1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
ТИПОЛОГИЯ НА КОНСТРУИРАНЕ НА ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО. ОБЩИТЕ МЕСТА
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 15. ТИПОЛОГИЯ НА КОНСТРУИРАНЕ НА ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО. ОБЩИТЕ МЕСТА
*Нова литература – от Възраждането до сега. Моделът за живот изключва движещия се човек, дава представа за биологичното/циклично време и обитавано пространство. През Възраждането липсват точни измерения, географски карти и т.н. Свое-чуждо е универсална категория. Другото не е било токлова сигурно. Общностнозначими пространства: църквата, училището, кафенето. Съществува представа за открито-закрито пространство. Важни са и граничните пространства – прага на къщата, оградата и т.н. Литературата на Възраждането е пределно идеологизирана, за възпитание и педагогика. В прозата на Възраждането центрялн място е дома – познато, устойчиво, сигурно, освен ако не става въпрос за криза. Възраждането не оперира с пътя като пространство, в което се случват неща. Възраждането има нужда от манастира – мястото на писането по начало, както и на разкаянието. Важно идилично пространство в българската литература е градината. Революционната поезия във Възрожденската литература изгражда важна опозиция: тук(-)-там(+). Тук е маркирано негативно – дом, чужбина, механа. Там – мястото на битката, може да бъде Балкана. Минало (?+), Настояще (-), Бъдеще (+). Революционната поезия вижда настоящето като негативно, гледа на бъдещето като възможен контрапункт. На миналото гледа неединно, при Чинтулов и Раковски е славно, но при Ботев го няма (само сега-утре). Имена от българската история като част от миналото не са ценни за Ботев. Типология на Боян Ничев, според който в българската литература са определящи 3 пространства: къща (неизбежното място, за да има текст), кръчма (кафене), кър. Къщата може да бъде натоварена функционално семантично като криза – „Змей“ и „Хоро“ на Страшимиров, както и при Елин Пелин. Архитектурата не е била важна за българските възрожденски автори – не е ценностен модел. Хайтов кръстосва Възраждането и Модерността. Кръчмата не допуска жените – може да е собственичка, но не и посетител – тогава има наружаване на възрожденско-патриархалния модел. Пространство на коментиране, новини, споделяне. Къра (полето) – „Гераците“, при Вазов няма. Място на работа, открито 90те г. на XIXв. Литературата след ПСВ все повече се насочва към патя. Най-същественото за тази литература, е че е литература, в която всички кризи могат да бъдат обяснени с нарушаване на нравствената система. Специфичен модел на срещата в литературата на градската култура (във Възраждането – на извора/чешмата или по седенките). Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|