Б о р и с с а н д а н с к и апокалипсис Из заповедта на Бога към ангела на черния кон " и виното не повреждай!"

Садила мома

край море лозе. /2

̀ем го садила

̀ем го плакала. /2
Ой лозе, лозе

ти бело грозде. /2

Защо те сада

защо те имам. /2

да ми те режат. /2

Сна̀и си немам

да ми те копат. /2

да ми те берат. /2

Момци си имам

само вино пият. /2

ти бело грозде. /2

Затова те имам

затова те гледам. /2

древни римляни и траки преди тях.

С него много векове са се редили

по земята в радост, веселби и смях.

слънцето е вляло сила и светлик.

Беден и богат – на всеки е потребно

и пред чаша с него всеки е велик.

на мечтите – рай, на грижите балсам.

Ти си на нозете танц, устни – песен;

всеки с теб открива своя бог голям.

няма цар и роб, слуга и господар,

селянин неук или могъщ държавник,

който да не иска да ти е другар.

и в небесна промисъл и благослов

с радост истина и тази да открием:

“Любовта е вино, виното – любов!”

от елексира мъничко ще се лишим.

Когато за резитба време стане

за щедрост лозето да напоим

в лозите, с поглед благо устремен:

да ни налеят гроздовете сладки –

трудът на всеки да е награден.

а с нея дните за беритба пак.

Ще кипне вино – елексир чудесен

и с него всеки ден ще ни е драг.

Зам. председател на В. П.

Иван Кирилов Лулейски е роден на 13. ІХ. 1953 г. в симитлийското село Черниче. Родовите му корени са побити дълбоко в земята на пиринското боже кътче, именувано Ракитна, разширило с пъстрата мозайка на къщите си от тридесетината си махали високи горски простори, а сред тези махали най-личната е Лулейска, по името на рода. Дядо му Павел и баба му Павла намират поминъка си тук със земеделие и работа в мина “Пирин”. През 1939 г. в семейството се ражда синът Кирил, работил като технически ръководител на група по поддържането на ЖП пътя Дупница – Кулата и посял нова родова фиданка в село Черниче. Тук със съпругата си Янка Миленкова живеят в свой дом, в който се раждат двете им деца Георги и Иван, които в по-ново време стават главните “виновници” за създаването на една уникална партия, наименувана като Винена, на която Иван става председател, а Георги поема почетното й председателство.

Иван Лулейски е инженер от Лесотехническия институт в София (1980). Част от летописа на трудовите си години вписва като технолог и заместник-директор на ПК “Крупнишка комуна” в Крупник (1980-1984) и като началник-отдел “Обществено хранене” в мина “Пирин” в Брежани (1990-1998). По-рано (1984-1989) е заместник-кмет на община Симитли, а от 1994 до 1996 г. е председател на общинския съвет в Симитли. Бил и зам.председател на общинската поземлена комисия в Симитли, заместник-председател в поземлената комисия в Благоевград, а от 2003 г. е началник на общинска служба “Земеделие и гори” в Симитли. Съпругата му Жана Веселинова Лулейска се е отдала на просвещението като начална учителка в училище “Св. св. Кирил и Методий” в с. Крупник. Семейството е с две деца: Ивайло, информатик от ЮЗУ”Неофит Рилски” и Диана, ученичка в Благоевградската математическа гимназия “Сергей Корольов”.

- Г-н Лулейски, още древните са казали, че “истината е във виното”. Според вас така ли е?

Да, вярно е. В клетвата на бога на виното Дионис, включена във веруюто на нашата Винена партия, се казва: “След употреба на вино да казвам само истината (т. 6).” Всеки човек може и да не казва винаги истината, когато е трезвен, но с помощта на виното той лесно стига до нея и е готов да я каже.

Защо да я търся, като се пообърнат по чашка, по две и всичко става по-мило, по-нежно, подхващат се хубави приказки, душата се разтапя като захар във вода, но езика му става по-широчко и в такива мигове всеки е готов да сподели дори и ревниво пазени тайни. Чрез виното се прогонват грижите на ежедневието, а това е и една от големите цели на нашата партия.

Всякога, но най-вече вечер след работа. Повече и по-дълго през зимата. Използваме и празниците, както и много други поводи, каквито на спорил Господ като именни дни, рождени дни, кръщенета, сватби, празници по служба... Търсим и намираме истината по къщи и дворове, в механи и кръчми, под яка сянка и на гола поляна.

Тачим и бялото и червеното, но призивът ни е “с червено вино към розово бъдеще”. Червеното вино е кръвта на Исус Христос. То е комка и се пие молитвено. Не се отказваме и от бялото, макар че има приказка, че “и от бялото вино могат да се вчернят дните”. Виното е символа на нашата партия, защото то е открито много преди партиите, става реч за политическите и следователно е по-старо и от партиите и от политиците.

Има лаф в тотото да се играе с малки суми, но редовно, че да има успех. Нещо такова спазвам при пиенето – с малко вино, но редовно. В къщата винаги е имало по 2-3 пълни бъчви и почти всяка вечер има каничка с вино на трапезата, а на празници и повече. Стажът в попийването ми е по-дълъг от този в трудовата ми книжка, а началото може да се отнесе още към лудите юношески години. Попийвам, обаче спазвам стриктно девиза на партията “пием за кеф, а не за резил.”

Има, разбира се. Та нали за това се пие. Един от лозунгите на партията ни е “има ли градус, има и радост.” Радостта е емоция, тя най-лесно идва и най-дълго се поддържа с виното. Тук ми се ще да припомня и легендата за дядо Ной, спасителят на всичко живо при Всемирния потоп. Този дядо Ной си имал лозе. Това направил по заръката на нашия патрон бог Дионис. Не поливал обаче старецът лозето с вода, а с кръв от агне, лъв и прасе. При поливането нарекъл: “Който пие малко, да е кротък и весел като агне; който пие повече, но с мярка, да е здрав и силен като лъв, а който пие много, да се търкаля в калта като прасе”.

Попийвахме си приятели червено винце и някак си естествено се стигна до прозрението, че “хубавото вино не бива да се пие само от този, който го е произвел, но и от неговите приятели.” Така укрепва приятелството между хората, стават по-задружни, а още по-добре би станало, ако му се придаде и обществена значимост. А как може да стане? Помъдрувахме и сложихме крайъгълния камък на бъдещата партия. Още в този ден приехме и едно от основните правила, което гласи: “Пий за удоволствие, не падай никога под масата!”

Събитието бе на 21 декември 1996г. Първоучредители станаха моя милост, брат ми Георги Кирилов Лулейски, още Георги В. Благоев, Георги К. Благоев, Георги Димитров Цеков, Илия Стефанов Матов. Удостоиха ме с честта да бъда председател на новото партийно формирование, брат ми Георги стана почетен председател, Георги Кирилов Благоев - зам. председател, а Илия Матов пое касиерските функции. Първият официално приет на извънреден пленум на партията е Кирил Мицов – разпространителя на вестници и списания за общ. Симитли.

1996 година беше време да се правят политически партии. Ние обаче си поставихме друга задача: да сме антипод на тях. Политическите партии и политиците разделят хората, дори брат от брата, бащи от деца, а ние решихме да търсим възможност да сдружаваме и обединяваме хората., животът им да става по-весел. И то за всички – без ограничения в пол, възраст, религия.

Не само в страната, но и в света. Нашият многоуважаван член Росен Чаталбашев, собственик на винзавода в Асеновград, е пропътувал кажи-речи половината свят за да рекламира нашенски вина, навсякъде е питал и разпитвал, така че няма информация да има подобна партия в която и да е точка на земята.

Още не сме вписани, но ще стане.

- Навлизате в юбилей – 10 години от създаването на партията. Тя порасна ли за тези 10 години и няма ли признаци за старост?

Да, порасна. И за нашата партия важи мотото, отнасящ се до София “расте, но не старее”. Партията ни вече е с 13 организации. Централното ръководство е в Симитли, а седалището – в Черниче, където имаме и клуб. Имаме организационни структури в Черниче, Симитли, Благоевград, София, Шумен, Батак, Пловдив, Разлог, Петрич, Перник. Наскоро създадохме група в село Лозарево, Бургаско, а предстои учредяване група и в кресненското село Долна Градешница и Кресна.

Да, партия е. Тя обаче няма ламтеж за власт, не участва в избори. Тя е партия на почитателите на веселието, на тези, които “чрез виното искат да забравят злото”. Нашите членове са люде с ведри души. Членуват, що се казва, от пеленачета до 80годишни мъдреци. Младите членове приемаме след закърмяне с вино. Такова закърмяне имат Димитър Ваканин от Крупник (през 2003 г.), когато бе на една годинка. Мартин Чонков (р. 2001), Николай Дюлгерски от Симитли. Сред по-възрастните са Димитър Тръпчев, Иван Сотиров Лулейски, Стоятел Ценков. Комфортно се чувстват в партията и дамите. Спокойно можем да кажем, че партията “не само расте, но и хубавее”. Дамите са вече над 20 и всички споделят партийните възгледи “къща без бъчва, не е къща” и “който пие зло не мисли”.

Имаме знаме червено, както е червено виното. Имаме си и емблема, изработена от Олег Китанов, художник от Благоевград. Приема се, че светът е съставен от три елемента: огън, вода и земя. Елементите в емблемата ни са четири: земя, след нея идва слънце, после небе и вино, което го обгражда. В центъра стои бъчва, в която се укротява грозде, което ще стане вино т.е. огънят.

И в двамата, но повече в юнака. Аз си копая лозето, но аз си пия и виното.

Вече е с над 400 членове, но няма да й слагаме юздата, за да я спираме, но не мислим и да я масовизираме. В по-малък вид винаги ще е по-мобилна. Ще търсим възможностите за растеж, но не с повече членове, а с повишаване на симпатизантите.

А както всяка партия си имаме устав и норми на поведение. Без политика. Може да бъде член всеки, който обича виното и веселието. Ето някои от нашите членове: Росен Чаталбашев от Гоце Делчев, собственик на винарска фирма “Асеновград” АД, Иван Бележков – управител на Благоевградския териториален кадастър, кметът на община Симитли Апостол Апостолов, председателят на общинския съвет в Симитли Никола Николов, художникът Димитър Кирилов Йовев. В партийните структури са още бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, телевизионният говорител и говорител на партия НДСВ Димитър Цонев, журналистът Николай Янев от РТЦ – Благоевград, Христо Бойков от Лозарево, Бургаско, стопанисващ 6000 дка лозя, героят на социалистическия труд Димитър Тръпчев, Стефан Стефанов от Генщаба на войската. Както се вижда членската маса на Винената партия е пъстър букет, както пъстър букет правят и произвежданите вина.

Да – денят, посветен на свети Трифон Зарезан. Почита се обаче на открито из лозята. Първо зарязване, но не и първа веселба. Някои от групите празнуват на първи февруари, други на 14 февруари, както беше по времето на ТКЗС, а някои и в двата дни. Иначе за нас всички божи дни, в които има трапеза и на нея вино, са си празници.

Да. Нарича се “Свети Трифон Зарезан”. След петгодишно обучение наши членове могат да получават званията бакалавър и магистър. Досега тапии от колежа имат Цецо Стаменов от Симитли, Георги Благоев (2002) и Петър Щерев (2003) от Симитли, Стефан Стефанов (2005) от София. Магистър е и телевизионният журналист Николай Янев от Благоевград (2005), защитил дисертация на тема: “Значението на виното в живота на журналиста и приносът му за издигане на авторитета на медиите”. Този диплом се получава само от едно лице на всеки партиен конгрес. Изпитът се осъществява от специална комисия. Кандидатът се оценява по знанията му да прави оценка на бели и червени вина, да разпознава чая и лимонадата от тях. Имат се предвид още възможностите му за ориентация след напиване, уменията му да пее, да танцува, да не пада под маса, още уменията му да посреща гости, понасяне на бой от съпруга (съпруг, ако е дама).

Че се забранява падането под масата след изпитите питиета, защото сам си къса членската карта. Който се добере до дипломата знае, че този документ може да му служи за оправдание и извинение пред семейството по всякакви поводи, позволява дегустация на домашни и кръчмарски вина. Всички кръчми в страната и чужбина се задължават да сервират на приносителя на дипломата вино и други напитки по всяко време на денонощието, а органите на властта имат дълга да оказват всякакво съдействие при тези мисии.

С юбилеен конгрес. Естествено и с много веселие. Ще имаме и книга на Винената партия. Ще има и юбилейни бутилки с вино. Винзавода в Асеновград е подготвил специални етикети и специално вино на 500 бутилки, които ще са една рядкост и ще се превърнат в реликви на успелите да се доберат до тяхно притежание.

Да, песента “Садила мома край море лозе”.

О, много са. Сред тях са: “На жена и държава не случих, но на партия – да”, “този, който не е вкусил глътка вино, той не познава щастието”, “земята ще бъде рай, когато има вино без край”, “виното е любов – любовта е вино”, “да пием за кеф, а не за резил”, “истината е в елексира на виното, а не в политиката”.

Да живеят и милеят с Винената партия, чрез която всеки може да намери това, което е най-много нужно на човека – човещината.

“Чрез винóто да забравим злото”. Ако във виното се търси истината, то Винената партия я е намерила.

Петър Щерев

Година на надежди, на страх и още на преход от посттоталитаризъм към народоуправление, именувано демокрация. Съдебните инстанции се задъхват от регистриране на политически партии – едни, мъчейки се да не изпуснат хваната власт, а други да им я вземат. И всички жадуващи да управляват, жадуващи да разграбват сътвореното от народ и държава. И в това време смутно, но не барутно, в едно селце, наречено Черниче, в една община, наречена Симитли, намиращи се в един край, наречен Пирински, се ражда нещо ново, мъдро, силно, перспективно, народно и което е първото по вида си в страната и света. В самия край на отиващата си година, съвсем преди да захлупи с корицата си последната страница от житието си, тук, в това боже кътче, се ражда една партия, която няма аналог, която не жадува за власт и служебни постове, която не е за разрушението, а за създаване и усъвършенствуване. Тази партия си поставя едничката цел да акумулира енергия за народополезни послания и идеи и нейни символи стават веселието, човечността и разбирателството. И тази партия става антипода на всякакви политически боричкания за това, кой и колкото се може с по-голяма лъжица да гребе от връчвата с мед, наречена държава.

Ден на рождение – 21. ХІІ. 1996 година. Започва първата страница от историческото повествование на една нова партия, каквато човечеството не е познавало и не познава в хилядолетния си живот. Тази партия приема за своя идея прослава на виното и веселието и нейн символ става червеният, виненият, цвета на виното. Наречена е ВИНЕНА.

Черниче, мястото на раждането й е жарнало с пъстрата мозайка на къщите си ширинката по десния бряг на Струма, там където килимената Симитлийска котловина в югозападната си част се въздига в зелени буйства Крупнишка и Влахина планина.

Родното място на Винената партия село Черниче до 1965 г. е населена местност (махала) към Крупник. Разположено е върху кватернерни чакъли и флувиоглациолни наноси, образували се през юрски геологичен период на мезойската ера. В землището му се отглеждат лозя, тютюни, зеленчуци. Районът му е бил обитаван от човека още от древни времена – м. Костово орнище има останки от стар некропол. Към края на ХІХ век тук е имало само един хан, унищожен по време на Балканската война и възстановен през 1917 г. И още през тази година тук започват преселвания от Брежани, Ракитна и други селища. Сред първите заселници са семействата на Павел и Никола Лулейски, Стоимен Китанов, Костадин Йовов, Спас Миленков. В летописа си селото записва през 1930 г. откриване на училище “Св. св. Кирил и Методий”, през 1958 г. откриване на читалище “Гоце Делчев”. Селото има пощенска станция, кметството е към Симитли, по вид се определя като купно, има регулационен, кадастрален и нивелационен план и е с нов жилищен фонд.

Семето на рождеството на Винената партия, обаче е било посято много по-рано от паметната партия 21.ХІІ.1996 г. в сърцата на нейните основатели. По различни поводи било при зарязване на лозя, именни дни и много други поводи, почти една и съща група се събира и така сред разпивки и веселие, логично се стегнало до въпроса “абе що не си направим една партия на тези, които обичат виното?”. И отговорът, който се появил, бил: “ами защо не?”.

Това “защо не” станало ДА. На паметната дата 21.ХІІ.1996 г. в механата на Иван Кирилов Лулейски в Черниче е шумно и много, много весело. Тук са още Георги Кирилов Благоев, Георги Кирилов Лулейски, Илия Стефанов Матов, Георги Цеков, Георги Василев Благоев. Решението за създаване на Винена партия е взето и събитието се “документира” с песни, пиене на вино и акомпанинет на две китари. На другия ден събитието става известно в цялата страна. Тук пък заслугата е на гостите – журналисти Богомила Косатева и Николай Янев и още на оператора Любомир Димитров Панков, които го правят достояние на канал 1 на Българската Национална Телевизия и на други медии, включително и печатни.

Учредяването на Винената партия на 21.ХІІ.1996 г. се приема като нейн учредителен конгрес. На него се избира и първото й ръководство: председател Иван Лулейски, Георги К. Благоев – заместник-председател, почетен председател Георги Лулейски и членове: Илия Стефанов Матов, Георги Цеков, Георги В. Благоев. Механата на домакина Иван Лулейски се утвърждава за постоянен клуб на партията и тук се съхраняват партийните книжа и символи.

Оттук насетне идват коледните и новогодишните празници и виното, което се лее най-обилно в тези най-свети дни, вече си има и свое партийно покровителство.

Отзвукът от учредяването на Винената партия в страната става тема, запълваща голяма част от разговорите по време на коледните и новогодишните празненства, заслуга за което имат включилите се регионални и национални медии. На 7 януари в просторен репортаж чрез канал “Пирин” председателят Иван Лулейски изяснява целите и задачите на новото партийно формирование. Винената партия не си поставя постигане на политически цели и в нея могат да членуват всички желаещи, като това не се ограничава по възраст, пол, религия, имотно състояние и раса, а дори и при членство в други политически партии, организации и движения. Главното условие е, да се обича виното, като партийният устав разрешава на членовете употребяват и друг алкохол, но при пиене само за удоволствие и веселие и без да се стига до състояние на опияняване, като към този пункт в партийния устав се добавя и израза: “Който се напие сам си къса членската карта” т.е. сам се изключва от партийните редове. Партийното членство се подчинява и на принципа всеки член да се старае да има лозе и да произвежда свое вино, но ако това му е невъзможно, да е в състояние да показва, че е почитател на виното.

Партийната година е открита на 1 февруари с тържества из лозята, като денят по черковния календар е посветен на покровителя на лозарството и виното Свети Трифон Зарезан. Тържествата се организират в м. Чуката (землище Крупник) и в м. Дрънкалица (землище Симитли). На 14 февруари, празник почитан като традиционен ден на лозаря, се организира голямо тържество, посветено на лозарския труд и виното, в което освен партийните членове, участват граждани, общественици, ръководители на предприятия и фирми, представители от община Симитли и кметства в района, както и гости от Благоевград и други селища. Събитието е в салона на Гарнизонния офицерски клуб в Симитли. На този форум се взема решение партията да се сдобие със свой герб, печат, знаме и модел на членска карта.

Курортната седловина Предел, разделила на две планини Пирин и Рила, пък става мястото, където през юли се провежда известния Юлски пленум на партията, на който се обсъждат и представени модели за герб (Олег Китанов от Благоевград). На сбор на партийното ръководство през октомври пък се утвърждава модел на партийната членска карта.

Гарнизонният офицерски клуб в Симитли отново е място на събития – на 21 декември тук се провежда І конгрес на партията, на който свободно участва и голяма част от обществеността в района, не липсват и гости от Благоевград и други селища в страната. Отбелязва се една година от учредяването на партията. В отчета на председателя Иван Лулейски се отбелязва фактът, че партията е със структури в Черниче, Симитли и други селища и е с нараснал членски състав. На І^-вия конгрес 25 членове на Винената партия получават членските си карти. Този ден се приема и за откриване на новата партийна учебна година, а цялостно събитието е отразено в новинарските емисии на Канал 1 на БНТ, по регионални телевизионни канали и много печатни медии.