30
• 8 месечно бебе, което спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно.
• 20
годишна жена, изпаднала в тежка депресия, която се опитва да се самоубие.
• дядо, който за по-малко от година се
превръща от здрав мъж,
тичащ за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция.
• 2 годишно дете, показващо сериозно изоставане в развитието и получило диагноза аутизъм.
• млада жена, която не може да зачене.
• 54 годишна жена, страдаща от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, които лекарят диагностицира като множествена склероза.
• 80 годишен мъж, проявяващ симптоми на нарушено равновесие, който пада и чупи костите на таза си.
• балерина, едва не загубила способността си да ходи след козметична операция.
•
жена на средна възраст, оплакваща се от постоянни силни болки в гърба и краката, обвинена от лекарите си в алкохолизъм и
„търсене на лекарства“.
• 70 годишен пациент с изтръпване на краката, диагностицирано като нелечима диабетна невропатия.
• възрастен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с микроинсулти.
Всички тези пациенти имат нещо общо помежду си
— погрешна диагноза.
Общото между всички тези случаи е сбърканата диагноза.
Поставени са им етикети с всевъзможни нарушения от нелечими болести до хипохондрия, но в действителност всички те страдат от едно и също заболяване — дефицит на витамин B
12
Това не е нито нова, нито модерна болест. Напротив, ще я намерите в учебниците за първи курс на всеки медицински университет. Не е и рядка — всеки човек над 40
години е с повишен 31
риск от опасен дефицит на B
12
, а над 60 има 40% вероятност от потенциално опасно ниски нива на B
12
. Колкото повече се понижава серумният B
12
и колкото по-дълго продължават признаците и симптомите, толкова по-голяма е вероятността за увреждане и неблагоприятен изход.
Сподели с приятели: