Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 4.3 Екотуристическа инфраструктура
| Kaтегорийната структура и териториалното разпределение на туристическата супраструктура е отражение на някои от основните слабости на националния туристически продукт - ограничена диверсификация на туристическите продукти, изразена сезонност, териториална концентрация на туристическото развитие, ниски средна продължителност на престоя, средни приходи от турист, приходи от настаняване и заетост, ограничени допълнителни услуги, висок дял на ненаблюдаваната и нискокатегорийна настанителна база.
Към края на януари 2001 г. в страната работят 556 хотела и подобни заведения, които предлагат 101 хиляди легла и 1565 ресторанта с 139 хиляди места. По данни на НСИ капацитетът на всички места за настаняване достига 209 хиляди легла. Действителния размер на сектора обаче може да бъде определен на 420-450 хиляди легла2. Местата за настаняване се категоризират по звездова система. Основната част от обектите са с ниска (1-2 звезди) – 61% и средна (3 звезди) категория (според данни на НСИ). Тази структура се отразява силно на икономическите резултати в бранша. Въпреки това подобренията в туристическите обекти в последните години са осезаеми, реализирани от частния сектор или от чужди инвеститори (вкл. и чрез схемата “инвестиции срещу бъдещи услуги”, прилагана от някои чужди туроператори)3. Висок е делът на сезонните обекти (40% от броя на обектите и 50% от легловия капацитет). Заетостта е изключително ниска (26%, при 65% през 1985 г.) дори и в хотелите (30%). Най-висока е заетостта във висококатегорийните хотели (4 и 5 звезди) – 33-37%, морските курорти – 37%, големите градове – 27%, а най-ниска – в ниските категории (27%), както и в нетрадиционните туристически региони (13%), малките планински курорти (16%) и балнеоложките курорти (22%). 4.3 Екотуристическа инфраструктураЕдно от най-големите предизвикателства пред разработването на национална стратегия по туризма е тя да отговаря на все по-голямата степен на диверсификация, която преживява туристическата индустрия. В стремежа да се отговори на нарастващото търсене в този най-бързо развиващ се сектор на световната икономика, непрекъснато се развиват и предлагат на пазара нови и нови туристически дейности. Положението в България не е по-различно и настоящата Стратегия за екотуризма трябва да прецени до каква степен този широк спектър от туристически дейности ще може да припознае елементите на българския екотуризъм. Независимо от всичко това, налице е една значителна пазарна ниша от посетители, които желаят досег с природата, и които активно търсят възможности да допринесат и участват в дейности, носещи полза както на природата, така и на хората. Налице са три категории туристи, които могат да бъдат подведени под общия знаменател на екотуризма, като и трите имат своите последователи и практиканти в България: Екотуристът, който има интерес към природата, местните традиции и обичаи, и който предпочита да съпреживее тези страни на България пеша, при скромни условия на нощувка, с модерен транспорт между отделните дестинации и при наличие на изобилна информация и интерпретация, която да допълни и повиши неговата наслада от преживяното. Екотуристът-търсач на силни усещания, на екстремни ситуации, или на спортни занимания, свързани с необичайни или причудливи природни дестинации. Често пъти участието в подобни дейности е в отговор на лично, физическо предизвикателство. Тук става дума за туристи, които практикуват екстремни форми на пътуване и/или спорт, между които делта-планеризъм, бънджи скокове, планинско колоездене, пешеходен туризъм на дълги преходи с раници, многодневни конни преходи, пещерно дело, алпинизъм, рафтинг (спускане с гумени лодки по планински бързеи) и пр. За мнозина такива туристи, екстремното преживяване носи също такава наслада, както и досегът с природата и местната култура, но често пъти последните са главно фон за основното преживяване. Третият тип екотурист се интересува изключително от някои конкретни аспекти на пътуването. За него ваканцията е средство за обогатяване на неговите професионални или полупрофесионални познания в дадена област. Той се концентрира изцяло върху една тема или предмет и търси твърде специфични обстоятелства и преживявания. Този тип екотурист предприема специализирани пътувания с кулинарна цел, за наблюдения на винопроизводство, резбарство, производство на тъкани, етерични масла, за природонаучни изследвания, вкл. наблюдения на птици, ботаника, насекоми, бозайници, геология, балнеология, или за специфична музика, музикални инструменти и пр. Специалната инфраструктура, от която се нуждаят тези типове екотуристи, тепърва ще бъде изяснявана. Но, като изключим някои основни услуги като места за нощувка, медицинска и друга бърза помощ, комуникации и транспорт, изискванията към екотуристическата инфраструктура не са по-сложни или невъзможни за изпълнение, отколкото към всеки друг аспект на туристическата индустрия – те просто трябва да са равномерно разпространени и еднакво достъпни в цялата страна. От ключова важност за екотуристическата инфраструктура е нейното планиране и развитие да стават при зачитане на природата, ландшафта, местните обичаи и традиции. Вместо да усложняват съществуващите или да създават нови проблеми за околната среда, тези форми на туризъм трябва да са насочени към ограничаване на отрицателното човешко въздействие и засилване на положителното. Ето защо, разглеждането на съществуващата инфраструктура и определянето нуждите от нова за целите на екотуризма не изисква значителни инвестиции в този подотрасъл. Вече стана подробно дума за инфраструктурата в областта на екотуризма в селските общности. Налице са, обаче, и някои категории екотуристическа инфраструктура в селските райони, които заслужават да бъдат отбелязани, понеже за тях се споменава в новия Закон за туризма. Те включват: домове за гости, частни квартири, семейни хотели и хижи. Понастоящем няма надеждна информация за броя легла в частната туристическа база – семейни хотели, частни квартири, домове за гости, хижи и почивни домове. Данните на Националния статистически институт са непълни – те не отразяват семейните хотели, докато информацията за легла в частни квартири включва само тези, обслужвани от бюрата за туристически резервации и пр. Най-често местата за нощуване се категоризират и наблюдават от кметовете на общините, поради което липсват обобщени данни. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|