Демографски процеси

Задълбочаването на икономическата криза в страната през 2009 г. има своето отражение върху пазара на труда. Процесите на трудовия пазар се развиват с известно изместване във времето по отношение темповете на влошаване на икономическата конюнктура. В резултат на несигурната икономическа среда, недостатъчната финансова обезпеченост, свитото производство и намаляване на обема на работа, намаленото търсене на стоки и услуги от страната и чужбина, коефициентът на заетост (15 - 64 навършени години) в страната намалява с 1.4% през 2009 и с 2.9% през 2010 г.

година	2008		2009			2010
България	64.0		62.6			59.7
ЕС	65.8		64.5			64.1

През 2010 г. най-висок е коефициентът на заетост на лицата с висше образование 70.1% (при 72.7% през 2009 г.). За лицата със средно образование той е 57.7% (при 61.6% през 2009 г.). За лицата с основно образование – 20.0% (при 23.2% през 2009 г.). Най-нисък е коефициентът на заетост за лицата с начално и по-ниско образование 8.5% (при 11.2% през 2009 г.).²⁸

Ниският процент на заетост сред младите хора във възрастовата група от 15 до 24 години е в резултат главно на ниската им икономическа активност, тъй като те все още са в процес на получаване на тяхното образование и не работят по време на обучението си. България се нарежда в групата на страните с активност по-ниска от 50% на младите хора по отношение на заетостта (Чехия, Италия, Литва, Люксембург, Унгария, Румъния и Турция). Докато в страни като Дания, Холандия, Исландия и Швейцария, младите хора в тази възрастова група показват икономическа активност над 70%. Трябва да се отбележи, че в тези страни съществува двоична система на обучение, при която обучението в клас и на работа се прилага паралелно.²⁹

Изследване сред младите хора проведено в рамките на ЕС сочи, че 74% от младежите от България имат положителна нагласа към работа в друга европейска държава. Малко по-висок е процентът на изразилите предпочитание към работа в чужбина в течение на ограничен период от време (42%), отколкото за по-дълъг период от време (32%). Младежите на възраст между 15 и 19 години са по-склонни да работят в чужбина, отколкото хората на възраст между 30 и 35 години (63% срещу 42%). Лицата с по-високо образование също са с по-голяма нагласа да живеят в чужбина, отколкото тези, завършили основната степен на средното образование (55% срещу 33%). Все още обаче мобилността на работната ръка сред групата на младите хора в ЕС понастоящем е едва 3%.³⁰

1.3.3 Предприети мерки

С цел повишаване на професионалната мобилност и улесняване на прехода между образование и заетост в страната се реализира програма “Старт на кариерата” на Агенцията по заетостта, финансирана със средства от бюджета на Министерството на труда и социалната политика за активни политики на пазара на труда”, която дава възможност на младежи, завършили средно или висше образование да придобият трудов стаж. Програмата се реализира в два компонента. Обект на Компонент 1 са младежи до 29 г. без трудов стаж по специалността, завършили висше образование и регистрирани в бюрата по труда. Работодатели са публични администрации – централни ведомства, включително второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и техните териториални поделения, областни и общински администрации. На младежите се осигурява трудова заетост за срок от 9 месеца. Обект на Компонент 2 са младежи до 24 години, завършили професионално образование през последните 24 месеца, без трудов стаж по професията, по която са придобили квалификация и са регистрирани в бюрата по труда. Работодателите са от частния сектор. Осигурява се трудова заетост за срок от 6 месеца. През 2009 г. в програмата са включени общо 448 младежи (от тях: 417 лица с висше образование за работа по Компонент 1 и 31 лица със завършено професионално образование за работа по Компонент 2). Средно месечно през годината са работили 293 младежи. През 2010 г. в програмата са включени общо 669 лица (в т.ч. 639 младежи с висше образование и 30 – със средно-професионално образование).

През отчетния период усилията по приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са били насочени към подобряване на професионалните характеристики на заетите и повишаване на пригодността им и осигуряване на устойчива заетост. Ако през 2009 г. е имало включени лица по 2 схеми, то през 2010 г. са отчетени лица, включени в дейности по 6 схеми. Само по двете фази на схемите „Аз мога” и „Адаптивност” през 2010 г. са включени 39 842 лица. Делът на включените млади хора през 2009 г. е бил 39.3%, а през 2010 г. е достигнал 42.1%.

По схема „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” по проект „Ново начало – от образование към заетост” се предвижда през 2011 г. 15 000 млади хора да получат посреднически услуги, а 13 500 от тях да преминат успешно стаж по придобитата от тях специалност във висшето или средното училище. В рамките на схемата (която стартира в началото на октомври 2010 г). до края на годината са подадени 344 заявки от работодатели и са заявени 605 работни места. Заявление за включване в проекта са подали 441 младежи.

В страната са реализирани различни проекти за създаване на условия за реализация на младите хора след завършване на образование с цел улесняване на прехода между образованието и професионалната реализация. Такъв проект е и „От училище – заети в туризма”, чиято цел е да се създадат условия за професионална реализация на младежи, завършващи професионално образование по туризъм , да се намали младежката безработица и да се повиши ефективността на образователната система. Включените през годината в стажуване 32-ма младежи са завършили професионално образование по професии от направленията „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг” и „Пътувания, туризъм и свободно време”.

1.4 БЕЗРАБОТИЦА СРЕД МЛАДИТЕ ХОРА

1.4.1 Състояние на изследвания индикатор

В края на месец декември 2010 г. безработицата във възрастовата група между 15 и 29 години в България е 26.5% при средно за страните от ЕС 20.2%.³¹

Групата на безработните младежи до 29 г. включва 63500 души, които се увеличават с 12165 лица или с 23.7% спрямо предходната година (2009 г. – 51335 лица). Делът им е 18.1% от общия брой на регистрираните безработни, като минимално намалява с 0.2 процентни пункта. Продължава трайната тенденция безработните младежи без квалификация, които са 63.3% през 2010 г. и 66.3% през 2009 г., и тези с основно и по-ниско образование (50.3% през 2010 г., при 54.0% през 2009 г.) да са с най-висок относителен дял, но тези стойности са значително по-ниски от предходната година.

Делът на безработните младежи до 29 години е най-висок в Сливенска и Старо- загорска области (по 23.1%), Софийска (22.4%), Пловдивска (22.1), Ямболска (21.3%) и Пазарджишка област (20.3%), при най-нисък дял за страната в област Габрово (12.6%). Сравнително нисък се запазва делът на безработните младежи до 29 години в областите Търговище (13.4%), Кърджали, Смолян (14.2%) и Разград (14.3%).

Безработицата като проблем е концентрирана сред младите хора с основно или без образование – съществува значителна група неграмотни, необразовани и неквалифицирани млади хора, които имат минимален шанс за достъп до пазара на труда.

Проучване на агенция Медиана през 2009 г. показва, че 28 % от младите безработни до 35 г. никога не са започвали работа (маргинализирана група), като това са основно хора на възраст до 25 год. От тях 37 % са от ромски етнически произход, а 65 % са с основно и по-ниско образование. Продължителността на безработицата, при младите е силно повлияна от образователното ниво. При младежи, които са безработни от по-малко от година 30% от тях са с основно и по-ниско образование. При младите хора, останали без работа за повече от 12 месеца, този процент става 60%.

От безработните младежи от ромски произход 33 % произлизат от семейства на безработни и самите те са безработни. 40 % от тях никога не са започвали работа, а 64 % вече са станали родители. Особено тревожно е, че 7 % от ромските домакинства са домакинства на потомствено безработни.³³

Изследването на проблема с високата степен на безработицата сред младите хора води до извода - проблемът с младежката безработица не е да се намери работа на младите хора, а как да се превърне тази част от младите хора с ниска степен на образование и грамотност в реална работна ръка.

% от младите хора 18-35 години в съответната образователна група

Усилията на държавните институции като Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията по заетостта (АЗ) през отчетния период са насочени към активна политика за насърчаване на заетостта чрез средства от Държавния бюджет и Европейския социален фонд, респективно ОП „Развитие на човешките ресурси» и обявяването на голям брой места за субсидирана заетост. Общо за 2010 г. е осигурена заетост чрез АЗ на 39415 млади хора до 29 г.

С оглед ограничаване на безработицата в инициативите на активната политика през 2010 г. са включени 31 931 младежи до 29-годишна възраст, чийто относителен дял в общия брой на обхванатите от активна политика лица е съответно 22.9%. В субсидирана заетост са включени приблизително една трета (10562) младежи, а в схемите по ОП „Развитие на човещките ресурси”, които предоставят предимно възможности за обучение съответно около две трети (21369) млади хора.

За ограничаване размерите на младежката безработица се прилага подходът “Нов старт” (заетост на първичния пазар, в активни програми или мерки, включване в обучение за професионална квалификация или мотивация). През 2010 г. подходът е предложен на общо 25 042 безработни младежи до 29 г. през първите четири месеца след регистрацията им в бюрата по труда.

Законът за насърчаване на заетостта стимулира работодателите да разкриват работни места за младежи. От преференциите, предоставяни от закона за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст през 2009 г. са се възползвали 398 работодатели, които са обезпечили заетост на 2 274 безработни младежи средно на месец. По мярката за стажуване на безработни до 29-годишна възраст са работили 198 младежи средномесечно и са включени нови 121 лица. През 2010 г. от преференциите на закона за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст и за наемане на младежи с трайни увреждания или военноинвалиди, както и от социални заведения са се възползвали 187 работодатели, които през годината са назначили на работа 411 младежи. Средномесечно по мерките са работили съответно 898 и 68 младежи (част от тях са включени през предходната година). По мярката за стажуване на безработни до 29-годишна възраст са включени 879 лица.

Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” (НП “ОСПОЗ”) подкрепя прехода от пасивен към активен подход при работа с една от най-уязвимите групи лица на пазара на труда – трудоспособни безработни на месечно социално подпомагане. Приоритетно в заетост по Програмата се включват безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, които са членове на семейства с деца, в които и двамата родители са безработни и семействата са обект на месечно социално подпомагане, както и безработни самотни родители/осиновители, обект на месечно социално подпомагане. Включването им в заетост по Програмата дава възможност за възстановяване на трудовите навици и увеличава шансовете след това безработните сами да си намерят работно място. През 2009 г. в програмата са включени 49 938 безработни лица, 13% от които са младежите до 29-годишна възраст.

Преобладаващата част от схемите по ОП „РЧР” стартират през 2010 г. и до края на годината са сключени са договори и се изпълняват общо 294 проекта по приоритетни оси 1 и 2 на Програмата в областта на пазара на труда.

По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Приоритетна ос 1 „Насърчаване създаването на нови работни места и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването”, област на интервенция 1.1. „Интегриране на уязвимите групи на пазара на труда” се реализира схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ “Повишаване заетостта на младежите чрез трайното им включване на пазара на труда в България”. За отчетния период в изследванията на потребностите от обучение по проекта са обхванати 5 921 безработни младежи от целевата група и 4 263 работодатели от целевите региони. Консултирани са 6 184 младежи за участие в проекта. Подадени са заявления за намерение за участие в обучения от 9 396 младежи. През 2010 г. 5 242 младежи от 16 до 29 г. са получили посреднически услуги (50% от целевата група по операцията). Броят на младежите включени в обучение за придобиване на ключови компетенции е 5 574, 2 613 - по чужд език и 2 961 - по информационни и комуникационни технологии (54% от целевата стойност). 10.45% от обхванатите млади хора са представители на етнически малцинства в страната. Включените младежи в заетост след приключване на обучението е 18.62% (1104 лица) от успешно завършилите лица.

На регионално ниво се реализират редица проекти, насочени към насърчаване на младежката заетост. Например през 2009 г. в област Бургас стартира изпълнението на проекта “Професия –призвание”. Основната цел е да се повиши пригодността за заетост на безработни лица, предимно безработни младежи до 29 г. без професия и трудов опит, да се повиши тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и да се стимулира социалното им приобщаване. Специфичните цели на проекта са придобиване на знания и умения чрез обучение за придобиване на квалификация по част от професията „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации”, мотивиране за активно поведение на пазара на труда и осигуряване на заетост.

Проектът “Това е моят шанс да намеря себе си” предоставя възможността безработни младежи на възраст до 29 години с основно и по-ниско образование да придобият различни занаятчийски умения, съответстващи на тяхното желание и мотивация. Чрез проекта се постига от една страна ориентиране на безработните младежи към търсени занаяти и професии и създаване на възможности за тяхното практикуване, а от друга страна - предаване на опита на майсторите-занаятчии на млади и начинаещи работници. През годината в проекта са включени 70 лица.

През 2010 г. са проведени от Агенцията по заетостта и 41 специализирани борси, насочени към отделни икономически дейности и различни целеви групи, включително и към младежи до 29 г.

По данни на Евростат за 2009 г. голяма част от заетите млади хора на възраст от 15 до 24 години в България са наети ( 95.4%). Заети в семейния бизнес са 2.3% от тях, а 3.4% от тях развиват собствен бизнес.

При младите хора на възраст от 25 до 29 години в България наети са 93.3%, заети в семейния бизнес са едва 1.1%, а 5.7% са предприемачи.

Младите хора, които са се реализирали като предприемачи имат различна степен на образование като преобладават тези с висше и средно образование (5% са с основно и по-ниско образование, 42% са със средно образование и 53% са с висше образование (15% бакалаври и 38% магистри)³⁴

Ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България се дължи преди всичко на липса на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес. Много от тях, които имат намерение да се заемат със собствен бизнес предпочитат преди това да натрупат знания, професионален опит в избраната област, както и да намерят необходимия им стартов капитал.

Като цяло в страните от ЕС³⁵ бизнес активността сред младите хора е много ниска – едва 4% при възрастовата група от 15 до 24 години и 9% при тези на възраст между 25 и 29 години. При възрастовата група от 30 - 34 години този процент нараства на 15% .

Проучване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ показва, че младите хора в България са най-склонни да започнат свой собствен бизнес (74 %), докато младите италианци са най-малко склонни на това (27 %).

Сред най-често изтъкваните от младите хора в България мотиви за започване на собствен бизнес са: да печелиш повече пари (82%); сам да си си ръководител (70%); професионална реализация (68%) и преодоляване на предизвикателството (56%).

1.5.3. Предприети мерки

Обучението и възпитанието в предприемачески дух е съществен компонент в цялостната политика през последните години в страната. Огромна помощ за реализирането на проекти за обучение на ученици, студенти и млади предприемачи оказват международни донори и фондовете на ЕС. След присъединяването на страната към Европейския съюз усилията се осъществяват в контекста на Европейската харта за малките предприятия. Целта е на всички образователни нива да се преподава бизнес и предприемачество както в средните училища и университетите, така и в програми за предприемачи, възрастни и безработни лица.

През учебната 2009/2010 г. в България работят 252 учебно-тренировъчни фирми (УТФ) в 61 училища в 43 населени места, в които участват общо 3200 ученици. Тренировъчната фирма се доказа през годините като успешна форма на практическо ориентиране и обучение по предприемачество. Учебно-тренировъчната фирма е заложена като елемент на учебния план на професионалните гимназии в частта му задължителна подготовка, ЗИП, СИП, учебна практика и производствена практика. Учебно-тренировъчната фирма е виртуално, фиктивно копие на реална фирма и работи като истинско предприятие. Тя постоянно поддържа бизнес контакти с други подобни фирми в страната и в чужбина. В зависимост от сферата на дейност “служителите”, които всъщност са ученици от последните гимназиални класове, симулират ситуации от реалния стопански живот - работят с доставки, симулират продажбите, справят се със счетоводни задачи, вземат управленски решения в зависимост от състоянието на пазара, контактуват с държавните структури (Търговски регистър (Агенция по вписванията), статистика, данъчна служба). Управител на фирмата е ученик, има и наблюдаващ ръководител, който е преподавател. Всички служби се имитират от създадения в гр. София Център на учебно-тренировъчните фирми (ЦУТФ), самостоятелно звено към МОМН от 1999 г.

Сфери на дейност на учебно-тренировъчни фирми според подадените бланки за регистрация в “регистър училища” за 2009-2010 учебна година

Предприемаческото образование чрез тренировъчна фирма освен преподаването на специфични бизнес познания насърчава умения, формиращи предприемаческо поведение като творчески дух, усет за инициатива, поемане на рискове, самоувереност, способност да се работи в екип. В УТФ комплексно се практикуват и всички ключови компетенции, които са заложени в общото образование, както и специфични умения за създаване на бизнес план; познаване на административните процедури за създаване на собствена фирма; разбиране на принципите на счетоводството, търговското и данъчно законодателство; спазване бизнес етика и проява социална отговорност; ясно разбиране за пазарните механизми; за познаване на техниките за продажби. Тренировъчната фирма е желана и предпочитана форма от учениците, учителите, от училищните ръководства и от родителите.

През м. декември 2009 г. Центърът на УТФ участва в проведения за първи път в България от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма конкурс „Европейски награди за предприемачество”. Проектът „Български младежки форум на бизнес лидерите” на Центъра на УТФ е класиран на първо място.

През 2010 г. ЦУТФ получи международна награда от Европейската комисия за отлични резултати в областта на обучението по предприемачество и стимулиране на дух на предприемачество, както и специална награда на Български форум на бизнес лидерите за социално отговорни практики на малко предприятие за 2009 г. с проекта “Ученическа академия Корпоративна социална отговорност”.

Центърът на УТФ работи по проектите „ Мост между училището и бизнеса и час по бизнес” за създаване на трайно сътрудничество между образованието, бизнеса, публичните власти и неправителствени организации в полза на развитието на инициативност и предприемаческа нагласа у младите хора, както и за изграждане на необходимите професионални и социални умения за адекватно участие на пазара на труда.

Създадените с подкрепата на българското правителство и Програмата на ООН бизнес центрове по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” – JOBS предоставят подкрепа на желаещите да стартират собствен бизнес млади хора на територията на над 60 общини в страната. Предоставят се следните услуги:

• 
  информационни и специализирани консултантски услуги (маркетингови изследвания, пазарни анализи, анализ на конкуретността, изготвяне на рекламни материали за представяне на фирмата/продуктите или услугите, организиране на участие в панаири и изложения в България и чужбина, организиране на изложения на местни производители, осъществяване на бизнес контакти, организиране на презентации на фирми), изготвяне на бизнес план при кандидатстване за финансиране/кредитиране от банки, донорски фондове, и др. или за привличане на инвеститори и др.
  
• 
  обучения по методология на Международната организация по труда “Старирай собствен бизнес“ и “Започни собствен туристически бизнес“.
  
• 
  достъп до финансиране за стартиране на самостоятелна дейност чрез схема за финансов лизинг за закупуване на производствено оборудване и оборудване в сферата на услугите;
  
• 
  безвъзмездна финансова помощ за стартиране на технологични фирми от младежи (Проект ТЕХНОСТАРТ) – Програма за подпомагане създаването и развитието на малки технологични фирми от младежи, включваща предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 20 000 лв. и последваща консултантска помощ и мониторинг.
  
• 
  заемни средства, реализиран чрез финансовата подкрепа на фондация УниКредит - проектът е финансиран от УНИДЕА Фондация УниКредит и цели предоставянето на цялостна целенасочена подкрепа за създаването на възможности за заетост на млади хора в икономически изостанали райони на България (Северозападен и Североизточен район) чрез:
  

• 
  Цялостна програма за насърчаване на предприемачеството и подкрепа за самонаемането (създаване на микро фирми със собственици младежи чрез подкрепа с микрозаеми и професионални бизнес услуги за стартиращите предприемачи – компонент обучение и микрокредитиране на проекта);
  
• 
  Повишаване капацитета на младите хора за по-добро позициониране на пазара на труда (повишаване на квалификацията чрез професионално обучение и подпомагане на заетостта чрез възможности за чиракуване – обучителен компонент на проекта.
  

Чрез Агенцията по заетостта се подпомагат безработни лица с одобрен бизнес проект да започнат самостоятелна стопанска дейност, като за целта предоставя средства за: (1) покриване на разходи за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия и за земеделска дейност, (2) възстановяване на внесени пенсионни и здравно-осигурителни вноски на лицата, започнали самостоятелен бизнес, (3) възстановяване на средства за ползвани консултантски услуги.

По схемата „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност” на ОП „РЧР” на Агенцията по заетостта се предвижда безработни лица с ясна идея за започване на стопанска дейност да бъдат подпомогнати в развитието и, чрез ползването на специализирани обучения и услуги. Схемата се изпълнява в рамките на три взаимно свързани компонента и подкрепя безработни лица, на които им липсва начален финансов капитал за стартиране на собствен бизнес и подходяща професионална подготовка и умения за управлението му. По схемата през 2010 г. се изпълнява проектът „Подкрепа за предприемчивите българи - Компонент I”, по който на подбрани безработни лица от бюрата по труда на територията на цялата страна се предоставя обучение по предприемачески, управленски и бизнес умения, както и консултации за стартиране на самостоятелен бизнес. На този етап по проекта са консултирани 7082 лица от целевата група за включване в обучение.

Проектът “Нова заетост – ключови умения за заетост” цели да подпомогне адаптацията към пазара на труда в условия на икономическа криза на безработни млади хора, завършили висше образование, чрез предоставяне на обучение за придобиване на предприемачески умения и осигуряване на възможности за – Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Пловдив, Русе, София област, Стара Загора, и Шумен. В него през 2010 г. са включени 995 млади хора.

1.6 ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ

1.6.1 Състояние на изследвания индикатор

Професионалното ориентиране е определящо за подготовката на кадри с квалификация, съответстваща на изискванията на пазара на труда. Търсенето на работна сила се изменя в зависимост от общото състояние на икономиката, сезонните фактори и развитието на субсидираната заетост. Решението на работодателя за реализиране на труд с определени количествени и качествени характеристики е от решаващо значение. Тези специфични фактори, заедно с европейските и световните тенденции за непрекъснато нарастване на изискванията към пригодността за заетост, определят необходимостта от продължаващо професионално обучение както във всички възрастови групи на работната сила, така и в териториален аспект.

В рамките на средното образование в страната през учебната 2009/2010 г. броят на професионалните училища в страната е 487 с 6 521 паралелки. В тях се обучават общо 149 535 ученика.

Базата данни на МОМН за професионалните училища за 2010 г. показва, че са застъпени 55 професионални направления. Най–предпочитаните сред тях са „eлектроника и автоматизация“ с 17 798 ученици или 11.9%, „хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг“ - 16085 ученици (10.7%), „електроника и енергетика“ с 13 429 ученици, „стопанско управление и администрация“ с 10 176 ученици (6.8%), „строителство и геодезия“ с 10 156 ученици (6.8%), „моторни превозни средства, кораби и летателни апарати“ с 9800 ученици (6.5%) и „селско стопанство“ с 8 895 ученици (5.9%).

Услугите по професионално ориентиране в средните училище в страната се предоставят от педагогическите съветници в училище, в ресурсните центрове за работа с ученици със специални образователни потребности, учители и класни ръководители. Към 2010 г. в училищното образование работят над 800 педагогически съветници.

Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) осигурява и поддържа качеството на професионалното образование и обучение на младежи и възрастни, адекватно на потребностите на пазара на труда и развитието на конкурентноспособността на българската икономика. През 2010 г. в страната са функционирали 766 центрове за професионално обучение и преквалификация, 60.5% от които в София, Варна, Пловдив и Бургас, 24% в областни градове и 15.5 в малки градове и села.

През 2009 и 2010 г. са проведени общо 11 291 обучителни курсове, от които 8 466 курсове по част от професия и 2 825 курсове с придобиване на степен на професионална квалификация. Най-предпочитаните професионални направления за преквалификация и квалификация през 2010 г. са „използване на компютри“, „моторни превозни средства, кораби и летателни апарати“, „строителство” и „стопанско управление и администрация”, които са привлекли около 25% (24 229 лица) от всички обучавани лица през 2010 г. Други предпочитани направления са „електротехника и енергетика“ (6.7%), „защита на собствеността и личността“ (6.4%), „хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг“ (5.8%), „стопанско управление и администрация“ (5.5%), „секретарски и офис дейности“ (5.2%) и „фризьорство и козметични услуги“ (4.4%). В тях са обучавани общо 26 970 лица или 38.8% от обхванатите в системата лица през 2010 г.

1.6.2. Анализ на състоянието

Национално представително проучване на НЦИОМ по поръчка на МОМН, осъществено през 2010 г сред младите хора в областта на професионалното ориентиране и реализация показа, че за последните 5 години младите хора са променили нагласите си за предпочитана работа.

През 2005 г. най предпочитаните професии са тези на юриста (40%), лекаря (21%), икономиста (20%) и компютърния специалист (16%), като общо тези четири професии са били предпочетени от общо 97% от анкетираните млади хора. През 2010 г. професията на юрист също е една от предпочитаните, но е посочена едва от 20% от анкетираните, докато тази на „компютърния специалист” е излязла на първо място и е увеличила дела си с 5%.

По-малко младежи желаят да се реализират като икономисти, през 2010 г. те са едва 12% спрямо 20% през 2005 г. Да станат предприемачи е желанието на 10% от младежите. Наполовина са намалели младите хора, желаещи да се реализират като учители или полицаи. Почти без промяна са предпочитанията за реализация като инженери, журналисти, шофьори и администратори.

29% от участниците в изследването не намират достатъчно информация за професионално ориентиране в Интернет, като това по-често са младежи от малките градове, със средно образование, на възраст между 19 и 24 години.

Още по-нисък е делът на младите, които са попълвали онлайн тестове за професионално ориентиране – 14%. Младежите, които твърдят, че са попълвали такива тестове, по-често са от столицата (21%), с висше образование (19%) и на възраст между 19 и 24 години (18%), както и такива, които добре владеят чужд език.

21% от младежите в трудоспособна възраст (19 – 35 години), изразяват желание да се преквалифицират. По-висок дял желаещи преквалификация има сред респондентите на възраст 19 – 24 години, сред живеещите в селата (27%) и бедните (27%). Специално когато става въпрос за безработните, трябва да се отбележи, че най-голямо желание за преквалификация изразяват тези, които са останали без работа през последната година (60% от тях). Сравнително по-рядко желание да се преквалифицират изразяват живеещите в София (10 % от тях) и учащите (13% от тях).

Търсенето на квалификации и преквалификации по професиите „оператор на компютър”, „офис секретар” и „сътрудник социални дейности” остава на постоянни високи нива през последните три години. Увеличено е търсенето при професиите „монтьор на енергийни съоръжения и инсталации”, „продавач – консултант”, „оперативен счетоводител”, „шивач” и „охранител”. Наблюдава се намаляване на обученията в областта на професиите „хлебар-сладкар”, „строител”, „сервитьор-барман”, „сътрудник малък и среден бизнес”.

Подготовката на младите хора в училищна възраст да направят образователен и професионален избор се осъществява както чрез обучението по отделните учебни предмети, практическото обучение по професии, различните извънкласни форми на работа, състезания по професии, олимпиади на училищно, регионално, национално равнище, така и международни състезания и олимпиади. Ежегодно се организират форуми по професионално ориентиране като ученически борси, национална панорама на професионалното образование и обучение и др.

Организирането и провеждането на състезания по професионални направления е един от начините за популяризиране на професионалното образование и обучение, на възможностите за избор на образование и обучение според интересите и желанията на младите хора. Те допринасят за повишаването на привлекателността на професионалното образование и обучение, засилването на мотивацията на ученици и учители за осъществяване на качествено професионално образование, формирането на нагласи и готовност на учениците за професионална реализация по изучаваната професия.

Със Заповед № РД 09-2106/28.12.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката е утвърден Календар за състезанията за учениците от държавните и общинските училища по изучаваните професии от професионалните направления в Списъка на професиите за професионално образование и обучение през учебната 2009/2010 година.

В зависимост от спецификата на професията през 2010 г. са проведени общо 21 национални състезания по професии с участието на 880 ученици от 206 училища на училищно, регионално и национално ниво в две форми:

• 
  непосредствена демонстрация и оценяване на придобити професионални знания, умения и компетентности по професии;
  
• 
  оценяване на готови изделия и продукти, изработени от учениците в процеса на теоретичното и практическото обучение.
  

• 
  Най-добър млад автомонтьор;
  
• 
  Счетоводство;
  
• 
  Най-добър програмист;
  
• 
  Конкурс-ревю „Съвременно младежко облекло с елементи от фолклорните райони на България”;
  
• 
  Най-добър млад хлебар;
  
• 
  Най-добър млад сладкар;
  
• 
  Най-добър млад готвач;
  
• 
  Най-добър млад сервитьор;
  
• 
  Най-добър млад барман;
  
• 
  Най-добър млад строител;
  
• 
  Озеленяване и цветарство;
  
• 
  Най-добра бизнес-идея;
  
• 
  Най-добър млад фризьор и гримьор;
  
• 
  Национален учебно-професионален конкурс за най-добър газов техник
  

• 
  Изделия от керамика;
  
• 
  Изделия от текстил;
  
• 
  Художествени изделия от метали;
  
• 
  Стилни мебели и дърворезба.
  

В партньорство с Британския съвет и „Джуниър Ачийвмънт” е проведено международно ученическо състезание „Предприемачество за младия предприемач”. За първи път България участва в европейски състезания по професии „Euro skills 2010”.

През август 2009 г. България е домакин на XXI международна олимпиада по информатика. Първата международна олимпиада по информатика е проведена през 1989 г. по инициатива на България и с решение на ЮНЕСКО. 20 години по- късно с решение на Международния комитет България е определена за домакин на XXI международна олимпиада по информатика (МОИ). В нея участваха 83 страни с отбори от по 4 ученици. България като страна домакин се представи с три отбора. Спечелени са 4 сребърни и 4 бронзови медали.

За нуждите на подготовката и участието в международни ученически олимпиади, е обособен Национален център за подготовка на ученици за олимпиади. Целта на създаването му е учениците от цялата страна, които участват в национални и международни олимпиади, да получат най-добрите условия за усъвършенстване на знанията си.

По Националната програма „Училището – територия на учениците” се финансират дейности по организирането и провеждането на ученическите национални състезания, национални и международни олимпиади, състезания по професии и националния спортен календар. Модул „Ученически национални състезания и национални и международни олимпиади” цели да се развиват ключови компетентности и умения за живот, изключително необходими на учениците в съвременното общество. Организирането и провеждането на състезания по професионални направления е един от начините за популяризиране възможностите на системата за професионално образование и обучение, за избор и усвояване на професии според желанията и интересите на младите хора, тяхната привлекателност и значимост.

През 2009 г. са организирани и проведени 18 национални и 12 международни олимпиади по различни общообразователни предмети и по техническо чертане. В областните кръгове на олимпиадите са участвали 38 000 ученици. В националните кръгове на олимпиадите са участвали 1 729 ученици, от които 62 лауреати. От участие в международните олимпиади са спечелени 23 медали - 4 златни, 11 сребърни и 8 бронзови. За пълноценното обучение са осигурени модерна техника, квалифициран персонал, изградени са места за отдих и спортуване.

Наред с олимпиадите са организирани и проведени и 24 състезания по различни общообразователни предмети. Броят на участниците в националните състезания по различните учебни предмети е повече от 8 000.

През 2010 г. са организирани и проведени 19 национални и 18 международни олимпиади по различни общообразователни предмети и техническо чертане. В областните кръгове на олимпиадите са участвали 39 980 ученици. В националните кръгове на олимпиадите са участвали 1 633 ученици, от които 34 лауреати. От участие в международните олимпиади са спечелени 42 медали: 8 златни, 11 сребърни, 23 бронзови. Наред с олимпиадите са организирани и проведени и 17 състезания по различни общообразователни предмети. Броят на участниците в националните състезания е повече от 5 000.

Финансират се следните дейности - оборудване на учебни кабинети за професионална подготовка и учебно-производствени бази на училищата с машини, съоръжения и инструменти; ремонтиране на учебни кабинети за професионална подготовка и учебно-производствени бази на училищата като средствата за оборудване са в размер не по-малък от средствата за ремонтни дейности; обзавеждане с демонстрационни макети, тренажори, симулатори и други действащи образци на съвременни технически конструкции; осигуряване на онагледяващи табла, учебни видеофилми, техническа и технологична документация и програмни продукти, съобразени с формирането на практически умения и предоставяне на училищен автобус за провеждане на практическо обучение в реална работна среда. За участие в програмата е необходимо осигуряването на 50 % съфинансиране на дейностите от страна на стопанска организация. През 2009 г. по програмата са одобрени за финансиране 22 проекта на обща стойност 4 638 хил. лв., от които 2 350 хил. лв. - съфинансиране от страна на стопански организации.Общият брой на учениците в професионалните гимназии с финансирани проекти е над 12 000.