149
– Остава ли му нещо?
– Много малко – отвърнах аз.
– Ето това е главната причина за финансовите му трудности. Баща ти има лошия на- вик да плаща първо на всички, а на себе си – последен, и то само ако му е останало нещо.
– Което обикновено не се случва – добавих аз. – Но той все пак
трябва да си плаща сметките, нали? Да не искаш да кажеш, че не трябва да ги плаща?
– Разбира се, че не. Аз самият съм убеден, че сметките трябва да се плащат навреме.
Просто плащам първо на себе си. Преди да платя дори на държавата.
– А ако нямаш достатъчно пари? Какво ще правиш тогава?
– Същото. Пак плащам първо на себе си, дори парите да не стигат. Колонката с активи е далеч по-важна за мен от държавата.
– Но в такъв случай не те ли подвеждат под отговорност? – учудих се аз.
– Ако не платя. Слушай, не съм казвал да не плащаш. Казах само да плащаш първо на себе си, дори да имаш проблем с парите.
– Но... как го правиш?
– Не зададе въпроса правилно. Не „как“, а „защо“?
– Добре. Защо?
– Мотивация – обясни Богатият татко. – Кой според теб ще недоволства по-гръмко, ако не му платя – аз или моите кредитори?
– Кредиторите ти несъмнено ще се развикат по-силно от теб. – Това бе повече от оче- видно. – Ти не би казал нищо, ако не си платиш.
– Е, както виждаш, след като платя на себе си, натискът да си платя данъците и на кредиторите ще
бъде толкова силен, че ще ме принуди да търся други форми на при- ходи. Натискът, оказван от необходимостта да плащам, се превръща в мотивация за мен.
Работил съм едновременно на повече от едно място, създавал съм други компании, тър-
гувал съм на фондовата борса, изобщо съм правил какво ли не, само и само кредиторите да не викат подире ми. Натискът ме караше да работя по-усилено, принуждаваше ме да мисля и, като цяло, ме
направи по-умен и активен, когато стане дума за пари. Ако бях плащал на себе си на последно място, нямаше да усещам натиск, но щях да се разоря.
– Значи те е мотивирал страхът от държавата или от други хора, на които дължиш пари?
Точно така – потвърди Богатият татко. – Знаеш ли, държавата наема големи грубияни да ѝ събират дължимото.
Всъщност, всички, които събират дължими суми, са такива. И повечето хора се предават пред тях. Плащат им и никога не успяват да платят на самите себе си. Знаеш ли историята за 45 килограмовия слабак, на който му ритат пясък в очите?
Кимнах.
– Непрекъснато виждам тази реклама за уроци по вдигане на тежести и културизъм.
– Е, повечето хора позволяват на грубияните да им ритат пясък в очите. Аз обаче реших да използвам страха от грубияните, за да стана по-силен. Други стават по-слаби.
Да си налагаш да мислиш как да печелиш повече пари е като да ходиш в спортната зала и да тренираш. Колкото повече натоварвам умствения си мускул, толкова по-силен ста- вам. И вече не се страхувам от онези грубияни.
Думите на Богатия татко ми допаднаха.
– Значи, ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както във финансово, така и в умствено отношение? – Богатият татко кимна. – Но ако си плащам последен или изобщо не си плащам, ще ставам по-слаб. И тогава шефове, мениджъри,
данъчни агенти,
150 фирми за събиране на задължения и хазяи ще ме блъскат цял живот... само защото ня- мам добри парични навици.
Богатият татко кимна отново и промълви:
– Също като 45 килограмовия слабак.
Ако плащам първо на себе си, ставам по-силен както във финансово, така и в умст-вено отношение. Сподели с приятели: