1 На моята жена Пола, моята сестра Жозефина, моя брат Хуан и всички мои синове и дъщери: Хосе Силва, Ана-Мария Мартинес, Хилда Силва Гонзалес, Лаура Силва Перес, Даяна Силва Хосе Силва
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Ти лечителят
| Разказ на Таг Пауел Когато бях на 14 години, имах остеомелитис. Не е рак на костите, но е много сходно. В моя случай израждането на костта беше в колянната област. Беше необяснимо как го получих - може би от нестерилни условия при операция, а може и от друго. Отрупаха ме с антибиотици, но те нищо не помогнаха. Обичайното костно заболяване се повлиява от антибиотици и изчезва. Трябваше на всеки три години да се оперирам. Лекарите щяха да проникват в областта, да изрязват инфектираните тъкани, да изстъргват заболелите клетки и отново да затварят. Щеше 13 да е спокойно максимум по 2-3 години. После трябваше отново да оперират. Изпробваха лечение с радий. Внасяха радий в крака, за да опитат да унищожат микроба. Това продължи около 2 години. Приложиха и друга система - изваждаха микроорганизми от крака, третираха ги с радий и ги връщаха обратно в крака ми два пъти седмично, в продължение на 6 месеца. Нямах късмет. Опитах всички познати остеотерапши Тогава изкарах курса Метода Силва. Около 6 месеца след като го завърших, кракът ми започна да се подува. Беше голям като балон и аз се кривях па патерици. Използвах техниките за болка от Метода Силва, за да контролирам болката, но когато кракът е толкова силно подут, неминуемо го блъска в нещо (ако работи на открито, като мен по това време) и тъй като в момента не мисли ш него, получава особено силна болка. Отидох при местния лекар и той пожела да ме изпрати в Университета на медицински център Флорида в Тейнсвил. Там трябваше да ми отрежат цялата колянна става, да я варят 24 часа, след това да я замразят ш 30 дни и после да я върнат обратно на мястото и. Той кача: „Може би ни' стане". Може би. При подобно полууверение, както можете да си представите, наистина не ми се искаше да се хващам. Всъщност системата, която той ми препоръчайте, се използваше в извънредни случаи, обикновено само когато човек е пред ампутация. Помолих за антибиотици за временно облекчение и казах „Ще помисля за предложението”. Прибрах се. Не можех да се движа. Лежах в леглото. Коляното беше подуто приблизително колкото волейболна топка. Не можех да напъхам крака в крачола на панталона си. Една нощ, както лежах, започнах да се чудя наистина ли вярвам в Метода Силва? Ако е така, тогава бих могъл да го използвам. Това беше в началото на 1978 г., 6 месеца след завършването на основния курс. И така, влязох в ниво. Спомних си, че бяха ми казали, че белите кръвни телца могат да унищожат костните микроби. Спомних си визуализацията от занятието и привлякох белите кръвни телца от различни части на тялото си. Като започнах от пръстите на краката, аз мислено призовах белите кръвни телца да дойдат към коляното. Набирах армия като си представях, че идват на бойно поле. Събрах цяла армия на дясното си бедро и започнах да се убеждавали че ги качвал на бели коне, с бели щитове и с големи бели саби. Когато всички бяха събрани и готови да тръгнат, мислено изкрещях: „Атака!" и отново се убеждавах, че вълни от тези същества галопираха към главната област, биеха се с широките саби и убиваха болните клетки. Визуализирах болните клетки като слаби, тъмни, с тънки саби и тънки щитове, които не действаха много добре. Изпращах вълна след вълна и наистина навлизах във визуализацията. После имах чувството, че не побеждаваме, а само отстоява ме позициите си. Помислих си: „Какво прави един лекар? Той изстъргва." И така, внесох лазерен лъч, точно както този в Звездни войни. Програмирах го да по- рази са по микробите, без да докосва бели кръвни телца. Пренесох го надолу и се прицелих в инфектираната зона. Така се бях вживял в момента, че очаквах да ме заболи, когато насочих лазерния лъч към зоната, по не ме заболя. Почувствах леко затопляне - това беше всичко. Въртях лъча, като разширявах зоната навън, към границите на коляното, точно както лекарят би го направил, когато го изстъргва. След това отстраних лъча. Така бях изтощен от болката и усилието, че просто заспах. На следващата сутрин, когато се събудих, точно в тази област имаше топка гной с приблизителна големина, колкото половин топка за голф. Около обед същия ден тази малка гнойна торба се спука и изпразни. Коляното продължи да се подобрява. От тогава не съм имал проблеми. През лятото след психомисловната Силва-операция или както желаете го наречете, аз излязох с една група и за пръв път в живота си играх волейбол. Ако преди това бях играл волейбол, щях да свърша в болница. Целия ден прекарах в игра на волейбол. Когато се прибрах вечерта, кракът ме болеше. Коляното ме болеше. Но се чувствах радостен, защото ме боляха мускулите. Не бях използвал 14 тези мускули от четиринадесетгодишна възраст. Коляното продължаваше да се подобрява - все повече и повече. Сега мога да седя в поза „йога". Купих си хубава л№/1ка, червена кола Санбъд, в която лесно влизал и излизали Добрият резултат от лечението наистина се доказа, когато лишалата година отидох в Египет и се изкачих и слязох от голямата пирамида. Не бих могъл да направя това преди. Когато се върнахме, аз бях напълно изтощен физически, но следващия ден бях добре. Програмирането отне около 30 до 45 минути. В този момент моето желание, вяра и очакване бяха силни. Положението беше почти на живот и смърт, с желанието на лекаря да замрази коляното ми за 30 дни и всичко останало. -Не можех да отлагали Причината да проведа цялото това лечение с един замах смятам е, че осъзнавах - трябва да го направя веднага. Нямаше никакво време за „опитване". Аз просто трябваше да го направя. Нямаше никакво „надявам се", те възнамеряваха да отрежат част от крака ми, ако не успеех. Това желание, жаждата за живот ви дава достатъчно енергия да постигнете почти всичко. Ако можете да откриете начин, по който да възбудите този вид желание, вие ще постигнете целите си. Зная, защото го направих. Моето желание, заедно с приложената техника от Метода Силва в алфа ниво, дадоха резултати. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|