Доклад за изпълнение на Обособена позиция 5: Разработване на Концепция за пространствено развитие на община Невестино 2014-2020 г


IV.МОДЕЛИ И СЦЕНАРИИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ



страница5/6
Дата30.09.2017
Размер0.55 Mb.
#31326
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6

IV.МОДЕЛИ И СЦЕНАРИИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

1.Модел за пространствено развитие на община Невестино


Прилагайки дефинираните в Националната концепция за пространствено развитие структури и специфични характеристики, в настоящият пространствен модел на община Невестино може да бъде описан като периферна, гранична, слабоурбанизирана, изоставаща и планинска територия.

В рамките на разгледания в НКПР модел “Изходно състояние” административният център на община Невестино – с. Невестино е включен в категорията „5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини“. Териториалният ареал на влияние на центрове от това йерархично ниво съвпада съответно с границите на общината.

Моделът на пространственото развитие на община Невестино следва да „повтаря“ избрания от НКПР модел на умерен полицентризъм с всички условности, с които той може да бъде приложен към нивото на общинската територия.

Общински центрове от 5-то ниво са местата, в които се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието, културата. Важно условие за свързаността с останалите селища в общините и достъпа до тези услуги са удобните, изградени и поддържани, комуникационно-транспортните връзки.


2.Оси на развитие


Община Невестино попада в непосредствена близост до една от основните национални оси, които имат важно структуриращо значение за националната територия, а именно Западната меридиална ос Видин–Враца–София–Благоевград–Кулата, част от общоевропейски транспортен коридор № 4 – приоритет на ЕС и на Стратегията на Р. България за развитие на транспортната система до 2020 г. На юг тази ос на развитие по долината на река Струма се подкрепя чрез изгражданата автомагистрала и продължава към Солун и Атина. Аналогично, на 15 км западно от общинския център преминава друг важен европейски транспортен коридор - №8.

НКПР определя гр. Кюстендил като център от 3-то ниво - средни градове, но същевременно и като център с национално значение, който показва потенциал за присъединяване към второ йерархично ниво.

В източна посока община Невестино се намира в близост до друг център с регионално значение – гр. Дупница – регионален център от 3-то ниво (4+), който се явява балансиращ център та гр. Кюстендил в рамките на областта.

Съгласно НКПР политиката за пространствено развитие следва да се насочи към формиране на транспортно-разпределителни и обслужващи центрове, като Кюстендил е посочен като транспортно-разпределителен център с регионално значение. Предложено е и изграждане на нови свободна зона в Кюстендил.

На национално ниво като второстепенни оси на развитие се изявяват в направления, излизащи от основните оси или свързващи основните оси. Като такова се разглежда и направлението Кюстендил–Дупница–Самоков–Ихтиман.

Така представените оси на развитие предоставят значителни възможности за община Невестино, която на практика се намира по средата на това направление, на много добра дистанция както от гр. Кюстендил, така и до гр. Дупница, като е свързана с тях с изграден второкласен път в много добро състояние.





Карта 1. Оси на развитие

Третокласен път ІІІ-104 свързва общинската територия с община Бобошево.

Граничния характер на община Невестино предоставя възможност за директна връзка с територията на Република Македония при ГКПП „Черната скала“. Този граничен пункт обаче съществува като проект от 1994 г. Неговото осъществяване е свързано с ремонт към 9 км път от Делчево до границата, а на българска територия трябва да се изгради около 4 км нов път от махала “Рекалийска” във Ветрен до границата, както и да се рехабилитират 31 км от с. Ваксево до Ветрен.

Разкриването на този граничен пункт ще даде възможност не само за съхраняване, но и за развитие на тилната южна част на територията на община Невестино, обхващаща няколко почти обезлюдени села, за които НКПР на този етап предвижда присъединяване към „зеления пояс“.

Въпреки многократно подеманите инициативи за неговото строителство, отварянето му не е предвидено в НКПР 2014 – 2025 г.

Така като главната ос за развитието на общинската територия може да бъде определено направлението на второкласен път ІІ-62 Дупница – Кюстендил, преминаващ през северната част на общината, а като второстепенни оси на развитие – направленията на третокласни пътища ІІІ-104 Невестино – Бобошево и ІІІ-622 Невестино – ваксево – Църварица.


3.Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината


Развитието на населените места е функционално-йерархично оценено въз основа на четири групи показатели – демографско и икономическо развитие, социална и туристическа инфраструктура. Направена е комплексна оценка, като за всяка група са взети отделни показатели, показващи не само моментното състояние, но и тенденциите на развитие през последните години. Така изготвеният анализ дава различни тежести на отделните критерии според тяхната честота на проявление.

Анализът на пространствената структура на общината показва липса на концентрация на изявените селски селищни структури около административния център на общината – с. Невестино. По-голямата част от селата с постоянно население под 50 човека са разположени в тилната „планинска“ част на общинската територия, която директно граничи с държавната граница и Република Македония. Изключение правят селата Пастух, Мърводол и Долна Козница, които са в сравнителна близост до основната комуникационна ос – второкласен път II-62 Дупница – Кюстендил, но въпреки това населението им намалява, а функциите им са затихващи.

Наличният интерес на инвеститорите (частни инвестиции в поземлена собственост) към територията на община Невестино може косвено да бъде оценен с помощта на данните за изготвени кадастрални карти по искане на инвеститор за периода 2005– 2012 г.5 Близо 75% от исканията са направени в периода 2007 – 2013 г. Инвестиционният интерес е съсредоточен в няколко населени места – с. Еремия с 23% от исканията, с. Друмахор с 11,5% от исканията, с.Пастух, с. Ваксево, с. Пелатиково, с. Четирци, с.Долна Козница. В тези населени места са съсредоточени 70% от исканията за изготвяне на кадастрални карти от частни инвеститори.

Доколкото частните инвестиции в имоти в селата са свързани и с възможности за развитие на селски туризъм, регистрираният интерес е отчетен при изготвянето на настоящата концепция.

Отчитайки географското разположение спрямо общинския център, броя на жителите на селата, осигуреността им с обществени и обслужващи функции и други фактори, като естествен вторичен пункт за развитие на общината може да бъде определено с. Ваксево.



Карта 2. Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината

Постигането на балансирано териториално развитие на община Невестино се нуждае от инвестиции за подобряване на инфраструктурата и развитие на обслужващите функции и услуги в основния административен и опорния център, в разнообразяване на икономическите дейности, съживяване, създаване на работни места и задържане на младите хора.

Двата центъра трябва да осигуряват възможности и подкрепа и за развитието на останалите села, които гравитират към тях, както следва:


  • административен център – с. Невестино включва и развитието на селата: Лиляч, Мърводол, Долна Козница, Пастух, Четирци, Еремия, Друмохар, Недeлкова Гращица, Рашка Гращица, Кадровица, Згурово и Пелатиково.

  • опорен център – с. Ваксево приобщава селата: Тишаново, Църварица, Илия, Ветрен, Смоличано, Страдалово, Раково, Длъхчево-Сабляри, Чеканец.


4.Транспортни и други инфраструктурни мрежи

4.1.Транспортна инфраструктура


Въпреки, че територията на община Невестино се разглежда като периферна гранична и планинска, общинският център и тангиращите му села в северната част на общинската територия, вкл. с. Ваксево попадат в транспортния ареал на гр. Кюстендил в рамките на 15 до 30 минутна транспортна достъпност.

Общината се намира в непосредствена близост до националната Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София-Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища по направлението на ОЕТК № 8- Дуръс–Тирана–Скопие–София–Пловдив– Бургас/Варна, който провежда трафик от и за Адриатика. Тази главна ос на модела на транспортната инфраструктура осигурява част от международните връзки на страната със съседните и други страни от ЕС.

Общината (и най-вече северната част) се намира между европейските коридори №8 и №4, а общинският център на 40 км от граничен пункт с Република Македония, на 45 км от граничен пункт с Република Сърбия и на 150 км от граничен пункт с Република Гърция.

През територията на общината мина второкласен път Дупница – Кюстендил, два третокласни пътя, единият от които с областно значение, а другия с местно значение. Четвъртокласната пътна мрежа на територията на общината е с местно значение.


4.2.Енергийна и газова инфраструктура


Спецификата на енергийната система, свързана с използването на ресурс, опазването на околната среда и подобряване качеството на живот, я определя като непряко влияеща на пространствената организация, на социалната и регионалната политики. В същото време, мрежите и съоръженията на енергийната система най-осезателно натоварват територията със строгите регламенти за сервитути.

През територията на общината не преминава значима енергийна инфраструктура,

На север от с. Невестино в посока Дупница – Кюстендил преминава транзитен газопровод, но няма трасе от националната газопроводна мрежа.

4.3.Съобщителна система


От най-голямо значение за развитие на територията е покритието със сигнал на мобилни оператори и осигуряването на стабилна и бърза интернет връзка.

Необходимо е разгръщането на електронната съобщителна инфраструктура и нейното модернизиране с приоритет в отдалечените и слабонаселени райони, изграждането на публични места за достъп до мрежата.


4.4.Социална инфраструктура


По отношение на здравната инфраструктура, Невестино отново попада в центровете от 5-то ниво, като основното обслужване в сферата се поема от Кюстендил, като център от 2-ро ниво в областта на здравеопазването. Същото е нивото на Невестино и като център на културна значимост.

Има тенденция на отдалечаване от достъпа до някои елементи на социалните подсистеми на обслужването, породено от нарушено транспортно обслужване (за селата в южната част на територията) и други икономически фактори.

При изграждането на модела на пространствената концепция социалното обслужване, и по-специално обектите на образованието, здравеопазването, културата, административните и социални услуги играят важна роля за определяне на опорните центрове на полицентричната система на населените места. Достъпността до този вид услуги, културните и образователните пътувания и връзки, независимо от оскъдните данни за това, са в основата на системата за развитие..

5.Функционално зониране на пространството


Концепцията за пространствено развитие на община Невестино предлага модел, който обособява две основни зони:

  • Зона Север с потенциал за развитие на производството, промишлеността и селскостопанската продукция с основен акцент върху локализирането на бизнес обекти около главните комуникационни артерии;

  • Зона Юг с потенциал за развитие на селскостопанска и горска продукция и пешеходен, рекреационен и познавателен туризъм. Изграждането на туристически маршрути, условия за хоби туризъм, и обвързването им с културните ценности е приоритет за тази зона. Обвързването на двете зони се постига чрез проникването на зона Север през с. Ваксево в зона Юг.

Тя обединява разширението на съществуващите производства и развитието на нови складови функции. Разположена в северната част на общината, тя се явява и отправен пункт към границата с Република Македония на територията на община Кюстендил.



Карта 3. Локализиране на нови функции на територията

За постигане на целите, концепцията предвижда в териториален смисъл обособяване на две основни зони . Целите, заложени в КПР, могат да се реализират чрез предвиждане и залагане на конкретни политики и мерки.

Политиките и мерките за опазване на околната среда се разпростират на практика върху цялата територия на общината, но основно в землищата на с. Църварица, с. Илия, с. Смоличано, с. Долна Козница, с. Лиляч, с. Мърводол, с. Четирци, с. Пелатиково, с. Раково, с. Страдалово, с. Чеканец, с. Ваксево, с. Ветрен, с. Длъхчево-Сабляр, с. Друмохар, с. Еремия, с. Рашка Гращица, с. Тишаново, с. Пастух, с. Невестино.

НКПР предлага към плановете за развитие на туризма да се прилагат следните изисквания: На локално равнище - диверсифициране на туристическото предлагане с нови “алтернативни” форми според ресурсите в районите и общините

В групата с най-висок дял на защитени територии (10-18%) попадат 6 области: Габрово, Бургас, Благоевград, София-град, Кюстендил.

Оценката на културното напластяване в рамките на населените места показва, че на територията на община Невестино е налице ниска степен на значимост на културно напластяване – наличие на един слабо изразен културен пласт или липса на такъв. Но Кюстендил е определен като център с висока степен на значимост на културно напластяване. Цялата област попада в дефинираното в НКПР Западно културно пространство, посоката Кюстендил – Сандански е очертана като един националните културни коридори, преминаващ и през територията на община Невестино.





Карта 4 Територии на землища, попадащи в защитени зони и защитени местности

Политиките и мерки за развитие на селското стопанство обхващат територията на общината в нейната равнинна част, обвързана с урбанизираните зони на съществуващия жилищен и промишлен фонд. Политиките и мерки за развитие на горското стопанство намират приложение в южната част на общината, която е обвързана с туризма, културното наследство и защитените територии. Транспортната политика се провежда главно около главната транспортна артерия и общинската пътна мрежа на територията на общината, около които е сформиран и гръбнакът от икономически политики и мерки. Тези пространствени зони, трябва в следващите фази на проектиране (ОУП на общината) да бъдат детайлно изследвани, проучени и да бъдат реализирани при отчитане на възможностите на собствеността, териториалните ресурси на ниво област, община.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница