % от брутната добавена стойност / БДС /. Най-голямо участие във формирането на БДС има Югозападния район. В Северен централен район индустрията показва променливо участие при формирането на БДС и е почти изравнено с дела на селското стопанство.
В община Борово индустрията се представлява от няколко малки и средни предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост. Повечето от тях са започнали своята дейност в началото на 90-те години на миналия век. Предвид предстоящите сериозни промени и преструктуриране на сектора, които произтичат от необходимостта българската индустрия да стане конкурентноспособна в рамките на ЕС, значителни потенциални възможности за устойчивост и растеж имат фирмите:
-
“Три Ко” ООД /производство на чорапи/, където работят 280 души – гр. Борово.
Фирмата работи съвместно с израелската фирма “Делта” и над 95% от продукцията й е предназначена за износ;
-
“Червен 2000” АД /производство на мелнични машини/ - 30души - гр. Борово. При силно свит обем на поръчки, произведената продукция е предимно за българския пазар ;
-
“ТИМ” ООД /производство на чорапогащи/ - 40 души - гр. Борово. Производството й е предназначено 100 % за българския пазар;
-
ПТК “Елкон “ /производство на ел.материали/ - 50 души – Борово. Част от продукцията е за износ;
-
ЕТ “Стефан Стефанов – КОНТЕКС” /производство на ризи и блузи/ - 23 души- Борово, работи предимно на ишлеме;
-
ЕТ ”Пламен Пенчев”/производство на мъжки ризи/ - 40 души- гр. Борово, произведената продукция е предназначена 40 % за българския пазар и 60 % за износ;
-
“Спирала” ЕООД /производство на дамски, мъжки и детски трикотаж/ - 15 души - гр. Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар;
-
“Икон” ЕООД /производство надувни изделия/ -30 души, гр.Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар ;
-
ЕТ”Валентин Панайотов” /месодобив и месопреработка/- 10 души - гр. Борово, реализира продукцията си предимно в Русенския регион;
-
ЕТ ” Сонипа – Г –Димитър Сотиров ” /месодобив и месопреработка/- 5 души - гр. Борово, реализира продукцията си предимно в русенска област;
-
“Борово” ЕООД / със 100 % общински капитал – услуги и производство на посадъчен материал и гъби/ - 3 души – гр.Борово.
Повечето от фирмите работят в град Борово. В съставните села няма разкрити производства. Тази тенденция се запазва от предходния планов период и няма сериозни индикации тя да се промени осезателно през периода 2007-2013 г. Основните характеристики на МСП, както в съседните общини от област Русе, така и в община Борово са следните :
-
Много нисък темп на икономически растеж, поради недостатъчния износ, свитото вътрешно потребление и неефективна структура на промишлеността като цяло.
-
Недостатъчни преки чуждестранни инвестиции, особено в инвестиции “на зелено”.
-
Необходимост от създаване на устойчива среда и условия за постепенно изменение на структурата чрез развиване на икономически ефективни производства.
-
Намаленото търсене и силната конкуренция, държавната бюрокрация, нелоялната конкуренция, както и малкият оборотен капитал, с който разполагат.
-
Основните проблеми на стартиращите фирми са осигуряването на начален капитал и пласментът на продукцията.
Б/ . СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО има около 11,4 % от брутната добавена стойност за страната. Сред районите с най-високо участие на сектора в БДС е и Северен централен район . Като цяло селското стопанство се характеризира със свръхзаетост, ниска ефективност и малка степен на комерсиализация на производството. Във всички райови за планиране то е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на поливните площи, остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и други дейности, свързани с преработка на селскостопанска продукция.
Община Борово е селскостопански район. Структуроопределящо за растениевъдството е зърнопроизводството. Общата обработваема площ е 127844 дка. О тях 35,37% са пшеница, 17,62 % царевица, 5, 37 % ечемик. От техническите култури най-голям е делът на площите със слънчоглед 28,96%. Трайните насаждения, зеленчуците и други култури заемат общо 12,74% от обработваемата площ. Тенденцията от последните години е намаляване на зърнените култури и увеличаване на площите със слънчоглед.
От животновъдството се развиват говедовъдство, дребен рогат добитък , свине и птици. От общото поголовие на едър рогат добитък - 58,65% принадлежи на части стопани . Останалите 41,35% пренадлежат на земеделски кооперации в пет населени места. От общото поголовие на дребния рогат добитък около 72% са овце и 28% - кози. От общия брой на овцете 11% са в земеделските кооперации на селата Г.Абланово и Батин. Останалите са на частни стопани. Козите изцяло се отглеждат от частни стопани. Свинете и птиците също принадлежат на частни стопани. През последните 3 години увеличение има само в броя на свинете и козите. При останалите видове се забелязва незначително намаление.
Борово, като община, фигурираща в Националния списък за изостанали селски райони, се стреми към една от основните цели за развитие на селските райони, а именно: “Да се постигне устойчиво развитие в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и изграждане на необходимата инфраструктура”.
Потенциалът на селските общини в Русенска област в отрасъла земеделие е сравнително добър. Във всички общини от тази група, вкл. и община Борово, има добри условия за изменения в структурата на производството, с цел използване на свободната работна ръка, чрез отглеждане на пчели / в общината има традиции в пчеларството/, билки, нетрадиционни трайни насаждения, ягоди, малини и други.
В/ . УСЛУГИ- Структурата на икономиката във всички райони за планиране се характеризира с най-голям относителен дял и трайна тенденция за нарастване на услугите. Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията / в следствие бързото развитие на мобилните комуникации / и финансовите услуги. След 1998 г. секторът на услугите в Северен централен планов район е един от водещите.
Икономическото преструктуриране, което протича интензивно в страната през последните години, допринесе за създаването и бързото развитие на услуги, подкрепящи бизнеса. Това са фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултантски, информационни услуги, услуги за търговия с недвижими имоти и други.
Ситуацията в сферата на услугите в община Борово е следната: В общината функционират 5 потребителни кооперации и 68 еднолични търговци с предмет на дейност – търговия с хранителни и промишлени стоки.Извършват се следните видове услуги:
-
фотографски услуги – гр.Борово и с.Обретеник;
-
стъклопоставяне,тенекеджийство, сарач, шивашки, обущарски, дърводелски и други услуги – гр.Борово;
-
изработване на надгробни паметници и бъчварски услуги – с. Обретеник;
В областта на изкупуването има пунктове за изкупуване на мляко във всички селища на общината. В гр. Борово и селата Обретеник и Брестовица има билкоизкупуване.
Наличните услуги се извършват предимно от частни предприемачи. Тук съществуват доста “непокрити ниши”, които с по-активно насърчаване и съдействие от страна на общината могат да бъдат запълнени.
Г/. ТУРИЗМЪТ, като отделен дял от сектор “услуги” бележи непрекъсната тенденция към увеличаване приноса му във формиране на БДС. България е страна с богат и многообразен потенциал за разнвитие на туризма. Наличните туристически ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или поне двусезонно. Природното богатство и културното наследство на страната дават възможност за развиване на нови перспективни видове туризъм -културен, екологичен, селски, приключенски, както и и създаване на атрактивни туристически продукти. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа усвоеност на атрактивтни за туризъм ареали- по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това страната е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа.
Туризмът е отрасъл, който в Северен централен планов район се развива със сравнително бързи темпове през последните години. Това се обуславя от благоприятните климатични условия и множеството природни, културни и исторически дадености. Русенска област има редица предимства като туристически и транспортен център: През територията на обладстта преминава най-голямата транспортна магистрала в Европа- река Дунав и е кръстопът на други важни транспортни коридори / 7 и 9/. Областта заема особено място в българската история и притежава богато културно-историческо наследство. Почвено-климатичните и екологичните условия в общините Борово, Сливо поле, Ценово, Две могили и Иваново предлагат благоприятни възможности за развитие на селския туризъм и за съчетаването му с културен и исторически туризъм по поречието на реките Дунав, Янтра, Русенски и Черни Лом.
На територията на община Борово има един туристически обект – хижа “Брестовица” с капацитет 60 легла, две зали и кухненски блок. Макар общината да е в Националния списък на общините с потенциал за развитие на туризма, сегашното състояние на този отрасъл е крайно незадоволително. Освен гореспоменатата хижа, други туристически или хотелски обекти няма. Липсват и квалифицирани кадри както изпълнителски, така и мениджърски за работа в системата на туризма. Все още не са изградени и нужните “атракции”, които биха привличали туристи в общината.
В Актуализацията на Общинската стратегия за развитие за 2005-2006 г. бе направен SWOT- анализ на всички положителни и негативни дадености за развитие на туризъм в община Борово. В стратегическата част на ОПР за периода 2007-2013 г. ще се заложат съответните мерки, които могат да превърнат “възможностите” в “силни” страни и да сведат до минимум “заплахите” в сферата на туризма. Това предполага необходимост от инвестиции и обединяване усилията на всички ангажирани в туризма, на местната и държавната власт, с цел разработване на конкурентноспособен туристически продукт, което ще гарантира разкриването на нови работни места и приходи в местния бюджет. В общински аспект постигането на тази цел трябва да започне с едновременното създаване на туристически обекти и поддържащата ги инфраструктура, както и привличане и обучение на млади хора за придобиване на квалификация за работа в сферата на туризма.
Д/. ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ- Бързото застаряване на населението през следващите няколко десетилетия подсказва, че предстои значително нарастване на правителствените разходи, освен ако не се случи фундаментална промяна в основните държавни програми. Според изчисленията на Службата по бюджет към Конгреса през следващите години те ще нараснат от 9% от БВП през 1996 г. до 17% през 2030 г. По-високите данъчни ставки биха могли да намалят предлагането на труд и в дългосрочен план предлагането на капитал и по този начин да намалят облагаемия доход от труд и капитал. Предлагането на труд обхваща не само участието в работната сила и отработените часове, но и избора на работа, натрупването на човешки капитал, местоположението и условията на работа и степента на усилията, риска и отговорността, които поемат хората. По-високите данъчни ставки променят формите на заплащането за труда. По-високите пределни данъчни ставки по доходите от труд предизвикват замяна на облагаем доход с необлагаеми допълнителни придобивки и по-приятни условия на работа. Степента на тези замени отразяват ефектите на дохода и на заместването, тъй като по-ниският нетен доход намалява търсенето на допълнителни придобивки. За постигане на поставените цели в плановия период е необходимо общината да се ориентира към трайно партньорство с гражданското общество и с местната частна инициатива. Трябва да се постигне баланс на интересите между
ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО ↔ ОБЩИНА ↔ МЕСТНИ ЧАСТНИ
ПРЕДПРИЕМАЧИ
|
Основен принцип в използването на средствата от ЕС е принципът за допълняемост. Това означава, че всяко финансиране на проект е обвързано със собствен принос- съфинансиране. За съжаление сега относително малка част от общините могат да отделят финансови ресурси за съфинансиране на проекти и дори само да тяхната подготовка. Основна причина за това е липсата на бюджетни средства, но съществуват и други ограничения, които трябва да бъдат преодолени. Усилията на всички заинтересовани страни, изобразени графично по-горе, трябва да бъдат насочени към: изграждане активно отношение към възможността да се печелят проекти; разработване на качествени проекти; изграждане на умения за планиране на ресурсите; изграждане на култура за местни партньорства и взаимопомощ.
Най-чувствителна нужда от обединяване на усилията и ресурсите за решаване на общи проблеми по икономически най-ефективен начин имат малките общини.
При кандидатстване по предприсъединителните фондове, основните трудности се определят от ограничените ресурси за разработване и съфинансиране на проекти, сложните процедури, които се изискват от регламентите на ЕС и не на последно място кратките срокове. За по-успешното усвояване на средствата по Структурните фондове на ЕС, е необходимо всяка община да направи своите прогнозни финансови разчети, да определи приоритетите си, да търси и изгражда партньорства със съседни общини с близки проблеми и приоритети, да се обединят усилия и ресурси за решаването на общи проблеми.
В община Борово, изхождайки от очерталите се тенденции в динамиката и структурата на паричните приходи и измененията в нормативната база, е налице следното развитие на бюджетния ресурс:
ПРИХОДИ
|
ПАРАГРАФ
|
ПЛАН
2004
|
ОТЧЕТ
2004
|
ПРОГНОЗА
|
1.Имуществени данъци
|
1300
|
90694
|
74894
|
56900
|
61000
|
68000
|
68000
|
-д-к в/у недвиж. имоти
|
1301
|
17650
|
18116
|
18200
|
20000
|
25000
|
25000
|
-д-к в/у наследствата
|
1302
|
100
|
2
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-д-к в/у превоз. ср-ва
|
1303
|
19000
|
19690
|
19700
|
21000
|
22000
|
22000
|
-д-к при придоб. на имущества
|
1304
|
36250
|
18776
|
19000
|
20000
|
21000
|
21000
|
Пътен данък
|
1305
|
17694
|
18310
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2.Неданъчни приходи
|
|
|
|
|
|
|
|
Приходи и доходи от собственост
|
2400
|
44800
|
45378
|
46658
|
48300
|
51550
|
47550
|
-нетни п-ди от продажба на услуги, стоки и прод-я
|
2404
|
22500
|
19753
|
19800
|
20000
|
21000
|
20000
|
-п-ди от наеми на имущ.
|
2405
|
19000
|
20168
|
21000
|
22000
|
23000
|
21000
|
-п-ди от наеми на земя
|
2406
|
3300
|
3744
|
4358
|
4000
|
5000
|
4000
|
-п-ди от дивиденти
|
2407
|
0
|
1234
|
1500
|
1800
|
2000
|
2000
|
-п-ди от лихви- банк.с-ки
|
2408
|
0
|
222
|
0
|
250
|
300
|
300
|
-п-ди от др.лихви
|
2419
|
0
|
257
|
0
|
250
|
250
|
250
|
Общински такси
|
2700
|
151980
|
159725
|
149013
|
161000
|
168500
|
165500
|
-за ползв. детски градини
|
2701
|
29100
|
24030
|
27500
|
28000
|
28000
|
26000
|
-за ползване ДСП
|
2704
|
41280
|
38328
|
39000
|
40000
|
41000
|
39000
|
-за ползв. пазари, търж.,...
|
2705
|
5000
|
4672
|
4700
|
4700
|
5000
|
6000
|
-за битови отпадъци
|
2707
|
48900
|
63773
|
53563
|
60000
|
65000
|
65000
|
-за технически услуги
|
2710
|
3000
|
6177
|
4500
|
5000
|
5000
|
5000
|
-за администр. услуги
|
2711
|
21500
|
19537
|
16500
|
20000
|
21000
|
21000
|
-за др.общ.такси, опр.със закон
|
2729
|
3200
|
3208
|
3250
|
3300
|
3500
|
3500
|
Глоби, санкции и нак.лих
|
2800
|
10000
|
6428
|
6500
|
6500
|
7000
|
6500
|
-глоби,санкции,обезщ
|
2802
|
10000
|
6428
|
6500
|
6500
|
7000
|
6500
|
Други неданъчни приходи
|
3600
|
195516
|
191879
|
2000
|
2000
|
2000
|
191000
|
-др. неданъчни приходи
|
3619
|
195516
|
191879
|
2000
|
2000
|
2000
|
1000
|
Приходи от прод. на общ. имущество
|
4000
|
79950
|
11459
|
40000
|
27000
|
22000
|
5000
|
-п-ди от продажба на ДМА
|
4002
|
74650
|
515
|
30000
|
15000
|
11000
|
5000
|
-п-ди от прод. на земя
|
4004
|
5300
|
10944
|
10000
|
12000
|
11000
|
0
|
-п-ди от концесии
|
4100
|
740
|
0
|
0
|
500
|
600
|
600
|
Помощи, дарения и др. безвъзм. получени суми
|
4500
|
7414
|
7414
|
0
|
7000
|
8000
|
8000
|
-дарения,помощи и др. суми от страната
|
4501
|
2850
|
2850
|
0
|
2000
|
2000
|
2000
|
-дарения,помощи и др. суми от чужбина
|
4502
|
4564
|
4564
|
0
|
5000
|
6000
|
6000
|
Всичко неданъч. п-ди:
|
|
490400
|
422283
|
244171
|
252300
|
259650
|
234150
|
Всичко приходи (1+2)
|
|
581094
|
497177
|
301071
|
313300
|
327650
|
302150
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Взаимоотношения с ЦБ
|
|
|
|
|
|
|
|
Палучени трансфери от ЦБ
|
3100
|
1494802
|
1494460
|
1336710
|
1914900
|
1893000
|
1805000
|
А/Обща допълв. субсидия
|
3111
|
821534
|
822372
|
740510
|
730000
|
740000
|
740000
|
Б/Обща изравн. субсидия
|
3112
|
169675
|
168640
|
164400
|
165000
|
166000
|
166000
|
В/Целева субсидия за КР
|
3113
|
75465
|
79200
|
71600
|
659900
|
627000
|
539000
|
-Държ. трансфер по ЗОДФЛ
|
3119
|
428128
|
428128
|
360200
|
360000
|
360000
|
360000
|
-Възст. трансфери от ЦБ(-)
|
3120
|
0
|
-145
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Трансфери
|
|
|
|
|
|
|
|
Трансфери м/у б.с/ки
|
6100
|
117624
|
117624
|
54222
|
-
|
-
|
-
|
-Получени трансфери (+)
|
6101
|
104869
|
104869
|
14023
|
-
|
-
|
-
|
-Трансфери от МТСП (-/+)
|
6105
|
12755
|
12755
|
40199
|
-
|
-
|
-
|
-Д-ти по опазв. на ок.среда
|
6400
|
-
|
-
|
1480
|
|
|
|
Временни безлихв. заеми
|
|
|
|
|
|
|
|
-м/у бюдж. и извънб. с-ки
|
7600
|
-19840
|
-17040
|
-2800
|
-
|
-
|
-
|
-погасени заеми (-)
|
7612
|
-19840
|
-17040
|
-2800
|
-
|
-
|
-
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВС. ПРИХОДИ:
|
|
2173680
|
2092221
|
1690683
|
2228200
|
2220650
|
2107150
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансиране на дефицита (излишъка)
|
|
50947
|
-93950
|
|
|
|
|
Предост. врем. фин. Помощ (нето)
|
7200
|
3000
|
6000
|
-6000
|
-
|
-
|
-
|
Заеми от банки в страната
|
8300
|
30000
|
30000
|
-16000
|
-
|
-
|
-
|
Депозити и средства
|
9500
|
17947
|
-129950
|
147894
|
-
|
-
|
-
|
-остатък от предх. период(+)
|
9501
|
17947
|
17947
|
147894
|
-
|
-
|
-
|
-нал/ст в кр. на периода
|
9507
|
0
|
-147897
|
0
|
-
|
-
|
-
|
ОБЩО ПРИХОДИ ПО БЮДЖЕТА
|
|
2224627
|
1998271
|
1816577
|
2228200
|
2220650
|
2107150
|
Сподели с приятели: |