2007 г. Уважаеми членове на общото събрание!

През отчетния период дейността на Центъра за квалификация с директор гл.ас. д-р Милен Михов се управляваше от Директорски съвет, в състава на който влизат зам.-ректорът по управление на качеството и акредитацията, по един представител на всички факултети и Главният секретар на Университета.

Дейността на Центъра е насочена и се развива в няколко направления:

1. Обучение по специалности за допълнителна професионална квалификация в рамките на 2 семестъра. В момента Центърът предлага над 25 специалности, 9 от които са създадени през последните 4 години. Обучението се осъществява групово или по индивидуален учебен план. За посочения период по тези специалности са зачислени 532 специализанти. Освен във Велико Търново съгласно Правилника за работа на Центъра са формирани групи и е осъществявано обучение в редица градове в страната – Пловдив, Добрич, Бургас, Враца, Плевен, Търговище и др.

Засилен интерес има към специалностите Архивистика, Психология, Връзки с обществеността, Управление на образованието,

Библиотекознание и библиография, Организация на читалищната дейност, Данъци и данъчен контрол, Валутен и митнически контрол и др.

2. Обучение за придобиване на професионална квалификация “Учител”.

През 2005 г. в Центъра беше разработен нов учебен план за придобиване на учителска правоспособност, съобразен с изменението на Инструкцията №2 за заемане на длъжността. Планът е модулен и предоставя повече възможности на кандидатите за обучение. За посочения период в Центъра са обучени повече от 600 специализанти. Тук трябва да упоменем, че Центърът администрира обучението на 177 учители по Информатика и информационни технологии, съгласно договор с Министерството на образованието и науката.

3.Специализации по изобразително изкуство – Живопис, Графика, Консервация на паметници на културата и др., с научни ръководители изявени преподаватели от Факултета за изобразителни изкуства. Тук трябва да споменем името на проф. Русчуклиев, който вече няколко години работи със специализантите без финансово възнаграждение.

4. Специализации по Консултативна психология – с изключително висок интерес към специалността, която е предназначена за бакалаври и магистри по Психология. В момента работи група от 25 специализанти, формирана е още една група, която ще започне обучението си през есента на 2007 г..

6. Краткосрочни квалификационни курсове за учители, съгласно Плана на Националния педагогически център. Това е нова дейност на Центъра и може да се каже, че постоянно постъпват заявки за тези курсове от различни градове на страната – Каварна, Добрич, Враца, Свищов, Търговище, Димитровград и др.

7. Краткосрочни квалификационни курсове на управленски кадри и служители от държавната администрация по Договор с Министерството на държавната администрация.

8. Краткосрочни квалификационни курсове съвместно със Съюза на работодателите в България, чийто член е и Великотърновския университет.

9. Квалификация на педагогически кадри и езикова и педагогическа практика студенти от българските общности в Украйна и Молдова. Тези курсове са по ПМС от 1993 г. Ежегодно през първата половина на месец септември в Центъра се обучават средно по 50 специализанти – преподаватели и студенти от Одеския държавен университет, Николаевския славянски институт, Зопорожието и преподаватели и студенти от Тараклийския държавен университет. Програмата на курсовете включва изучаване на български език. През 2006 г. Центърът издаде Помагало по практически български език на доц. д-р Кирил Цанков, включени са лекции по фолклор, история, литература, педагогическа практика за студентите, както и посещение на исторически места и паметници във Велико Търново и страната. Ежегодно след всеки курс в Центъра пристигат благодарствени писма от ректорите на горепосочените учебни заведения, в които се дава висока оценка на обучението и се изказват благодарности за добрата организацията и вниманието към обучаемите.

10. Курсове за подготовка на кандидат-студенти през месеците април и юни. Това е дейност, която определено зае трайно място в работата на Центъра и която с всяка изминала година се разширява поради доброто качество на организация и преподаване. За посочения период повече от 1800 кандидат-студенти са участвали в курсовете по История, География, Български език и литература, Български език (тест), Английски език, Немски език, Математика, Икономика, Философия и Солфеж. В преподавателските екипи бяха включени над 60 преподаватели от различни факултети и катедри на Университета.

От изложеното до тук е видно, че дейността на Центъра е твърде разнообразна. Освен че подпомага работата на факултетите, тя носи и значителни приходи. Съгласно Правилника на Центъра звеното има обособена самостоятелна партида в бюджета на Университета, цялата издръжка на щатния персонал, стопанските и административните разходи са за сметка на постъпленията. От годишните отчети за приходите и разходите на Центъра е видно, че за посочения период от такси за обучение са постъпили 492 706 лв. , от които 20 % за ВТУ - 98541.20 и след приспадане на разходите за издръжка на обучението и на Центъра в размер на 304 360 лв. е реализиран остатък в размер на 89 804.80 лв. Това позволи на звеното да усъвършенства материалната си база, да бъде закупена така необходимата офис техника, която осигурява по-високо ниво на организацията и провеждането на учебния процес в Центъра. В момента щатният състав е от трима служители, дейността на които включва както набирането на кандидати за квалификации и специализации, така и организиране на учебния процес и издаване на документи за завършено обучение.

В заключение трябва да се каже, че отчетният период е успешен за Центъра в няколко направления:

1. Центърът разшири и отвори своята дейност извън структурата на Университета, превърна се в търсен и уважаван партньор за обучение на кадри от различни сфери на обществения живот.

2. Центърът продължава да привлича за осъществяване на дейността си все повече преподаватели на постоянен трудов договор в Университета.

3. Увеличиха се многократно постъпленията от такси за обучение, което позволи да се увеличат и хонорарите на преподавателите, да се подобри и материалната база.

През последните години се създадоха условия за качествена промяна в дейността на Центъра, която трябва да бъде насочена към:

1. По-активно включване на Центъра в обучението на кадрите от региона и страната на всички нива съвместно с държавните институции, не правителствените и браншовите организации.
2. По-активна работа със студентите за професионално ориентиране и квалификация, което ще подпомогне тяхната бъдеща професионална реализация и кариера.

3. Разширяване дейността на Центъра в областта на езиковото и компютърното обучение на студентите, преподавателите и служителите на Университета.

Положителните резултати от дейността на Центъра за квалификация, които отчитаме сега, се дължат на умелото ръководство от страна на гл. ас. д-р М. Михов, който успя да създаде и добре работещ колектив. Основание за такава оценка ми дава сравнението, което правя с дейността на Центъра през периода 1999-2003 г.
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Научноизследователската и издателската дейност във ВТУ през периода 2003-2007 г. беше свързана с поетапното изпълнение на задачите, залегнали в Плана за развитие на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, които са:

1. Научните изследвания да станат приоритет на висшето училище и да се възприемат като задължително условие за модернизиране на структурните му звена.

2. Да се изгради и поддържа информационна база за състоянието на научно-изследователската дейност в основните структурни звена на Университета.

3. Да се създаде информационна база и да се установят активни контакти с научни общности и организации за подпомагане на научните изследвания и за реализация на научните кадри.

4. Да се организират и проведат традиционните за Университета международни, национални и регионални научни и научно-практически конференции, симпозиуми, конкурси, кръгли маси, четения, художествено-творчески прояви.

5. Да се стимулира дейността на следните научноизследователски звена: Търновска книжовна школа, Център по балканистика, Лаборатория по психология, Център по българска ономастика, Център за образователни технологии.

6. Да се акцентира върху научното израстване на преподавателския състав чрез успешна реализация на процедури за хабилитация и за придобиване на научна степен.

7. Да се изработи цялостна стратегия относно подбора, обучението и реализацията на докторанти по всички специалности на Университета и особено в т. нар. “проблемни” специалности.

8. Научно-изследователската и художествено-творческа дейност на ВТУ да се осъществи в следните направления: културни и социални проучвания (проекти и програми, фокусирани върху фундаментални въпроси на културното, историческото, стопанското и социалното развитие), обществени практики (проучвания, практики, анализи, експертни дейности, насочени към конкретни решения на проблеми от обществения живот и иновации с практическа насоченост), естественонаучни и технологични проучвания (фундаментални и приложни разработки, които са в основата на иновативен технологичен продукт).

9. Оптимизиране работата на Университетското издателство чрез осигуряване на ново технологично оборудване с цел оптимално изпълнение на годишния издателски план.
10. Да се утвърдят библиотечните поредици “Филология”, “История”, “Педагогическо знание”, “Диоген”, “Студентска преводна лирика”.

11. Да се осигури цикличното отпечатване на научните списания “Проглас”, “Архив за поселищни проучвания”, “Епохи”.

12. Да се регламентира, оптимизира и да се реализира успешно съвместната дейност между Университетското издателство и Издателство “Фабер”.

13. Да се подобри рекламната и разпространителската политика на Издателството.

14. Университетската библиотека да организира и осигурява библиотечното и информационно обслужване на учебно-преподавателската и научно-изследователската дейност на ВТУ чрез организиране на вътрешно-университетската мрежа от Централна библиотека, филиалните и семинарните библиотеки; изграждане на фондове от българска и чуждестранна литература при централизирано комплектуване и обработка; осигуряване на библиотечно, библиографско и информационно обслужване на академичната общност.

15. Да се подготви включването на Университетска библиотека в проект “Електронна информация за библиотеките” и се пристъпи към поетапно изграждане на информационната библиотечна система за работа в Интернет среда.

Във връзка с изискванията за институционална акредитация на Университета бе разработена разгърната програма, в която бяха включени следните приоритети:

а) социални и културни проучвания;

б) обществени практики;

в) естественонаучни и технологични проучвания и разработки.

Програмата беше съобразена с изискванията на МОН, с Наредба № 9/08.08.2003, и включва над 50 научноизследователски теми по значими и актуални проблеми. За осъществяването им допринесе пълноценното функциониране на научноизследователските звена към Университета или факултетите: Център “Търновска книжовна школа”, Център по българска ономастика, Център “Балкани”, Международен българистичен център, Лаборатория по психология, Лаборатория “Географски информационни системи”. Независимо от различните проблеми от технически, финансов или субективен характер, изпълнението на поставените задачи беше осъществено и продължава да се осъществява в съответствие с приетите научните графици.

Центърът “Търновска книжовна школа” работи по събирането и редактирането на материалите от международни симпозиуми и конференции, както и по подготовката и реализацията на тематични сборници.

Центърът по българска ономастика организира и провежда национални конференции като “Състояние и проблеми на българската ономастика в началото на 21 век”, работи върху проект на тема “Електронен топонимичен архив”, продължи да обработва и каталогизира материали, да обслужва и попълва библиотечния си научен архив.

Център “Балкани” организира ежегодни студентски конференции, успешно разгърна стажантски практики на студенти с балканистични интереси, попълни библиотечния си книжен и електронен фонд. Осъществява ползотворни срещи с представители на балканските посолства и договаря условия за съвместна работа.

Международният българистичен център утвърди програмни схеми за обучение по практически български език, за обучение в специализирани семинари в различни области на познанието и в културни образователни програми. Разработи научноприложен проект “Националната идентичност през погледа на другите: българският език и култура в образователната система в чужбина”. Същевременно инициира създаване на национален методически и консултативен център по чуждестранна българистика с цел ВТУ да се утвърди като университетски център по чуждестранна българистика в страната, да лицензира собствена система за оценяване на езиковата компетентност.

Лаборатория “Географски информационни системи” изготвя географски карти и картосхеми в компютърен и хартиен вариант за научни публикации на университетските преподаватели, набира геоданни и картни материали за електронния архив.

Научни и художественотворчески прояви

През изминалите четири години преподавателите от Филологическия факултет са участвали в 74 национални и международни научни конференции. Същевременно част от катедрите на Факултета бяха организатори на национални форуми, а катедра “Руски език” организира традиционния и престижен международен симпозиум на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература).

Обективна необходимост е създаването на централизирана координираща система за поощряване на студентската научна активност. Във връзка с това възниква въпросът за стимулиране на преподавателите, ангажирани със студентската научна дейност.

Историко-юридическият факултет е организирал и провел 23 международни и национални конференции, над 50 регионални и вътрешноуниверситетски научни форума. Тук би трябвало да отбележим полезността на провежданите научно-методически семинари с акцент върху необходимостта от разработване на научноизследователски проекти, съобразно с изискванията на Европейския съюз. Един от основните проблеми във Факултета е дисбалансът между учебната натовареност и изискванията за научно израстване (респективно чрез участия в научни форуми). Това би следвало да намери отражение в критериите за оценка на дейността на преподавателите при тяхното професионално атестиране, тъй като уравниловката не стимулира израстването.

Философският факултет бе инициатор и домакин на 28 научни конференции и организатор на публични лекции с научна тематика, изнесени от наши и чужди гост преподаватели.

Преподавателите от Педагогическия факултет участваха в 26 национални и международни конференции, организираха юбилейната научно-приложна конференция “20 години математика и информатика във ВТУ”, международната конференция по компютърни системи и технологии, студентските кръгли маси по проблемите на интеркултурното пространство и др. И тук проблемите в научноизследователската област са финансови и мотивационни. Акцентът е върху стимулирането на младите преподаватели чрез провеждане на научни семинари за повишаване на тяхната компетентност, която следва да се обвърже и с финансово стимулиране.

Участието на преподавателите от Стопанския факултет в 13 научни форума и на Православния богословски факултет в 4 допълват научната картина по основни структурни звена. Тук следва да отбележим станалата вече традиционна годишна конференция на Стопанския факултет, провеждана в Дряновския манастир, както и тематичните богословски конференции.

Научноизследователската дейност на Факултета за изобразителни изкуства включва форума “Вижън” с международно участие, международните изложби в Анкара, Ниш и др., многобройните национални и самостоятелни изложби, изключително успешното студентско присъствие, запомнящата се акция “Глаголическа диктатура”.

Основните проблеми при провеждането на научните прояви не са от техническо, а от финансово естество. Огромният брой симпозиуми, конференции, кръгли маси и др. не могат да бъдат финансирани пълноценно от университетския бюджет. Нашите факултети много рядко се стараят да привличат средства за такива прояви от други източници. Нещо повече, все още не можем да свикнем с мисълта, че най-обичайното нещо в тези случаи е таксата за правоучастие. Като добър пример в това отношение може да се посочи финансирането на отделни научни прояви в Педагогическия факултет.

Не е без значение и успешното сътрудничество на ВТУ с регионалните медии, които анонсират и отразяват обективно научноизследователските и художественотворческите прояви в Университета, както и многозначителният факт, че почти всички конференции и други научни прояви завършват с краен продукт сборник, книга, филм и пр., осъществени в книгоиздателския и аудио-визуалния комплекс на Университета. Това прави проявите на ВТУ желани и от други участници, което е видно от големия брой на присъстващите.

Предимно хуманитарният и обществен профил на ВТУ затруднява финансирането на национални и международни проекти, особено от страна на бизнеса. Същевременно задължително условие при формирането на научноизследователски екипи в различни проекти е включването на студенти и докторанти в тях. С приобщаването на българското към европейското образование неминуемо ще попаднем в нова конкурентна образователна среда. Формирането на част от работната заплата на преподавателския състав ще е на база участие в проекти. Това още повече ни задължава да бъдем адекватни към новите условия, защото разработването на проекти няма да бъде самоцелно, а въпрос на собствено оцеляване и на оцеляването на Университета.

В настоящия момент проектното финансиране се осъществява в три направления. Първото включва бюджетна субсидия за научни изследвания, отпусната целево от МОН. В съответствие с нормативните изисквания във ВТУ ежегодно се открива конкурсна процедура за разработване на научноизследователски проекти, съобразена с утвърдена от Академическия съвет система от показатели за оценка, наблюдение и отчитане на резултатите. През изминалите четири години са класирани и реализирани 18 проекта. За съжаление, тенденцията за финансиране на този тип проекти е неблагоприятна – средствата постоянно намаляват. Това налага търсенето на други конкурсни ниши.

По второто направление са проектите, реализирани с помощта на Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование”. Част от одобрените и реализирани в предходния отчетен период, а 13 проекта продължават дейността си и сега.

По третото направление са проекти с външно финансиране. Впечатляващо е участието на преподавателите от направление “Математика и информатика” (в 11 проекта), на преподавателите от Филологическия факултет (22 проекта), Историко-юридическия факултет (8 проекта), Философския факултет (2 проекта).

Безпокойство буди фактът, че сравнително ограничен брой преподаватели и студенти участват в разработването на научноизследователски проекти, докато останалата част от академичната ни общност проявява пасивност и апатичност. Тук отново би следвало да обърнем внимание на необходимостта от стимулиране под различни форми на активността, тъй като информация за конкурсни процедури факултетите получават редовно, а и самите преподаватели имат достъп до нея чрез различни сайтове на МОН и други организации.

Към настоящия момент актуални докторантури има по следните форми на обучение:

Сериозността на проблема с подготовката на кадри по съответните научни специалности провокира изработването на цялостна стратегия по обучението на докторанти, включваща комплекс от дейности – индивидуални и групови учебни планове, правилник за обучение, типологични подходи и технологии. Апробацията и доведе до положителни резултати, което още повече ни задължава да прилагаме приетата стратегия.

Подготви се и се публикува поредица “Библиотека за докторанта”, която беше оценена по достойнство от Националната агенция за оценяване и акредитация (и препоръчана за ползване от другите български университети). В Трети корпус изградихме зала на докторанта, оборудвана със средства, усвоени на конкурсна основа.

Университетско издателство

Във Великотърновския университет са създадени достатъчно добри условия за реализиране на научния продукт. Изграден е Университетски издателски комплекс, чиято дейност се планира и контролира от Издателски съвет, утвърден от Академическия съвет. През този мандат беше закупена специална машина за малки тиражи, усъвършенствана беше щатната структура на Издателството, значително се подобриха условията за работа.

Академичният профил на Университетско издателство, което неотдавна отбеляза своята петнадесета годишнина, се формира от широката гама периодични научни поредици: “Проглас”, “Писмена”, “Диоген”, Трудове на ВТУ, “Издател”, “Епохи”, Архив за поселищни проучвания, Педагогически алманах и новоутвърдените “Социално-икономически анализи”, “De jure”, Трудове на почетните доктори на ВТУ.

Дейността на Университетското издателство протича в две направления: технологично (производствено) и стопанско (маркетинг и реклама).

1. 
   Технологично направление.