ЛОЗИ, ГРОЗДОВЕ И БОГОВЕ НА МОНЕТИ

Монетите от древността,Средновековието, пък и от съвремието ни,винаги са представлявали своеобразни паметница на културата на народите.Освен с основното си предназначение да улеснят търговията като разменно средство,с гравираните на тях образи от двете им страни те представляват и миниатюрни произведения на изкуството и историческите летописи.Отпреди хилядолетия още монетите са били въведени и по нашите земи ,за което допринесли близките икономически и културни връзки със страните от Мала Азия и Средиземноморието.Върху монетите обикновено са изобразявани богове,владетели,божества,исторически събития,не липсват и растителни и животински мотиви.Още от най-дълбока древност някогашните заселници на тези земи са поръчвали на гравьорите да изобразяват и съдове за пиене на вино,лози и гроздове и образите на главните покровители на веселието и опянението-боговете Дионис,Бакхус,учителят Силен,както и на техни придружители-менади и сатири.

Една от известните монетарници е била в Маронея. Към 440 г.пр.Христа в нея е сечена тетрадрахма,на чиято лицева страна е бил изобразен препускащ кон наляво с кантарос на гърба си, а на обратната страна е изобразена лоза с осем грозда,поставена в правоъгълна рамка.На друга тетрадрахма от това време конят е в бяг надясно,а лозата е представена на обратната страна с четири грозда,също в рамка.Някъде към 400 г.пр.Хр.е сечена драхма,на която конят е представен в бюст, а откъм опаката страна има грозд с две листа в квадрат от зрънца.Пак на драхма е даден кон в цял ръст в бяг на дясно,а лозата е с четири грозда.



Македония. Статер. Рим. Лози с гроздове Българска монета с

сатир отвлича Менада. І век. гроздове, житни

класове и рози.

Много често в старите монетарница са сечени монети с изобразен на тях Силен,духовният учител на Дионис.Тракийското племе Дерони е секло декадрахми,на чиято опака страна е стоял Силен с три скачени крака с копита.Към 520 г.пр.Хр.анонимно тракийско племе е използвало като разменно средство статер,на чиято лицева страна е бил представен Силен с остра брада и крака с конски копита,който с дясната си страна държи менада,която се отбранява,а с лявата си ръка и гали лицето.На друг статер Силен тича надясно и държи в обятията си менада,която е облечена в дълъг хитон и се съпротивлява.Статери в различни пози,обладаващ менади,са сечени и през 450-420 г.пр.Хр.

По всяка вероятност покровител на лозарството и почитател на виното ще да е бил и одризкият цар Терес ІІ,който е сякъл монети, на чиито от едната страна е имало лоза с пет грозда, представена в рамка. Патрой, пеонски цар, (335-315)е сякъл тетрадрахма, на чието лице е стояла главата на Аполон с лавров венец на чело, а на другата страна - пеонски войник, пронизващ с копие македонски войник, като в полето зад него има грозд.

Богът на веселието и виното Дионис се вестява на тетрадрахма,сечена през 180 г.пр.Хр.в монетарница на остров Тасос. Главата на бога е представена в профил надясно с бръшлянов венец. На опаката стена стои героят Херакъл (Херкулес). На тракийското подражание на Тасоска тетрадрахма от І век пр.Хр.Дионис е представен със стилизирана глава, върху челото му стои и бръшлянов венец.На друга тетрадрахма от това време около главата на бога има и добавка от три кръгчета.

Обемът на книгата не позволява подробно описване на множеството монети ,на които древни,а и по-сетнешни гравьори,са изобразявали лози,гроздове,съдове за пиене на вино,бог Дионис,учителят му Силен и превърналият се Дионис в римски бог Бакхус.Почитта към щедростта на природата и най-вече към лозата и гроздето,не е подминала човечеството и през 2000-те години след Христа.В монета от Кипър е представена жена,носеща кошница на изобилието,в която централно място заема голям грозд.Монети с лозови и гроздови мотиви са сечени в Германия,Франция,Австрия и други страни.

За сега не е известно дали царете от Първото и Второто българско царство са секли монети с мотиви, свързани с лозарството, гроздето и виното. Това обаче е станало през Третото българско царство по. По проект на проф.Иван Лазаров през 1930 г. е пусната монетна емисия с номинал 5 лева от мед и никел, който е с диаметър 26 мм и тежи 8 гр. Тиражът е от 20 милиона броя. Сечена е в Щутгарт, Германия във Вютемберска монетарница. На лицевата и част стои в три реда надпис 5 лева 1930 г.” Надписът е в кръг от две половини, съставен от гроздове, рози, тютюневи листа и житни класове. Почти в същия вид и през същата година е пусната емисия и от 10 лева. Втората им страна стои Мадарският конник. С номинал от пет и десет лева подобри монети са били пуснати като платежно средство ипрез 1941 и 1943 година които са сечени в монетния двор на Австрия в столицата Виена.

Почитта към лозата и воното и боговете на веселието е съпътствала човечеството, откакто е била опитомена дивата лоза. И това е така, защото лозарството е част от земеделието, част от поминъка. И още, защото лозата ражда гроздето, гроздето ражда виното, а виното е част от бита и духовността и празничността в живота и то най-веселата.

А В Т О Р С К И П Р И У М И Ц И
ЛЮТИВИ МЕЗЕТА
ОВЧАРСКО ПОУЧЕНИЕ

Положението стане ли напечено, оправя се само с вино и печено.

О, наука вечна, свята ти правиж вино и водата!

Много го бива-трудно се напива.

Що ли не правим за теб, Родино, държиме речи, пием вино!

Не умря човекът без вина-честичко си пийваме вина.

Каквото можахме дадохме - пихме и ядохме.

Сериозно към проблема подходили - без мезета вино и ракия пили.

Минало събранието вяло - ни се пило, ни се яло.

Много от следите водят към селата - прекипели вече са вината.

• 
  Вода – течност, която понижава градусите на алкохола, но повишава доходите на кръчмаря.
  
• 
  Банкет – крайна цел на много меноприятия.
  
• 
  Чаша съд, в който прелива търпението.
  
• 
  Срещата премина топло – питиета бяха изстудени.
  
• 
  Пием, за да забравим. Не забравяме да пием.
  
• 
  В един ресторант: “И аз съм вода” – извика виното.
  
• 
  Бог е сътворил водата, човкът – виното, бюфетикът разреденото вино.
  
• 
  Виното и любовта си приличат – удрят първо в главата а после в джоба.
  
• 
  Като ресторант е мястото в живота: влизаш , консумираш, плащаш излизаш.
  
• 
  Хубавото ядене и пиене убива апетита, а многото здравето.
  
• 
  “ОХ” след ядене и пиена днес това е “ох” преди ядене утре.
  
• 
  колкото по рядко си пийваш за здраве, толкова по здрад ще си.
  
• 
  кръчмарска сентенция и зад лошите напитки стоят дори плащания.
  
• 
  да пием с мярка – произнесе се бюфетчикът.
  
• 
  благодарение на напитките човечеството е открило че земята се върти.
  
• 
  пи за да забрави. Плати за да помни.
  
• 
  виното е като славата – замайва.
  
• 
  бедният – умря от препиване и преяждане.
  
• 
  Пазар: някои изкупуват вино, други вина.
  
• 
  Здравето не бяха от този, който пие умерено за здраве.
  
• 
  Често болните проблеми се лекуват с повече вино.
  
• 
  Чашата на търпението му преля виза я съвсем празна.
  
• 
  Има ли градус – има и радост.
  
• 
  Всяка чаша е красива, пълна ли е с вино.
  
• 
  Виното в умерени количества е лавров венец на душата.
  

...няма добро без пот.

...който е копал лозето, той ще има пълна бъчва.

...мотика молитва не иска.

...там се грозде не ражда, где мотика не обхажда.

...кога се лозе копаше баба се потае.

...старо вино и стар приятел дръж ги.

...намерил се в небрано лозе.

...плесенясала бъчва виното хаби.

...от луд и пиян научаваш истината.

...ще роди и нашата върба грозде.

...от буре бъчва прави.

...кисело гроздето, не го настига лисицата.

...умислена глава лозе пази.

...не ми трябва на баир лозе.

...който има лозе да си търси пъдар.

...ако видиш мечката на комшията в лозето, чакай я в своето.

...ако искаш да узнаеш къде има хубаво вино, попитай поповете къде са.

...който не пази лозето си, не яде грозде.

...оставил лисицата да пази лозето.

...хорът в черквата попът в кръчмата.

...попът долива, залива, ама лозе не копае.

...ако попът е пиян, дяконът е залян.

...от пиян и лудия бяга.

...от мотиката на владиката.

...виното ръце няма, за очите хваща.

...пила коза вино, че търси вълка да се бори.

...от дума на дума пияница се хваща за суровица.

...виното прави и везир за резил.

...който не пие той не се опива.

...механата е капан за пияниците.

...хубаво вино – лоша глава.

...що мисли трезвен, пиян го казва.

...покрай чашата лесно се става юнак.

...и лудият бяга от пияния.

...по добре-луд да те викат а не пияница.

...който на младини пирува на старини робува.

...който пие не мисли, който мисли – не пие.

...на кьорав свещ и на пиян вино се не дава.

...за здраве заспива, за бог да прости допива.

...където мъжът е пияница, жената е мъченица.

...каквото изчука-изпука

...пияница в пиянство ума си намира.

...бистра водица мирна главица.

...ако ти имаш вино за напиване, аз нямам глава за разбиване.

...благословено вино-проклето пиянство.

...ако попът се напива, народът не ще изтрезнява.

...капка по капка, а после и без шапка.

...който пие, той се бие.

...да се напие мъж-да се наплаче жена.

...всичко до време – пиянство до гроб.

...свърши ракията, прекъсва се лакардията.

...първата чаша за здраве, втората за радост, третата за веселба, четвъртата за лудост.

...виното и дядо разиграва.

...виното и умни изумява.

ЛАТИНСКИ

...ако липсва вино, липсва всичко.

...баните виното и Венера похабяват тялото. Ала баните виното и Венера са животът.

...във виното е истината.

...да се пие е човешко. Да пием тогава.

...помни че има три основни причини да пиеш: да ти дойде гост, сегашната и бъдещата жажда, хубавият вкус и всяка друга причина.

...хубавото вино развеселява човешкото сърце.
АРАБСКИ

...виното и хубавата жена са сладки отрови.

...бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии.

...от сладкото вино става най-кисел оцет.
ИНДИЙСКИ

...стой настрана седем крачки от слон, на десет от тигър, на двайсет от жена и на трийсет от пиян човек.

...щом е опиянена гравата , ще опиянее и тялото.

ПЕРСИЙСКИ

...малко вино е противоотрова за смърта, многото - отрова за живота.

...само първата бутилка е скъпа.

...пияният е като мокрия: щом изсъхне, веднага е готов.

...на пияния морето е до коляно, а гьолът до ушите.

...виното е невинно, виновен е само пияницата.

...пий чаша вино след супата и ще откраднеш рубла от доктора.

...колкото повече пиеш за здраве, толкова по-бързо ще пиеш за упокой.

...който чашите допива, той няма век да живее.

...който пие шише вино, когато е здрав, нему няма да му помогне една чашка, когато е болен.

...когато виното влиза, разумът излиза.

...Виното весели, но от виното и глава боли.

...Виното погубва страха,но пагубва и надеждата.

...В море от водка и богатири се давят.

...Не е глупав,защото е пиян,а е пиян,защото е глупав.

...Пий с мярка-дълго живей.

...Ако искаш да престанеш да пиеш вино,погледни трезвен на пияния.

...Който живее с водка ,той ще умре от нея.

...Не виното е лошо, лошо е пияството.

...Ако имаш вино днес, напий се днес; а за утрешните грижи ще мислиш утре.

...Едно пиянство изличава скърби.

...Не виното трови хората-тровят се те.

...Пияният говори с боговете.

...Разсъдъка си можеш да удавиш във виното,но не и причината за скърбите си.

...След виното идва истината.

...Когато се появява виното,изчезва мъдростта.

...По-добре весел да ядеш супа,отколкото сърдит да пиеш вино.
Ф И Н С К И

...Виното е като цигулката-колкото е по-старо толкова е по-хубаво.

...Виното весели когато,с мярка го пиеш.

...Ако пиеш вино ,ще спиш добре.Ако спишдобре,няма да съгрешаваш.Ако не съгрешаваш,ще постигнеш спасение. Следователо пий вино-и ще постигнеш спасение.

...От виното изплуват тайните.

...В чаша се давят повече, отколкото в морето.
У З Б Е К С К И

...Реката започна с ручейче,а пиянството с чашчица.

...виното лекува. Виното и осакатява.

...Пиянството не е другар на работата.

...На пияния краката са криви.

...Металът се проверява чрез огъня,а човекът-чрез виното.

...Ти можеш да пиеш вино,но не бива то да те пие.

...Първо човекът пие вино,после виното пие вино,а накрая виното пие човека.

...Виното е по –добро от сто лекарства,но често причина за хиляди болести.

...Който пие,не знае за вредата от виното;който не пие незнае за ползата му.

...Когато виното влиза,разумът излиза.

...С болести се заплаща лихвата на удоволствеието.

...Вода за воловете, вино за кралете.

...Хубавото вино е гибелно за кесията,а лошото-за стомаха.
М О Н Г О Л С К И

...На пияния умът е сляп.

...Във водата човек съзира собственото си лице,а във виното чуждото сърце.

...Добре ако пиеш ,добре и ако се храниш-добре и ще работиш.

...Истината е на дъното на чашата.

...Най-добрата употреба на лошото вино е,че отпраща неканените гости.

...Щом виното влиза,разумът излиза.

...Какво е виновно бурето,че в него държат виното.

...Пий толкова ,че да убиеш лъва,но не толкова,че враните да ти изкълват очите.
Г Р У З И Н С К И

...И вечния пир омръзва на човека.

...Виното и немия прави славей.

...Да пийнеш добре-добре;два пъти-достатъчно;три пъти-беда.
Т У Р С К И

...Виното евтино бръсненето- скъпо.

...Който пие ракия,той сам главата си отсича.

...Пияният започва да мисли едва като отрезнее.

...Яж на воля ,пий с мярка.

...Онзи който се е напил,няма тайни.
С Б О Р Е Н БУ К Е Т

...Когато петелът е пиян,забравя за ястреба.(Ашанти).

...Два напръсника,пълни с вино,са една крачка към лекаря.(Тосканска).

...Във вода потъват,а във вино още повече.(Тамилска).

...Глава боли в четири случая: когато много спиш,когато съвсем не спиш,когато преядеш,когато много вино изпиеш.

...Един ден да бъдеш пиян-десет за главата се хващат.(Бенгалска).

...Лудият прави път на пияния.(Чеченске).

...Хлубът изправя,а виното събаря.(Удмуртска).

...Който на виното е приятел,той на себе си е неприятел.(Хърватска).

...Пияният е като богаташ без пари и мъдрец без разум.(Сръбска).

...Пиянството могат да го излекуват само с мотиката и лопатата.(Молдавска).

...пиянството е врата за всички беди.(Молдавска).

...Опиянението е доброволна лудост.(Аристотел)

...Пиян генерал-лош командир.(Браун)

...Ние често пием за здравето на другите,а разваляме нашето.

(Дж.Джером)

...Виното отмъщава на пияниците.(Леонардо да Винчи)

...В огледалото се оглежда тялото,а във виното-душата.

(Есхил)

...Пиянството е упражнение в безумие.(Питагор)

...Много вино-малко ум.(Менандър)

...Водката е бяла ,но зачервява носа.(Антон Чехов)

...Виното е огледало на човека.(Алкей)

...Лозата дава последователно три плода:удовлетворение,опиянение и разкаяние.(Анахарсис Скитски)

...Човек дължи на виното това,дето е станало единственото животно,което пие без да е жадно.(Плиний Стари)

...Старите пияници са повече от старите лекари.(Франсоа Рабле)

...Под лошото облекло не рядко се крие добър пияница.(Мигуел Сервантес)

...Който пие бързо,плаща бавно.(Бенжамин Франклин)

...Всякого съм забелязвал,че фалшивите хора са трезвеници и че,зад пълното въздаржание на масата нерядко се крият лицемерие и притворство.(Жан Жак Русо)

...Въздържанието и трудът са най-добрите лекари.(Жан Жак Русо)

...Бакхус е удавил повече моряци,отколкото Нептун.(Т.Фулер)

...Където виното е скъпо,там народът не пиянства.(Томас Джеферсъ)

...Германецът не може да търпи французите,но с удоволствие пие френско вино.(Йохан Гьоте)

...Бог направи само водата,но човекът направи виното.(В.Юго)

...Една вечер душата на виното пееше в бутилките.(Шарл Бодлер)

...Пивницата-това е клубът на бедния човек.(Бърнард Шоу)

...Толкова по-силно е опиванета ,колкото по-горчиво е виното.(Г. д’Ануцио)

...Който в кръчмите налита,в къщи няма топла пита.(Ст.Чилингиров)

...Когато женският чар престане да ни привлича,тогава славата на бутилката изгрява в златно сияние на нашия хоризант.(Р.Олдигсън)

...ако бог е искал да запрети виното,тогава защо го е създал тъй прекрасно.(Кардинал Ришельо)

...Ако ме запитате кое е най-ценното благо на земята,ще отвърна:лозата.(Катон Стари)

...Ако учиш грънчарство,първо започни с делва за вино.(Горгий)

...Алкохолът има две лица.Той или е приятел,който ти желае доброто,но ти прави зло,или враг,който ти желае злото,но ти прави добро.(Жак Дютрон)

...Бакх разтваря дверите на сърцето.(Овидий)

...Без виночерпци и без вино денят двояк е пуст.(Омар Хаям)

...безумец е, който обича да пие,защото виното изпълва със сладостно упоение...Виното ни приканва към танц и обгръща в забрава нашите скърби.(Еврипид)

...Водата е създадена от хората, а виното-от Бог.(Мартин Литер)

...Благодарение на виното човек става по-приятен на себе си.Не и на другите обаче.(Самюл Джонсън)

...Бронзът е огледало на формата,а виното-но душата.(Есхил)

...Бургундско би трябвало да пием на колене и със свалена шапка.(Александър Дюма)

...Бутилка вино съдържа повече философия,отколкото всички книги на света.(Луй Пастьор)

...Бутилка хубаво вино и спомен за добро дело огряват миналото в мека светлина.(Стивънсън)

...Бъдещето никога не ти се вижда тъй розово,колкото ако го гледаш през чаша вино.(Наполеон)

...бързо ми донесете стакан вино,та да напоя ума си да кажа нещо умно.(Аристофан)

...Валс и чаша шампанско изискват повторение.(Йохан Щраус)

...Велик подбудител е виното-омайното вино, увличащо дори най-мъдрия да пее,да се смее,да танцува и да изрича думи,които е по-добре да не бъдат изричани.(Омир)

...Винаги извършвай трезвен това,което пиян си казал,че ще извършиш.Това ще ти е за урок да си държиш езика зад зъбите .(Хемингуей)

...Виното-свещен син на слънцето.(Бодлер)

...Виното би трябвало да се яде-твърде хубаво е,за да се пие.(Джонатан Суифт)

...виното вдъхва смелост и прави хората по –способни за страсти,(Овидий)

...виното вдъхновява и безмерно притуря към радостта от живото.(Наполеон)

...Виното доставя голямо удоволствие,а всяко удоволствие само по себе си е добро.(Самкъл Джонсън)

...виното е поезия в бутилка.(Робърт Стивънсън)

...Виното е върховният от всички церове-където липсво вино,нужни са лекарства.(Из Талмуда)

...Виното е върха на цивилизацията.(Ф.Рабле)

...Виното е духовната част от трапезата.Храната е материалната ,(Ал.Дюма)

...Виното е живот.(Петроний)

...виното е ключалка ,през която надничаш в сърцето.(Алкей)

...Виното е лек за унинието на старостта.(Платон)

...Виното е млякото на старците.(Томас Джеферсън)

...Виното е монарха на течностите.(Брийа- Саварен)

...Виното е най-висшия дар от Бога за хората.(Амброуз Биърс)

...Виното е учител по добър вкус,освободител на духа и озарител на ума.(Пол Клодел)

...Виното е обредно вещество-превъзнасят го множество редове от Библията.То е христовата кръв.Ето защо е достойно, праведно, насъщно и благодатно да го почитаме.(Жорис-Карл Юсманс)

...Виното е отговора на земята към слъцето.(Маргарет Фулър)

...Виното е пещерата на душата.(Еразъм)

...Виното е сигурно доказателство,че Бог ни обиа и иска да бъдем щастливи.(Бенджами Франклин )

....Виното е символ и способ за спойка в обществото.(Пол Клодел)

...Виното е сладко само за щастливия човек.(Джон Кийтс)

...Виното е слънчева светлина,заключена във вода.(Галилей)

...Виното е храна.(Оливър Холмс)

...Виното и храната поддържат единството между тялото и душата.(Хайнрих Бьол)

...Виното има властта да изпълва душата с истина,познание и философия.(Босюе)

...Виното отключва тайните на душата,превръща надеждите в сигурност,подбужда страхливеца към дързост,сваля бремето от тревожните сърца,учи на нови способи да сбъдваме желанията си...

...Животодаряващата чаша вино освобождава дори от прангите на бедността.(Хорации)

...Виното предразполага сърцето към любов-стига да не прекалиш с него.(Овидий)

...Виното радва човешкото сърце,а радостта е майка на всички добродетели.(Йохан Гьоте)

...Виното смекчава гнева.(Сенека)

...Виното укрепва всяка частица от мозъка ми,а в глъбините на душата ми съживява чудните искри на радостта.(Волтер)

...Виното утешава скръбните,подмладява старите,вдъхновява младите,облекчава потиснатите от бремето на грижите.(Байрон)

...Виното,като щедър дар все милости раздава.(Бодлер)

...Въздържател:слаб човек,който се поддава на изкушението да не си позволи някое удоволствие.(Амброуз Биърс)

...Гощавки се уреждат за наслада,и виното весели живота.(Еклесиаст)

...Грей се с огън от старо дърво,пий стари вина,чети стари книги,имай стари приятели.(Папа АлфонсХІ)

...Гроздовият сок е течна квинтесенция на концентрирани слънчеви лъчи.(Томас Пийкок)

...Да отпиеш глътка вино,е все едно да вкусиш от реката на човешката история.(Клифърд Фадиман)

...Да пием вино-истината май в това е.(Омар Хаям)

...Да пиеш вино е да пиеш чист дух.(Бодлер)

...Да ядеш,е потребност на тялото;да пиеш-потребност на душата.(Клод Тийе)

...Дайте ми вино,за да отмия дамгите на грижите.(Емелсън)

...Две неща не могат да се скрият:любовта и пиянството.(Аристофан)

...До четирийсет години е полезно да се яде.След четирийсе-да се пие.(Из Талмуда)

...Добра кухня и добро вино-ето рая на земята.(Крал АнриІV)

...Доброто вино е добро близко същество,ако добре се използва.(Шекспир)

...Душата никога не е здрава,ако е жадна за любов и вино.(Ронсар)

...Дъхът на виното, колко е той по-приятен,игрив,лъстив,божествен сладостен от дъха на елея!(Рабле)

...Една от бедите на виното е че кара човек да смята думите за мисли.(Самюл Джонсън)

...Жадувам-за какво?Една искряща чаша!Да,ще почитам виното до свойта смърт,за жалките си дни да мисли богаташа.)Омар Хоя)

...Жени и вино!Вино и жени!(Кирил Христов)

...Живея умерено.Удвоявам препоръчаното от лекаря количество вино-чаша и половина дневно-и го утроявам,когато съм с приятел.(Томас Джеферсън)

...За мен няма нищо по-сериозно на земята от лозарството.(Волтер)

...За мен е чашата винаги желана и нежна флейта-над душевна рана.(Омар Хаям)

...Завиждам на хората,които пият.Те поне имат върху какво да хвърлят вината.(Оскар Левънт)

...И за богати ,и за бедни,виното е лек за скръбта.(Еврипид)

...И никой откакто пие старо вино,не ще поиска ново;понеже казва:старото е по-добро.(Лука)

...Изпих виното на един дъх и то сякаш се вля в жилите ми.Закръжи из тялото ми като нова кръв.(Джордж Оруел)

...Има две причини да пиеш вино:когато изпитваш жажда-за да я утолиш;и когато не изпитваш-за да я предотвратиш.(Томас Лав Пийкок)

...Как винарят ще си купи по-драгоценно от рубина,който в чашата продава?(Омар Хаям)

...Какво внезапно приятелство от виното избликва!(Джон Гей)

...Когато пием вино, околната тъма се осейва със звезди.(Д.Х.Лорънс)

...Когато пиеш вино, сякаш се причестяваш с кръвта на земята.(Н.Казандзакис)

...Когато се напиеш, леглото е голата планина,завивка-небето а възглавница-земята.(Ли По)

...Кой може да брътви за война или да я желае,след като е пил вино?(Хораций)

...Кой може да твърди,че вярва в любовта,ако отрича виното?(Шеридам)

...Колкото е по-дълбоко опинението,толкова е по-горчиво виното.(Габриеле д’Анунцио)

...Колкото и човек да крие невежеството си,една вечер на вино бързо го разкрива.(Хераклит)

...Където виното се лее,отлитат грижите и скърбите.(Овидий)

...Където няма вино,няма любов.(Еврипид)

...Лозата и виното са велики тайнства.(Колет)

...Мисля,че щастието спохожда хората,родени там,където се раждат хубави вина.(Леонардо да Винчи)

...Младежите трябва да се въздържат от вино до осемнайсет години-не бива да се притуря огън към огън.(Платон)

...Да не обичаш виното!Все едно да мразиш въздуха,който дишаш-и двете са еднакво насъщни.(Марсел Еме)

...Музиката и виното са еднио и също.(Емерсън)

...На младини имай любов и рози,а на старини-приятели и вино(Томас Мор)

...Най-мъдрият на този свят е най-пияният.(Виктор Юго)

...Не пий вече само вода,но употребявай и малко вино,поради стомаха си и честите боледувания.(Апостол Павел)

...Никое животно не е измислило нещо толкова жалко,колкото да си пиян,нито толково чудесно,колкото да пиеш.(Г.К.Честъртън)

...Нищо не е по-полезно за укрепване на тялото от виното,нито по-пагубно,ако липсва умереност.(Плиний Стари)

...Няма ли вино-няма войници.(Наполеон)

...Няма по-добро убежище от виното за мъдрий човек,ранен в борбите на живота.(Ст.Михайловски)

...Няма по-прекрасен и по-ценен дар от виното,който боговете са дали на човечеството.(Платон)

...Няма радост без вино.(Из Талмуда)

...Обмисляй нещата на вино,но решенията вземай на вода(.Б.Франклин)

...От алкохоло се отрезвява.След няколко чашки не мисля за теб.(Маргарьот Юрсенар)

...От виното пламват и нрават,и лицето.(Филип Ларкин)

...Откриването на нов сорт грозде допринася повече за щастието на човечеството,отколкото откриването на нова звезда.(Брийа-Саварен)

...Пеницилинът лекува хорота,но щастие им и дарява виното.(Александър Флеминг)

...Пия звездите!(Дом Периньон,създател на шампанското)

...Пиянство забравя неволи.(Пейо Яворов)

...Пред чаша вино и пържола не съм способен да тая меланхолични мисли.(Джеръм К.Джеръм)

...При вида на бутилката Бургундско вино винаги ме обладава най-дълбоко родолюбие.(Шарл де Брос)

...При победа заслужаваме шампанско,при загуба се нуждаем от него.(Наполеон)

...Разговорът е враг на хубавото вино.(Алфред Хичкок)

...С цветя и вино сътвори сам рая.(Омар Хаям)

...Смисълът на пиянството е ,че премахва задръжките на чувствата.(Пол-Емил Виктор)

...Стимулът на виното благоприятства игрите на въображението и потока на речта.(Георг Лихтенберг)

...Тайната на моята жизненост?Имам само червени кръвни телца-всички бели отдавна съм унищожил благодарение на алкохола.(Чърчил)

...Ти,незрим дух на виното,ако нямаш име,нека те наречем дявол.(Шекспир)

...Трапеза без вино е като ден без слънце.(Луй Пастьор)

...Трудно е да се наслаждаваш на хубаво вино в грозна чаша.(Ивлин Уо)

...Ужасът на човека от деиствителността му е помогнал да намери три убежища от нея:пиянството,любовта и работата.(Братя Гонкур)

...Хубавото вино буди възторг.А каквото се върши с възторг,обикновено е успешно.(Филип дьо Ротшилд)

...Чаша хубаво вино е пленителен другар,благодарение на който жалките смъртни човеци постигат мир със себе си.(У.Скот)

...Че пием,без да сме жадни,и че правим любов по всяко време-само това ни отличава от животните.(Бомарше)

...Човек не само пие виното-той още го вдъхва,близва,вкусва,любува му се и говори за него.(Крал Едуард VІІ)

...Шампанското е велик цивилизатор.(Талейран)

...Шампанското съчетава минимум алкохол с максимум общуване.(Дейвид Нивън)

...Що е виното?Живо тяло,което съчетава небесното със земното.(Гастон Бръшлар)

Избрани пословици от цял свят.София.1969.

Блясъци на остроумието.София.1969.

За всяка болка си има билка.София.1981.

Проф.Герасимов,Т., Антични и средновековни монети в България.София.1975.

Каменов,Радосвет,Български монети 1880-1980.София.1983.

Копрев,Т.Религиозният живот в Средна Струма.Дипломна работа.1978.

Батаклиев,Георги.Антична митология.София.1989.

БАН.Кратка българска енциклопедия.том 1-5.София.1969.

Овидий,Публий Назон.Метаморфози.София.1974.

Фърцов,Кирил.Червеният елексир.В-к”Труд”.14.ІІ.2000.

Енциклопедия”Пирински край”;Том 1-2.Благоевград.

Проф.Михайлов,Георги.Траките.София.1972.

Благоева,Евросия.Дегустацията е нежна целувка.

Коева,Мария.Кратки мисли за виното.2003.

Архив на Винената партия.Ръкопис.

Фотоархив на Винената партия.

В Мелник лекуват с вино.В-к”Стандарт”.1.ІІ.2005.

2004.Нет.Инфо.БГ.АД.

Закон за виното и спиртните напитки.2004.

Устав на Винената партия.

С Т Р А Н И Ц А З А АВ Т О Р А

Борис Костадинов Сандански е роден през 1934 г. в гр.Кресна.Издънка е от род Сандански.Внук на комитата Харалампи Дулев от Ощава(по майчина линия)и на сподвижника на Яне Сандански Лазар Сандански(по бащина линия).Икономист по образование,с трудов стаж в ТКЗС-Кресна.

Разностранна е обществената му деятелност: участва в самодейни театрални състави,бил е член на ръководството на читалище ”Култура” в Кресна, основава читалищен музей(1978),бил е още в ръководствата на Общинския съвет за куртура в Кресна,на футболния клуб ”Перун”, три пъти е общински съветник. Основава нумизматично дружество ”Нейне”. Удостоен е с орден ”Св.св.Кирил и Методий”, заслужил деятел е на БТС, носител на медал ”Алеко”, на значките”Природозащитник”, Отличник на БТС”и”За читалищна дейност”.

От 1963г. се занимава с литературна дейност.Пише стихове,хумор,проза. Поет, журналист, краевед. Печатал е в много вестници и списания: ”Литературен фронт”, ”Пламък”,”Турист”, ”Наша родина ”Природа”, ”География”, Природа и знание”, ”ЕХО”, ”Работническо дело”, ”Струма”, ”Естрада”, ”Септември”, ”Пламъче”, ”Стършел”. Участва в сборници: ”Струма”, Утро над Тракия”, ”Детелини”. Кореспондент е бил на “Пирин нюз”, ”Пирински новини”, ”Земеделско знаме”, ”Запад”, ”Югозападни вести”. Негови творби са излъчвани по Радио Благоевград,Радио-София.

ИЗДАЛ Е НАД 25 КНИГИ И БРОШУРИ,СРЕД КОИТО СА:

Кресненски пролом.София.1978.

Средна Струма.София.1982.

Из Северен Пирин.София.1983.

Сандански.София.1987.

Симитли.София.1987.

Мерудия за всички.София.1995.

Лютиви приумици.благоевград.1999.

Кратка енциклпедиа”Кресненски край”.Благоевград.2003.

Издал е краеведчески книги за селищата Влахи,Ощава, Горна Брезница,Кресна,Стара Кресна,Будилци и други.

Под печат е толямото му изследване на община Симитли”Кратка енциклопедия”Симитлийски край”.
АВТОРСКА ДОБАВКА

Попийва си добре и авторът,не крие-

Но хич не му правете от това реклама,

че случва се понякога и да не пие,

макар и само в случай,ако вино няма.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

-Химн на Винената партия-3

-Вино-4

-Верую на Винената партия-4

-Партия в прослава на виното-9

-Календарен летопис-18

-Летопис в структури и поклонници-20

-Символи на ВП-25

-Под скиптъра на закона-27

-В страници на печатни медии-29

-Из дневника на Винената партия-32

-Дионисиева клетва-33

-Има градус-има радост-34

-Лозето не иска дедо Попа-38

-Лозаро-винарска енциклопедия-40

-В летопис от 9000 години-45

-Винена митология-51

-Лози,гроздове и богове на монети-62

-Авторски приумици-64

-Лозе и вино в разговорки-66

-Многовековна мъдрилница-70

-Използвана литература-74

-Страница за автора-75

-Реклама

Р Е К Л А М Н И С Т Р А Н И Ц И
За издаването на книгата, благодарим на:


Иван Бележков: Благоевградски териториален кадастър.


Росен Чаталбашев: Винзавод „Асеновград”.

Васил Илиев:

охранителна фирма “Варади” – Благоевград
Михаил Христов:

фотостудио “Мишел Колор” – Благоевград
Васил Дюлгерски:

ЕТ “Васил Дюлгерски” – Симитли
Румен Георгиев:

Комплекс “Карелия” – Струмяни
Христо Бойков:

„Аграр” ООД, - Лозарево, Бургаско

„ВИСО – 91” - Петрич

Борис Костадинов Сандански
ВИНОТО Е ЛЮБОВ-ЛЮБОВТА Е ВИНО

Първо издание

Рецензент:Иван Лулейски

Начетна подготовка:---------------