Ах, тръбата Референдумът за петролопровода Бургас Александруполис едва ли ще има ефект. Но хората държат да се чуе мнението им

Мъгла и големи черни тръби, наредени на булеварда, посрещат гостите на Бургас на влизане в града. Мистерията е не само за новодошлите, но и за местните хора. Притеснени, някои от тях звънят на членовете на Инициативния комитет за спасение на Бургаския залив с въпроса: "Това ли са тръбите за петролопровода?"

Слуховете за пристигането на "онези тръби" са стигнали дори до Созопол. Всъщност наредените огромни съоръжения са за подмяна на централния градски водопровод - няма как да са за петролопровода, защото споразумението с Русия за "Бургас - Александруполис" беше подписано едва преди две седмици и дори все още няма готов проект. Но само споменаването на думите тръба и нефт хвърлят в паника бургазлии и жителите на съседните населени места Черноморец и Созопол. И въображението им чертае картини от мащаба на големия нефтен разлив в испанския град Ла Коруня с хилядите удавени в петрол птици и измряла риба.

Психозата се подхранва както от пълното мълчание на официалната власт в София по въпроса, така и от кампанията срещу петролопровода. Тя се води главно чрез листовки, на които има снимки на горящ петролен танкер и почерняло от нефт море. Разпространява се и CD, което обяснява технологията на прехвърлянето на нефта от танкера към тръбопровода и рисковете, когато това става навътре в морето. А една от най-гледаните кабелни телевизии в града - "Скат", непрекъснато излъчва предавания и дебати по проблема.

Ето в такава обстановка гражданите на Бургас ще застанат пред урните на 17 февруари и ще трябва да дадат гласа си за това да го има или да го няма в Бургаския залив петролопровода в първия в историята на града референдум. Право на глас имат 185 хиляди души, но, за да са валидни изборите, до секциите трябва да отидат минимум 51% от жителите на града. За провеждането на допитването общинският съвет в Бургас отдели общо 70 хил. лв., като само 10 хиляди от тях са за информационната кампания. Останалите ще отидат за бюлетини и за организацията на референдума. "Тези пари са крайно недостатъчни на фона на другите избори, които сме правили", казва кметът на Бургас Димитър Николов. И обясни, че общината се е обърнала с молба към бизнеса да помогне със средства за кампанията, но никой не се е отзовал.

Всъщност големият шум около референдума вдигат политическите сили, които най-общо са се разделили така - управляващите общината ГЕРБ, "Атака" и СДС срещу опозицията от БСП.

"Социалистите се опитват да убеждават хората, че няма смисъл от референдума, защото той няма да отмени подписаното споразумение", казва секретарят на СДС в града Тошко Иванов, който е и в инициативния комитет. Противниците на петролопровода твърдят още, че активисти на БСП убеждават привържениците си да не гласуват.

На фона на страховитите информации за опасната технология буй и вероятните разливи от петрол никой от правителството не си направи труда до този момент да разясни на хората за какво става въпрос. "Информацията, която предоставяме на хората, е насила открадната или предоставена от външни институции и държави", казва Николов. Той разказва, че е изпратил писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството с искане за повече информация по подписаното споразумение и параметрите на проекта "Бургас-Александруполис", но оттам му отговорили, че такава може да получи от сайта на ведомството. Наложило се да се обърне към Холандия, откъдето му изпратили подробности какво представлява т.нар. технология буй. "За да се проведе качествен референдум и да се развие т.нар. виртуално гражданско общество, ние трябва да дадем достъп на хората до информация. Липсата на такава от страна на МРРБ създава предпоставки референдумът да се опорочи, защото той няма да бъде пълноценен", е мнението на Николов.

"Има директива на ЕС, която изисква в такива случаи да се води разяснителна кампания и еколози, които да направят екологична оценка на проекта. А такава досега няма", казва около 30-годишният Димо Кьосев. И твърди, че е в инициативния комитет, защото "му пука какво се случва в родния му град". Подобно на него "за каузата" срещу тръбопровода работят още млади хора. "Вярно е, че премиерът и президентът не могат за всичко да отговарят, но пък затова имат цяла чета подчинени. Ами да дойдат тук да седнат да си поговорим. Стига са правили нещата в София, а ония долу да се спасяват. Трябва да съгласуват нещата с нас ", казва и кметът на Созопол Рейзи. Дори Танков признава като слабост факта, че изпълнителната власт не обяснява на хората какво предстои.

Страховете на хората

Затова в Бургас и по цялото Южно Черноморие с право се притесняват. Първо от ползата на самия проект. "Да рискуваш 2 милиарда приходи от туризъм срещу 35 милиона от тръбата е все едно да имаш за жена Клаудия Шифър и да рискуваш да я загубиш, като си лягаш с грозотия", казва Ангел Божидаров. Той е собственик на семеен хотел в Черноморец. Добавя, че ако стане "някой сакатлък, стотици хиляди хора по българското Черноморие ще останат гладни. Противник на тръбата е и Стоян Атанасов, който е от Бургас и има семеен хотел в Св. Влас. "На ден БВП на България е около 30-40 млн. лв. Това, което ще получим за цяла година като такси, е работата на България за един ден", изчислява той. Атанасов обяснява, че петролните разливи от оперативна дейност са толкова, колкото и тези от катастрофи. "Това е достатъчно да си тръгнат и туристите", убеден е той. Всички смятат, че от такава ситуация веднага ще се възползват преките ни конкуренти в туризма Гърция и Турция. "Убеден съм, че те такъв вой ще вдигнат, че по Южното ни Черноморие има екологична бомба, което ще доведе до отлив от туристи", смята и Рейзи. "Да не говорим за чисто психологическото въздействие. Лежейки на плажа в Бургас или Крайморие, хората изведнъж да видят една огромна стена... Танкерът е дълъг около 400 м и е висок колкото един 10-етажен блок. Няма турист в света, който да иска да има подобна гледка на хоризонта", допълва Димов.

"Не разбирам защо трябва да изгоним кокошката, която снася златното яйце", чуди се и кметът на Черноморец Добри Добрев. И в управляваното от него село повечето хора разчитат основно на туризъм. А за да пригодят къщите си за гости, са теглили и кредити, които все още изплащат. Той е убеден, че екологичният риск от петролопровода ще доведе до спад на цените на земите и имотите. "В Созопол няма друго препитание освен туризма и 95% от хората се изхранват с това", обяснява кметът Рейзи.

За гърците рафинерия, за нас буй

Бургазлии са убедени, че Бургас - Александруполис е много по-печеливш за гръцкия партньор в проекта. Разбрали са, че в Александруполис се предвижда да се разшири пристанището, да се построи рафинерия и пренасянето на петрола да става с танкери на гръцкия флот. "Даже са се подготвили с проекти за подобряване на пътната инфраструктура, които ще се финансират от ЕС", казва Стоян Атанасов. "Разбрахме, че в Александруполис са се преборили дори да им изкупуват определено количество мляко, произведено в региона, като вид компенсация", добавя кметът Николов. "Александруполис печели и рафинерия, ние - буй", шеговито обобщава ползата от проекта Димитър Николов.

Хората в Бургаския залив се опасяват най-вече от избраната технология разтоварването на танкерите да става с буйове, тъй като са чули, че тя е най-рискова. Димо Кьосев казва, че такава технология се използва основно в третия свят - Венецуела, Ангола, Индия, Индонезия, Никарагуа. В цяла Европа има само четири подобни съоръжения и те не са основни, а допълнителни, и са на доста голямо разстояние от брега. Бургазлии са много по-склонни на варианта разтоварването да става на кей в пристанище. За тази цел според кап. Иван Иванов, който е участвал в няколко проучвания по морските съоръжения за петролопровода, може да послужи съществуващото нефтено пристанище "Росенец". Там трябва да се изгради нов отделен кей. "Този вариант е малко по-скъп - около 50 млн. долара, но и по-безопасен", твърди Иванов.

"Дали ще има файда?"

В Рибарското селище, близо до нефтеното пристанище на града, хората са по-развълнувани от тези в Бургас. В десет сутринта дебатът в кръчмата вече е на чашка ракия с чай. А около една от масите са разхвърляни листовки "Аз казвам не на референдума". "Нищо не се знае, всичко са неща, които дочуваме. Дали ще мине оттука, дали ще ни махнат. Те го правят отгоре, решават кой е най-прекият път и тръгват. За тях е важно да се печели от тази работа", обяснява своята версия Димитър Шаламанов. Опасенията му са, че ако направят тръбопровода, рибата в залива съвсем ще изчезне, тъй като и сега заливът е достатъчно замърсен. "Какво ме питате дали на 17 ще гласуваме? Дали ще има файда?", пита Витан Кожухарски. Според него нормалните хора би трябвало да излязат да гласуват. Подобна е и позицията на повечето бургазлии, които осъзнават, че дори и да е успешен, референдумът няма да реши съдбата на петролопровода. За тях обаче това е начин да изразят позицията си. Казват, че са готови да стигнат и по-далеч. "Аз мисля, че няма да стане тяхната работа. Гражданското неподчинение е най-малкото, всички лодки ще бъдат изкарани в морето", заканва се созополският кмет. А от инициативния комитет обещават, че ще застанат на пътя на съоръженията. Като пример за това как властта може да се съобрази с обикновените хора всички сочат протестите в залива Вромос при опита там да бъдат изхвърлени отпадъците от разширяването на пристанището в Бургас. "Тогава правителството се съобрази с исканията на хората", припомня Рейзи.

8 февруари 2008 г.

Предопределен резултат

Дори тези, които одобряват петролопровода, се боят от екологичните опасности

Изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис силно вълнува жителите на Бургас и поляризира общественото мнение - 59,9% не одобряват изграждането на съоръжението. Най-високо е неодобрението в групата на 35 - 59-годишните и тези с основно и средно образование. Сред най-яростните противници са симпатизантите на "Атака", ДПС и ДСБ. Въпреки този силен негативизъм в общината съществува и група -22,3%, която подкрепя изграждането на петролопровода, основно заради икономически ползи, които очаква от него. Политически ползи виждат 8,8%, социални - 4,7%, и стратегически -3,8%. Почти половината от привържениците на БСП определят проекта като полезен в икономически аспект. За почти четирима от десет бургазлии проектът няма никакви ползи.

По въпроса за негативните последици има формирано ясно обществено мнение. За 65,6% това е екологичната опасност. Този дял е по-висок от дела на противниците на петролопровода, което показва, че дори и тези, които го одобряват, имат яснота за опасностите му. Те не се виждат по никакъв друг начин - политически, социален, стратегически. Едва по-малко от една десета са хората, които не виждат потенциални вреди от съоръжението. Всички те са привърженици на БСП.

Основният фактор, който определя бургаското обществено мнение по този въпрос, са медиите - 74,7%. Те доминират всички други възможни източници на информация. Десет пъти по-малко - 7,8%, са тези, които разчитат на неформалния контакт от близките си среди. По-зависими от него са хората с основно и средно образование. Жителите с висше образование в по-малка степен се ориентират от медийните публикации и в по-висока от мнението на авторитетни личности. Нито един висшист не е посочил мнение на политик като източник на информация за себе си.

Предстоящият референдум е провокирал желанието за участие на 42,3% от пълнолетните жители на Бургас. Ако гласувалите останат на това ниво на активност, има опасност референдумът да не бъде признат за валиден. За това е от особена важност другите - 20,9%, които са склонни да участват, но не са сигурни , че ще го направят, да бъдат мотивирани. Най-висока е готовността за участие в референдума сред висшистите, привържениците на БСП и НДСВ, от една страна, и ДСБ и СДС, от друга. По-високо от средното за общината е нивото на активност и при избирателите на ГЕРБ. Най-слабо мотивирани за вота са привържениците на "Атака".

Причините за негласуване заслужават коментар. 56,1% не виждат смисъл от провеждането, защото резултатът му няма да има реален ефект върху реализацията на проекта. 16,8% не се чувстват добре информирани и компетентни, за да определят своето мнение.