Доклад до българското правителство за посещението в българия
Трябва да се предприемат решителни и спешни мерки, за да се попълнят всички вакантни места
Изтегляне 0.63 Mb.
|
Трябва да се предприемат решителни и спешни мерки, за да се попълнят всички вакантни места за лекари (в това число тези за стоматолози и психиатри); Необходимо е да се положат усилия, за да се попълни съставът на персонала по отношение на общопрактикуващи лекари, за да се попълнят трите щатни бройки в затворите в София и Бургас125, и двете в затворите в Белене и Враца; Във всички затвори трябва да се наблегне на допълването с фелдшери и медицински сестри, а във Враца и в Бойчиновци - медицински сестри;126 В помещенията на затворите в Белене, Бургас и Враца, както и в Поправителния дом в Бойчиновци трябва винаги да присъства квалифицирано лице за предоставяне на първа помощ, за предпочитане с призната квалификация на медицинска сестра, в това число през нощта и през почивните дни. Освен това, КПИ би желал да бъде уведомен за текущото положение във връзка с общопрактикуващи лекари в затворите в Белене и Враца. 97. В затворите в Белене, Бургас и Враца имаше затворници, които работят като санитари в медицинските отделения, въпреки отдавнашните препоръки на Комитета да се прекрати тази практика127. В допълнение към участието им в разпределението на лекарствата – представляващо вече непрепоръчителна практика – те дори изпълняваха определени медицински задачи, като измерване на температурата, кръвното налягане и пулса. Освен това, те разполагаха с безпрепятствен достъп до медицинска документация на другите затворници. Това е напълно неприемливо. КПИ призовава българските власти незабавно да прекратят практиката да използват затворници като медицински санитари. 98. Като се вземе предвид сериозната липса на персонал, описана по-горе, едва ли е изненадващо, че във всички посетени затвори делегацията беше засипана с жалби от затворниците относно трудностите и забавянията в предоставянето на достъп до медицинско обслужване и недостатъчното качество на това обслужване (в това число стоматологичното). Освен това, бяха получени многобройни жалби (някои от тях частично потвърдени от собствените наблюдения на делегацията и от консултацията с наличната медицинска документация) за забавяния в достъпа до външни специалисти и болници (особено по осигурителни причини). Комитетът желае да припомни, че затворническите власти носят отговорност за здравеопазването на всички затворници; трябва да се положат всички усилия, за да се осигури незабавното поставяне на точна диагноза и предоставянето на подходящо лечение на всички затворници, в зависимост от тяхното здравословно състояние. КПИ препоръчва на българските власти да предприемат съответните мерки. 99. Помещенията и оборудването на здравните отделения, както и стаите, използвани за настаняване на болни затворници в посетените затвори, бяха с нисък стандарт и в лошо състояние от към ремонти и чистота. Положението бе особено тежко в затвора в Белене, където делегацията видя помещението за изолоция в медицинския център, което беше в изключително лошо състояние и нехигиенично. Условията в това помещение бяха такива, че го правеха непригодно за настаняване на хора. Както бе вече споменато в параграф 8 по-горе, в края на посещението делегацията се позова на чл. 8, параграф 5, от Конвенцията и помоли българските власти да потвърдят, в рамките на един месец, че горепосоченото помещение е изведено от експлоатация, като му предстои основен ремонт. В писмото си от 29 април 2014 г., българските власти уведомяват КПИ, че помещението за изолоция в медицинския център на затвора в Белене, наистина е изведено от експлоатация и че е съставен финансов разчет по отношение на разходите, необходими за извършване на ремонта. Като приветства тази положителна реакция на непосредственото си наблюдение, Комитетът би желал да бъде уведомен дали действително е бил извършен ремонт на горепосоченото помещение за изолоция в медицинския център. В общи линии, КПИ препоръчва да се предприемат мерки за подобряването на материалните условия и оборудването на здравните отделения във всички посетени затвори. 100. В миналото Комитетът много пъти е подчертавал значението на първоначалния преглед на новопостъпилите затворници, с цел да се предотврати разпространението на заразни болести, предотвратяването на самоубийства и своевременното документиране на евентуални телесни наранявания. Във всички посетени пенитенциарни заведения, новопостъпилите затворници по принцип се преглеждаха от медицински персонал в рамките на 24 часа от пристигането им. Като се вземе това предвид, имаше и някои изключения: затворници, постъпили в петък, обикновено не се преглеждаха преди следващия понеделник; освен това, в затворите в Бургас и София бяха установени забавяния до седем дни128. В повечето от посетените заведения процесът на медицински преглед е с повърхностен характер (ако не и чиста формалност), и се състои просто от разпитване на затворника за предишни заболявания и измерване на неговия пулс и кръвно налягане. Като се вземе това предвид, процедурата в затворите в Белене и Враца също така включваха преглед за туберкулоза129, докато в другите затвори такъв преглед се извършваше единствено веднъж годишно и то не при постъпването ; що се отнася до Поправителния дом в Бойчиновци, прегледът за туберкулоза не се извършва системно при постъпване. Други изследвания (като напр. за HIV, хепатит B/C) могат да се извършват доброволно, но нито едно от заведенията не го прилага като рутинна мярка. Като положителен елемент трябва да се отбележи фактът, че при постъпването в заведението за непълнолетни в Бойчиновци системно се извършва психиатрична оценка. КПИ повтаря препоръката си да се вземат мерки за осигуряване на стриктно спазване на правилото, че всички затворници трябва да бъдат преглеждани от медицински служител незабавно при постъпването им, както е посочено в нормативната уредба130. Медицинският преглед при приемане трябва да бъде щателен и да включва физически преглед. Що се отнася до процедурата за вписване и регистриране на телесни наранявания, установени при новопостъпили затворници, тук се прави препратка към коментарите и препоръките в параграфи 21 до 23 по-горе в настоящото. 101. Във всички посетени заведения качеството на медицинската документация е незадоволително. Въпреки, че всеки затворник разполага с индивидуален медицински картон131, бележките в тези картони видени от лекарите членове на делегацията като цяло бяха много повърхностни и бегли, като затруднява оценката на медицинските грижи, предоставяни на отделени затворници. КПИ повтаря препоръката си за предприемане на мерки от българските власти за подобряване на качеството на медицинската документация във всички пенитенциарни заведения. По-специално, за всеки затворник трябва да се води лично и поверително медицинско досие, което да съдържа диагностична информация, както и текущо регистриране на здравното състояние на затворника и всякакви специални извършени във връзка с него прегледи. В случай на прехвърляне, досието трябва да се изпраща на лекарите в приемащото заведение. 102. Лекарската тайна все още не се спазва в нито едно от посетените пенитенциарни заведения. Както и преди това, затворниците трябваше да молят надзорно-охранителния състав да предадат исканията им да бъдат прегледани от лекар, и много затворници изразиха съмнения дали такива искания са били действително предадени на медицинските отделения. В тази връзка, КПИ желае да изтъкне, че затворниците трябва да могат по поверителен начин да се обръщат към здравната служба поверително, например с бележка в запечатан плик. Освен това затворническите служители не трябва да се опитват да проверяват исканията за консултация с лекар. Комитетът повтаря отдавнашната си препоръка във всички български затвори да бъдат взети практически мерки за прилагането на тези изисквания. Обикновено на медицинските прегледи на затворниците присъства немедицински надзорно-охранителен състав (и системно в случайте на затворници от специалните отделения със строг тъмничен режим132). КПИ призовава българските власти да изпълнят неговата отдавнашна препоръка всички медицински прегледи да се извършват в отсъствието на немедицински персонал – освен ако в конкретен случай съответният лекар изрично поиска това–.133. Освен това, във всички посетени заведения с изключение на Поправителния дом в Бойчиновци медицинските досиета на затворниците и другата медицинска документация е достъпна за немедицинския затворнически персонал134. Комитетът препоръчва да се предприемат мерки за гарантиране на стриктното съблюдаване на поверителността на медицинската документация. Медицинският персонал може да уведомява надзорно-охранителния състав за здравословното състояние на даден затворник доколкото това е необходимо, за да осъществи задълженията си; предоставената информация, обаче, трябва да се ограничава до тази, необходима за предотвратяване на сериозен риск за затворника или други лица, освен ако затворникът не се съгласи да се предостави допълнителна информация. От събеседванията на делегацията, проведени с медицинския персонал и затворниците, изглеждаше, че лекарствата (в това число психотропните медикаменти) обикновено се раздават на затворниците от надзорно-охранителния състав (или от затворническите санитари135). КПИ трябва още веднъж да подчертае, че разпределението на медикаменти от необучени лица може да нанесе вреди и, във всички случаи, е несъвместимо с изискванията за лекарска тайна. Комитетът препоръчва да се предприемат необходимите мерки за да се гарантира, че разпределението на медикаменти се извършва единствено от медицински персонал. 103. Комитетът приветства факта, че отскоро здравното осигуряване на затворниците в българските затвори се покрива от Националната здравно-осигурителна каса 136. Изглежда, обаче, че този вид осигуряване се прилага по отношение на разходите за консултации, извършвани от специалисти (и евентуално хоспитализации), но не по отношение на лечението, предписвано от тези специалисти. Освен това, затворниците трябва да плащат между 15 и 30 лв. за всяка консултация с външен специалист137. Още повече, за да могат разходите за такава външна консултация да се покриват (частично) от Касата, се изисква направление от лекаря на затвора - което понастоящем е невъзможно за изпълнение в Бургаския затвор138. Комитетът ще приветства коментарите на българските власти по горепосочените въпроси. 104. В обобщение, коментар от по-общ характер: в България, предоставянето на здравни грижи на затворници остава отговорност на Министерството на правосъдието, въпреки че Министерството на здравеопазването също участва в това по смисъла на Наредба от 2010 г. „За условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода”139. Резултатите от посещението през 2014 г. ясно потвърждават по-ранните впечатления на КПИ, че в това отношение голяма част от работата (ако не и цялата) предстои, и че Министерството на здравеопазването трябва да се намеси в по-голяма степен и по-активно по отношение на затворническото здравеопазване. Поради тази причина Комитетът повтаря отдавнашната си препоръка към българските власти да направят необходимото за по-активно участие на Министерството на здравеопазването в надзора върху стандартите за медицинско осигуряване в местата за лишаване от свобода (включително по отношение на подбора на здравния персонал, обучението на здравните служители на работното място, оценката на клиничната практика, сертификацията и проверките). От първостепенна важност е гарантирането на равенство на здравните грижи с тези, предоставяни на обществото извън затворите; това също така включва предоставяне на професионален и финансов статус на медицинския персонал, работещ в пенитенциарните заведения, равностоен на този на колегите им, назначени на работа от Министерството на здравеопазването. 7. Други въпроси a. надзорен персонал 105. Ниските нива на кадровото осигуряване в българските пенитенциарни заведения отдавна е предмет на загриженост за КПИ и Комитетът многократно препоръчва на българските власти да предприемат мерки, за да се справят с този проблем140. За съжаление, резултатите наблюдавани от делегацията на КПИ по време на посещението през 2014 г. не вдъхнаха оптимизъм в това отношение. В затворите в София и Бургас попълването на персонала остава на същите (неадекватно ниски) нива, установени по време на посещенията през 2008 г. и 2012 г.141. Броят на персонала не беше по-добър в затвора във Враца (с 88 надзиратели142) и в затвора в Белене, който разполагаше с персонал от 98 надзиратели. За разлика от това, броят на служителите беше доста по-добър в Поправителния дом в Бойчиновци (54 длъжностни лица143). Положението във връзка с попълване на персонала беше по-благоприятно в посетените следствени арести: имаше 163 надзиратели в следствения арест в София, 24 в следствения арест в Бургас и 23 в следствения арест във Враца144. Делегацията със загриженост отбеляза, че в посетените заведения продължава да се прилага 24-часовата смяна за надзорно-охранителния състав въпреки по-ранните препоръки от КПИ145. 106. Комитетът трябва да подчертае още веднъж, че недостигът на надзорно-охранителния състав в съчетание спренаселеността на затвора и прилагането на система, която изисква от надзорно-охранителния състав да работи по 24 часа без прекъсване, може само да увеличи риска от насилие и сплашване между затворниците и от възникване на напрежение между затворническия персонал и затворниците146. Те също така уронват качеството и нивото на дейностите, предлагани на затворниците. Следователно, КПИ призовава българските власти да предприемат спешни мерки за увеличаване на личния състав в помещенията за настаняване на затворници в затворите в Белене, Бургас, София и Враца. За осигуряване на персонал, притежаващ необходимите качества, българските власти трябва да са готови да инвестират необходимите ресурси в процеса на подбор и обучение и да предложат подходящи заплати. Комитетът също така желае да подчертае, че увеличаването на надзорно-охранителния състав в затворите не трябва да става в ущърб на следствените арести147. Относно горепосочената практика за 24-часова смяна, КПИ разбира, че българското правителство неотдавна е взело решение да я отмени. Комитетът приветства това решение и би желал да бъде уведомен за датата на влизането му в сила. б. Контакт с външния свят 107. При липсата на значителни промени в съответното законодателство, положението свързано с правото на свиждания за затворниците оставаше подобно на това, наблюдавано от КПИ по време на посещението през 2012 г.148. На практика, затворниците в следствените арести в Бургас и Враца имаха право на едно свиждане седмично (което продължава до 40 минути), докато в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров” в София и във всички посетени затвори, затворниците имаха право на две свиждания месечно (също с времетраене до 40 минути). Положението беше по-добро в Поправителния дом в Бойчиновци, където (съгласно съответното законодателство) непълнолетните имаха право на ежеседмични свиждания, всяко от които с времетраене до 2 часа. КПИ призовава българските власти да изпълнят отдавнашната препоръка на Комитета и да увеличат правото на свиждания за всички лишени от свобода (т.е. за тези с мярка за неотклонение и осъдените независимо от режима) до най-малко едно свиждане седмично. Позволеното времетраене на всяко свиждане трябва да се удължи до най-малко един час. Относно удължените свиждания, беше очевидно, че тази форма на поощрение за добро поведение много рядко се дава и, още повече, е предмет на корупционни практики, поне в затворите в Бургас и София. Комитетът би желал да получи наблюденията на българските власти по този въпрос. 108. В Поправителния дом в Бойчиновци и в затвора в Белене делегацията получи много жалби от затворниците свързани с очевидните трудности, срещани от роднините им поради относителната географска и логистична изолация на двете заведения149. В Бойчиновци, положението се усложняваше поради липсата на възможност на семействата да прекарат нощта в околността150, а в Белене от факта, че островът, на който е разположен затворът, може да се достигне единствено по стар понтонен мост, който често се наводнява (особено през зимата) и следователно е практически неизползваем (което не позволява за затворниците да достигнат до мястото за свиждания, разположено на сушата). КПИ вече коментира географското положение на двете горепосочени заведения и приканва българските власти да обмислят бъдещото им преместване151. В очакване на това, Комитетът препоръчва да се предприемат мерки за облекчаване на положението, наблюдавано в Бойчиновци (например, като се отдели част от понастоящем неизползваните помещения за общежитие за посетители152 ) и Белене (като се изгради надеждна връзка между затвора на острова и сушата). Трябва да се обмисли приемането на гъвкав подход свързан със свижданията и, по-специално предоставянето на възможност за съчетаванена свижданията в едно или две по-продължителни посещения. 109. С изключение на Поправителния дом в Бойчиновци, където всички свиждания се провеждаха на открито, свижданията в посетените затвори остават предмет на загриженост от страна на КПИ. Като правило, посещенията бяха от затворен тип (през стъкло), което възпрепятстваше физическия контакт и понякога също така възможността лицата да се виждат ясно153. Дори изключително удължените свиждания се провеждаха в неподходящи условия, например в ъгъла на общо съоръжение за свиждания (в Софийския затвор) или в помещение без мебели (в Бургаския затвор). Освен това, всички помещения за свиждане могат да се окажат много тесни и шумни, ако се използват в пълния им капацитет. В контекста на горепосочените бележки КПИ призовава българските власти да предприемат мерки за подобряване на помещенията за свиждане в посетените пенитенциарни заведения; ако е необходимо, трябва да се измени съответното законодателство. Както Комитетът много пъти изтъкна, целта трябва да е всички лишени от свобода, включително тези с мярка за неотклонение, да провеждат свижданията си в разумно свободни условия; използването на помещения за свиждане от затворен тип трябва да бъде по-скоро изключение, отколкото правило. 110. В посетените заведения затворниците разполагаха с достъп до телефонни работещи с карти. Имайки това предвид, подобно на видяното по време на предишните посещения, делегацията беше засипана от оплаквания за цената на телефонните разговори, за която се твърдеше, че е няколко пъти по-висока от тази навън. КПИ препоръчва българските власти да предприемат мерки, за да гарантират на затворниците достъп до телефонни комуникации на цени, аналогични с тези извън затвора. в. Дисциплина, изолация и свързани с охраната въпроси 111. Дисциплинарната процедура, която бе останала непроменена от посещението през 2010 г., бе вече описана в доклада за това посещение154.
Комитетът желае да подчертае, че поставянето при строг тъмничен режим е мярка, която може лесно да изложи на риск физическата и/или психическата цялост на непълнолетно лице, следователно прибягването към такава санкция трябва да бъде крайна мярка, която да се използва единствено за много кратки периоди от време (за предпочитане, за период от време, ненадвишаващ три дни)161. В контекста на горепосочените бележки КПИ препоръчва да се измени съответното българско законодателство, така че да се намали максималният възможен срок за дисциплинарна изолация на непълнолетни лица. Освен това, трябва да съществува забрана за последователни дисциплинарни наказания, водещи до непрекъснат период на строг тъмничен режим, който надвишава горепосочения максимален период. По отношение на честото прибягване до дисциплинарна изолация, наблюдавано в Поправителния дом в Бойчиновци162, Комитетът препоръчва този въпрос надлежно да се разгледа в контекста на проучването, посочено в параграф 53. 113. Въз основа на наблюденията на делегацията, извършени на място (и на консултацията със съответната медицинска и административна документация) в българските затвори, посетени през 2014 г., Комитетът отбелязва със загриженост, че лекарите на затворите продължават да участват в дисциплинарната процедура и, по-специално, от тях все още се изисква да удостоверят пригодността на затворниците за поставянето им в дисциплинарна изолация (преди началото на прилагане на мярката). КПИ трябва още веднъж да подчертае, че общопрактикуващите лекари, работещи в затворите, действат като лични лекари на затворниците иосигуряването на положително отношение между лекар и пациент е главен фактор в защитата на здравето и доброто състояние на затворниците. Задължаването на затворническите лекари да удостоверят, че затворниците са годни да изтърпят определено наказание няма вероятност да поощри такова отношение. Този проблем се се признава и в Препоръка (2006) 2 на Комитета на министрите от Европейските правила за затворите. Следователно, Комитетът препоръчва да се преразгледат съществуващите разпоредби и практика относно ролята на затворническите лекари по отношение на дисциплинарни въпроси. Като се направи това, трябва да се вземат под внимание Европейските правила за затворите Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|