„В една искра два лъча се пресичат
от вселени две противоположни:
лъчът пламтящ на тялото
с лъча прохладен на духа.”
Тя и той- от тях започна всичко…първи те съзряха света и първи съгрешиха.
Когато казват,че светът е за двама, вероятно имат право.Създадени да бъдат полюсно различни като Слънцето и Луната, заставени в своето денонощно преследване да не се срещнат,приковани всеки в своя свят.
Като сушата и морските води,чиято единствена връзка е нетрайната целувка на брега и вълните. Като небето и земята, едва докоснати в тънката линия на хоризонта…и все пак двама,невъзможни един без друг. Тя и той са две променливи константи в свят,който съществува благодерание на тях, невъзможни за пресмятане,неподчинени на науката. Това не са просто те,това сме ние, героите от книгите и всеки ден.
Легендата за тя и той ни е позната още от детството, когато с приказки за рицари и принцеси заспивахме,победили страха от тъмното.С времето легендата се промени,но героите останаха все същите. Книгите ни отведоха до тайнството на любовта,вдъхновило Шекспир,Пушкин,Джейн Остин,Емили Бронте,Стендал,Дебелянов и много други да разкажат за най-силната връзка между него и нея. Любовта е тяхната движеща сила, способна да ги дари с най-истинското щастие или да им причини най-дълбоката скръб.Тя съчетава двата полюса на духа,има толкова много образи,ала само едно лице-Той и тя.
„В този бар бяха седнали вчера те
и днес в него пак гледам ги двамата:
а отвъд шейсетте кавалерът е,
и кажи-речи, бабичка-дамата.
И навярно вината в коняка е
или в нежния звук на пианото,
но те чувстват се другаде някъде
и той с длан и’ погалва коляното.”
Валери Петров не използва изпепеляващата страст и невъзможните романси,нито охолната младост,която тъй ненаситно граби от любовта, и макар с едни различни образи, будещи почти усмивка, затвърждава константата.А тя стои в дъното на бара с остаряващите си герои и неостаряващото си лице- Тя и той.
Ала това не са герои единствено от книгите,плод на вдъхновението и предмет на изкуството.Тя и той не са просто украшение на даден сюжет-това сме ние,героите на всеки ден. Това са тези,които седят на пейката в парка и издраскват имената си с ключ по облегалката, тези,които лежат на тревата и гледат небето, тези,които заедно решават кръстословицата и се возят заедно в автобуса,тези,които се карат,които се женят,които се развеждат,които си изневеряват,които си прощават…които се обичат. Героите,които ,навярно, няма да живеят вечно в белите листове на твореца,чиито следи по пясъка вълната ще вземе със себе си,ала тези,които правят деня,годините,света,на които принадлежи усмивката и мига,настоящето и бъдещето,тези които си спомнят за миналото.
Това сме…Аз,книгата и моят ден-животът,Тя и Той,продължаващи с То.
