Ameco Environmental Services, Utrecht Природа назаем, София Зелени Балкани, Пловдив

1. 
   Консервация на глобално значимото биоразнообразие в ландшафта на Българската планина Родопи
   

2. 
   Български механизъм за обмен на информация (СНМ) в сферата на биоразнообразието
   

3. 
   Консервация на видове и хабитати в България: хармонизация с ЕС
   

4. 
   Подготовка на българската мрежа от защитени зони Натура 2000.
   

5. 
   Българска мрежа на биоразнообразието (BulBioNet)
   

6. 
   Планиране на интегрирано управление и изграждане на административен капацитет за защитени влажни зони: ПП Персина и ЗМ Калимок-Бръшлен.
   

7. 
   Повишаване готовността на България за изграждане на мрежата Натура 2000
   

8. 
   Зелен коридор Долен Дунав(дейности в България)
   

9. 
   Инициатива Натура 2000
   

Eco-Obshtnost PIN/Matra

В крайна фаза.

За пряка подцел 1 (виж по-горе):

1. 
   Създадени природни паркове и операционализирана структура за съвместно управление.
   
2. 
   Завършена информационна база
   
3. 
   Консервация на ниво ландшафт и планове за управление за Източни и Западни Родопи.
   
4. 
   Създадени приоритетни консервационни територии и пилотни режими за устойчиво управление във всеки от природните паркове.
   

5. 
   Мониторинг и оценка, адаптивно управление, разпространение на научените уроци.
   
6. 
   Заздравен институционален капацитет за интегриране на консервационните цели в програмите на производствения сектор.
   
7. 
   Горски туристически и селскостопански практики, преориентирани към подпомагане консервацията, същевременно подобрявайки поминъка.
   
8. 
   Осигурено финансиране за устойчивост на защитата и междусекторната координация.
   

• 
  PDF-B grant: US$ 232,000
  

• 
  Пълен GEF Проект:
  

• 
  МЗГ: US$ 11,276,750
  
• 
  МОСВ: US$ 970,000
  
• 
  UNDP Bulgaria: US$ 2,336,496
  

Пълен GEF проект следващите 5 години (Май 2004 – Май 2009)

• 
  UNDP project homepage: www.rodope.org
  
• 
  UNDP factsheet 4NN/1966: www.undp.bg/en/projects
  

• 
  Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ,
  
• 
  МЗГ – отдел Агроекология, органично земеделие,
  
• 
  МЗГ - НУГ,
  
• 
  Министерство на образованието и науката (МОН),
  
• 
  МРРБ,
  
• 
  БАН,
  
• 
  Софийски университет,
  
• 
  Асоциация на парковете в България,
  
• 
  НПО: сега 8 (BL, C’21, BBF, GBF, BSPB, BRPG, EOR, WF).
  

Българският СНМ е част от глобалната мрежа за информационен обмен, основан от CBD. Неговата цел е да предложи пряко, или да създаде връзки към информацията за биоразнообразието, от която се нуждаете. СНМ допринася за изпълнението на CBD в България. Той е разработен като децентрализирана информационна мрежа, която е ориентирана към ползвателя. СНМ е предназначен да помага на процеса на вземане на решения, да подобрява координацията, да помогне за избягване дублирането на усилията и средствата, да подобри трансфера на технологии и да позволи по-ефективно постигане на формулираните цели.

• 
  Документи изготвени от СНМ звеното за първата среща на Националната координационна група (08 Октомври 2002):
  

• 
  Организационна схема на българския CHM,
  
• 
  Работни правила на Националната координационна група,
  
• 
  Мисия, цели и основни работни принципи на българския CHM,
  
• 
  Информация за приоритетите на българския СНМ до Юли 2003 (крайната дата на проекта BUL/98/G31),
  
• 
  План за разработване на Български СНМ за периода Август 2002 – Декември 2004,
  
• 
  Кратки описания на предложените 8 информационни възли,
  
• 
  Концепция на уеб-сайта на българския СНМ и предложение за техническо оборудване.
  

• 
  Изграждане на СНМ уебсайт (Български портал за биоразнообразието);
  
• 
  Разработване на 5 Бази данни както следва:
  

• 
  Специалисти-институции/организации – програми/проекти,
  
• 
  Публикации,
  
• 
  Защитени територии,
  
• 
  РУГ/ДЛ/ДДС,
  
• 
  Академични програми на университетите.
  

• 
  Създаване на 8 първоначални CHM Информационни Възела както следва:
  

2. Възел Агроекология (отдел Агроекология към Дирекцията за развитие на селските региони и инвестициите към МЗГ);

3. Възел НУГ (НУГ към МЗГ);

4. Възел БАН (Българска академия на науките - BulBioNet project –виж по-нататък в тази глава 22.);

5. Възел Софийски университет (Факултет по биология към Софийски университет);

6. Възел НПО (Информационна мрежа BlueLink) включващ първоначално 7 НПО - BlueLink, БШПБ (сега преименувана в БФБ), БДЗП, Група за опазване и изследване на прилепите, Екологична организация Родопи, Сдружение Природен Фонд, Федерация на природозащитни сдружения Зелени Балкани.

7. Възел паркове (Асоциацията на парковете в България);

8. Възел екологично образование (Център’21 за образование, култура и екология).

• 
  Финансова и служебна подкрепа за възлите базирана на индивидуалните договори между тях и СНМ звеното. Тази подкрепа включва:
  

• 
  Закупуване на техническо оборудване;
  
• 
  Подпомагане за компилиране и обработване на информацията;
  
• 
  Разработване на уеб-страници на партньорските организации и бази данни.
  

За следващите фази (след Декември 2003): неизвестен

Следващи фази: продължават

The UNDP Project BUL/98/G31 Factsheet: www.undp.bg/en/projects

• 
  Проект за осведоменост за Натура 2000 в Югоизточна Европа, изпълняван от Carl Bro Group през 1998-99 и финансиран от Многонационалната програма на PHARE околна среда: транс-граничен проект между България, Македония и Албания;
  
• 
  Натура 2000 България: изпълняван от WWF Дунавско-Карпатска програма с подкрепа от Австрийското министерство по земеделието, горите, околната среда и управлението на водите и WWF Австрия. Дейностите изпълнявани по този проект през 2003 включваха: 1. Проучване и оценка разпространението на национално ниво на типове хабитати и хабитати на видове от анексите към Директивата за хабитатите; 2. Анализ на пропуските на наличната научна информация създаване на експертен съвет, иницииране на експертна работа в мрежа. 3. Сравнителен анализ на списъците с хабитати и видове от Директивите за Птиците и Хабитатите с онези, включени в Българския закон за биоразнообразието, разработване на предложение за изменения и препоръки за бъдещите стъпки; разработване на предложение за изменението на Анексите на Директивата за хабитатите на ЕС, които да бъдат предложени от Българското правителство на Европейската комисия; 4. Национален уъркшоп „Предложения за допълнения на типове хабитати към Европейските директиви” с дискусии, координация на усилията и планиране на бъдещи дейности.
  
• 
  Съдействие при подготовката на България за стартирането на мрежата Натура 2000, провеждана от БДЗП / BirdLife International през 2001-02. Проектът включваше информационна кампания, озаглавена „Натура 2000 за хората и птиците”;
  
• 
  Парковете в България – партньорство за Европа: Образователен проект за повишаване на осведомеността, провеждан от Фондация за развитие на гражданското общество и финансиран от програма PHARE Access през 2001. Проектът бе насочен към парковите дирекции (както природни, така и национални).
  

• 
  EUR 520,000 отпуснати от DANCEE. Имаше значителни трудности при стартирането на проекта, който бе отложен почти година. Поради съкращенията в датското финансиране, продължителността на проекта бе намалена от 36 на 21 месеца, а бюджета бе отрязан до 1/3 от първоначално планираната сума. Ето защо не всички резултати ще бъдат изпълнени.
  

• 
  През януари 2004 молба за съ-финансиране бе отправена към МОСВ за EUR 45,000.
  
• 
  3-годишен последващ проект за Натура 2000, финансиран от EU-Phare за EUR 1,8-2,5 милиона е разработен. За тази цел проектен фиш на PHARE (т.е. кретко описание) бе подготвен и подаден до ЕС и МОСВ през март 2004. Все пак, одобреният бюджет е значително по-малък (EUR 309 500) – виж следващата таблица за описание!
  

Основните партньорски организации (работещи по свои независими, но свързани проекти) включват:

• 
  Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ): работи по два проекта за Натура 2000 – Северозападна и Югозападна България (виж описанието в таблица № 9 по-долу);
  
• 
  Българска фондация биоразнообразие: работи по инвентаризациите на Натура 2000 в Източни и Западни Родопи, западните гранични планини, Беласица, Странджа, Пирин и Бургаски влажни зони;
  
• 
  Асоциация на парковете в България: работи в територии непокрити от другите партньори, предимно в природни паркове, но базирайки се на наличната информация, защото няма средства за теренна работа; Работата трябва да бъде приключена през първата половина на 2006 г.;
  
• 
  Институт по горите, БАН: работи по техния българо-холандски проект „Девствените гори на България”. Необходими са ключове за интерпретация от кодовете на Директивата за хабитатите;
  
• 
  Институт по ботаника, БАН: работи по техния българо-холандски проект „Национална Инвентаризация на Пасищата 2002-2004”. Индиректна връзка с Натура 2000. Проблеми в комуникацията и координацията с екипа на проекта за Натура 2000 (непредоставяне на исканите данни);
  
• 
  WWF-DCP: работи предимно в Дунавския регион (островите); изготвен „Интерпретационен наръчник за хабитатите от Натура 2000 в България” в сътрудничество с екипа на проекта за Натура 2000, и „Насоки за тълкуване на чл. 6 от Директивата за Хабитатите – управление на зоните от Натура 2000” в сътрудничество с Балкани, ISC, USAID and TIME Eco-Projects Foundation.
  

• 
  Изпълнение на ангажиментите на България в процеса на присъединяване към ЕС по обявяването на мрежата Натура 2000.
  
• 
  Подготовка на исканата от ЕК документация за потенциалните места от Натура 2000 – стандартни формуляри и карти на базата на полевите инвентаризации на важните за ЕС хабитати и видове.
  
• 
  Поддържане на инерцията от проекта на DANCEE като гаранция на качество и навременно изпълнение на проектите.
  

• 
  Координация и оценка на качеството на полевите инвентаризации.
  
• 
  Поддържане и актуализиране на Национална база данни за ГИС и Натура 2000.
  

• 
  Подбор на места, които да бъдат проучени;
  
• 
  Провеждане на полеви инвентаризации на места, където няма никакви или има недостатъчни данни за биоразнообразието;
  
• 
  Компилиране и анализиране на съществуващите данни за биоразнообразието от мрежата от защитени територии в България;
  
• 
  Подготовка на стандартни формуляри на Натура 2000 за проучените места;
  
• 
  Компилиране на резултатите от инвентаризацията в базата данни на МОСВ за Натура 2000 и анализиране на данните..
  

Допълнително, баланс на собствеността и земеползването бе проведен в 130 от потенциалните защитени територии от Натура 2000. Националното покритие на 29 горски хабитата също бе оценено по време на проекта.

Приблизително 500 места ще бъдат инвентаризирани до края на 2006.

Уебсайт на проекта: www.natura2000bg.org

• 
  Централна лаборатория по обща екология
  
• 
  Институт по ботаника
  
• 
  Институт по изследване на горите
  
• 
  Институт по океанология
  
• 
  Институт по зоология
  
• 
  Национален природонаучен музей
  

• 
  Българският СНМ проект (виж съответната информация в тази Глава 2.) – първоначално финансиране;
  
• 
  Повече от 200 външни сътрудничещи експерти – изследвания и събиране на данни.
  

• 
  Създаване на официален възел към БАН към Глобалния Инструмент за Обмен за Биоразнообразието и Българския СНМ;
  
• 
  Широк достъп до българските статистики и бази данни за биоразнообразието и хабитатите чрез регистрация в уеб-сайта на BulBioNet.
  

• 
  Уебсайт, предлагащ достъп до базите данни за българското биоразнообразие (растения, фосилни растения, животни, фунги) и хабитати.
  
• 
  Преглед на ендемични реликтни и защитени таксони (подвидове, видове, родове и семейства), както и на общо 185 хабитата.
  

• 
  GEF/Световна банка – основна финансираща институция на по-големия проект, озаглавен България: Намаляване на Замърсяването и Възстановяване на Влажните Зони;
  
• 
  Българско правителство – съ-финансираща институция и реципиент;
  
• 
  Австрийско правителство – съ-финансираща институция;
  
• 
  Дирекция на ПП Персина – рецепиент и сътрудник;
  
• 
  ЗМ Калимок-Бръшлен – рецепиент и сътрудник;
  
• 
  Независими експерти, учени и НПО – сътрудници.
  

Националната програма на ЕС PHARE осигурява финансова помощ паралелно, допълвайки проектът на GEF/Световна банка, озаглавен България: Възстановяване на Влажни Зони и Намаляване на Замърсяването (GEF TF 050706 BUL), който има 2 основни цели: възстановяването на две влажни зони от критичен приоритет по българската част на Дунав и пилотно използване на крайречните влажни зони, като депа за биогенното замърсяване в България. Проектните дейности са фокусирани върху две периодично заливани в миналото крайречни влажни зони по Дунав, както следва: ПП Персина (ППП) – Природен парк близо до градовете Белене, Никопол и Свищов и ЗМ Калимок-Бръшлен (ЗМКБ) – защитена местност (по-ниска категория от ППП според българското законодателство) близо до гр. Тутракан.

Цялостната цел е разработване на национален подход за ефективно управление на защитените влажни зони в България, като природните паркове и защитените местности, с оглед на тяхната подготовка за Натура 2000.

• 
  Оценка на административния капацитет за мониторинг на ППП и ЗМКБ;
  
• 
  Подготовка на интегрирани планове за управление и планове за мониторинг за двете защитени територии;
  
• 
  Подготовка на Тръжно Досие с технически спецификации за предоставяне на мониторингово оборудване;
  
• 
  Участие сесиите за оценка на предложенията за компонентите услуги и и доставки като независими оценители;
  
• 
  Обществени дискусии и кампании за създаване на осведоменост.
  

2. EC PHARE: ТОР: Техническо съдействие за българското МОСВ за разработването на планове за мониторинг за ЗМ Калимок-Бръшлен и ПП Персина, подготовка на тръжно досие и участие в сесиите за оценка на предложенията за услуги и доставки. PHARE Project Code: BG 0201.11, Component 2, 7 p.

3. GEF/World Bank. Проект Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването, проектен документ на GEF/Световна банка Май 2002, отчет No. 24147-BUL, 96 стр.

4. Закон за защитените територии, Държавен вестник 133, 11/11/1998 (изменение в 1999, 2000, 2002), (на Български).

5. www.worldbank.bg/wetlands - уебсайт на проекта Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването GEF/Световна банка. (всички документи).

6. WWF: Оценка на влажните зони и заливните територии в басейна на р. Дунав. Финален отчет. Програма за намаляване замърсяването на Дунав. Програмно координационно звено UNDP/GEF. 1999.

7. EC PHARE: Първоначален отчет: Техническо съдействие за българското МОСВ за разработване на планове за мониторинг за ЗМ Калимок-Бръшлен и ПП Персина, подготовка на тръжно досие и участие в сесиите за оценка на предложенията за услуги и доставки. PHARE Project Code: BG 0201.11, Компонент 2, 24 стр.

8. Уебсайт на ПП Персина: www.persina.org

• 
  Национална стратегия на България за Натура 2000;
  
• 
  Механизъм за идентифициране и обявяване на SACs в България;
  
• 
  Наръчник за Натура 2000 в България.
  

Уебсайта на БДЗП / BirdLife Bulgaria: www.bspb.org

Уебсайта на ИУЦЕ: www.ceie.org