Община гулянци

19 се събират. Разпределението на енергийните обекти на територията на общината е следното:
 с. Сомовит: ВтЕЦ "Велга 1"с инсталирана мощност(Р
И
) 1,35 MW;
ВтЕЦ "Велга 2 с Р
И
=2,5 MW; ВЕП "Дивелъпмънт"с Р
И
=4,5 MW;
 с. Милковица: ФтЕЦ "Еспе Енерджи" Р
И
=4,5 MW;
 гр. Гулянци: ФтЕЦ "Маркел"с Р
И
=0,0299 MW;
По данни от „Регистър гаранции” на АУЕР, всички обекти на територията на общината са въведени в експлоатация в периода2006-2014г.
След този период няма данни да са изградени нови обекти за производство на енергия от ВЕИ.Няма данни общината да е инвестирала самостоятелно или в партньорство в производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление или за търговски цели.
От изложените данни е видно, че на територията на община Гулянци има потенциал за индустриално производство на енергия от слънчева и вятърна енергия. Няма данни за размера на разполагаемия потенциал на тези два ресурса и същият следва да се определи.
Съгласно дефиницията по §1.,т.2 от ЗЕЕ "Биомаса" e биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждаща се част от промишлени и битови отпадъци.
Биомаса в община Гулянци се използва предимно под форма на дърва за огрев.Горите заемат едва 7,5% от територията на общината и от тях се добиват дърва предимно по планова сеч на общината.За произхода и количествата на ползваните дърва от домакинствата, които са основния потребител, няма статистически данни.Ползваните количества дърва за огрев в публичния сектор са незначителни и не може да се ползват за оценка потенциала на този вид ресурс.
Възможностите за ползване на биомаса от селското стопанство са най- големи в растениевъдството.Главният дял биомаса на този сектор се получава като отпадък от производството на зърнени култури- житни, царевица, слънчоглед, рапица. Съществен дял формират и отпадъците от трайни насаждения.Няма данни този ресурс да се ползва пряко или след преработка като източник на енергия.
Животновъдството на територията на общината е разпокъсано и се реализира в малки ферми. Добивът на риба не е на промишлена основа и не може да генерира достатъчно отпадъци.
В структурата на местната промишленост няма предприятия, които да формират биоразградими отпадъци по вид и количества, икономически изгодни за преработка с цел производство на енергия.
Използването на водата като възобновяем източник енергия може да се осъществи в няколко насоки:

20
 вода от наземни(повърхностни) естествени водоизточници
 вода от изкуствени наземни водохващания ;
 вода във водоснабдителни мрежи за питейна вода;
 вода в канали за напояване;
 вода от подземни реки и/или езера.
Няма данни да е осъществено производство на енергия от нито един от посочените ресурси
Наземните водни ресурси на територията на общината се формират от реките Дунав, Искър и Вит.Вътрешните реки имат подходящ като количество воден отток за производство на електрическа енергия от микро- и малки ВЕЦ на течаща вода, но същият е с малка линейна скорост, поради малкия наклон на терена.Река Дунав е с най-голям потенциал , но същият не е изследван.
В общината има добре развита канализационна мрежа за напояване и отводняване. Напоителна система “Карабоаз” е с основен водоизточник р.Дунав. Водите се издигат помпено на три стъпала. Първото стъпало обхваща предимно площите на низината “Карабоаз”.В периода на високи води на р.Дунав системата работи по отводняване на низината, а в периодите на засушаване по напояване. В последните 20 години напояване на IІ-ро и III-то стъпало в поречието не се реализира.
Наклонът на каналите е малък и не може да формира естествен напор, достатъчен за производство на енергия.
Водоснабдяването е с добив от кладенци и с изкуствен напор във водоснабдителната мрежа и няма потенциал за добив на енергия.
В общината няма геотермални извори, подземни реки или езера.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: