Правни последици на добросъвестното владение Като вид владение добросъвестното владение има общите правни последици на всяко владение. С него обаче законът свързва и някои особени последици. Те се свеждат до следното:
а/ Добросъвестният владелец „придобива добивите“, т.е. става собственик на плодовете, които дава владяната от него чужда вещ до предявяване на иска за връщането й (чл. 71 от ЗС).
б/ Добросъвестният владелец придобива право на собственост върху недвижимия имот, който владее, с кратка, 5-годишна давност (чл. 79, ал. 2 от ЗС).
в/ Добросъвестното и възмездно придобиване на владението върху чужда движима вещ прави владелеца собственик (чл. 78 от ЗС).
г/ Добросъвестният владелец има право на по-голямата сума между подобренията и увеличената стойност на вещта вследствие на подобренията (чл. 72 от ЗС). До заплащане на подобренията и разноските той има право на задържане (чл. 72, ал. З от ЗС).
По отношение на защитата законът не прави разлика между недобросъвестното и добросъвестното владение.
Законът за собствеността обаче признава на недобросъвестния владелец някои права, установени за добросъвестните владелци:
а/ Недобросъвестен владелец, придобил владението въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, има правата по чл. 71 и 72 от ЗС (чл. 70, ал. З от ЗС). С други думи, той има право да иска по-голямата сума между направените от него подобрения на чуждата вещ и увеличената стойност на вещта, става собственик на плодовете, има право на необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта, както и право на задържане до заплащане разноските за подобренията.
б/ Член 74, ал. 2 от ЗС дава на недобросъвестния владелец, който е извършил подобрения в имота на собственика със знанието и без противопоставяне на последния, права като тези на добросъвестния владелец по чл. 72 от ЗС – право на по-голямата сума между подобренията и увеличената стойност на вещта, на разноските и право на задържане. Други права той няма. За да се ползва от тези права, е необходимо собственикът, първо, да е знаел или предварително да се е съгласил с извършването на подобренията и второ, като е знаел да не се е противопоставил на владелеца чрез активни действия, чрез предупреждение или чрез предявяване на иск за защита на владението. При такова пасивно поведение, при такова бездействие на носителя на субективното право, законът предпочита да защити този, който фактически упражнява съдържанието на това право, владелеца.
Сподели с приятели: |