153
и паднал ничком, плаках сред мъртвилото,
развързах
меха и възлях от виното,
па наредих край гроба вейки миртови.
На кладата съзирам чернорунеста овца, току-що в жертвен дар принесена,
и кичури, отрязани от рус човек.
Зачудих се: че кой е смял на гроба му да дойде! Не, не ще е някой аргосец.
Дошъл е скритом твоя брат и той ще е почел злочестата могила бащина.
Ей къдрите, сложи ги тук, до
своята коса, и виж, цветът не е ли същият?
Защото често люде кръвно родствени показват помежду си много прилики.
ЕлектраНе правят чест на мъдър мъж словата ти,
като допускаш, че от страх пред властника тук скритом би дошъл Орест, юначният.
Косите си приличат? Но
едната е на знатен мъж, възпитан от палестрите,
а другата е женска, с гребен ресана.
Косите на мнозина имат прилика,
дори да е различно потеклото им.
СтарецътАла стъпи в следата на сандала му,
дете: ще видиш, тя е сходна с твоята.
ЕлектраНо как ще се получат отпечатъци по камениста почва? Пък и тъй да е,
все пак не могат да съвпаднат стъпките на брат и на сестра: надвива мъжката.
СтарецътНо ако брат ти дойде, ще познаеш ли
154
наметката, изткана върху стана ти,
в която го спасих от гибел някога?
ЕлектраНе знаеш ли, че бях дете по времето на бягството? Тъкала съм… Но как така той,
вече мъж, и днес ще носи същата одежда? Че растат ли с нас и дрехите?
Не, странник жалостив е рязал кичури коса или пък неизвестен аргосец.
Сподели с приятели: