б) Отношения между Европейския съюз и България

Пред-присъединителна помощ

През 2000-20002 г. индикативните финансови постъпления за България са 100 МЕВРО от ФАР, 52 МЕВРО от САПАРД и между 83-125 МЕВРО от ИСПА.

Програмата ФАР предоставя помощ на страните от Централна Европа от 1989 г. насам, подпомагайки в процеса на тяхното мащабно икономическо преустройство и политически промени. Настоящата "пред-присъединителна" ориентация влезе в действие през 1997 г. в отговор на решението на Европейския съвет от Люксембург за лансиране на процеса на разширяване.

ФАР предоставя подкрепа на страните-кандидатки от Централна Европа в области като "институционално изграждане", инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура, необходима за осигуряване на прилагане на законодателството на ЕС и инвестиции за засилване на икономическото и социалното сближаване. Тази подкрепа включва съвместно финансиране на техническа помощ, "побратимяване" и съпътствуващи проекти за инвестиционна подкрепа, с цел да бъдат насърчени и подкрепени усилията на тези страни при приемане достиженията на правото на ЕС и при укрепването или създаването на институции, необходими за изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС. По този начин се дава възможност на страните-кандидатки да развият механизми и институции, които ще бъдат необходими за усвояване на "Структурните фондове" след присъединяването и да проведат, чрез тази подкрепа, определен брой мерки (инвестиции или разработване на схеми за безвъзмездни заеми) с регионална или тематична насоченост.

Около 30% от средствата по линия на ФАР се използват за "институционално изграждане", а останалите 70% се използват за финансиране на инвестиции в приемане на достиженията на правото на ЕС и за засилване на икономическото и социалното сближаване. През периода 1990-1999 г. по Програмата ФАР на България са отпуснати 1000 МЕВРО.

През 2000 г. отпуснатите средства по линия на ФАР за България възлизат на 118 МЕВРО (включително и допълнителни средства, отпуснати от финансовите резерв) и те са насочени към изпълнение на следните приоритети:

• 
  Икономическа реформа (6 МЕВРО): проекти за преустройство на държавните железници, институционално изграждане в Министерството на икономиката и след-приватизационна подкрепа за предприятия.
  
• 
  Приемане достиженията на правото на ЕС и укрепване на нормативната рамка (15 МЕВРО): проекти в областта на стандартизацията и метрологията, държавните поръчки, околната среда, безопасността по море, както и регламентиращите органи в сферата на енергетиката, енергийната ефективност и далекосъобщенията.
  
• 
  Икономическо и социално сближаване (15 МЕВРО): проекти за развитие на малките и средните предприятия и професионално обучение в двата района, определени за целта в Националния План за развитие.
  
• 
  Укрепване на правовия ред и защита на уязвимите групи от населението (22 МЕВРО): проекти в прокуратурата, контрола над границите по суша и море, борбата срещу наркотиците, благосъстоянието на децата, настанени в специализирани заведения.
  
• 
  Държавни финанси и управление на средствата по линия на ЕС (13 МЕВРО): проекти в сферата на публичния вътрешен финансов контрол и независими външни одиторски проверки, данъчна администрация, национална и селскостопанска статистика, ,укрепване на Централното Звено за договориране и финансиране, структурите, свързани с приложението на САПАРД и структура за подготовка на проекти по ФАР.
  
• 
  Участие в програми на ЕС (19 МЕВРО): финансиране, което да помогне на България да посрещне разходите по участието в избрани програми на ЕС през 2000 и 2001 г.
  

България участвува със съответните ползи от това в многонационални и хоризонтални програми, финансирани от Фар като например ТАЕКС (TAIEX) и Програмата за малки и средни предприятия.

В рамките на засилената пред-присъединителна стратегия и в изпълнение на съответните решения на Съвета за Асоцииране, България участва в следните програми на Общността: предотвратяване на СПИН, борба с рака, ФИСКАЛИС, Леонардо да Винчи ІІ, Сейв ІІ, Малки и средни предприятия, Сократ І, Младеж. България също е включена в Петата рамкова програма за изследователска дейност, технологично развитие и демонстриране и Петата рамкова програма на Евроатом за изследователска дейност, технологично развитие и демонстриране. Въз основата на предложение на Комисията, Съветът е в процедура на приемане на решение за участие в програмата Медиа ІІ. Освен това България е заявила намерението си да участва в програмата на Общността Култура 2000. В резултат на стартирали преговори за участие на България в Европейската агенция за околна среда беше постигнато съответното споразумение. След ратификацията на това споразумение и влизането му в сила, предвидено за началото на 2001 г., България ще стане член на Агенцията.

В допълнение на годишните бюджети по Фар, Комисията предложи на България допълнително финансиране по Фар, надхвърлящо размера на нормалното финансиране, в контекста на Споразумението , постигнато през м. ноември 1999 г. за датите на предсрочно закриване на реактори от № 1 до № 4 на АЕЦ «Козлодуй». Споразумението предвижда, при изпълнението на определени условия, допълнително финансиране по Фар на стойност 100 МЕВРО за периода 2001-2002 г.г. и други 100 МЕВРО за периода 2003-2007 г.г. Средствата ще бъдат използвани за преструктуриране и реформа на енергийния сектор и ще бъдат управлявани до голяма степен от ЕБВР. Първият транш от 27 милиона Евро е предоставен на разположение през 2000 г.

Като цяло въздействието на Фар в България е положително. В редица важни области като икономическото преструктуриране и структурната реформа, модернизирането на държавните институции и съдебната власт, приемането и прилагането на законодателството на Европейския съюз (aquis communautaire), и важни въпроси, свързани с социалното сближаване и защитата на човешките права беше осъществен ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и на финансови средства.

Три примера на успешни проекти по Фар са:

• 
  Програмата за подпомагане на структурната реформа (20 МЕВРО) подкрепя от 1997 г. програмата за икономическа реформа и развитие на частния сектор в България. Програмата допринесе за съществен напредък в приватизацията и ликвидацията на държавните предприятия и банки, привличането на чужди инвестиции и засилване на ролята на ключови институции. Тя помогна на България да изпълни задълженията си по последователни заемни споразумения с МВФ и Световната банка.
  
• 
  Проектът «Красива България» (3 милиона Евро) съдейства за облекчаване на бедността в редица райони на България като съдейства за създаване на нови работни места, обучение на безработни и подобряване на градската инфраструктура. В схемите за създаване на временна трудова заетост бяха включени 3 500 души и бяха обновени над 200 сгради. Проектът беше осъществен в сътрудничество с ПРООН и засили видимото присъствие на програмата Фар в България.
  
• 
  Проектът за Професионално образование и обучение (VET) (3 милиона Евро) подпомогна развитието на нови програми за подбрани професии в професионалните училища, изградени въз основа на програмния модел за постгимназиално образование, разработен при предишна програма на Фар. Беше предоставено също така обучение на преподавателите с цел приложение на нови технологии, както и ново технологично и образователно оборудване.
  

Въпреки че изпълнението на програмите по Фар в България е задоволително като цяло, необходимо е властите да укрепят капацитета си за активно и стратегическо съдействие с Комисията при разработване на програмите и развитието на приоритетните проекти. Това важи в частност за области, включващи координация на междуведомствено равнище и координация с донори, сътрудничеството с деловите среди и с гражданското общество. Изработването и прилагането на програмите по Фар следва да бъде интегрирано по–тясно в националната политика и в административните структури на министерствата. Необходимо е да се положат усилия за намаляване на текучеството на кадрите и да се осигурят необходимите средства за сключване на договори, технически и финансови аспекти на осъществяването на проектите.

Относно САПАРД през м. септември 2000 г. Планът за развитие на земеделието и селските райони в България получи благоприятна оценка от Комитета СТАР (Управителния комитет на ЕС за земеделските структури и развитието на селските райони). Планът в момента се приема от Комисията. Основните цели на плана са да подобри ефикасността на земеделското производство и насърчаването на конкурентноспособен хранително-вкусов сектор и устойчиво развитие на селските райони в съответствие с най-добрите практики по опазване на околната среда. Постановлението за създаването на разплащателна агенция по САПАРД беше прието от Министерския съвет през м. юли 2000 г. и незабавно влезе в сила. Държавният фонд «Земеделие» (ДФЗ) беше определен като разплащателна агенция по САПАРД и е отговорен за уреждането на ко-финансирането на проектите на ЕС, както и за управлението на краткосрочните и средносрочните национални кредити за земеделските стопани. България напредва уверено към изграждането на функционираща разплащателна агенция по САПАРД. През 2000 г. индикативните средства, определени за България по САПАРД са 52 милиона Евро.

Що се отнася до програмата ИСПА, която влезе в действие през 2000 г. в подкрепа на големи проекти в областта на околната среда и транспорта, индикативните средства, определени за България са между 83 и 125 милиона Евро годишно, които ще бъдат разпределени поравно между двата сектора. Вече са разработени стратегическите документи и проект за газопровод. В резултат на обсъждане с българските власти Комисията даде съгласие през 2000 г. да се концентрира върху два проекта в транспортния сектор: реконструкция на пътищата по линията на основните транспортни коридори и новият терминал на летище София. В сектора на околната среда се извършва подготвителна работа по пречиствателни станции за отпадъчни води в София и басейна на река Марица и градски сметища. Прието е постановление, в съответствие с което Главно управление «Регионално развитие и административно и териториално устройство» в Министерството на регионалното развитие и строителството отговаря за изработването на регионалната политика, съдейства за подготовка на законодателството и на програмите и осъществяването на проектите по Фар за икономическа и социална еднородност. Все пак междуведомствената координация както на национално, така и на регионално равнище все още не е изцяло ефикасна и следва да й се отдели повече внимание.

Осъществяването на проектите от ИСПА ще следва същата институционална рамка както програмата Фар, като Националният фонд и Министерството на финансите ще следят за цялостното финансово управление и няколко изпълнителни агенции ще отговарят за техническото изпълнение. За програмното и финансово управление на САПАРД ще се прилага различна система, отразяваща правилата на ЕАГГФ (Европейския фонд за земеделско ръководство и гарантиране) и се основава на подход за пълна децентрализация чрез акредитирана изпълнителна и разплащателна агенция.

Побратимяване

В началото побратимяването основно беше фокусирано в приоритетните сектори като земеделие, околна среда, обществени финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготвителни мерки за структурните фондове. Сега то покрива всички сектори в изпълнение на законодателството на ЕС (aquis).

За България, изцяло или частично чрез побратимяване, са осъществени единадесет проекта по програмата Фар-1998 и осем по програмата Фар-1999. Побратимяването отново ще бъде важна съставно част от програмата Фар-2000, като ще допринесе за осъществяването на единадесет проекта. Те се разпростират в широк кръг от сектори, включващи икономическата реформа, приемането и прилагането на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар и околната среда, укрепване на правовия ред, защита на уязвимите групи, и засилването на финансовия контрол в обществения сектор.

Преговори/скрининг

В съответствие с препоръката на Комисията Председателството на ЕС предложи през втората половина на 2000 г. да започнат преговори за други пет глави: свободно движение на капитали, корпоративно право, статистика, далекосъобщения, защита на потребителите и здравеопазване.