802.6 - MAN: Задава стандарти за мрежи, които са по-големи от локалните мрежи и по-малки от глобалните мрежи.
802.7 - Broadband: Установява правилата за изграждане на мрежи с технологии за широколентово предаване, например CATV, използващи Frequency Division Multiplexing (FDM) за изпращане на различни сигнали на отделни честоти по един и същ кабел.
802.8 - Fiber Optics: Осигурява спецификации за мрежи, използващи оптични кабели - например Fiber Distributed Data Interface (FDDI).
802.9 - Integrated Voice and Data: Понякога наричан само „integrated
services" (вградени услуги), този стандарт установява правилата за предаване на глас и данни по ISDN.
802.10 - LAN Security: Тези спецификации имат отношение към изграждането на виртуални частни мрежи (VPN) - начин за изграждане на си- гурна връзка към частна мрежа по обществения Интернет.
802.11 - Wireless: Дава указания за реализиране на безжични (безкабел-ни) LAN технологии.
802.12 - 100 VG AnyLAN: Този стандарт се отнася за метода на достъп с приоритет по заявка, разработен от Hewlett Packard с цел комбиниране на предимствата на Ethernet, Token Ring и ATM технологиите в едно ви- сокоскоростно решение за локални мрежи. (5)
Всеки хост в TCP/IP мрежа трябва да има уникален адрес. С тези уникални адреси, е възможно изпращането на информация от хост до хост. Всеки пакет съдържа информация за адреса в хедъра и IP адреса в хедъра се използва за маршрутизиране на пакета. Ако няколко човека на вашата улица имат един и същ адрес, това би било проблем за пощите например да сортират писмата. По аналогия IP адресите са уникални за всяка мрежа.
IP адресирането представлява конфигуриране на всеки TCP/IP хост с валиден IP адрес. За достъп до Интернет хоста трябва да има IP адрес, които не само идентифицира хоста (като адрес на къща) но също да идентифицира и мрежовия адрес (като номер/име на улицата). Администратора на мрежата трябва да поставя подходящи IP адреси, за да могат хостовете в мрежата да комуникират помежду си.
Сподели с приятели: |