Ботаника с дендрология резюме
Изтегляне 18.77 Kb.
|
1 2
ботаника с дендрология - резюме- Навигация на страницата:
- Анатомичните елементи на дървесината
- Дървесината на иглолистните видове
- Трахеите
- Влияние на абиотични и биотични
|
Ботаника с дендрология – резюме Дървесната клетка се състои от: клетъчна стена, вакуоли, ядро и пластиди. По цвят и функция пластидите се разделят на : хлоропласти(имат зелен цвят), хромопласти (жълт или оранжев) и левкопласти(безцветен). Съставните части на дървесното стъбло са: сърцевина, дървесина, камбий и кора. Камбиалният слой е съставен само от един пласт клетки, разположени между кората и дървесината и обвива цялото стъбло и живите клони. Камбиалните клетки разделят ядрата си в радиално направление чрез тангенциални преградки. След получаването на две ядра те се придвижват към противоположните страни на клетката и между тях се образува дребнозърнеста преграда , която по-късно се удебелява. (първоначално е съставена от белтъчни вещества, а след това в нея се отлага целулоза). Едната от двете дъщерни клетки запазва камбиалните си функции, а другата се диференцира в елемент на дървесината или на кората. Ако камбиалната клетка остане от страната на периферията на стъблото, вътрешната дава елемент на дървесината. След нарастване на камбиалната клетка в радиално направление до достигане на нормалните си размери, тя се дели отново на две дъщерни клетки. Ако този път вътрешната остане камбиална, външната дава елемент на кората(ликото). Този процес се повтаря многократно , като се получава нарастване на дървесината и на ликото. Камбия образува по-енергично елементи от страна на дървесината. Така се получава образувателната тъкан /ме-ристема/.Тези клетки претърпяват още едно-две деления , след което загубват меристемния си характер и стават постоянни елементи на дървесината или ликото. Новата дървесина се отлага навън от съществуващата и под камбиалния слой, а новото лико се разполага под старото и се намира между него и камбиалния слой. Всички тъкани, които се намират навън от камбия, из-менят положението си в пространството, като непрекъснато се отдалечават от анатомичната ос на стъблото и формирането на нова дървесина. В условията на умерения климат работата на камбия протича периодично, като дейността се прекратява през зимата и се възтановява през пролетта. В началото се отлагат елементи на дървесината, а по- късно се формира ликото. На това се дължи голямата разлика между добре очертаните годишни кръгове в дървесината и по-неясното им очертаване в ликото. Годишните пръстени не са с еднакъв строеж във всичките си части. Камбиалната тъкан в началото на вегетационния , образува предимно широки и тънкостенни проводящи елементи,а през лятото и есента се формират предимно механични елементи, които са тесни и дебелостенни клетки. Анатомичните елементи на дървесината в зависимост от функциите им се класифицират в следните групи: 1 – дървесен паренхим /живи клетки, в които се отлагат запасните вещества/; 2 – трахеиди /клетки, които провеждат водата и придават механична устойчивост на дървесината на иглолистните видове./; 3 – трахеи /про-веждат вода и мин. Вещества от корена към листата при широколистните видове./; 4 – влакна /изпълняват механична служба в дървесината на шир. Дървесина./; 5 – сърцевинни лъчи/ провеждат вода и мин. в-ва в радиално направление и съхраняват запасни хранителни в- ва./ 6 – смолни канали/система от клетки в някои иглолистни видове, в които се натрупва балсамова смола. Дървесината на иглолистните видове има еднообразен строеж. Тя е изградена от 2 анатомични елемента – трахеиди и паренхимни клетки. Трахеидите имат вретеновидна форма и вдървенени клетъчни стени. Те са мъртви елементи. Жизнената им дейност започва да се прекратява още през пролетта, но до есента броят им се увеличава постепенно, а в средата на зимата почти всички трахеиди на последния годишен пръстен са мъртви. Единични живи може да се запазят в съседство с камбиалния слой до средата на декември, но в началото на новия вегетационен период всички трахеиди на миналогодишния пръстен са мъртви. Тези, които са образувани в началото на вегетационния сезон, се наричат ранни или пролетни. Те имат по-голям размер в радиално направление, отколкото в тангенциално, клетъчните им стени са тънки, а краищата им са слабо закръглени. Ранните трахеиди изпълняват предимно проводяща функция. Късните трахеиди се образуват през втората половина на вегетационния сезон. Те имат по-малък размер в радиално направление отколкото в тангенциално, а краищата им са силно заострени. Изпълняват предимно механична служба, поради което клетъчните имстени са силно удебелени, а клетъчните им празнини сатесни. Голямата дебелина на клетъчната стена и малката ширина на клетъчната празнина обуславят високата плътност и якост на късната дървесина. Поради резкия преход на дебелостенните късни трахеиди на един годишен пръс-тен и тънкостенните ранни на следващия годишен пръстен границата между тях в дървесината на иглолистните видове е очертана ясно във всички разрези. Върху размерът им влияние оказва видът и растежните условия. Надлъжния паренхим е около 1,5% от състава на иглолистната дървесина. Паренхимните клетки са слабо удължени и са разположени в редици по оста на дървто. При различните видове количеството варира. Паренхимните клетки може да съдържат етерни масла или смоли. Трахеите са проводящите елементи на широколистната дървесина и не се срещат в иглолистната. Те представляват дълги тънкостенни тръбички с широки клетъчни празнини. Образувани са посредством сливане в надлъжно направление на редица клетки, в които напречните преградки напълно или частично са изчезнали. В надлъжен разрез може да се забележат като браздички. Диаметърът им е различен. Основната част на дървесината на широколистните видове е изградена от механична тъкан съставена от клетки, наречени дървесни влакна. Те са силно удължени с вдървенени клетъчни стени и игловидно заострени краища. Имат по-голяма дължина от тази на камбиалните клетки, от които са произлезли. На-пречното им сечение има многоъгълна форма, което прави възможно тяхното плътно свързва-не. Понеже широколистните видове изхвърлят листата си през зимата, те се нуждаят от по-го-леми количества запасни хранителни вещества, необходими за формиране на летораслите и листата в началото на следващия вегетационен период и затова надлъжният паренхим при тях е по-голямо количество – около 13%. Смолните канали представляват междуклетъчни пространства, образувани от клетките на надлъжният паренхим на някои иглолистни видове запълнени с балсамова смола. Разлияават се вертикални, които са разположени по дължината на трахеидите и хоризонтални, разположени в хоризонтално направление до сърцевинните лъчи. Свързани са помежду си и образуват единна система. Влияние на абиотични и биотични фактори. Абиотични – фактори, които са свързани с неживата природа(климат, температура, влажност, почва); Биотичните фактори са свързани с влиянието на живите организми. Когато трябва да се направи дендрологична характеристика се разглеждат морфологичните белези (височина, диаметър,листа, коренова система, дървесина и т.н.) и екологични изисквания (светлина, влажност,почва,местообитание, надморска висичина и т.н.) Дендрологичният анализ на дървесен вид се състои от описание на неговите външни белези. /височина, диаметър, корона, кора, коренова система, листа и плодове/ Екологичните изисквания показват оптималните условия, при които се развива съответният вид. 1.Растителната клетка на висшите растения се състои от клетъчна обвивка, цитоплазма, вакуоли, пластиди/хлоропласти, хромопласати и пластиди/ 2.В дървесината живи клетки, в които се отлагат запасните хранителни вещества се наричат…дървесен паренхим. 3.Нарастването се дължи на дейността на ...камбиалните клетки..., които всяка година образуват по един годишен пръстен. 4.Система от клетки, които провеждат вода и хранителни вещества в радиално направление са….сърцевинни лъчи. 5.Трахеите са проводящи елементи на дървесината на: а/иглолистна дървесина б/широколистна дървесина 6.Кой от посочените дървесни видове съдържа смолни канали: а/бук б/бял бор в/бреза г/бяла мура д/топол 7.Кое от посочените вещества не се съдржа в дървесината: а/целулоза б/лигнин в/силикон 8.За процеса фотосинтеза основно участие имат: Изтегляне 18.77 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2