Доклад булплан оод софия София-Пловдив, септември октомври 2015 г


 ПРОГНОЗА ЗА ДЕМОГРАФСКО И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ



страница13/21
Дата01.02.2018
Размер2.1 Mb.
#52863
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21

2. ПРОГНОЗА ЗА ДЕМОГРАФСКО И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ




Прогнозни предвиждания за демографията

Броят на постоянното население, което се определя от естествения и механичния му прираст, както и временно обитаващото население и тенденциите в тяхното бъдещо проявление се отчитат при разработване на демографската прогноза. В това отношение се отчита и влиянието на редица фактори, които са както със стимулиращ, така и със задържащ характер.

Прогнозните предвиждания, които са с концептуален, а не с подробен характер, се базират на определени хипотези за развитието на населението. При тяхното очертаване се отчитат няколко основни момента, а именно:


  • Запазване на неблагоприятното демографско развитие на общината и в периода след 2008 г., което като тенденция е с индикации за постепенно стабилизиране на демографските процеси в община Пловдив;

  • Очакваното стимулиращо влияние на икономическия, иновативен, инвестиционен и друг ресурсен потенциал на гр. Пловдив, което ще влияе и за позитивно демографско развитие на община Пловдив;

  • Отчитане на демографските възможности за перспективното развитие на населението, включващи:

    • очакваните тенденции за стабилизиране и за леко нарастване на нивата на раждаемост;

    • стабилизиране и леко намаляване на смъртността на населението;

    • нарастващ фертилен контингент;

    • нарастване на продължителността на живота;

    • допълващо положително влияние на механичния прираст и други.

Основанията за определено ревизиране на параметрите на демографските прогнози за броя на населението на община Пловдив, съдържащи се в Общия устройствен план на община Пловдив и в Районната устройствена схема на общини Пловдив, Марица, Родопи и Садово са в променената демографска картина и на очертаните демографски тенденции в периода 2008-2014 г. Това е сериозно основание за ревизиране на демографската прогноза по т.нар. тенденциален вариант, в който по-голяма тежест ще има влиянието на фактори със задържащ характер. Тези варианти съответстват и на националните хипотези за мерен и песимистичен вариант на урбанистично развитие.

Прогнозните предвиждания за броя на населението на община Пловдив са с вариантен характер и са с хоризонт 2025/2035 г. Вариантите на тези предвиждания са най-малко два. За целите на Концепцията се предлагат следните два варианта:



  • Тенденциален;

  • Умерено-оптимистичен.

Посочените два варианта на прогнозните демографски предвиждания могат да бъдат използвани като базови за изработване на повече варианти на конкретни демографски прогнози за целите както на регионалното планиране, така и за устройствени схеми и планове.

Очакваните параметри на чисто демографските фактори, базирани на качествените характеристики на населението на общината и на възможните тенденции в проявлението на естественото възпроизводство, които също са с хипотезен характер са със следните количествени измерители:



  • Коефициент на раждаемост – 10,2-10,3‰ (тенденциален вариант) и 10,3-10,4‰ (умерено-оптимистичен вариант);

  • Коефициент на смъртност - 11,4-11,6‰ (тенденциален вариант) и 11,3-10,4‰ (умерено-оптимистичен вариант);

  • Коефициент на плодовитост (ср. брой деца родени от 1 майка във фертилна възраст) – 1,51 (тенденциален вариант) и 1,52 (умерено-оптимистичен вариант);

  • Дял на жените във фертилна възраст (16-34 години) – 35-36% (тенденциален вариант) и 36-37% (умерено-оптимистичен вариант);

  • Средна продължителност на живота – 73-74 години (и по двата варианта на прогнозата)

Чрез прилагане на така предлаганите прогнозни коефициенти са изчислени и конкретните прогнозни разчети за броя на населението на община Пловдив за периода 2015-2025 година. Прогнозният брой на населението по двата предлагани варианти са както следва:



  • Тенденциален вариант

    • Брой на населението 2014 г. – отчет 341 567 д.

    • Брой на населението 2020 г. – прогноза – 343 500 – 344 000 д.

    • Брой на населението 2025 г. – прогноза – 345 500 – 346 000 д.

  • Умерено-оптимистичен вариант

    • Брой на населението 2014 г. – отчет 341 567 д.

    • Брой на населението 2020 г. – прогноза – 351 500 – 352 000 д.

    • Брой на населението 2025 г. – прогноза – 357 500 – 358 000 д.

Разликата между предлаганите прогнозни разчети с тези, заложени в действащия Общ устройствен план на гр. Пловдив и на РУС на групата общини - по оптимистичния вариант на двата документа към 2025 г. (363400 ) е около 5000 д. по-малко от разчетите по умерено-оптимистичния вариант, които се предлагат в КПРО Пловдив.

Тези демографски параметри са основа при изчисленията за териториален капацитет на компактното ядро при изменението на ОУП Пловдив.



Констатации и насоки за развитие на икономическия комплекс


Констатации

От анализа на състоянието на местната икономика могат да бъдат очертани няколко важни тенденции, които да бъдат ползвани при очертаване на насоките за бъдещото развитие на икономиката на община Пловдив. Аналитичните проучвания дават възможност да бъдат изведени няколко основни констатации:



  • На относително ограничена територия на общината (основно в граници на гр. Пловдив) е развит значителен по своите мащаби социално-икономически комплекс, включващ много широк кръг от производствени и обслужващи дейности. Почти няма производствена и обслужваща дейност, която да не е представена в местната икономика. Тази диверсификация е една от причините, които стабилизират града и в демографско отношение;

  • Водещо място в икономиката имат вторичния сектор, а по някои показатели – третичния, което е резултат от добре развитите обслужващи и промишлени функции на гр. Пловдив;

  • Икономиката на община Пловдив преодолява сравнително леко последиците от икономическата криза;

  • Инвестиционната активност и предприемачеството икономическите субекти на територията общината е фактор за технологично обновяване на перспективни икономически дейности, до появата на нови форми на технологично подпомагане и осъвременяване на структуроопределящи производства и дейности. Появяват се тенденции за обвързване икономическите активности с образователната инфраструктура, процес, в който активно участва и община Пловдив, което стабилизира допълнително икономическия комплекс;

  • Икономическият комплекс на община Пловдив е във взаимодействие с икономиката на съседните общини Марица и Родопи, изразяващо се в научно обслужване, обмен на кадри, логистични връзки, териториална общност и др.;

  • През последните години възникват нови производствени, логистични и други обслужващи дейности по основните „вход-изходи“ на гр. Пловдив;

  • В резултат на това икономическият комплекс се очертава да бъде основният двигател за овладяване на агломерационния ареал с единни структури, фактор, много по-съществен за стабилността на агломерацията от обикновените принудителни трудови и други пътувания. В този смисъл картата на тези пътувания очертават по-скоро границите на икономическия комплекс, а не просто „зоната на влияние“. Агломерационният ареал представлява много по-фундаментално териториално единство от „зоната на влияние“, понятие, което Концепцията не използва.


Насоки за развитие на икономическия комплекс

Развитието на съвременна, устойчива икономика в условията на високо конкурентна икономическа среда е свързано със създаване на условия за създаване на съвременни иновативни технологии и усъвършенствани продукти – резултат от появата на нови иновативни предприятия. Друго условие за появата на конкурентна икономика е наличието на съответната инфраструктура, която да подпомага появата на нови идеи, разработване на нови технологии, подготовка на кадри за създаване на иновации и за развитие на икономика на знанието.

Възможностите за реализация на посочените насоки в развитието на икономиката на община Пловдив са дискутирани и са представени не само като идеи, а и като елементи на реализация.. Важни елементи на инфраструктурата на високотехнологична, иновативна икономика, които намират място в действащи документи на община Пловдив са:


  • Високотехнологичен парк – Пловдив. Възможности за създаване на такава високотехнологична иновативна структура имат градове, които разполагат с необходимия научен, технологичен, инвестиционен, административно-управленски и друг потенциал. Община/град Пловдив е втория град в страната, който е в състояние да осигури тези условия и възможности. Конкретните проучвания за профила на високотехнологичния парк (с условно за сега наименование „Агро-Фуд – Тех“ не са предмет на документи с концептуален характер, а на друг вид проучвания и документи на заинтересовани страни. Този парк обаче по същество е ядро на развитие на аграрно-хранителен клъстер в рамките на агломерацията;

  • Бизнес-центрове и Центрове за предприемачество. Свързват се с кръг от дейности насочени към повишаване на предприемаческата култура и към подкрепа при стартиране и развитие на технологични фирми. Работеща форма на тези центрове когато те си сътрудничат с университетски и други структури, занимаващи се с икономика на знанието. Дейността им може да бъде насочена към икономически дейности и производства, които са с водещо място в социално-икономическия комплекс на община Пловдив;

  • Клъстери от различни участници в определена сфера на дейност. Същите могат да бъдат в сферата на производството на суровини, преработката им и реализацията им на пазара.В община Пловдив са положени основите на Клъстер по информационни и комуникационни технологии;

  • Насищане с нови функции на значими обекти на пазарната инфраструктура - Пловдивски панаир, Свободна зона – Пловдив, Борси и др.

От регионална гледна точка изключително важно е да се разглежда пловдивската икономика в широка териториална рамка, за да се покаже обвързаността на индустриалните зони, клъстерния характер на аграрния и хранителния сектор и др.

Големият шанс на реиндустриализацията, която се измества от централна Европа на изток поради ниските цени на териториалния и човешкия ресурс, добрата свързаност и високата квалификация на работната сила са ключов фактор за стабилизиране на региона..

В териториален аспект се очертават зони на инвестиционен натиск по няколко направления:


  • изграждане на офиси за аутсорсинг и високи технологии;

  • организация на индустриално-търговските зони в единен организъм;

  • развитие на клъстери;

  • овладяване на река Марица и прилежащите й територии като цялостно пространство;

  • развитие културните зони и проекти 2019;

  • овладяване на резервите на жилищната зона и постигане и надхвърляне на заложените в ОУП устройствени показатели.

Тези зони на инвестиционен натиск физически се реализират освен с локализации и с оси на развитие по съществуващи и бъдещи инфраструктури в агломерационния ареал, включително разгръщането на масовия градски транспорт до населените места в съседните общини.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница