Думата “стрес” идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. В медицината и психологията това понятие си проправя път в началото на ХХ век и се свързва преди всичко с имената на У. Кенън и Х. Селие.
У. Кенън, учен от Харвардския медицински институт създава теорията за хомеостазата. Той съобщава, че при действието на дразнители от външната среда се наблюдават реакции на организма, които са неспецифични и не зависят от характера на причините. Тези реакции са насочени към съпротивление на деформацията, възстановяване на първоначалното състояние. Ханс Селие, канадски учен, доразвива направеното от У. Кенън. Той нарича съвкупността от наблюдаваните еднотипни реакции на организма “общ адаптационен синдром”, т.е., усилие на организма като цяло да се приспособи към изменящите се външни условия. Той дефинира това явление като „биологичен стрес” и разглежда стреса като "неспецифичен (физиологичен) отговор на организма на всяко поставено пред него изискване", като състояние на организма проявено в общ адаптационен синдром, който се развива в три етапа: тревога, съпротива и изтощение. Стимули, които действат на организма (Селие ги нарича стресори) предизвикватдва типа промени - специфични и неспецифични:
Общият адаптационен синдром се развива в три фази:
Тревога.
Съпротива/резистентност
Изтощение
В първата фаза (на тревога) организмът мобилизира адаптационни ресурси за да се справи със стресора. Селие предполага , че адаптационните възможности на организма са ограничени. Ако организма не загине, след първоначалната реакция , настъпва втория етап (на съпротива или резистентност), в който балансирано се мобилизират и изразходват всички достъпни адаптационни резерви на организма, като се поддържа, практически не отличаващ о се от нормите, съществуване на организма в условия на повишено изискване към неговите адаптационни системи. Когато стресорите действат дълго време в резултат, на което са изчерпали адаптационната енергия на организма , настъпва третия етап на изтощение.През тази фаза, както и през първата , в организма постъпват сигнали за несъответствие между изискваният на средата и отговора на организма на тези изисквания. За разлика от първия етап обаче, то в трета фаза се търси помощ , която може да дойде само отвън - или във вид на подкрепа или под формата на отстраняване на стресора атакуващ организъма. Основният механизъм на физиологично- ендокринологичните промени извършващ и се в тези фази се свързва със системата хипоталамус - хипофиза - адренална кора. Селие разделя стреса според влиянието му върху човека на два вида:
Еустрес- конструктивен и илюстриран от емоции като емпатия, позитивни усилия и добро здраве
Изследванията на Селие поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията. Теорията на Х. Селие не се приема единодушно в научните среди, защото тя отчита само биологичните фактори, без да обръща внимание на психичните процеси.