на влечугите в района на обекта Вид |
Червена книга на България
|
Включен в Пpиложение № 2 на ЗБР
|
Включен в Бернската конвенция
|
Включен в CORINE
|
Алпийски тритон
(Triturus alpestris)
|
+
|
+
|
III
|
|
Обикновен дъждовник (Salamandra salamandra)
|
|
|
III
|
|
Голяма водна жаба
(Rana ridibunda)
|
|
1
|
III
|
|
Зелен гущер
(Lacerta viridis)
|
|
|
II
|
+
|
Стенен гущер
(Podarcis muralis)
|
|
|
II
|
+
|
Жълтоуха водна змия (Natrix natrix)
|
|
|
III
|
|
Усойница
(Vipera berus)
|
|
|
|
|
Теренът на имотите е сравнително еднообразен като хабитат за изхранване и размножаване на птици. Повърхността на находището е покрита с ниска тревиста растителност, като храсти почти липсват. Върху територията на обекта има само десетина млади смърчови дървета
Видовете птици в района около находището са представители на орнитокомплекса на горските птици.
Много добре e проучена гнездовата орнитофауна на съседните територии – Пампорово (Нанкинов, Д., 1987). Поради непосредствената географска близост на курорта Пампорово (1-5 км), приблизително еднаквите надморски височини и типа на растителността (смърчови гори) тези данни заедно с данни от монографията “Птиците на Родопите” (Мичев, Т., Ц. Петров), са изцяло представителни и за Смолянски езера. Потенциални представители на орнитофауната в района на Смолянските езера са: Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Глухар (Tertao urogаllius), Лещарка (Bonasia bonasia), Балкански кеклик (Alectoris graeca), Гривяк (Columba palumbus), Кукувица (Cuculus canorus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Зелен кълвач (Picus viridis), Голям пъстър кълвач (Dendrocopus major), Белогръб кълвач (Dendrococpus leucotos), Горска чучулига (Lullula arborea), Горска бъбрица (Authus trivialis), Водна бъбрица (Authus spinoletta), Планинска стърчиопашка (Motаcilla cinerea), Орехче (Troglodites troglodites), Горска завирушка (Prunella modilaris), Червеногръдка (Erithacus rubecula), Домашна червеноопашка (Phoenicurus ochrurus), Белогуш дрозд (Turdus torquatos), Кос (Trudus merula), Поен дрозд (Turdus philomelos), Имелов дрозд (Turdus viscivorus), Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), Елов певец (Phylloscopus collybita), Жълтоглаво кралче (Regulus regulus), Червеноглаво кралче (Regulus indicapillus), Лъскавоглав синигер (Parus polustris), Матовоглав синигер (Parus montanus), Голям синигер (Parus major), Качулат синигер (Parus cristatus), Боров синигер (Parus ater), Горска зидарка (Sitta europaea), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Сойка (Carrulus glandarius), Сокерица (Nucifraga cariocatactes), Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Диво канарче (Serinus serinus), Зеленика (Carduelis chloris), Кадънка (Carduelis cardielis), Елхова скатия (Carduelis spinus), Кръсточовка (Loxia cuvirostra), Червенушка (Pyrrhula pyrrhula).
Поради близостта на района със селскостопански площи и с квартал Езерово често срещани са и някои синантропни видове птици: Сива врана (Corvus corone), Чавка (Гарга) (Corvus monedula), Сврака (Pica pica).
Съгласно Приложение № 2 с Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, от този списък незащитени са единствено гривякът (Columba palumbus), сойката (Garrulus glandarius), сивата врана(Corvus corone), гаргата (Corvus monedula), и свраката (Pica pica).
Малкият ястреб (Accipiter nisus), обикновеният мишелов (Buteo buteo) и глухарът (Tetrao urogallus) имат статут на застрашени видове в Червената книга на България, но са с благоприятен статус.
Черният кълвач (Dryocopus martius) и белогърбият кълвач (Dendrocopos leucotos) са редки видове в Червената книга, но също с благоприятен статус.
Съгласно SPEC категоризацията на европейските птици (Ticher, Heath, 1994; Мичев, Т., Петров, Ц. “Птиците в Родопите”) сред споменатите в горния списък птици не присъстват типове, имащи категория Spec 1 (глобално застрашени видове), а към Spec 2 (видове, концентрирани в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус) се отнася само Alectoris graela и Picus viridis (но в българската Червена книга те са без категория). Към категорията Spec 3 (видове, неконцентрирани в Европа, но с неблагоприятен природозащитен статус) се отнася Columba palumbus (не е включен в Червената книга на България).
В категорията Spec 4 (видове с благоприятен природозащитен статус, но концентрирани в Европа и с намаляваща численост) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (никои от тези видове не са включени в Червената книга на България).
От анализа е очевидно, че сред потенциалните представители на орнитофауната на района не се срещат видове, които да са застрашени и същевременно с неблагоприятен статус (уязвими, редки, намаляващи).
Повечето от представителите са тривиални видове за високопланинските иглолистни гори, повечето от които се намират под защитата на Закона за биологичното разнообразие.
Ливадният ландшафт, засилената антропогенна дейност и туристическа активност, създадената туристическа инфраструктура в района (ски лифт, туристическа хижа, почивна станция, квартал Езерово и др.) изключва възможността за обитаването на територията на имотите от представители на едрата бозайна фауна (мечки, вълци, диви прасета). Липсата на стари дървета с хралупи или други подходящи местообитания в пределите на разглежданите имоти не предоставя условия за живот на прилепи.
Добрата хранителна база, която предоставят околните селскостопански площи, е предпоставка за развитие на дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:
-
сем. Talpide – Къртици: къртица (Talpa europea)
-
сем. Soricidae – Земеровки: обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), малка кафявозъбка (Sorex minutus);
-
сем. Мuridae – Мишeвидни гризачи: обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), полска мишка (Apodemus agrarius);
-
сем. Arvicolidae – Полевки: кафява горска полевка (Clethrionomys glareolus), сива полевка (Microtus arvalis).
Сивият заек (Lepas europaeus) е обичаен представител на бозайниците. Горите и поляните в района се обитават от сърни (Capreolus capreolus).
Посочените видове са широко разпространени и нямат природозащитен статус.
Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значимост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).
Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.
Площта на имотите, предстоящи за застрояване, не се населява трайно от животински видове, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на имотите не са установени местообитания на застрашени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа.
3.8. Ландшафт
Съгласно ландшафтното райониране на Република България площадката попада в Централно балканската планинска котловинна ландшафтна област.
Ландшафтът на местността Смолянски езера е типично високопланински. Характерните му особености се определят от комплекс природни фактори, включващи: сложността на конфигурацията на терена, високите надморски равнища, особеностите на климата, почвите, видовото разнообразие, разположение и състояние на растителната покривка.
Влияние върху ландшафта оказват и антропогенни фактори – разположението на елементите на курортната инфраструктура (хижа, почивна станция, микроязовир, лифт, писти, сгради и др.)
Всички споменати фактори, разглеждани в комплекс, са обособили територия с високопланински ландшафт, променен в значителна степен от антропогенно влияние.
В района около площадката се обособяват следните видове ландшафти:
-
горски иглолистен склонов;
-
горски иглолистен билен;
-
горски иглолистен долинен;
-
ливаден склонов;
-
ливаден билен;
-
водни ландшафти – езерата, микроязовира, дерета и реки;
-
транспортен – път за Смолянските езера и хижата;
-
антропогенен селищен равнинен;
-
антропогенен селищен склонов.
Въз основа на приетата класификация на ландшафтите територията на площадката се отнася към:
Клас – Антропогенен
Тип – Благоприятни антропогенни изменения
Подтип – Урбогенен.
Районът на Смолянските езера е с уникален ландшафт. Районът със седемте малки езера и мочурище, превърнато в микроязовир, е влажна зона, твърде чувствителна като екосистема.
Смолянските езера са седем броя и са интересни със свлачищния си произход. Обектът е разположен в голяма близост с групата от трите горни езера и езерото “Османовия гьол”. В района на Смолянските езера става съчетаване на равнинни с много стръмни терени. От равнинните тераси, върху които са разположени трите езера, започват стръмни склонове, покрити с представителни смърчови гори, оградени с венец от риолитни скали (Орфеевите скали). В северно направление се издигат стръмни склонове, обрасли със смърчови гори – подстъпи към върховете Снежанка (н.в. 1926 м) и Мургавец (н.в. 1858 м).
Красивите риолитни Орфееви скали и каменопад оформят типичните за ландшафта особености. В южна посока, разположено на по-малка надморска височина (1300-1500 м), са ливади и ниви с югоизточно, южно и югозападно изложение. В югоизточно направление от обекта по стръмния склон върху шосето Смолян – Пампорово се издига впечатляващ риолитен масив Турлата, засилващ характерния облик на ландшафта.
О бектът преобладава като елементарен с въздействието си върху околната среда и предвид това средата се приспособява към антропогенните въздействия.
3.9. Природни обекти
-
Природна забележителност “Смолянски езера”
В голяма близост от района на обекта – около 900 метра североизточно, е разположена природната забележителност “Смолянски езера”.
Представлява група от планински езера със свлачищен произход и част от горски масив, покрит със смърчови гори с обща площ 49.5 ха. Обявена е със Заповед № 374 на КОПС (ДВ бр. 39 / 1982 г.) с цел запазване на района около езерата. Защитената територия включва три от седемте Смолянски езера, заемащи по-високите надморски височини в сравнение с останалите. Най високо разположено е Мътното (Вълшебното) езеро, заемащо плитко понижение в подножието на скалисти склонове, заобиколено от високи смърчови гори. Площта му е 2.51 дка, дълбочината му до 5.05 метра, като няма видим отток. Най-голямо е езерото, разположено на надморска височина 1500 метра в близост до параклиса “Свети Дух”. Площта му е около 17 декара, а дълбочината до 4 метра. Почти половината от повърхността му е заета от торфен пласт с дебелина до 1 м. Трeтото езеро (Бистрото) е отделено от голямото езеро с тясна ивица суша и се захранва частично с вода от него. Югоизточната му част е оградена с насипна дига, през която минава горски път и туристически маршрут за вр. Мургавец и курорта Пампорово. Площта на това езеро е 6.35 дка, а дълбочината му до 2.9 метра. И трите езера са във връзка с голямото Смолянско свлачище.
Отстои на около 3 километра от разглежданите имоти по права линия в западно направление. В Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии резерватът фигурира под номер 30. Обявен е със Заповед № 508 от 28.03.1968 г. на МГГП. Буферната му зона е определена със Заповед 1094 на КОПС при МС от 03.12.1986 г.
Площта на резервата е 177.5 ха и включва отделите 1045, 1046 и 1047 по Лесоустройствения проект на Държавно лесничейство – гр. Смолян (1990). Резерватът “Сосковчето” е обявен с цел опазване девствения характер на вековна смърчова гора, красивия природен пейзаж, интересни водопади, увивна растителност, като обиталище на мечки, сърни, елени и други; за изучаване в бъдеще на горско-дървесинната растителност, съобщества и биотопи.
В землището на гр. Смолян се намира и следните природни забележителности:
-
Невястата – Турлука – природна забележителност. Скален масив северно от най-долното Смолянско езеро.
-
Смолянски водопад (0.2 ха) – водопад на Крива река край Смолян. Височината на пада е 20 м, надморска височина 950 м (Заповед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).
3.10. Културно-историческо наследство
В обхвата на площадката и в близост до нея няма установени и регистрирани археологически и културно-исторически находки, които биха могли да бъдат засегнати по време на строителството и експлоатацията на обекта.
В землището на с. Широка лъка се намират следните исторически места:
-
Турлата (18.6 ха) – гора. Представлява местност с останки от римска крепост.
-
Врача (4 ха) – гора. Намират се останки от римска крепост.
-
Градището (9 ха) – гора. Старинна крепост.
Тези исторически местности се намират на повече от 10 км северозападно от площадката на обекта.
4. описание, анализ и оценка
на предполагаемите значителни въздействия
върху населението и околната среда в резултат на:
* реализацията на инвестиционното предложение;
* ползването на природните ресурси;
* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт
4.1. Атмосферен въздух
По време на изграждането и експлоатацията на ваканционното селище основни замърсители на атмосферния въздух ще бъдат следните дейности :
-
депониите за почвени разкрития;
-
използването на транспортни и строителни машини.
Залпово запрашаване може да се получи само при бурни ветрове, които са рядкост за района и най-често се появяват през пролетта, когато има чести превалявания, които не ще позволят вдигане на прах.
Основните източници на замърсяването на въздуха (строителна и транспортна техника) ще емитират в атмосферата известни количества прах (“общ нетоксичен”) с неравномерен режим. За да се намали екологичния риск, в работния проект трябва да се предвидят адекватни мерки за подтискане на такива емисии с помощта на технически средства и технологии, прилагани в подобни случаи като:
-
специализирани автомобили за оросяване на временните технологични пътища по време на засушаване и интензивна транспортна дейност;
-
да се товарят равномерно самосвалите, с което се избягва възможността за изтичане на материала.
Характеристиката на влиянието на праха върху околната среда включва:
-
характер на влиянието – физиологичен и механичен;
-
значимост – съществена по време на работната смяна;
-
продължителност – периодична (в рамките на работната смяна) и по време на строителството.
Нито един от описаните по-горе фактори не се очаква да повлияе върху регионалния климат поради мащабите и временния (по време на строителството) характер на въздействието.
Териториалният обхват на въздействие върху атмосферния въздух ще има локален характер в зоната обекта.
Компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще окаже влияние, са:
-
замърсяване с прах на тревна растителност и единични дървесни видове в непосредствена близост до работещата транспортна и строителна механизация;
-
дискомфорт на обитателите в района: дребни бозайници, птици, влечуги, главно заради шума от транспортните средства и вибрациите от строителните машини.
Времето на въздействието на праха върху околната среда ще бъде краткотрайно и само по време на строително-монтажните работи.
Запрашаването на въздуха се очаква да бъде незначително.
Всички съвременни транспортни средства с двигатели с вътрешно горене емитират в известна степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработените газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място вида на използваното гориво.
Основно значение за емитирането на вредни вещества от автомобилите имат следните фактори:
За съжаление използваното в автомобилите гориво не винаги е качествено. Съдържанието на сяра понякога е по-голямо. Тетраетилоловото, което се прибавя към бензина с цел да се повиши октановото му число, става източник на отделяне на особено вредните оловни съединения.
-
Конструкцията и условията на работа на двигателя
Устройствата на бензиновите двигатели трудно могат да осигурят пълно изгаряне на горивото при всички режими на работа. Така например при запалването на автомобилния двигател излишъкът на гориво е особено голям, в резултат на което се отделят значителни количества въглероден окис.
Дизеловите двигатели ще преобладават на работната площадка и по принципа на действието си би трябвало да емитират в атмосферата незначителни количества вредни вещества. На практика те изхвърлят черен дим и лошо миришещи вещества. Това се дължи главно на лошо поддържане и недобри условия за работа – захранване с нехомогенизирана и лошо инжектирана смес, в която има излишък на гориво. В следствие на това се образува въглероден окис и най-вече неизгорели течни и твърди вещества.
-
Начин на движение на автомобила
Движението на автомобили с намалена честота на въртене на двигателя, последователно редувано с нейното увеличение, допринася за нарастване на количеството на емитираните вредности.
Моторните превозни средства са подвижни източници на емисии на следните замърсители:
-
серни окиси (SOx) като (SO2);
-
азотни окиси (NOx);
-
летливи органични съединения (ЛОС);
-
метан (СН4);
-
въглероден окис (СО);
-
въглероден двуокис (СО2);
-
двуазотен окис (N2O);
-
амоняк (NH3).
-
Втора група – тежки метали:
-
Трета група – устойчиви органични замърсители:
-
полициклични ароматни въглеводороди (РАН);
-
диоксини и фурани (DIOX);
-
полихлорирани бифенили (PCBs).
Само при изгаряне на дизелово гориво.
На обекта ще се извършва взаимно припокриване на два вида дейности – добив и транспорт на строителни материали.
Транспортната и строителна техника се явяват източници замърсяващи атмосферния въздух разсредоточено, неорганизирано и динамично.
Строителната и транспортна механизация, която ще работи на обекта, ще бъде:
-
фадрома челна товарачна – 1 бр.;
-
самосвал – 15 т – 4 бр.;
-
булдозер ДТ75 – 1 бр.
Оценката на емисиите става на база отделни моторни превозни средства или група от тях и пътно-строителна и монтажна техника.
Направените изчисления и сравнения са отразени в следващите таблици.
Сподели с приятели: |