Невяста без петно или бръчка

Невяста без петно или бръчка

Един от най-силните аргументи, който хвана вниманието ми преди години, е свързан с ролята на църквата тук на земята. Когато слушах или четях това, което някои диспенсационалисти казваха за мощната роля, която дявола щеше да играе в последното време, аз се притеснявах. Поставяше се голямо наблягане на „отпадането“ и на скръбта, които очакваха църквата през последните дни. Грабването на светиите се прокламираше от мнозина като единствения изход. Това започна да ми звучи като теория за бягане; или дори като една теология на поражение.

Исус го каза много ясно, че вярващите трябва да бъдат солта на земята. Църквата има много важна роля на заквасване, която да играе в своя културен контекст. Виждането на Исус за църквата, беше такова на един град поставен на хълм, който не може да бъде скрит.¹⁸⁰ Как може някой да свърже теорията за бягането със следните думи, които са също на самия Исус: „…върху тази канара ще изградя църквата Си, и портите на Хадес няма да й надделеят“?¹⁸¹ В допълнение, забележете списъка от указания, които Павел и другите Новозаветни писатели дават, за да осигурят победоносната роля на църквата в света, и е сигурно, че Бог има сериозни намерения за църквата тук на земята.

Друго Писание, което често (погрешно) е цитирано, за да загатне за грабване на църквата, е, че Исус идва за (или да донесе) църква, която е без петно или бръчка, която да стане Негова невяста. По-точния прочит на този стих е, че Исус идва да „…представи на себе си църквата в цялата й слава, като няма петно или бръчка или нещо подобно…“¹⁸² Никакъв намек, че църквата ще бъде грабната!

В светлината на тази истина, проповедта на Петър след първото чудо след Петдесятница има повече смисъл. „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да могат да дойдат времена на освежаване от Господа; и Той да изпрати Исус, определения за вас Христос, когото небето трябва да приеме до периода на възстановяване на всичко, за което Бог е говорил чрез устата на святите Си пророци от древността“.¹⁸³ Вместо една развалена църква очакваща да бъде изкарана от цялата бъркотия на земята, Исус е, който ще бъде задържан на небесата до възстановяването на всичко говорено от пророците. Той седи от дясната страна на Баща Си, чакайки докато враговете Му станат столче под краката Му.¹⁸⁴

Една по-точна теология за земята

Може би няколко коментара за бъдещето на планетата земя могат да помогнат. Как израза: ‘начина, по който виждаме бъдещето, влияе на начина, по който живеем в настоящето’, въздейства на виждането ни за земята и нейното бъдеще? Това как виждаме най-добре ще оформи начина, по който живеем в сегашното.

Какво означават наистина споменаванията в Писанието, когато се говори за нова земя и ново небе? Петър говори за това, че земята ще бъде изгорена. Докато във видение на остров Патмос, Йоан видя ново небе и нова земя. Диспенсационното предложение за тези стихове е, че тази земя каквато я познаваме буквално ще бъде унищожена с огън, вероятно ядрена война. Те не успяват да забележат факта, че ще има и ново небе! В техните умове мнозина вече са предали тази земя на дявола; докато чакат да бъдат взети на небето.

Една различна картина се предава, когато погледнем по-отблизо това, което Петър казва във връзка със съда на последния ден. В същия контекст Петър говори за дните на Ноевия потоп, когато света по онова време беше унищожен от водите на потопа. Ние знаем, че потопа не беше унищожаването на творението. Петър продължава, за да каже, че „сегашните небеса и земя според Неговото слово са пазени за огън, запазени за деня на съда и унищожението на безбожниците“.¹⁸⁵ От това можем да заключим, че небето и земята ще бъдат изкупително обновени. Ново небе и земя не означава „унищожаването или изчезването на първоначалното творение, но преминаването на творението в неговото сегашно състояние на падение, когато първоначалното творение е доведено до славната съдба, за която то е било определено“.¹⁸⁶ Когато човек е новороден в изкупената общност, той или тя става ново създание¹⁸⁷ в Христос. Това не означава, че първо стария човек е унищожен. Така също, земята е прочистена от духа на изгаряне и духа на съд.¹⁸⁸

Следователно повече не трябва да се подчиняваме на безсмислицата наложена върху тази земя при падението в Едем. По-скоро, ние трябва да си присвоим пълните заключения от завършените дела на Христос и да вярваме за възстановяването на Едем, както и за изпълнението на обещанията на Новия завет чрез изкупителното дело на въплъщението. Земята все още е на Господа, и всичко, което е на нея.¹⁸⁹ Този свят не е отписан. Исус се връща, за да го поправи. Някои могат да зададат въпроса: „Но защо не виждаме все още всичко подчинено на Христос?“ Това може да е основателен въпрос, но автора на Евреи ни предупреждава да си държим очите на Исус.¹⁹⁰ Докато царството (или управлението) на Бог не е от този свят, то напълно сигурно е над този свят. Божия първоначален план за творението е все още крайното Му намерение. В Христос Той е над всичко като Господ на творението. Ние четем, че царствата на този свят ще станат царствата на нашия Господ и Неговия Христос.¹⁹¹

Диспенсационния възглед за бъдещето произвежда един пасивен начин на мислене, очакващ една златна милениална епоха, и не успява да се въвлече в Божиите победоносни цели тук на земята, за Неговата църква. Прегръщайки теорията на „забавянето“ на Божието царство, когато юдеите го отхвърлиха, вярващите са били ограбени от техния мандат да управляват. Дори, което е по-лошо, тяхното отказване от ролята, която Бог им е дал, прави място за разрушителния план на Сатана. В корените си това е гностична лъжа, която вижда физическата област като зло, а духовната небесна област като добро. Божиите синове трябва да се изправят и да изобличат тази смъртоносна стратегия на врага да ни ограбва от нашето наследство. На дуализма му беше нанесен смъртоносен удар при въплъщението. Словото стана плът. Невидимия Бог стана видим в Христос. Небето дойде на земята в Него. Павел изразява следното, което трябва да отекне в сърцата на всеки син и дъщеря на царството: „Създанието с нетърпелив копнеж очаква с нетърпение разкриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на безсилие, не доброволно, но поради Този, който го подчини, с надеждата, че самото създание също ще се освободи от своето робство на поквара в свободата на славата на Божиите деца. Защото ние знаем, че цялото творение стене и страда до сега с родилни болки“.¹⁹²

Аз вярвам, че докато този апостолски сезон продължава да се развива, и сърцата на бащите се възстановяват към сърцата на синовете, ние ще превъзмогнем проклятието върху земята, както се казва чрез пророк Малахия.¹⁹³ Възстановяването на всичко включва земята. Тя не принадлежи на дявола. Има един вечен огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.¹⁹⁴

Сега е времето, за църквата – царската общност – да се измести от своята предишна пасивна позиция, и да си присвои това, което е нейно в Христос. Божието царство никога не е било преустановявано за 2000 години, когато юдеите не успяха да произведат неговия плод. Бог винаги е търсил управление подходящо за изпълнението на времената, за да доведе всичко в покорство на Господството на Исус Христос. А това може да стане само когато тялото на Христос излезе от този футуристичен начин на мислене, и сграбчи библейското значение на това какво се предполага да бъде църквата. Когато вярващите ходят под Господството на Христос, те също така ходят във власт. Исус каза на юдеите, че Той ще вземе царството, и ще го даде на народ (един свят народ; църквата) произвеждащ плода му, и Той прави това оттогава насам.¹⁹⁵ Твърде дълго институционното разбиране за това какво е църквата, е създало един вакуум във връзка с нейното управление. Когато Исус дойде преди повече от 2000 години, Той възвести царството (или управлението) на Бог. Много години по-рано, Исая прокламира за идващия Месия, че нарастването на Неговото управление и мир, няма да има край.¹⁹⁶ Въпреки че крайната консумация на царството все още не тук, то никога не е било отлагано.

Повече от всякога преди, сега е време петкратното служение да се надигне за предизвикателството да екипира светиите, в този апостолски сезон. „…за работата на служението, за изграждането на тялото на Христос; докато всички ние достигнем до единството на вярата, и до познаването на Божия Син, до зрелия човек, до мярката на ръста, която принадлежи на пълнотата на Христос“.¹⁹⁷