1в. Криминалистика обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки
Изтегляне 1.25 Mb.
|
13в. Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването изземването и изследването на микроследите. Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око материални обекти или частици от материални обекти /наслоения или отслоения/, както и микропризнаци на следите отражения, които органически са свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието. Микроследи са намерените частици от прах, от кал или от кръв намерени под ноктите на извършителя или на пострадалия, частици от растения, от боя, частици от влакна от растителен, синтетичен или животински произход и др. Те се образуват при механично или друго въздействие при взаимодействието между тях и обектите на местопроизшествието. Обикновено от микроследите не може пряко да се почерпи информация за престъплението и неговите особености. Значение на микроследите: 1.Микроследите позволяват да се установи кръвната група към която принадлежи лицето; 2. Може да се открие връзката между определени лица и обекти с престъплението. Да се установи мястото на извършване на престъплението и пътят по които е дошъл и се е оттеглил извършителят. 3.Чрез микроследите може да се идентифицира лице по следите от кръв и по другите следи от биологичен произход, ако са в достатъчно количество. 4.Чрез тях може да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични, физико-химични, биологични и други експертни изследвания. 5.Може да се направи извод за професията на извършителя или на пострадалия 6.Чрез микроследите могат да се проверят важни версии или да се изградят други нови обосновани версии.
1.Вероятностен метод – при него се изгражда система от версии за характера и местонахождението на следите, като се вземат под внимание механизмът на извършване на престъплението и особеностите на обстановката на местопроизшествието. 2.Детайлен оглед 3.Мисловна реконструкция / предхожда вероятностния метод/, посредством този метод могат да се разкрият закономерностите на образуването на съответния вид микроследи 4.Инструментален метод - при него се използват различни технически средства /аспиратори, прахосмукачки, магнитотърсачи/. Микроследите се отличават от другите следи с някои особености: те могат да се запазят в продължение на месеци, без да се полагат специални грижи за това; те не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя защото не могат да бъдат открити. Фиксиране – фиксират се в протокола за оглед. В него се фиксират главно обектите върху които са намерени, или са налице достатъчно основания да се предполага, че има микроследи, описва се функционалното предназначение на тези обекти. Когато са открити микроследи се описва тяхното местонахождение, произход и как са иззети и запазени. Друг вид фиксиране е фотографското фиксиране- извършва се на два етапа: 1 етап- на местопроизшествието- правят се детайлни снимки на намерените микроследи; 2 етап – в лабораторна обстановка- тук се правят микрофотоснимки. Изземване - основно правило изземват се обектите върху които са открити или се предполага, че има микроследи. Когато това не е възможно се използват технически средства /прахосмукачка, магнит, фолио/. При всички случай най напред се фиксират и изземват застрашените от смесване, повреждане и унищожаване микроследи. Изследване – микроследите се изследват с помощта на различни методи – спектрален, луминисцентен и ренгеноструктурен анализ, инфрачервена спектроскопия. ОСОБЕНА ЧАСТ 14в. Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи. Криминалистическите експертизи са едни от най – често използваните в наказателния процес. Една от причините за това е, че дават възможност да се направят обективни изводи за разследването. Криминалистическа експертиза - при нея се използват криминалистични знания при подготовката и извършването на експертизата. Методиката на изследване при нея е разработената от криминалистиката и доразвитата от нея методика за решаване на криминалистични задачи. Обект на криминалистическата експертиза - в повечето случай това са веществените доказателства. Задачи за решаване от експертизата – идентификационни, установяване на груповата принадлежност, установяване на определени обстоятелства по делото. Класификационни критерии: 1.В зависимост от характера на обекта на изследване: експертизи на документи; трасологични експертизи; балистични; експертизи за идентификация на човека по признаците на външността му върху фотоснимка; експертизи на биологични вещества - веществени доказателствам; експертизи за идентификация по гласа. Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследване Обща методика- извършването на криминалистическата експертиза се разделя обикновенно на 3 стадия. 1.Подготвителен - създават се организационните, фактическите и логическите предпоставки за изследването и се осигуряват необходимите за това материали. Проучва се обектът и се преценява сложността на задачите на експертизата, изграждат се експертни версии и се избират способите и средствата за изследване. По време на подготвителния стадий се събира допълнителен сравнителен материал, когато това е необходимо. 2.Стадий на изследване – има два етапа. - разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – при него се използват анализът и синтезът за откриване признаците на обектите и връзките между тях; установяват се закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказвали влияние; установява се характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение. - сравнително изследване – тук се спазва установената от теорията последователност- от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение.
- необходимост от специални знания; - необходимост от специални знания не въобще, а в областта на 3 основни области - наука, изкуство и техника; - извършването на експертизата да става от специалисти, от специалисти които притежават необходимата професионална правоспособност; - извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица; - независимост на страните в процеса; - назначаването на експертизата да става с писмен съдебен акт – постановление или определение; Освен в НПК отделни въпроси за назначаване на експертизи се уреждат в някои подзаконови нормативни актове - Наредба на Министерството на финансите- за съдебно-счетоводни и финасово-икономически експертизи; Наредба на Министерството на транспорта –автотехнически експертизи и др. Първоначална експертиза – в случаите, когато трябва да се извърши изследване на нови обекти или когато се проверяват нови версии. Повторна /най-често колективна/ - при оспорване на извършената по време на предварителното разследване експертиза – когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Допълнителна – когато експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно. Комплексна – с нея се решават разнородни въпроси, като се използват знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Проверка на заключението – изразява се в установяване на различни обстоятелства свързани с извършването на експертизата: - спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата; - налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза. - какви са условията, при които е извършена експертизата; достатъчен ли е бил определеният за изследването срок предвид характера на поставените задачи; отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на стоящите за решаване въпроси и своевременно ли е бил доставен и др. Оценка – прави се по вътрешно убеждение на компетентния орган. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствения материал по делото, относно характера и ефикасността на използваните средства и методи, дали методите са били достатъчни, логическата обоснованост на заключението. Проверката и оценката се намират в органическа връзка и зависимост помежду си. Общото правило е , че на оценка подлежат не само изводите /експертното заключение в буквалния смисъл/, но и цялото съдържание на протокола за експертиза. Обикновено експертното заключение не отразява напълно изследването и не съдържа отговор на всички решени от експертизата въпроси, поради това, когато е необходимо, може да се проведе разпит на експерта.
1.Обичайни фактори- това са обективните условия на писане - светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането, пишещия прибор и бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище. 2. Случайни – това са екстремните физични и психични условия в които е попаднал пищещият /стрес, психическа умора, силно вълнение/ , непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Влиянието на тези фактори върху почерка е чувствителна, а насоките на изменение – различни. 3. Паталогични – при трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката /шизофрения/; трайни нервни заболявания /паркинсон, атеросклероза/. Под влиянието на тази група фактори се разграждат писмено-двигателните навици и се разрушава смисъла на текста, като се появяват калиграфски недостатъци – дисграфия и аграфия /пълно или частично загубане на способността да се пише/. 4. Криминални /умишлено изменение на почерка/ - става по два начина: - маскировка – съзнателно изменение на навиците на писане /писане със забавени или ускорени движения на ръката; писане с печатни букви; писане с непривична ръка; изменение на наклона на почерка и др. - имитация на чужд почерк – наподобяване почерка на друго лице.
1.Общи - по тях може да се определи груповата принадлежнсто на почерка. Към общите признаци се отнасят: топографски признак /наличие на поле, абзаци, пренасяне на думи, размер на интервалите между редовете/; обработеност и строеж на почерка – показва нивото на владеене от дадено лице на писмено-двигателния навик; структора на движенията по тяхната траектория /размер, наклон, разтегнатост, свързаност/. 2. Частни - те отразяват особености на отделни движения на ръката, които се проявяват при написването на определен текст /сложност на движението, форма, посока, разтегност, последовантелност и др./
1.Идентификационни – установяване на автора на текста; 2. Установяване на груповата принадлежност – установяване дали текстът е написан от мъж или жена; 3. Установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора. Видове сравнителен материал, които трябва да бъде осигурен: 1.Свободни образци - това са документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Необходимо е обаче да са достоверни и да съответстват по вдреме с изследвания ръкописен текст; 2. Условно свободни образци - те са написани след подправката на документа; 3. Експериментални образци – имат голямо значение за обективността на изводите. Те се осигуряват по два начина: 1. под диктовка; 2. чрез преписване на предварително подготвен текст в присъствието на следовател или съда. 17в.Експертиза на подписа и цифровото писмо. Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случай и презимето на автора. С подписа се придава удостоверително значение на документа, като той е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или, че му е известно неговото значение. Транскрипция на подписа: 1.Буквена при нея е по малка опасността от имитация и маскировка; 2.Смесена – среща се най-често; 3. Условна – създава най-големи трудности при експертното заключение; Чрез експертиза на подписа се решават 3 вида задачи: -идентифициране автора на подписа; -установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето/физическо, психическо/ при полагането на подписа; -установяване приблизително на времето когато е положен подписа. Цифрово писмо – вид идеографско /символично/ писмо, което синтезира голямо смислово съдържание в малко графически материал. Тук задачите на ескспертизата са две: 1. установяване автора на цифровото писмо; 2. установяване дали е извършена подправка – заличаване, добавяне или преправяне на цифри в текста на документа. И подписът и цифровото писмото се формират едновременно с почерка и затова притежават основните свойства (индивидуалност и устойчивост) и признаци (общи и частни) на почерка. Експертиза за установяване на техническа подправка на подписи – под техническа подправка на подпис се подразбира прекопирването или пренасянето на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето от името на което е подписът. Експертизата е комплексна по характер, като едновременно с установяване на подправката на подписа се проверява и това дали подписът не е положен от лицето, от чието име е. Основание за назначаване на експертизата е оспорването на подписа или наличието на следи от материална подправка. Обект на експертизата е подправения подпис и частта от документа в сектора на подправката. Задачи на експертизата са: 1. извършена ли е техническа подправка на подписа; 2. по какъв начин, ако се установи; 3. дали оспорвания подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ. Техническа подправка на подпис може да бъде извършена чрез: -прекопиране чрез индиго; -прекопиране срещу източник на светлина; -безцветно прекопирване чрез остър твърд предмет; -пренасяне на подписа с овлажнена фотохартия или друго средство Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа /кражба на подпис/- тук подписът е истински, но документът е съставен чрез попълване на лист, върху които предварително е бил положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия /прест. по чл.316 от НК/. Основание за назначаване е твърдението на лицето, от името на което е подписа, че не се е подписвало под такъв документ. Основание са и някои признаци на документа – малък размер, логическо несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа. Обект на експертизата е цялото съдържание на документа, а не само подписа. Задачи: 1. Дали съдържанието на документа е написано след полагане на подписа; 2. По какъв начин е попълнен текста; 3. дали целия текст е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство; В практиката се срещат три основни форми на кражба на подпис: 1.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие; 2.използване на свободно поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата част преди подписа се написва желаното съдържание; 3.използването на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи;
Заличаването по механичен начин се извършва с предназначени и непредназначени за целта средства - гуми, ножчета, игли и т.н. Заличаването по химичен начин става с различни видове реактиви, които обезцветяват или отстраняват съществуващия текст - киселини, основи, окислители, разтворители. Основания за назначаването на тези експертизи в повечето случаи са признаците на заличаване на текста и необходимостта от неговото разчитане. Обект на експертиза - заличения напълно или частично текст в документа. Образци за сравнение са образци от същия вид хартия на която е бил написан документа подлежащ на изследване. Задачи на експертизата: 1. да се установи има ли заличаване по механичен или химичен начин, границите на това заличаване и използваните за целта способи; 2.да се установи съдържанието на заличения текст. Заличаването по механичен начин може да се установи по следните признаци: - изтъняване или пробиване на хартията; - повреждане гланца на хартията; - повреждане напечатните линини и другите печатни знаци; - разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг; За заличавенето по химичен начин се съди по: - изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието; - нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;
Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи. Основание за назначаването на тази експертиза е повреждането на документа по един от горепосочените начини и необходимостта от разчитането му. Обект на експертизата е целия текст на документа през първата фаза на изследването му и залетия, зацапания или зачеркнатия текст през втората фаза на изследване. Основно правило тук е запазването на обекта за повторна експертиза. Задачи на експертизата: 1.Разчитане съдържанието на залетия, зацапания или зачеркнат текст /основна задача/; 2. установяване дали не е извършено заличаване по механичен или химичен начин, преправка или добавка; 3. Установяване автора на разчетения текст. 19в. Експертиза за установяване на добавки в документи. Експертиза за установяване на преправки в документи. С внасянето на добавки се променя съдържанието на документа в интерес на автора на подправката. Преди и по време на провеждането на тази експертиза не бива да се допуска повреждане на подправения документ. Основания за назначаването на експертизата за установяване на добавки обикновено е наличието на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най - често се назначава еднолична еднородна експертиза. Обект на тази експертиза е целия текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка. Това гарантира по голяма пълнота и обективност на експертизата. Задачи на експертизата: 1. Има ли добавки в документа; 2. кой е автор на добавката, респективно на коя пишеща машина е направена; 3. дали добавения и основния текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина; 4. Дали основния и добавения текст са написани приблизително по едно и също време. Задачите изискват комплексно изследване, затова по време на подготовката се осигуряват както необходимите технически средства, така и достатъчно образци на добавката. Нужно е също така да се осигурят пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основния и на добавения текст. Голямо значение имат вторичните екземпляри или ксерокопията на документа, направени непосредствено след издаването му. Експертиза за установяване на преправки в документи- с преправките, както и с добавките се цели да се измени съдържанието на документа. Обикновено обект на преправките са най-удобните букви и цифри. Най – подходящи за преправка са от 1 на 4 или на 7, 0 на 9 или на 6, 3 на 8 или на 5. При буквите и буквените елементи това не е толкова лесно, поради това се поправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи. Основанията за назначаване на тази експертиза е видимата или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията. Обект на експертизата е частта от текста или цифрово писмо в която има преправки. Задачите за решаване са 4: 1.Извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст; 2. дали автор на преправката е конкретно определено лице; 3. от едно и също лице ли са написани преправения и останалия ръкописен текст; 4. дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време. Установяването на преправката се установява с помощта на три вида признаци: 1.почеркови; 2.признаци които отразяват различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването; 3.топографски признаци. 22. Съдебно – балистична експертиза Съдебно- балистичната експертиза позволява да се изяснят важни въпроси при разследването, свързани с употребата на огнестрелно оръжие, като дава възможност да се изследват широк кръг от веществени доказателства. Обекти на съдебно-балистичната експертиза са: оръжието; куршумите и гилзите, намерени на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следи от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелно оръжие. Задачи за решаване от експертизата: 1.Идентификационни - позволява да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е намерено и осигурено предполагаемото оръжие, в противен случай по намерените гилзи и куршуми се определя само груповата му принадлежност. 2.Определяне на груповата принадлежност на оръжието – определя се по намерените гилзи и куршуми преди да е намерено оръжието. Установяването на груповата принадлежност обикновено предхожда идентификационните задачи. 3. Установяване на определени обстоятелства по делото – тук се решават най- много въпроси /годно ли е оръжието да произведе изстрел, от какво разстояние е произведен изстрела, от кое място е произведен и в каква посока/. Данни за посоката са изстрела могат да се определят от входния и изходния отвор, както и от вторични следи. Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Годността /техническото състояние/ на оръжието се установява по три начина: 1. чрез експериментална стрелба; 2. чрез установяване годността на отделните части на оръжието и взаимодействието между тях; 3. по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието Изтегляне 1.25 Mb. Сподели с приятели:
|