Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Втората степен: инволюцията
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Втората степен: инволюцията
Всяка нова среща или пробуден интерес кара нашето вътрешно Аз да се запита: „В какво друго вярвам? Какво друго мисля?! Искам да познавам себв си по-добре. Това е молба за инфорция”. Във всяка нова ситуация, информацията ни залива. Получаваме впечатления за нови хора и обстоятелства. В тази степен, в инволюцията, анализираме външния свят и до колко той отговаря на нашите потребности. Често този самоанализ ни кара да насочим вниманието си към отношенията ни с Бога и смисъла на живота ни, но преди това трябва да развием определено ниво на вътрешна жизнеустойчивост, което да ни даде сили да се справим с последиците от самоаналитичното умозрение. На моите семинари хората признават, че когато им задавам определени въпроси, изискващи самовглъбяване, предпочитат да ги заобиколят, защото не искат да познават себе си чак толкова добре. Или казват: „Не зная. Никога не съм мислил за това", на което аз отвръщам: Добре, помислете за това сега!" Защо е такава обичайната реакция? Защото самопознанието предполага избор и действие, а много хооа не се чувстват готов нито за едното, нито за другото. По време на един от моите семинари срещнах Ема, жена наближаваща шестдесетте, която току-що беше приключила химиотерапевтичен курс за лечение на рак на дебелото черво. Имаше шест големи деца, вече зрели хора. Каза ми, че нейният рак станал за нея стимул. Докато се възстановявала, осъзнала, че нейните деца, които я обожавали, най-много обичат в нея „слугинята". Била много наскърбена, когато четири от децата й отбелязали, че сега, докато оздравява, трябва да намерят някой друг, който да прави това или онова вместо тях; и кога ще бъде отново на крака? Ема разбрала, че трябва да направи преоценка на своята роля в собствения си живот и да реши какво й е необходимо, за да оздравее. Нейната революция я довела до инволюция, и така тя прочела много книги за самолечението и самосъзнанието. Осъзнала, че е живяла за децата си и че сега иска да живее за себе си. Нужни й били няколко месеца, за да събере смелост да промени правилата в своя дом, но го направила. Съобщила на децата си да не разчитат повече на нея да бави бебетата; че отсега нататък няма винаги да се грижи за обедите и вечерите и че няма да оставя своята работа, за да изпълнява поръчките им. Накратко, предявила правото си да казва „не". Децата й били толкова разстроени от нейното изявление, че фактически свикали семеен съвет (племенно събиране), за да обсъдят как да се справят с нея. Ема не отстъпвала и казала на децата си, че трябва да се настроят към факта, че освен тяхна майка, тя е и личност със свои потребности, и че завинаги се оттегля от ролята си на майка. Историята на Ема показва как степента на инволюцията бива последвана от нарцистичното раждане на нова представа за собственото Аз. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|