49
Хазяинът и новият квартирант стояха под лозницата и
разговаряха като хора, които сега се опознават. Звезда беше разтворила прозорците и почистваше стаите. Беше привързала косата си със зелена кърпа под формата на чалма. Слънцето разливаше златисти отблясъци по але- ните страни на лицето й и тя изглеждаше още по-красива, отколкото беше. По улицата минаваше размъкнат руски войник, носейки шинела си под ръка. Той надникна през оградата и като видя, че Звезда влиза във външната врата, спря се до портата. Движението по улицата беше слабо. Той се огледа наоколо и се вмъкна във входната врата като престъпник. Звезда беше се навела да оправя пътеката в антрето и беше с гръб към вратата. Войникът застана в рамката на отворената врата. Шинелът се смъкна от ръката му и той обви тялото й с ръце.
Жената извика силно „Помощ!...", завъртя се в кръг и го помъкна по стъпалата навън.
Войникът заплете краката си в шинела и падна, но улови края на полата й. Тя се смъкна от тялото й, заплете се в краката й и падна на последното стъпало.
Манчев и хазяинът дотичаха разтревожени от вика за помощ. Останала по комбинезон,
Звезда се скри
зад широкия гръб на учителя, а войникът стискаше полата в ръка и се задъхваше от гняв. Учителят хвана войника за яката с лявата ръка, а с дясната замахна да му нанесе удар в лицето, но хазяинът увисна на нея молейки се:
- Учителю!.. Господин учителю!.. Моля ви..
Нападателят се опита да извади нагана, но Манчев беше много по-здрав. Изви му ръцете назад и ги завърза с носната си кърпа.
- Напред при коменданта! - кресна в ушите му учителят.
Като чу думата „комендант" и се убеди в безпомощността на ръцете си, войникът започна да се моли:
- Хазяин - батинка! Прости меня, отец!
На улицата бяха спрели няколко минувачи и възмутено ругаеха нападателя.
- Не прощавай, господине! Коменданта! Извикай коменданта! - викаше от улицата възмутен минувач.
Войникът помисли, че казват „идва коменданта!" и хукна с вързани ръце. Влезе в отворената врата на дърварника. Учителят и
хазяина се разсмяха от сърце, отвързаха му ръцете и го изпратиха откъдето беше дошъл. Обясниха му, че комендантът не идва, защото той трепереше като маларичен и се криеше зад хазяина.
Сподели с приятели: