Община борово, област русе общински план за развитие

1. УВОД

1.1. Общинският план за развитие /ОПР/ на община Борово за периода 2007 – 2013 година се разработва по силата на параграф 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за регионално развитие. Той е основният документ за определяне дългосрочните цели и приоритети на общината. за изпълнение на главната стратегическа цел – икономическо стабилизиране и социален напредък на община Борово.

При съставянето на ОПР, екипът от общински специалисти се е ръководил от Закона за регионално развитие /ЗРР/, Националната стратегия за регионално развитие на Р.България за периода 2005-2015г. /НСРР/, Областната стратегия и Регионалния план за развитие, ЗМСМА, Закона за общинските бюджети и други нормативни документи с национален и регионален характер.

• 
  ЗРР регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и срокове за разработване, както и ресурсното осигуряване.
  
• 
  Националната стратегия за регионално развитие /НСРР/ определя стратегическите цели на регионалното развитие на страната за периода 2005-2015 година. Тя дава основните ориентири при формулиране и провеждане на секторнитете политики с регионални последици и полага основите на координиране политиката за регионално развитие в районите за планиране. Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Р. България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към ЕС, където районите от второто равнище на Номенклатурата на териториалните статистически единици са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и мониторинг/ наблюдение и оценка/ по цел 1 на Структурните фондове.
  
• 
  Областните планове, които формират конкретното съдържание на плана, отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие.
  
• 
  Мястото и ролята на НСРР в системата от стратегически планови и програмни документи за регионално развитие са определени в Закона за регионално развитие. Националната стратегия трасира подхода отгоре-надолу, като по този начин става ориентир за областните стратегии, за общинските и регионалните планове за развитие, както и за Националната оперативна програма за регионално развитие. В тази връзка Общинските планове за развитие следва да транспонират целите и приоритетите на НСРР в съответствие с конкретните условия и спецификата на всяка община. Те се разработват в съответствие със специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта и съответния район за планиране. Програмата за реализация на ОПР може да осигури включването на планираните програми и дейности в Националната оперативна програма за регионално развитие, което е предпоставка за финансирането им. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако те не са част от планов документ, по който има обществено съгласие.
  

В ЗМСМА, чл.21, ал.1, т.12 дефинира конкретните правомощия на Общинския съвет, в чиито компетенции е да приема Общински стратегии за развитие, прогнози, програми и планове. А чл.44, ал.1, т.6 от същия закон възлага на кмета на общината организацията и изпълнението на общинските планове. Член 11, ал.1 посочва, че съставянето на общинския бюджет непосредствено се обвързва с Общинския план за развитие и Програмата за реализация, като се отчитат задълженията по национални и регионални програми и проекти. Така проектобюджетът на общината се координира с тяхната реализация и местното развитие се обвързва с възможността за предоставяне на целеви субсидии.

• 
  При разработването на ОПР са взети предвид и :
  

Към тази Наредба в Приложение № 8 към чл. 11, ал.2, т.2 е приложен Списък на общини и планински населени места с потенциал за развитие на селски туризъм. В този списък фигурира и община Борово.

Община Борово носи всички характеристики на изостанал селски район, затова е важно ОПР да се съобрази с целите, записани в Националната стратегия за развитие на изостаналите селски райони, а именно:

“ Специфичните цели на регионалната политика за изостаналите райони са: създаване на производствена заетост, развитие на устойчива стопанска дейност и постигане на икономически растеж, изграждане на основната техническа инфраструктура за нуждите на икономическото развитие, подобрен достъп до социалната инфраструктура /образование, здравеопазване, професионална квалификация на работната сила и осигуряване услуги за развитие на икономиката /, стабилизиране на малките градове в селска местност “.

“ Специфичните цели на политиката на регионално развитие по отношение на селските райони са: развитие на жизнен селскостопански сектор, диверсификация на структурата на икономиката, съобразена с местния потенциал, създаване на алтернативни източници на заетост и доходи, стабилициране на демографското и селищното развитие, опазване /съхраняване/ на специфичното природно и културно наследство.

При разработването на ОПР за период, в който България става пълноправен член на ЕС, са взети предвид и някои основни документи на Комисията на Европейските общности като:

• 
  Предложение за Регламент на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за селско развитие /Брюксел, 14.07.2004 г./;
  
• 
  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета във връзка със създаването на европейска група по трансгранично сътрудничество /Брюксел, 14.07.2004 г./;
  
• 
  Регламент на Съвета за създаване на Кохезионен фонд /Брюксел,14.07.04 г./;
  
• 
  Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие /Брюксел, 14.07.2004 г./;
  
• 
  Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета за Европейския социален фонд /Брюксел, 14.07.2004 г./;
  
• 
  Предложение на Съвета относно Европейския фонд за рибарството /Брюксел, 14.07.2004 г./;
  

На територията на общината осъществяват дейност едно общинско предприятие "Борово"ЕООД, частните фирми -"Трико" ООД за производство на мъжки, дамски и детски чорапи; "Тим" за производство на дамски чорапогащи, ПТК "Елкон" за производство на ел.контакти, разклонители и др. елматериали; "Икон" ЕООД за производство на надувни изделия; ЕТ “Контекс” за мъжка и дамска конфекция, “Спирала”- за трикотажни изделия; ЕТ “Сонипа-Г” и ЕТ“Валентин Панайотов” за месодобив и месопреработка, ЕТ “СИ–ПО – Пламен Пенев” за международен товарен транспорт и 95 други еднолични търговци. Структуроопределящи са производството на чорапи, чорапогащи, конфекция, месодобив и месопреработка.

Традиционни отрасли за общината са шивашката промишленост и селското стопанство /пшеница,ечемик,царевица,слънчоглед/ , където и делът на заетите е най-голям.
1.3.2.Селско стопанство:
На територията на общаната функционират 11 земеделски кооперации в седемте населени места. Структуроопределящо за растениевъдството е зърнопроизводството /пшеница, ечемик и царевица/. От техническите култури най-голям е делът на площите със слънчоглед. Трайните насаждения, зеленчуците и други култури заемат общо 12,74% от обработваемата площ. Тенденцията от последните години е намаляване на зърнените култури и увеличаване на площите със слънчоглед.

От животновъдството се развиват говедовъдство, дребен рогат добитък , свине и птици. От общото поголовие на едър рогат добитък - 58,65% принадлежи на части стопани . От общото поголовие на дребния рогат добитък около 72% са овце и 28% - кози. От общия брой на овцете 11% се отглеждат в земеделските кооперации на селата Горно Абланово и Батин. Останалите са на частни стопани. Козите, свинете и птиците изцяло се отглеждат от частни стопани. През последните години / от 2000 г. насам / се забелязва слабо увеличение в броя на свинете и козите. При останалите видове има незначително намаление. За плановия период, в който България става пълноправен член на ЕС, завишените изисквания за отглеждане на животни, както във фермите, така и в личните стопанства, ще доведе до сериозно намаляване броя на отглежданите животни, особено в личните стопанства.

Общината води и успешна социална политика – редовно се изплащат помощите на социално слабите; в програмите за временна заетост средно годишно се включват над 50% от трайно безработните жители на общината. От м. септември 2004 г. в Борово е разкрит Дневен център за рехабилитация и социална интеграция на възрастни и хора с увреждания, който непрекъснато увеличава и обогатява комплекса от социални услуги на нуждаещите се.

Обработваемата земя е 127844 дка. От тях: зърнени растения – 85960 дка; лозя - 282 0 дка; овощни градини -110 дка; ливади - 38954 дка.. Горите заемат 1067 хектара площ.

Живописните горски паркове в гр. Борово и селата Брестовица, Е. Йосиф и с. Батин, където общината има излаз на р. Дунав, както и остров Батин / втори по големина/, са подходящи за различни видове туризъм. В землището на гр.Борово, на 2 км. от центъра, има язовир 62,566 дка и два рибарника с обща площ 3,691 дка, подходящи за спортен риболов и бивакуване.

Общината разполага със сграден фонд и незастроени имоти – общинска собственост във всички селища, подходящи за разработване на различни бизнес-дейности. В гр. Борово има комплекс “Белите брези” /ресторант, дискотека и лятна градина/, а в с. Брестовица има туристическа хижа с капацитет 40 места и 2 зали за конференции, отдих и развлечения.

• 
  От общия брой на населението- 7648 души /към 08.02.2005г./, в трудоспособна възраст са 3847 души. В пенсионна възраст са 2548 души, или 33,3 % , децата и младежите от 0 до 18 г. са 1253 или 16,38 % от всички жители. Към 31.03.2005 г. равнището на безработица в общината е 26,5 %.
  

Борово е в Националния списък на общините, в които, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, се предвиждат данъчни облекчения за фирмите, инвестиращи в тях. Преференциите важат за лица, извършващи производствена дейност, вкл. производство на ишлеме и за земеделски производители - ЮЛ за непреработена растителна и животинска продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство и оранжерийно производство /без декоративното/.

Бариерите пред пазара на работна сила са в липсата на промишленост и по-значим бизнес в селата, както и ниската образованост и отсъствието на квалификация / особено сред ромското население/. Производството и по-голяма част от услугите са съсредоточени в общинския център - град Борово.
1.3.5. Инвестиционна политика:

За периода 2001-2005 г. се увеличи капацитетът от общински специалисти с умения да разработват и управляват проекти. За този период са финансирани над 25 проекта по донорски програми в сферата на екологията, инфраструктурата, културата и образованието. Това показва, че в общината има изграден екип от специалисти с умения за разработване и управление на проекти. През следващия планов период 2007-2013 г. този капацитет трябва да се повиши, предвид ползването на Структурните фондове на ЕС в конкурентната среда на останалите страни-членки.

За да бъде инвестиционната политика на общината ефективна, стратегическите цели, които тя си поставя за периода 2007-2013 г., трябва да са съотносими с целите на структурните фондове на ЕС :

• 
  ЦЕЛ 1: Конвергенция /сближаване/ – Целта е насочена към ускоряване на конвергенцията на най-слабо развитите държави-членки и региони, чрез подобряване условията за растеж и заетост, чрез увеличаване и пособряване качеството на инвестиции във физическия и човешкия капитал; развитие на иновациите и на “обществото на знанията”; приспособимост към икономическите и социалните промени; опазване и подобряване на околната среда, както и на административната ефективност.
  
• 
  ЦЕЛ 2 : Регионална конкурентоспособност и заетост – Целта изключва най-слабо развитите региони и ще е насочена към засилване на по-развитите региони по посока на конкурентноспособността и привлекателността, както и заетостта чрез разкриване на търговия, чрез иновации и насърчаване предприемачество, опазване на околната среда, подобряване достъпността и адаптивността на работниците и бизнеса, както и развитие на всеобхватни пазари на труда.
  
• 
  ЦЕЛ 3: Европейско териториално сътрудничество – Целта ще бъде насочена към засилване на трансграничното сътрудничество чрез съвместни инициативи на транснационално ниво посредством действия, допринасящи за интегрирано териториално развитие, свързано с приоритетите на общността и посредством работа в мрежа и обмяна на опит на съответното териториално ниво.