Абв на българската вяра попитах един човек: „ Извинете, вие имате ли вяра?”



Дата14.11.2017
Размер189.89 Kb.
АБВ НА БЪЛГАРСКАТА ВЯРА
Попитах един човек: „ Извинете, вие имате ли вяра?”

На което той отвърна: „А в какво да вярвам?”

Продължих:” Ако ви разкажа една история, ще ми повярвате ли?”

„ С удоволствие!”- отвърна ми той-,, Но как да ви вярвам, след като не ви познавам? ”


Основната форма на общуване между хората е диалогът, т.е размяната на информация посредством слова.

Информацията, която разменят разумните човешки същества е тясно свързана с целите и намеренията на тяхната личност.

Честният и искрен човек говори от сърцето си истина, за да помага,

а злият и неверен човек говори лъжа, за да се възползва.

Човекът когото попитах: ” -Имате ли вяра?” , просто желаеше да ме познава, за да ме слуша с внимание и така да разсъждава, върху това което му говоря. Желанието, което той проявяваше, желанието да познава, за да слуша, не беше неучтивост или недобро държание. Това желание бе естествена комуникативна защита на неговата личност или т.н. още доверие.

Ето защо можем да заключим:

1.Доверието има цена и тази цена е взаимното познаване!

2. Диалогът е този който се издига като единствен мост за определяне цената на взаимно познаване, да имаме доверие или не, да вярваме или не!

3.Бих възкликнал: Колко важно е да умеем да слушаме! Колко важно е да умеем да се изразяваме!

Но все пак, нека проследим как продължи по-горе започнатия диалог..

„ - Вижте- отвърнах аз – истината в думите на човек е като солта в ястието. Ако днес словата които споделям с вас са истинни, те ще ви се усладят , но ако са лъжовни те ще са и безвкусни и безполезни, така че лесно ще ги забравите!”

Човекът замълча за кратко, след което отново проговори:

„-Какво пък толкова, кажете, какви са вашите думи.., нека да ги чуем!”

….

„ -Съществува една жива книга която не само говори за една истина, но и свидетелства за тази истина, защото след като четете и вярвате написаното в нея, ще можете спокойно и да разговаряте с главният герой от нея!”



„-Хайде бе!”- отвърна човекът- „Че как ще стане това? Този главен герой да не е бог?”

- Да- отвърнах му- главният герой в тази книга е сам Исус Христос и Той е Бог!

Човекът се усмихна широко, замисли се за кратко, след което продължил:

- Аз зная коя е книгата. Книгата е библията! Но че е толкова жива.., не знаех! Да чета.., да вярвам и да се разговарям с Исус Христос! Може и да опитам…

-------

Бяха изминали повече от два месеца. Този същият човек, след като ме видя случайно, доближи се до мен и кротко заговори.



- Аз прочетох библията… и знаете ли.. Намерих си Един Добър и Верен Приятел!

Бог , Сам Бог е вече Мой Приятел!.. ”


…………………….

Избрах този случай за да свидетелствам за Живота в Божественото писание.
Защото ВЯРАТА,това е доверието в словата на личността с която общуваме!

Ето защо и вярата в Бог идва единствено и само от слушане и забележете, от слушане на Неговото Слово!!!



Не от виждане и не от пипане, както мнозина искат първо да видят и пипнат, но от слушане и доверие в изречените Божии Слова!

Тук лично можем да си зададем въпроса:

„Как ще повярвам Личността Бог, ако не чуя Словата Му? ”
Как да чуя Словата на Бог
Всичкото Божие Слово е събрано на страниците на Святата Библия.

Това уникално по рода си писание е Богу вдъхновено. Ето защо можем с увереност да заключим, че докато четем Библията, вярвайки написаното ще видим не само делата на Живия Бог, но ще усетим и Неговия Благословен, Живо -Творящ Дъх върху себе си!



Слово, писменост и грамотност.

След казаното до тук става ясно , че единствено Божието Слово е източник на скъпоценна спасителна вяра! Вяра във Вечният Живот! Така,че който иска да повярва в Бог, нека си намери една библия и нека лично се заеме с изучаването на Божието Слово!

Днес всички българи са грамотни. Практически няма никакъв проблем за съвременният българин да почерпи вяра от Божественото Писание!

Но така ли е било в миналото?

Проумявайки, мощта и силата на Божието Слово, разбираме, че между вяра и писменост има и тясна връзка. В миналото единствения начин за съхранение на информация е било записването й на хартия( каменни плочи, дъсчици, пергаменти..)

Така свидетелството за живота на Единия Бог тук на земята в изминалите хилядолетия е било съхранявано, записано върху удобен носител. Но внимание, забележете!

За да пие лично от „живата вода” на Живото Свидетелство на Божието Слово, човек е имал нужда и от грамотност (опозната писменост).

Произход на българската вяра и как комунизма се опита да отдели от българина Божественото Писание Библия!

Вярата в Бог при нас българите е донесена едновременно и с написването на нашата азбука, нещо повече!

Стотици, стотици години, единствения български буквар и учебник на българската писменост е била самата библия!

За съжаление в годините на тъмнина от комунистически атеизъм, българинът не само загубва Своето Богатство, но и опорочава вярата в Бог!

В комунизма той се раждаше без познаване Божието Слово. Живееше без познаване Божието Слово! Умираше без познаване Божието Слово! Нещо повече! Малцината вярващи в него период бяха смятани от обществото за слабохарактерни, глупави, дори луди, слепи и невежи! Човекът комунист наричаше себе си материалист и в противоречие с това което говореше, той „материалиста” водеше „духовна”- „идеологическа” борба! Борба против Христовата Вяра! Борба против Вечният Живот! Той материалиста изписа хиляди, хиляди тонове литература. Организира хиляди, хиляди часове на конференции, лекции, семинари, беседи, които не бяха на свободна воля, а бяха задължителни!

В умовете на почти три поколения бе всадено, че човек трябва сам, без Бог да живее!

Екстрасенси, гледачки, баячки, говорещи с мъртви, които са мерзост в Божиите очи и заради които идва проклятие и смърт, заливаха и продължават да заливат с бълвоч българския народ!

В много села православните църкви бяха заключени, а в тези които бяха отворени се пееше и четеше на старобългарски от което нищо не се разбираше! Проповядваха се свети човеци, а не Светия Бог! Малцината които влизаха там, влизаха за „Велик Ден” и „Рождество Христово”, като внимателно бяха следени от партийни членове прикрити сред тълпата. Редовните посетители на църквата бяха възрасни жени познали богатството на Божественото писание (забележете) в миналото на „Свободна си Вяра”,

преди времето на комунизма !

По този начин, с духа на антихрист в годините на „червения” комунизъм Библията не само бе отделена от грешния човек, но с нея бе отделен и дарът от Бог за българина грешник, Вечният Живот!

В този тъмен период на неверие бе заличена и особено важната роля на Божественото писание, като вярно светило за всички българи през вековете.

Говореше се за българската азбука в годините на неверие и се хвалехме с нея!

Пеехме :

„Върви народе възродени, към светли бъднини върви!”

Но до такива „бъднини”… не достигнахме!

Комунизма отдели и българската писменост от Живото Свидетелство на Божието Слово и в желание да си я присвои, изписа хиляди, хиляди тонове агитационна литература!

Употребяваше също писмеността за научно образование и за съвременна култура, като заявяваше и заблуждаваше:

„-Науката не може да види Бог, значи Бог не съществува!

-Културните дейци творят и за Бог не говорят, значи Бог не съществува!”

Тяхната хитрост и лукавост заблуди дори и тях самите, защото отделяйки Божественото Писание от грешният човек, отделиха и сами себе си от Спасение и Вечен Живот!

Съвременният в него време превод на Божественото Писание Библия датиращ от втората половина на 19 век,(в който един от авторите бе П.Р. Славейков), бе също отделен и забранен, а на негово място бе разрешен единствено езиково-тромавият и трудно разбираем, старобългарски оригинал!


И все пак преведена, преписвана и разпространявана на български език от ревностни за вярата мъже, стотици, стотици, стотици, стотици… години библията е била единствен, ценен учебник за ограмотяване и духовно обогатяване на една цяла нация! Едно богатство, един чист и бистър ум, за всеки българин пожелал да види и познае вечната история на Вечния Бог от страниците на Святата Библия!

Тук бих попитал и теб скъпи читателю: „ Познаваш ли Свещеното Писание? Познаваш ли го вече?”



Целта за написването на българската азбука е било превеждането и внасянето на Божественото Писание, Библия на български език сред българите!

След създаването си, за един дълъг период от време българската държава е била езиково слаба, с една дума неграмотна. 681 е рождената година на България, а написването на българската азбука, изпълнено от двамата братя Кирил и Методи,

става едва около 855година. Така годината на създаването ни като държава и годината на написването на българската азбука са разделени от един дълъг период време на неграмотност и слабост. Задавали ли сте си въпроса какво значи това?
Хората не са познавали писмеността. По-важните събития са се предавали от уста на уста, от баща на дете, от дете на внуче, но с течение на времето тези разкази от уста на уста или са се преувеличавали, т.е. превръщали са се в невероятни истории, легенди, или просто са били забравяни напълно.

Българинът не е бил способен да съхрани информацията от своето настояще за да поучи децата си в бъдеще, а какво остава за вярата му в Бог!

Задавали ли сте си въпроса каква трудност е било за хановете ни, когато е трябвало да разпространят декрет за управление сред населението?

Нека се опитаме да си го представим:


Логично е, някой от управляващото общество да се обучава в съседна езиково грамотна и образована страна. Така способен да чете, пази, записва и пренася информация, той би трябвало да се върне обучен обратно в страната ни, за да помага в управлението да подрежда летописи, да записва думите на управляващия… Нещо повече, научил се на четмо и писмо той, грамотният би бил способен да обучи и някой друг след себе си. Но колко трудно и непосилно е било това?

За написването на един декрет (съобщение от управляващия до народа) този „грамотен” човек е трябвало дума по дума да превежда наредбата на хана, да я записва на чуждия, познат само на него език. Така подредена, било необходимо да я предаде в ръката само на грамотен вестоносец (познаващ същия чужд език), който на свой ред е било необходимо да превежда от непознатия език и да говори на древното, неграмотно общество на собственият им език.

Естествено българските управници не са познавали тази процедура.

Ето защо те просто са издирвали верни свои хора и предавайки съобщението вярно от уста на уста, са успявали, ако не пълно, то поне частично да достигнат умовете на хората, за да ги покорят и управляват. Но колко трудно е било да се намери верен човек? Какви предателства, заговори, опити за преврати и преврати са ставали? Как думите на първенците ни са се стопявали, неспособни да се съхранят записани! И наистина, поради липса на азбука и писменост е било невъзможно да се установи езиково единство, а с което и растеж чрез общуване за укрепяване националните предели на новата държава.

Ето защо младата българска държава претърпява и едно разцепление, следствие на което около 780 г. една голяма част от българското население се е насочила към пределите на северната част на древна Византия, днешен Солун и след разрешението на

на Византийския император са се установили да живеят там.

Исторически факт е също, че братята , автори на българската писменост Кирил и Методи са потомци по бащина линия на по-горе споменатия род преселил се в Солун, като майка им е била по настояще българка.

По- големият брат Кирил, завършва военно образование. След участието си като Византийски военачалник в някои важни за времето си военни действия, той взема решение да се откаже от кръвопролитията на бойния начин на живот и се предава в ръцете на Живия Бог. Предполагам, че постъпвайки в манастир, благодарение на Божественото писание Библия, успява да съблече от себе си греха и вината за греха и проумял силата и Божествеността на Свещеното Писание, той стига до извода,

че единствения смисъл за човешкия живот е да познае Живота у Божието Слово за да спаси душата си от вечна смърт!

Божественото писание възпитава, че колкото военно, културно,политически и икономически силна да е една нация, без познаване и почитане на Божието Слово тя е загубена! Ето защо, предполагам, че написването на славянската писменост се явява и плод на една чиста вяра, заради която и подкрепата от Бог - на дело е изключителна!

Задгърбвайки военната и политическа кариера, Кирил свидетелства вярността на изреченото до тук, като се отдава на трудния мисионерски живот!

И не само! Методи, който завършва единствения за времето си университет в Европа „Магнаурска школа” , на свой ред свидетелства силата и привлекателността на християнския мисионерски живот, защото вместо да расте в светска кариера като учител и научен лидер, предпочита да последва вярата и живота на своя брат мисионер Кирил.

Така след усилена съвместна работа те успяват перфектно да разделят звуците на древния български език и да ги опишат пълно, и правилно със съответните им символи: Аз, Буки, Веди…

Защо е важно да се проследи създаването на българската азбука?
Ако Божието Слово е Бог, колко важна е писмеността, като единствено средство за съхраняване и разпространение на Словата на Бог!

Бих искал да повторя, че целта за създаването на славянската писменост е превода и разпространение на Божественото Писание сред неграмотното и безбожно многобройно славянско общество! За съжаление разпространителите на славянската писменост претърпяват пълен неуспех в централна Европа и застрашени от гонителство и смърт се насочват към пределите на Българската държава. Тук те намират покровителство, пълно приемане и защита от българско общество.


…………………………

Всъщност езиковото състояние на древните българи не е било окаяно, само защото е липсвала българска азбука. Ако се вгледаме в процеса на формиране на българския език ще чуем смесица от говор на прабългарите дошли от изток и говор на местните славяни установени в териториите на днешна България. Различни говори, различни култури, различни гледни точки на наблюдение, а от там и на умения, на подчинения.., на поклонения…

От тук можем отново да заключим, че за да създадат своя собствена азбука, древните българи са имали нужда първо от езиково-говорно единство. Само по този начин, с един единствен общ установен език те биха могли да общуват по между си, за да се разбират, да градят взаимоотношения на растеж, за да установят и една своя, собствена, обща, българска нация.

Представете си нашите праотци в първите години на съвместен живот как са ръкомахали по между си за да се разберат! Може би с усмивка някой ще ми каже: Че те и днес ръкомахат! Да, жестовете и мимиките винаги са помагали на слабите в езика. Там където липсва познаване и способност на изразяване или с една дума – култура и общ език, винаги има жестове и мимики.


Как обикновения неграмотен българин е успявал да стои в тези сложни и трудни времена? Оценявал ли е необходимостта от собствена грамотност и ученост?
Обикновеният българин не е имал и не е осъзнавал нужда от глад за образование.

Занаятите и уменията са се предавали от ръка на ръка. Способен да обработва земята си, способен да умножава стадата си, способен сам да задоволява необходимостта си от дом и храна, обикновения човек не е имал нужда, да мисли за грамотност и образование. За него всичко това е било просто губене на време.Така колкото и уникален за времето си - трудът по написването на славянската азбука не е бил достатъчен, за реализирането на изключителната идея по езиковото сглобяване и укрепване на младата българска държава. Било необходимо и разпространение, и ограмотяване на една цяла нация! Но колко трудно и непосилно е било това? Между грамотността и неграмотността била образувана една бариера, която малцина успявали да прескочат.

И не само. За голямо съжаление тази бариера останала дълго, дълго време дори след раждането на българската азбука.

За да се спре да изучава четмо и писмо, простият българин е трябвало, първо да бъде убеждаван, че образованието е светило, и че той простия има нужда да просвети умът си със светлината и височината на разсъжденията от друг ум, по- висок от неговия, записан и носен посредством едно писание.

За съжаление, вързан в тъмнината на своята неграмотност, той „простият” все се е връщал на аргумента, че:”… писанието не може да го нахрани”.

Ето защо разпространението на българската азбука се е оказало много по-дълъг и по-труден процес в сравнение с нейното написване. Грамотно и интелектуално тромави българският език и култура са забавяни и от дългото чуждо византийско и турско присъствие в нашите земи.

Първият буквар на български език е написан от д-р Берон едва 1824г, 1143 години след установяването ни като българска държава!
Какво е значението на писмеността и каква е връзката й с бългрската икона?
Поради тромавия процес на ограмотяване на българското население, иконите навлизали все повече и повече като изпитан метод за евангелизиране сред неграмотните човеци по него време! Дошли са от гръцката църква. Грамотните и учени хора там, прочели и опознали добре Божественото писание, са рисували икони по Него и посредством тях са разнасяли цялото евангелието до всички неграмотни човеци! Затова техните и нашите черкви, целите са изрисувани! Но може ли една хиледолетна история, съхранена на страниците на Святата Библия да бъде цяла изрисувана! А и в рисунките се загубват Словата на Господа. Иконописците всъщност и Слова са изписвали, но пак неграмотния човек е оставал лишен от живота на Божествените думи, неспособен да ги прочете! А само в тяхното опазване за нас човеците има Спасение! Той, Сам Божият Син, Исус Христос, е Словото на Бога явено в плът, като праведно и непорочно писмо, като единствен съвършен човек, между нас грешните и несъвършени човеци, за да ни освети със Словата си и Делата си, с Нов Път и Нов Живот, за да ни яви цялата истина за Божията любов към едно цяло човечество!
И все пак има ли чудодейни икони?
Да, но не рисунката е автор на чудесното дело, а историята която тя изобразява, повярвана от живия човек, от чистото сърце!

И все пак за иконите, и самата история говори добро. Били са силно средство и са свършили много добра работа и в един дълъг, и тъмен период на неграмотност, и слабост от нашата история! Ако не са били те, българската църква и българската писменост,след два века византийско и пет века турско присъствие можехме, и да се изгубим като народ.

Все пак в миналото Бог е приемал неграмотния човек такъв какъвто е и му е помагал, като му се е откривал с помощта и на рисуваните икони!

Но сега, …сега когато България е свободна и грамотна, дали ще има извинение, за всички, които могат да четат и пишат, а не отварят Божественото Писание? Дали ще се намери извинение за тези, които предпочитат, като неграмотни да се кланят все още пред рисуваните икони? Чудесата са за живите хора, …не за отдавна умрелите!



Ако Бог в миналото е вършел чудеса, то Същият този Бог е Силен и Способен и днес да изцерява и спасява, но всичко това Той го е вършил, върши го и ще продължава да го върши, само и единствено чрез Своето Скъпо и Едничко Слово изговорено и пожертвано от любов към нас грешните човеци!

Ако българската църква погледне внимателно в Божественото писание и се освети според истината която е записана там, то цяла България ще процъфти, защото блажен е тоз народ, чийто Бог е Якововия Бог!


За този Бог Свидетелства с Помазание, Живот и Победа единствено и вярно Божественото писание, събрано на страниците на Святата Библия!

Много хора искат първо да видят Бог и тогава да повярват, без да проумяват , че диалогът е който разкрива личността, а не нейната външност.

Наистина всяка личност, богата в своята душа има и прекрасен външен вид, но нека не забравяме, че много са и тези, които се грижат повече за външността си, отколкото за своята душевност! Така че, да не се заблуждаваме! Ако искаме да се обогатим, ако наистина искаме да повярваме в Бог, нека се доближим и чуем Словата му!

И така да отворим библията на първа страница и да прочетем заедно:
БИТИЕ
ГЛАВА 1

1 В начало Бог създаде небето и земята.

2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Божият дух се носи над водата! Присъствието на Бог е там! Но делото се проявява едва след като се намеси Божието Слово!
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
По-късно, в Новият Завет, в евангелието си Йоан пише:
Евангелие от Йоан
Глава 1
1 В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог.

2 То в началото беше у Бога.

3 Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това което е станало.

4 В него бе животът…


Забележете, Словото бе Бог, Бог който твори!

Тук бихме могли да си зададем въпроса: „ Ако Бог посредством Своето Слово сътвори една цяла вселена, би ли представлявало за Него, някаква трудност да въведе чрез Същото Свое Слово ред и в моя живот?

Отговорът е : „ Не! Бог не би се затруднил дори ни най-малко!”

Единственото условие е, ти и аз лично да се запознаем с Неговото Слово!

……

14.И Словото стана плът и пребиваваше между нас, и видяхме славата му , слава като на единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.



Забележете, „Словото бе Бог” и „Словото стана плът” , или с други думи „Бог се яви в плът”!

Защо бе необходимо Божието явление между нас грешните хора?

Бог сътвори човека жива душа.

Битие 2

7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.


Творението е младо, без знание (беззащитно) ,нуждае се от време в общение с Твореца си ,за да се обогати и въоръжи и със дух, защото Божието Слово е Дух и Истина.
Битие 3

8 И при вечерния ветрец(Адам и Ева) чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината;……

……………

9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?


Бог е общителен, обича творението си и желае да общува с него, посредством Своето Слово, да се разговаря с него!
Първата изява на Божието Слово с току що създадения човек е заповедта.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

Битие 2:16,17


Характера на всяка заповед е словесен . Добрата цел на заповедта е да направлява, да помага, да води, този който я слуша, за да го предпази от невежество и грешки а в посоченият случай и от смърт !

Когато бяхме деца често чувахме:"не ходи..","не пипай","пази се от...","отвори си ушите..", и т.н.

Защо бе необходимо в годините на нашето детство да бъдем управлявани от заповеди?

Поради малкият и ограничен обем на детските ни познания.

Дори с внимателни обяснения родителите ни в много случаи са оставали неспособни да ни обяснят защо ''не бива да се ходи..'', ''не бива да се пипа..'' и най-вече ''защо трябва да си отваряме ушите..'' Но забележете,колкото повече детето расте, обучава се и опознавайки живота, започва да следва доброволно заповедта, без да се противи, като разбира нейната важност и необходимост. Така, когато детето порасне и влезе във зрелостта на родител, то на свой ред започва да обучава своите си деца на ред, чрез заповеди. Така заповедта се превръща в живот, но забележете само за тези, които я последват ! ( Много деца непослушни и непокорни на родителите си в годините на своето детство, остават в проблеми с околните и закона дори и след своята зрялост. Ето защо, една от причините за голямата престъпност между децата без родители остава непознаването на живота съхранен в опазването на добрата заповед.)

……………….


След като съгрешиха, Адам и Ева не успяха да се оформят, като жив дух, по образа на Твореца си Жив Дух, Защото Бог е Дух и иска поклонници с дух и истина.

Нещо повече, Адам и Ева загубиха не само възможността да пораснат като жив дух,но загубиха и душата си, т.е.живота си, точно според Божието Слово. Но какво повярваха Адам и Ева?

Ако не повярваха Божието Слово, което е истина, какво повярва тогава?
„4.А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5.но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото."

Битие 3:4,5
Адам и Ева повярваха лъжа и отпаднаха от висотата на Божието присъствие!

Очите им се отвориха за грях и суета, и отделени от Своя Творец останаха неспособни да виждат Божията Правда и Чистота!

Но Бог остави ли завинаги Своето творение?

Нима едно цяло човечество ще загине заради греха на своя праотец, грешният Адам?

Не! Бог не остави своето творение! Нещо повече!
Бог толкова възлюби света,че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един който вярва в него но да има живот вечен!

Йоан 3:16

Заради греха си, човек в кръв и плът, не можеше да се върне в присъствието на Своя Бог , за да общува с Него, за да живее!

Но от любов към нас Божието присъствие около 0 година се яви чрез Божият Син Исус Христос между нас грешните човеци в кръв и плът , и общува с нас, защото Сам Той е Божието Слово!

Уникално! Всемогъщият, Вечноживият, Вездесъщият, се смири, роди се и живя като един човек , за да може да се доближи до всички човеци , за да може да говори от нашата височина, та дано Го чуем, за да ни спаси! Нещо повече!

Като Вечен Цар, Бог не можеше да умре. Но като един човек, като един праведен човек Той можеше да се смири и премине през нашата смърт, заради нас! Може би ще попитате: „ Защо Бог трябваше да умре?”

Отговорът е: За да направи врата през смъртта!

Да човекът Исус направи Врата към Своя Отец (Отца на Вечния живот), чрез Себе си, за да ни спаси от грях и смърт!

Там на кръста стана размяна! Той праведният Бог умря, за да започнем да живеем ние които сме били вързани във грях един нов живот, живот без грях!

Само така, слушайки Го от близо, ние грешните човеци можем да проумеем, колко много Бог ни обича!

Ако заради неверието си Адам и Ева се изцапаха във грях, (защото бяха предупредени, но не послушаха), то днес заради вярата си в Божият Син, (защото слушаме и вярваме) грешните човеци (аз и ти), се умиваме в Кръвта на Единия Праведник, Божият Син и облечени с Неговата правда се връщаме при Бога оневинени от грях!


Спасение чрез Божието Слово

14.И Словото стана плът и пребиваваше между нас, и видяхме славата му , слава като на единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.

Йоан 1:14

Нека проследим по-подробно какво значи това, как Божието Словото стана плът?


Лука в началото на своето евангелие обяснява този изключителен ключов процес, въплътяването, на Божието Слово.
Евангелие на Лука Глава 1, стихове 26-38
Бог изпрати един свой служител, ангел Гавраил до девица на име Мария, сгодена за дърводелеца Йосиф, за да й говори Божието Слово!
30. И ангелът и рече: Не бой се Марио,защото си придобила Божието благоволение.

31. И ето ще зачнеш в утробата си и ще родиш син,когото ще наречеш Исус.

32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния

33. Ще царува… и царството му не ще има край.

34. А Мария рече на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?

35. И ангелът в отговор й рече: Святий Дух ще дойде върху ти, и силата на всевишния ще те осени,за туй и святото онова , което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

……..

Колко е важно да умеем да слушаме! Божието Слово дойде до Мария. Тя слуша с внимание и пълно доверие и след като Го изслуша повярва и рече:
38. И Мария рече:

Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал!

И ангелът си отиде от нея

Лука 1:38
Ето силата на Божието Слово! Чуто и повярвано до край в сърцето на човек, То Божието Слово има сила да изважда в действително съществуване неща, които не съществуват!
Така Божието Слово стана плът и пребиваваше между човеците, пълно с благодат и истина! Името на Божието Слово, родено в плът е Исус Христос!

Бог Отец роди между нас грешните човеци Един Съвършен Човек, Своя Единороден Син, Господ и Спасител Бог Исус Христос.

От любов към нас Божият Син мина дори през болките на смъртта, като я разчупи и направи с тялото си пролом във нея, пролом за спасение от смърт на всички които Го повярват!

По този начин Божият Син (Божието Слово)откри себе си като посредник между Праведния Бог Отец и грешния смъртен човек, като Единствена Врата (мост към вечен живот), която никой не може да затвори!

Врата за всички които Го повярват!

Колко е важно да се доближим до Божието Слово за да Го слушаме, за да Го повярваме!

Колко важно е да Го слушаме с доверие, за да може действащата мощ на Неговите Слова, тази която сътвори небето и земята, тази която сътвори цялата вселена, Силата която роди и Божият Син между нас, Бог Исус да влезе и в нашия кратък и крехък живот за да ни донесе Един Нов Вечен Живот!

Вярвате ли написаното?

Искате ли да живеете? Помолете се с мен!
Господи Исусе,

Благодаря ти! Че ти праведника взе на себе си моят грях, моята вина и моята смърт!

Моля Те, прости ми всяко неразбиране и всяко неверие!

Моля Те помогни ми да Те позная от Божественото Ти Писание Библия и



дай и на мен Този Вечен Живот във Вечна Правда, който имаш за мен единствено Ти у Себе Си!

Амин


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница