2
ВЪВЕДЕНИЕ Потреблението на енергия за
нуждите на индустрията, транспорта, домакинствата, предоставянето на
услуги непрекъснато нараства, продължава да нараства и ще нараства и в бъдеще, продиктувано от непрекъснатото нарастване потреблението на стоки и услуги. Бързото нарастване на потреблението на енергия изведе въпросът за енергията сред най-важните въпроси за разрешаване пред съвременната цивилизация.
Основните форми на крайното потребление на енергия се произвеждат от първични енергийни източници, т.нар. „изкопаеми горива”- въглища,
природен газ, петрол. Независимо от разкриването на редица нови находища,тези източници са ограничени в природата.По прогнозни данни, при сегашният темп на нарастване на потреблението на първичните
източници на енергия, световните запаси ще стигнат за максимум до 80-
100години, при оптимистична прогноза. Разумното и високоефективното използване на тези ресурси и търсенето на нови, алтернативни източници на енергия вече е не само въпрос на конкурентоспособност, а преди всичко на обществена сигурност и устойчиво развитие на икономиката.
Потреблението на „изкопаеми горива” е неразривно свързано и с генерирането на парникови газове. Тези газове усилват естествения
парников ефект на Земята, средните температури на планетата се покачват и това води до появата на сериозни и непредсказуеми промени в природата.
Важно място в решаване на проблема за енергията се отрежда на производството на крайните форми на енергия от възобновяеми източници
(ВИ). Целта е да се ползват източници на „чиста” енергия, които да са сигурни и достъпни за потребителите и да не замърсяват околната среда.
Производството и потреблението на енергия от ВИ заема важно място и е приоритет в политиката на ЕС и в частност на страните членки в приноса им за решаване на въпроса за енергията. В съответствие с чл.194,§1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС),насърчаване използването на възобновяеми източници на енергия е една от целите на енергийната политика на Съюза. С директива 2009/28/ЕО бе определена регулаторната рамка за насърчаване използването на енергия от ВИ и бяха зададени обвързващи национални цели за дела на възобновяемата енергия в общото потребление на енергия, които да бъдат постигнати до 2020г. Тази директива
многократно бе изменяна,което, с оглед нови предстоящи промени, наложи приемането на Директива (ЕС)2018/2001 на европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г.
България,като страна-член на ЕС, активно се включи в международните усилия за предотвратяване
изменението на климата, като прие съгласуваните цели на Европейския съюз и широко-мащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък на енергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-