който иска да спаси живота си, ще го изгуби (Лука 9:24). Тук Христос не използва думата биос; той не говори за нашия физически живот. Пасажът не се отнася за това да се опитваш да си спасиш кожата, избягвайки мъченичество или нещо подобно. Думата, която Христос използва за „живот" е психе - думата за нашата душа, за вътрешното ни аз, за сърцето ни. Той казва, че нещата, които правим, за да спасим нашата психе, нашето аз, онези планове за спасение и защита на вътрешния ни живот - са нещата, които всъщност ни погубват. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта, казва Притчи 16:25. фалшивото аз, нашият план за изкупление ни се вижда правилен. Той ни спасява от болката и ни осигурява "малко любов и възхита. Но фалшивото аз е лъжа; целият план е изграден върху неискреност. Това е смъртоносна уловка. Бог ни обича твърде много, за да но остави там. Затова той осуетява намеренията ни по много, много различни начини.
За да накара човека да се върне към раната си, така че той да може да я изцели и да започне да освобождава истинското аз, Бог разобличава фалшивото аз. Той ще отнеме всичко, на което сте се облягали, за да вдъхне във вас живот. Във филма Геният Робърт Редфорд е бейзболен играч на име Рой Хобс. навярно най-надареният бейзболен играч, който можете да си представите. Той е момчето чудо в гимназията, самороден талант, който пробива в големите лиги. Но мечтите му за професионална кариера са провалени, когато Хобс е несправедливо хвърлен в затвора за убийство. Години по-късно, вече като по-възрастен, Хобс получава втори шанс. Той е приет в Ню Йоркските Рицари - най-лошия отбор в лигата. Но благодарение на невероятната си дарба, запазила се през годините, Хобс извежда Рицарите от опашката до финалния мач за Националната лига. Той сплотява отбора, става центъра на техните надежди и мечти.
Кулминацията във филма е играта за шампионата. Резултатът е Питсбург 2, Рицарите 0. Рицарите имат 2 аута; има човек на първа и на трета позиция, когато Хобс пристъпва към мястото на батсмана. Той е единственият им шанс; това е неговият момент. Има нещо, което трябва да знаете, нещо от изключителна важност за историята. Още от ученическите си години Хобс играе с бухалка, която си е изработил сам от сърцевината на едно дърво, повалено от светкавица в предния му двор. На бухалката е врязана светкавица и думите "дете чудо". Тази бухалка е символът на неговото величие, на неговата надареност. Той никога не е играл с друга. Стискайки здраво „дете чудо" Хобс тръгва към мястото на батсмана. Той пропуска първия удар; вторият удар е несполучлив и топката отива твърде нагоре и назад. Неговият трети удар е стабилен, по първата базова линия; прилича на хоум ран, но също се оказва неуспешен. Когато се връща на изходната си позиция, той вижда бухалката си лежаща на земята... на парчета. Строшила се е при този последен удар.
Това е критичният момент в живота на един мъж, когато всичко, на което е разчитал започва да се разпада, когато златната му бухалка се стане на парчета. Загубва инвестициите си; вече е излишен за компанията си; църквата го пропъжда; повален е от болест; съпругата му си тръгва; открива, че дъщеря му е бременна. Как ще постъпи? Дали ще остане в играта? Или ще се скрие в землянката? Дали, както повечето мъже, ще прави отчаяни опити да поправи нещата? Истинският изпит за един мъж, началото на неговото изкупване, всъщност започва, когато той вече не може да разчита на онова, което е използвал през целия си живот. Истинското пътешествие започва, когато фалшивото аз се провали. Сякаш минава цяла вечност докато Хобс стои там и държи счупените парчета, преценявай-ки загубата. Бухалката не може да се поправи. Тогава казва на момчето, отговарящо за бухалките: "Избери ми един победител, Боби." Той остава в играта и прави печеливш хоум ран.
Бог ще отнеме и нашата „бухалка". Той ще направи нещо, за да разобличи фалшивото аз. Стюарт „спаси" себе си, като остана без емоции. Миналата година жена му го напусна. Беше й писнало от тяхното двуизмер-но съществуване; коя жена иска да бъде омъжена за Спок? Наскоро Алекс преживя поредица от пристъпи на паника, които го направиха почти неспособен да излиза от дома си. Цялата мъжкарска структура се разпадна. В началото никой не можеше да повярва; Алекс не можеше да повярва. Той беше непобедим, най-силният мъж, който някога сте срещали. Но всичко това бе защитна стена срещу раната. Не е задължително нашата загуба да бъде нещо толкова драматично. Една прекрасна сутрин мъжът може просто да се събуди и да открие, че е изгубен, изгубен така. както Данте описва себе си: "В средата на моя житейски път аз се събудих в една мрачна гора, където истинският път беше напълно изгубен." Това беше повратният момент в моя живот.
Като млад мъж, отидох във Вашингтон, окръг Колумбия, за да се опитам да постигна нещо, да докажа нещо, да постигна стабилност. Страшното беше, че успях. Изявявайки се, моята надареност се обърна срещу мен. Бях признат и възнаграден. Но цялото преживяване наподобяваше по-скоро борба за оцеляване - не произтичаше от някакъв дълбок център, но беше нещо, което трябваше да доказвам да преодолявам, да догонвам. Както Манинг казва за своя измамник: "Учех здраво, получавах отлични бележки, спечелих стипендия в гимназията, но всеки миг бях преследван от ужаса на изоставянето и на усещането, че никой не го е грижа за мен." След като изминаха две години, една сутрин се събудих и разбрах, че мразя живота си.
Колко много помощи предлагаш на онези,
които биха се научили!
На някои горчива болка, на други - сърце съкрушено
На други - немощ по-лоша от всеки тежък удар; На някои - мисли натрапчиви, страхове и терзания;
Лудост на някои; на други стрела устремена
на смърт ужасна все още дебнеща щом обърнат се,
На някои глад, който все по-ненаситен е.
На някои даваш безпокойство дълбоко - презрение
към всичко, което са или виждат на тази земя;
Поглед вторачен в тъмната нощ и светлото утро,
като в земя на празнота и нищета;
На някои - скръб горчива; на други - жилото
на любов несподелена - на изоставяне мъчително;
На някои - сърце безчувствено,
о, най-лошото от всичко!
Пратениците на Сатана желаят да рушат,
но те довеждат - тласкайки душата
от фалша към предаността -
до помирителя, до истинския,
в когото само съчетават се би било и е.
(Джордж МакДоналд, Дневникът на една стара душа)
Това е много опасен момент, когато Бог сякаш е срещу всичко, което е означавало живот за нас. Сатана чака сгоден случай и бърза да обвинява Бог в сърцата ни. Виждаш ли, казва той, Бог ти е сърдит. Той те разочарова. Ако те обичаше, щеше да направи нещата по-лесни. Той не ти мисли доброто, знаеш го. Врагът винаги ни изкушава да вземем нещата в свои ръце, да си възвърнем и да изградим отново фалшивото аз. Не бива да забравяме, че Бог е мотивиран от любов, когато разобличава нашия измамник. Както ни напомня Евреи, Бог дисциплинира синовете и затова не бива да се обезсърчаваме (12:5-6).
Бог осуетява нашите планове, за да ни спаси. Смятаме, че това ще ни унищожи, но става точно обратното - ние трябва да бъдем спасени от онова, което истински може да ни унищожи. Ако искаме да тръгнем с него на нашето пътешествие за посвещаване в мъжественост, трябва да се отдалечим от фалшивото аз - да го отхвърлим, да се откажем от него доброволно. Изглежда ти налудничаво; чувстваш се безкрайно уязвим - Брад престана да си търси група. Стюарт започна да отваря сърцето си за емоции, за взаимоотношения, за всичко, което е бил заровил толкова отдавна. Алекс престана „да яде стъкло", отказа се от мъжкарските истории, за да се изправи пред онова, пред което никога не се бе изправял вътре в себе си. Аз загърбих перфекционизма, напуснах Вашингтон и тръгнах да търся сърцето си. Ние просто приемаме поканата да оставим всичко, на което сме разчитали и дръзваме да последваме Бога. Можем да изберем да го направим сами или да изчакаме Бог да го предизвика.
Ако нямате представа какво може да е вашето фалшиво аз, то добре ще е като начало да попитате онези, с които живеете и с които работите: "Как ти въздействам? Какво е да живееш (или да работиш) с човек като мен? Какво не се чувстваш свободен да споделиш с мен?" Ако никога, никога не си смеел да кажеш нещо по време на събирания, понеже си се страхувал да не се изложиш, значи е време да си отвориш устата. Ако винаги си бил доминираща личност на събиранията, понеже водещата позиция определя твоето самочувствие, по-добре да млъкнеш за известно време. Ако си се отдавал на спортуване, понеже си се чувствал най-пълноценен там, навярно е време да си дадеш почивка и да останеш в къщи със семейството си. Ако никога не си спортувал с другите мъже, то значи е време да отидеш в гимнастическия салон и да вкарваш малко кошове. С други думи, трябва да се изправиш лице в лице със страховете си. Да махнеш смокиновото листо, да престанеш да се криеш. Колко дълго? По-дълго, отколкото ти се иска; достатъчно дълго, за да изкристализират дълбоките неща и раната да излезе на повърхността.
Загубата на фалшивото аз е болезнена; въпреки че е маска, ние сме я носили години наред и когато я свалим се чувстваме така, сякаш сме загубили близък приятел. Под маската са цялата болка и страх, от които сме бягали и от които сме се криели. Излизането на всичко това на повърхността може да ни раздруса като земетресение. Брад имаше чувството, че ще умре; възможно е вие да преживеете същото. Или може да се почувствате като Анди Галахорн, който е написал песента „Железни решетки" от Old Hat (с 1997 от Анди Галахорн):
Такова е усещането на дъното на отчаянието,
когато къщата, която съм градил се срутва.
Такова е усещането, когато знам, че мъжът,
който казвам, че съм
не е мъжът, който съм, щом остана сам.
Но това не е краят на пътя, просто е едно начало.
Тръгнал си да търсиш свобода, изцеление и автентичност.
Чуйте следващата част от песента на Анди:
Такова е усещането отново да се съживя
и да започна да се боря за контрол.
Такова е усещането да допусна свободата в себе си
и да разчупя веригите, поробващи душата ми.
ПОДМИНАВАНЕ НА ЖЕНАТА
Когато се отдалечим от фалшивото аз, ще се чувстваме уязвими и незащитени. Огромно ще бъде изкушението да се обърнем към нашите утешители за известно облекчение, онези места, където сме намирали успокоение и спокойствие. Понеже толкова много от нас са търсели утвърждаване на своята мъжественост при жената, ние трябва да подминем и нея. Не искам да кажа, че трябва да напуснете съпругите си. Имам предвид да престанете да търсите сигурност в нея, да престанете да очаквате тя да ви измъква, да престанете да се опитвате да получите вашия отговор от нея. Това може да означава разочарование за някои съпруги. Ако си бил пасивен мъж и послушно си подскачал около жена си години наред, без никога да разклатиш нейната лодка, то значи е време да го сториш. Изрепчи й се; накарай я да ти се ядоса. А за по-грубите мъже (като тук включвам свръх амбициозните), това означава да престанете да я тормозите. Освобождавайки я като обект на вашия гняв, вие я освобождавате като тази, която би трябвало да ви направи мъж. Покаяние за един необуздан мъж означава той да стане мил. И двата типа все лак стигат до жената. Покаянието зависи от това какъв е бил подходът ви към нея.
Но аз съм съветвал много млади мъже да скъсат с жената, с която се срещат, защото са я превърнали в свой живот. Тя е била слънцето в неговата вселена, около което той се е въртял. Един мъже се нуждае от орбита много по-голяма от жената. Той има нужда от мисия, от цел в живота, има нужда да знае своето име. Едва тогава е готов за жената, защото едва тогава има нещо, в което да я въведе. Мой приятел ми каза, че в африканското племе Масаи един мъж не може да ухажва една жена, преди да е убил лъв. Такива са техните изразни средства, докато не бъдат посветени. Виждал съм твърде много млади мъже да проявяват емоционална безотговорност към младите момичета. Той е преследва не за да й предложи силата си, но за да пие от нейната красота, да бъде подкрепян от нея и да се чувства като мъж. Те водят дълбоки, интимни разговори. Но той не се обвързва; не е в състояние да се обвърже. Това е много нечестно спрямо младата дама. След година на подобни взаимоотношения една моя скъпа приятелка ми каза: "Никога не се чувствах сигурна какво означавам за него."
Когато усетим привличането към златокосата жена, трябва да сме сигурни, че става нещо по-дълбоко. Както казва Блай:
Какво значи някой мъж да се влюби в някое сияещо лице в другия край на стаята? Може да означава, че му предстои душевна работа. Въпросът е в неговата душа. Вместо да преследва жената и да се опитва да бъде насаме с нея.. самият той има нужда да се усамоти навярно в някоя планинска хижа, в продължение натри месеца, да пише поезия, да кара кану надолу по реката и да мечтае. Това би спестило на някои жени доста неприятности. (Железният Джон)
Отново ще повторя, че това не е позволение за развод. Един мъж, който се е оженил за някоя жена, е дал тържествен обет; той никога не може да изцели своята рана, като нанесе друга на съществото, което е обещал да обича. Понякога тя го напуска; това е съвсем друга история. Твърде много мъже се втурват след нея, умолявайки я да не си тръгва. Ако се налага тя да си тръгне, вероятно от вас се изисква определена работа върху душата. Онова, което искам да кажа е, че мъжкото пътешествие винаги отвежда мъжа надалеч от жената, за да може той да се завърне при нея вече открил отговора на своя въпрос. Мъжът не отива при жената, за да намери сила; той отива при нея, за да й предложи сила. Не ти е нужна жена, за да станеш велик мъж и като велик мъж, ти не се нуждаеш от жена. Както е казал Августин: "Нека душата ми да те възхвалява за всички тези красоти, но нека да не се привързва към тях чрез уловката на любовта", уловката на пристрастяването, защото сме отвеждали душата си пред нея за утвърждаване.
Но съществува нещо още по-дълбоко от нашия въпрос. Какво още търсим от Жената със Златната коса? Каква болка се опитваме да уталожим с нея? Милост, утеха, красота, екстаз - с една дума, Бог. Говоря сериозно. Онова, което търсим е Бог.
Имаше време, когато Адам пиеше дълбоко от източника на всяка Любов. Той - нашият пръв баща и първообраз - живееше в непрекъснато общение с най-пленителният, красив и опияняващ Източник на живот във вселената. Адам и Бог. Действително за мъжа не беше добре да бъде сам и Бог, в своето смирение, ни даде Ева и ни позволи да се нуждаем и от нея. Но нещо се случи при грехопадението; нещо се промени. Ева зае мястото на Бога в живота на мъжа. Нека да обясня.
Адам не беше измамен от змията. Знаехте ли го? Павел го пояснява в 1 Тимотей 2:14 - Адам не се провали, защото беше измамен. Неговият грях беше по-различен; в известен смисъл той беше по-сериозен, понеже Адам го извърши с отворени очи. Не знаем колко дълго е продължил, но в Едем имаше момент, в който Ева бе паднала, но не и Адам; тя беше яла, но той все още имаше избор. Вярвам, че в сърцето му се е случило нещо такова; Изгубих своята езер кенегдо, моята душевна спътница, най-важният другар, който някога съм познавал. Не знам какъв ще бъде животът, но не мога да живея без нея.
Адам избра Ева пред Бога.
Ако смятате, че преувеличавам, само се огледайте. Вгледайте се в изкуството, поезията, музиката, драмата - посветени все на красивата жена. Вслушайте се в езика, който мъжете използват, за да я опишат. Обърнете внимание на мощното обсебване. Как другояче да наречем това, освен поклонение? Мъжете идват на света без Бог, който беше нашата най-дълбока радост, нашият екстаз. Скърбящи, без да знаем за какво, ние срещаме Евините дъщери и нас е свършено. Тя е най-близкото същество, което сме познавали, върхът на творението, самото олицетворение на Божията красота, мистерия, нежност и привлекателност. И онова, което ни тегли към нея е не само нашият копнеж по Ева, но и копнежът ни по Бога. Мъж без своята истинска любов, своя живот, своя Бог, ще намери нещо друго. Какъв по-добър заместител от Евините дъщери? Нищо друго в творението не ни е толкова близко.
На един младеж, който след осми клас постоянно е имал приятелки, аз дадох съвет да поспре за малко, да отмени всичките си срещи за една година. Ако бяхте видели изражението на лицето му, бихте си помислили, че съм му казал да си отреже ръката... или нещо по-лошо. Виждате ли за какво става въпрос? Обърнете внимание, че борбата с порнографията или мастурбацията е най-трудна, когато си самотен, сломен или копнееш за утеха по някакъв друг начин. Колкото повече се доближаваш до раната, това става по-интензивно Копнежът болката да си отиде и притегателнта сила на други средства за успокоение може да изглеждат непреодолими. Наблюдавал съм го при много мъже. Знам и по себе си. Но ако това е водата, за която наистина жадуваш, защо тогава оставаш жаден, след като си пил от нея? Това е погрешният кладенец. Трябва да обърнем в обратна посока Адамовия избор; трябва да изберем Бог пред Ева. Трябва да отидем с болката си при него. Защото само в Бог ще намерим изцеление за раната си.
ГЛАВА СЕДМА
ИЗЦЕЛЯВАНЕ НА РАНАТА
Десперадо, защо не дойдеш на себе си? Вече твърде дълго прескачаш оградите. Костелив орех си, но аз знам, че имаш своите обяснения... По-добре позволи на някого да те обича, преди да е твърде късно.
Орлите, „Десперадо"
(1973 г, от Глен Фрай и Дон Хенли)
Задачата на изцелението е да уважаваш себе си като човешко същество, нищо повече, нито по-малко.
Уендел Бери
Най-дълбокото желание на нашите сърца е единство с Бога. Бог ни е създал за единство със Себе Си: Това е първоначалната цел за нашия живот.
Бренан Манинг
Мисля, че съм оставил погрешно впечатление за живота си с моите синове. Катеренето по скали, карането на кану, борбата, нашият стремеж към опасности и разрушение - бихте останали с впечатлението, че сме някаква военна академия, свързана с тайните части. Затова ми позволете да ви кажа кое е любимото ми събитие за деня. То се случва късно вечер, когато дойде време за лягане, след като момчетата са си измили зъбите и сме си казали семейните молитви. Докато ги завивам, някое от тях все ще запи та: "Татко, може ли да се гушкаме тази вечер?" Време то за гушкане е, когато аз се мушвам до тях на легло което действително е твърде тясно за двама ни - и точ но това е целта, да бъдем съвсем близо - и там, в тъмното, просто си говорим. Обикновено започваме да се смеем, а после трябва да шепнем, понеже останалите ни молят „да намалим звука". Понякога ни избива на гъделичкане, а друг път те се отпускат да задават сериозни въпроси за живота. Но каквото и да се случва, най-важното е онова, което става под повърхността: интимност, близост, връзка.
Да, моите момчета искат да ги повеждам към приключения и обичат да мерят силите си с мен. Но всичко това се случва в контекста на една интимна връзка на любов, която никакви думи не биха могли да изразят Онова, което те искат повече от всичко, онова, което аз обичам да им предлагам повече от всичко, е близко душевно единство. Както е казал Том Уолф:
В моите очи най-дълбокото търсене в живота, нещото, което по един или друг начин беше централно за всички живи, беше стремежът на мъжа да намери баша, не просто баща по плът, не просто изгубения баща от своята младост, но образа на сила и мъдрост, външни спрямо неговата нужда и превъзхождащи неговия глад, с които вярването и силата на собствения му живот биха могли да се съединят. („Историята на един Роман")
ИЗТОЧНИКЪТ НА ИСТИНСКА СИЛА
Мъжете вкупом са объркани от своята празнота и нараненост; за повечето от нас това е огромен източник на срам, както съм казвал. Но не бива да е така. От самото начало, още преди Падението и посегателството, за нас бе предвидено да водим крайно зависимо съществуване. Да вземем за пример лозата и пръчките, за които ни говори Христос. Вие сте пръчките, Аз съм лозата. От Мен вие черпите своя живот; така бе предвидено да бъде. По-нататък Той дори казва: Отделени от Мен, не можете да сторите нищо (Йоан 15:5). Той не ни се кара, не ни се присмива, даже не казва това с въздишка, като дълбоко в Себе си се надява: Така ми се ще най-после да се стегнат и да престанат да се нуждаят от Мен толкова много. Нищо подобно. Ние сме направени да зависим от Бога; направени сме за единство с Него и няма друг начин животът ни да се подреди. К.С. Луис пише: "Колата е направена, за да се задвижва с бензин и нищо друго не би я подкарало както трябва. Бог е създал човешката машина да се задвижва от самия Него. Сам Той е горивото, което нашите духове са устроени да горят, или храната, с която духовете ни са устроени да се хранят. Няма друга."
Ето къде нашият грях и нашата култура са се съюзили, за да ни държат в плен и съкрушеност, за да пречат на изцелението на раната ни. Нашият грях е онова упорито нещо вътре в нас, което иска, повече от всичко друго, да бъдем независими. Част от нас здраво се е вкопчила в начин на живот, при който не се налага да зависим от никого - особено от Бога. Тогава се намесва културата с герои като Джон Уейн и Джеймс Бонд и всички останали „истински мъже", приличащи си единствено по това, че са самотници и не се нуждаят от никого. Дълбоко в сърцата си започваме да вярваме, че да се нуждаеш от някого за каквото и да било е един вид слабост. Ето защо един мъж за нищо на света не би спрял, за да потърси упътване. За мен се носи такава слава. Знам как да стигна до там; сам ще се оправя благодаря. Само когато съм напълно, окончателно и изцяло изгубен, правя отбивка и търся помощ, при което се чувствам страшно неловко.
За Исус това е съвсем чуждо. Мъжът, който без колебание засичаше лицемерите и им казваше всичко в лицето, Този, който прогони „стотина мъже, размахвайки камшик от върви", Господарят на вятъра и на морето, живееше в крайна зависимост от Своя Отец. Уверявам ви, Синът не може да върши нищо от Себе Си. Върши само онова, което вижда Отец да прави; Аз живея чрез силата на живия Отец, Който Ме изпрати. Думите, които говоря, не са Мои, но Моят Отец, Който живее в Мен, извършва делото Си чрез Мен." За Христос това не е източник на объркване; точно обратното. Той се хвали за връзката Си с Отец. С радост казва на всеки, който би послушал: „Отец и Аз сме едно" (Йоан 5:19; 6:57; 14:10; 10:30, Живата Библия).
Защо това е важно? Защото познавам толкова много мъже, които живеят в дълбоко неразбиране относно християнството. Те гледат на него като на „втори шанс" да сложат в ред делата си. Било им е простено, сега те считат, че най-важната им работа е да се заловят с програмата си. Опитват се да завършат маратона със счупен крак. Но само помислете: Ще си спомните, че мъжествеността е нещо съществено, което се предава от бащата на сина. Това е картина, както толкова много неща в живота, на една по-дълбока реалност. Истинската същина на силата се предава към нас от Бог чрез нашето единение с Него. Обърнете внимание каква дълбока и жизнено важна част от живота на цар Давид е това. Имайки предвид, че Давид е истински мъж. и несъмнено - воин, чуйте как той описва взаимоотношенията си с Бога в Псалми:
Сподели с приятели: |