www.spiralata.net 16 възникването й. Тази приемствености памет още веднъж доказват идеята за абсолютното единство на Вселената в пространството и времето. Затова ембрионът на човека през първите стадии изглежда като амеба, рибка, влечуго с опашка. Абсолютната памет за събитията, протекли във Вселената, се дублирана физическо ниво във видна стъпала на еволюцията на физическите същества. Движението е невъзможно без взаимодействието на двата потока навремето. Затова ДНК отговаря в клетката най-вече заминалото и настоящето, а мембраната - най-вече за бъдещето и настоящето. Затова човек има две мозъчни полукълба. Лявото полукълбо е свързано с телесното съзнание, с натрупания опита
дясното - с чувствените образи, с интуицията и е ориентирано към бъдещето. Дясната страна на тялото на човека повече е ориентирана към бъдещето а лявата - към миналото. Замислям се "Ако животът е толкова хармонична структура, то защо зависимостта от него води дотолкова проблеми. Най-вероятно става дума за физическата структура на живота. Повърхностната структура е свързана с тялото и е мъничка част от полевата форма па живот. И нашето телесно съзнание е мъничка част от онова, което ние наричаме подсъзнание и свръхсъзнание. Телесният ни живот е свързан с два инстинкта - инстинкта за самосъхранение и инстинкта за продължаване народа. При това инстинктът за продължаване народа се оказва по-важен. Затова не само хората, но и животните често жертват живота си за спасяване на потомството. А поклонението на сексуалността, която е средство за продължаване на физическия живот, повишава зависимостта от живота, води до намаляване на имунитета, отслабване на сексуалността и в крайна сметка до загуба на самия живот. Странно - мисля сив предишните книги вече съм засягал темата за
ревността и гордостта, живота и желанията. Дълго мислих на тази тема и постепенно започнах да разбирам какво сее случило. Преди човешките ценности при мен не бяха системно организирани. А сега те се оказаха свързани с фундаменталните основи на Вселената, такива като време, енергия, материя. За да усетим абсолютното единство с Вселената, ние трябва да преодоляваме зависимостта от отделните й части. И колкото и далеч да ни отведе познанието, ние трябва постоянно да се стремим към единството. А висшето единство е любовта към Бог. И ако тази любов не е достатъчна, частите губят вътрешната си връзка и единство, а след това се откъсват една от друга и загиват. Процесът на загуба на любов може да протичане само на физическо, но и на полево ниво. И
животът във видна полева форма, на съзнание, също може да загива без любов. Най-вероятно притчата за дявола разказва именно затова. Най-умният и талантливият, най-волевият и способният ангел поставил съзнанието си над любовта, и с него се случила трагедия той станал дявол. Реализирайки сена полево ниво, този процес се повтаря и на физическо. И ето че най-умният и волеви ученик на Иисус Христос, който изпълнявал ролята на администратори завеждал касата, решил, че любовта е вторична, а съзнанието заедно с нравствеността и идеалите е първично. И трагедията се случила вече с него. В душата на всеки от нас присъства Юда. И в душите ни почти
всеки ден се случват трагедии, които ние не забелязваме. Животът без любов не значи нищо. И съзнанието без любов също нищо не значи. За съжаление често разбираме това, вече губейки и здравето, и живота, и съзнанието си. Но винаги в живота ни има пътеводна звезда, която никога няма да изгасне, която винаги ще ни извежда от всяка безизходна ситуация, която няма да бъде заслонена от никого и само ние можем да се извърнем от нея ида загубим пътя. И как се казва тя, читателят вече знае.
Сподели с приятели: