Предизвикателствата на пътешествието
Не е лесно да започнеш да опознаваш и разбираш себе си, да придобиваш независимост и чувство за собствено достойнство, въпреки че пътуването се състои само от четири фази. Третата чакра съдържа енергията на нашите лични амбиции, нашето чувство за отговорност и уважението кьм собствените положителни качества и недостатъци, както и нашите затаени страхове и мисли, които още не сме готови да си признаем. Тъй като душата ни често се разпокъсва от противоречия, трябва да приемем духовното предизвикателство да се освободим от негативната енергия, за да приемем нова, да се разделим със закостенели навици и представи за собствения Аз, за да се преродим. По пътят към личната независимост и зрялост е нещо много повече от подтик към психологически здравословен живот. Да бъдем съзнателни за самопознанието и символното проникновение, е жизнено важна задача, която засилва вярата ни в самите нас.
Харесвам историята на Чък, защото разкрива същността на истината „Почитай себе си". Чък по произход е от Източна Европа. Влиянието на семейството му било силно във всяко отношение - социални нагласи и религиозни ценностни критерии. От децата се очаквало да станат като родителите си. Чък бил аутсайдерът в семейството. Не обичал спорта и бирените партита. Привличали го либералните идеи и приятели. В гимназията вече водел двойнствен живот, тъй като държал своите интереси и приятели настрана от дома. Когато завършвал гимназия вече знаел, че е хомосексуалист. Семейството му не би приело тази истина и Чък напуснал дома си, за да пътува в чужбина и да се учи. Овладял много езици.
Накрая се върнал в своя роден град, удостоен с множество академични отличия, но въпреки това, непрекьснато бил депресиран. Когато се запознах с него, той явно изпитваше потребност да прекрати пътуванията навън и да предприеме пътуване кьм себе си. Разговаряхме за неговия живот на езика на символите и стигнахме до съгласие, че истинската причина да замине за чужбина е била неудобството от това, че е аутсайдерът в семейството. Той отчаяно искаше да бъде приет от тях, въпреки че на самия него все още му предстоеше да приеме себе си. Все още не можеше да заживее открито като гей, което го тревожеше, защото, както каза: „Не смятам, че съм приел себе си като гей, щом единствените хора, които знаят, че съм гей, са моите приятели. Най-големият ми страх е, че ако анализирам чувствата си, ще стигна до извода, че не мога да приема себе си истински. Какво да правя тогава?
Чък се беше отдал на изучаване на мистицизма и част от живота му беше посветена на духовни занимания - молеше се, медитираше и ходеше на църква. Предложих му да отиде на поклонение до светите места, за които обичаше да чете, и да си постави за цел да приеме себе си. Той си спомни думите на свой приятел: „Поклонничеството е насочен навън мистицизъм, а мистицизмът е насочено навътре поклонничество."
Следващото лято Чък напусна Европа, за да посети Фатима, Лурд и някои други места, които бяха въплъщение на свещеното за него. Навсякъде с благоговение се молел, за да се освободи от болезненото си минало и да придобие силата да приеме себе си изцяло. Когато се завърна, беше променен. Беше свободен и „жив" по начин, по който всички трябва да бъдем. Беше прогонил своята сянка и като че ли излъчваше светлина. Едно от първите неща, които направи при завръщането си, беше да покани семейството си и да им съобщи, че е гей. Беше подготвен за всякаква реакция от тяхна страна, но за негово щастие, те приеха с разбиране новината. Духовното пътешествие на Чък му донесе независимост от миналото и от страховете за утрешния ден и дълбока вяра в себе си.
Всички ние сме тръгнали на поклонение, въпреки че не е задължително да пътуваме физически до светите места и да изпълняваме церемонии, за да позволим на миналото да си отиде от нас. Все пак е необходимо да пътуваме духовно и да прогоним страховете, които ни пречат да открием красотата в нашия живот, да стигнем до мястото на нашето изцеление и самоприемане. Можем да предприемаме този вид пътуване всекидневно в уединението на своите молитви и медитация.
Покойната поетеса Дороти Паркър веднъж направила следната забележка: „Мразя писането. Обожавам написаното." Същото може да се каже за пътя кьм личната сила: веднъж пристигнали, сме като в Рая, но пътят дотам е дълъг и труден. Животът безмилостно ни принуждава да осъзнаем колко важни са думите на Полоний: „На себе си бъди верен." Защото ако не осъзнаем, че имаме сила, за да живеем достойно, всяко преживяне ще бъде за нас мъчителен опит.
Когато работим с интуицията сме длъжни да преодоляваме страховете си. Няма преки пътеки кьм здравето на личността и интуитивните способности не са отговорът - те са само естествените резултати от чувството за собствена цена.
Ние сме биологично програмирани да научим този урок: телата ни процъфтяват, когато духът ни процъфтява. Третата чакра въплъщава свещената истина „Почитай себе си" - истина, която е подкрепена от символното значение на сефирот Неца и Од и от тайнството Конфирмация. Когато животът ни се гради върху една рационална самооценка, придобиваме сила и издръжливост и заедно с това развиваме своите интуитивни способности по естествен начин.
Въпроси за самоанализ
1. Харесвате ли се? Какво не харесвате в себе си и защо? Работите ли активно, за да промените онова, което не харесвате в себе си?
2. Честни ли сте? Понякога изопачавате ли истината? Ако постъпвате така, защо го правите?
3. Критични ли сте към другите? Не обвинявате ли другите, за да защитите себе си?
4. Способни ли сте да признаете, че грешите? Приемате ли с готовност мнението на другите хора за себе си?
5. Нуждаете ли се от одобрение? Защо?
6. Как определяте личността си - като слаба или като силна? Страхувате ли се да се грижите сами за себе си?
7. Позволявате ли си да имате връзка с човек, когото всъщност не обичате, за да не бъдете сами?
8. Уважавате ли се? Готови ли сте да промените начина си на живот, за да удържите на обещанието си?
9. Страхувате ли се от отговорността? Чувствате ли се отговорни за всичко и всички?
10. Доволни ли сте от живота си? Ако не го харесвате, правите ли нещо, за да го промените или сте се примирили с положението?
ГЛАВА 4
ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ЕМОЦИИТЕ
Четвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.
Сподели с приятели: |