Малъккреслив орел (Aquilapomarina). Малкият креслив орел е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, включително България, Азия и Африка. Птиците от европейската популация са прелетни. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка. Природозащитен статус – включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятността да се наблюдава видът на територията на ИП е само по време на миграция, като преминаващ на голяма височина. Няма подходящи условия за обитаване, разглжданата територия се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Малък орел(Hierraetus pennatus). Малкият орел е едра дневна граблива птица. Среща се в Европа, Африка и Азия. Включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Обитава гористи местности. Мигриращ вид. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятността да се наблюдава видът на територията на ИП е само по време на миграция, като преминаващ на голяма височина. Няма подходящи условия за обитаване, разглжданата територия се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Орел рибар (Pandion hаliaetus). Орелът рибар е дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae), срещаща се в Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото е била често срещана и широко разпространена птица в Европа. В момента се среща в североизточните й части и някои райони на Средиземноморието. Обитават райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловува в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения. По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в западна Африка. Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятността да се наблюдава видът е основно по време на миграция, като преминаващ на голяма височина. Няма подходящи условия за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Черношипа ветрушка (Falcotinnunculus) – това е птица от семейство Соколови, срещаща се в България. Има изявен полов диморфизъм, мъжкия е със сива глава и ръждиви изпъстрени с тъмни петънца криле, а женската еднообразно кафеникава, изпъстрена с по-тъмни петънца. Широко разпространен в Европа, Азия и Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща в градска среда. Широко разпространен в България вид, обявен за защитен. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията му е „незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятност е да се наблюдават хранещи се в района птици. Предвид тези факти, както и поради широката разпространеност на вида в страната, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Вечерна (червенонога) ветрушка (Falco vespertinus). Червеноногата ветрушка е включена в Световния червен списък под категория “Полузастрашен” (NT). В България видът гнезди извънредно рядко. Среща се в цялата страна по време на миграция като най - големи численостти са наблюдавани по Черноморското крайбрежие. Гнездовата популация в Европа е оценена на 29 000-36 000 дв., като по време на миграция през България преминават само около 4 % от птиците. Инвестиционното предложение не засяга характерни за вида местообитания, тъй като на територията му липсват високи дървета с колонии на посевни врани и гнезда които заемат. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено от последните регистрирани колонии в района на Шабла и се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Видът е с малък размер (дължина на тялото до 36 см) и притежава бърз и маневрен полет. За разлика от по-тежките реещи птици, вечерната ветрушка е способна бързо да реагира и преодолява препятствия по пътя си. Предвид тези факти касаещи вида не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Малък сокол (Falcocolumbarius). Малкият сокол или още чучулигар, е сравнително дребна птица от семейство Соколови, срещаща се и в България. Размерите са му подобни на керкенеза, размаха на крилете достига около 60 см. Тялото му е сравнително тънко и елегантно. Прелетна птица, среща се в по-голямата част на Европа, Мала Азия и някои части на Азия. В Европа гнезди на Скандинавския полуостров, в балтийските страни и Русия, на север от Москва. В Ирландия, Исландия и западните части на Великобритания води уседнал начин на живот, а в цялата останала част на Европа и Мала Азия може да бъде срещнат като зимуващ вид. Обитава тундра, полутундра и иглолистни гори, по време на зимните миграции може да се срещне и в друг тип области, но като цяло не силно залесени. На територията на България се среща много рядко и е обявен за защитен вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП може да се наблюдава само по време на зимуване. Близоста до морето обуславя по мек климат и липса на сняг, така територията е предпочитана за обитаване през зимата. Често птиците се наблюдават кацнали по върховете на дърветата, и ако приемем че основно се придържат към такъв вид условия, то ИП ще окаже положително за вида и времената му популацията в зоната.
Сокол орко(Falcosubbuteo) - това е птица от семейство Соколови. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Соколът орко е самотник и заема с партньора си или сам голяма и обширна територия. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Прелетна птица, европейските популации зимуват в централна и тропическа Африка. Хранят се предимно с дребни птици, които улавят по време на полет. Ловуването на сокол орко е уникален спектакъл в природата. Лети на сравнително голяма височина или по-често чака кацнал на някое високо място, когато се оглежда за плячка. Атаката започва когато соколът забележи, че потенциалната му жертва е навлязла във въздушното му пространство. Тогава излита рязко, спуска се пикирайки към нея и започва да я преследва. Скоростта и маневреността на полета му в това преследване са забележителни, до степен в която дори е трудно да бъде следен с поглед. Успява да настигне и улови във въздуха дори несъмнено най-добрите летци в птичия свят като лястовици, пчелояди и дори бързолети. Ако преследваната птица не успее по най-бързия начин да се скрие в гъсти храсталаци или гори, почти няма шанс да избяга. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятноста да се наблюдават птци от вида на територията на ИП е по време на миграция, макат че се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Средиземноморски сокол(Falco eleonorae). Средиземноморският сокол е средно голяма птица от семейство Соколови срещаща се в България. Размаха на крилете му достига около 90 см. Цветът на оперението му варира много, по-светлите птици приличат много на сокол орко, но са по-големи, а по-тъмните и някои млади, могат да създадат впечатление, че са почти черни. Прелетен вид, повечето му представители зимуват на остров Мадагаскар. Хищна птица, начина ѝ на лов е сходен с този на сокола орко, храни се предимно с птици, които улавя по време на полет. На територията на България се среща много рядко, обявен за защитен вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване. Видът се придържа до морския бряг, където ловува. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Ловен сокол (Falco cherug) - Ловният сокол известен също и със старинното наименование Крагуй, е дневна граблива птица от семейство Соколови. Ловният сокол е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с когото имат близко родство. Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен вид за степите от централна Европа до централна Монголия. В Европа неговото типично местообитание са лесостепите в низините и предпланините, а на някои места и откритите планински била и плата. Ловният сокол предпочита степни и лесостепни райони, както и райони с обширни пасища с лалугери, полевки и други видове гризачи. Ловният сокол е строго защитен вид в България. Включен е в Червената книга на България в категорията „Критично застрашен”. Видът е включен в Приложение I на Директивата за птиците на Европейския Съюз( Bird Directive), Приложение II на Бернската конвенция (Bern Convention), Приложение II на CITES, както и в категория „Уязвим” от Световната Червена книга на IUCN. Най-голямата популация на ловния сокол в Европейския съюз се намира в Унгария. Тази страна е и един от малкото примери, където благодарение на успешни природозащитни мерки броят на двойките е увеличен от около 30 на над 200, при това – във време, когато видът намалява катастрофално навсякъде по света. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятноста да се наблюдават птици е по време на зимния период от годината, като преминаващ. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Сокол скитник (Falcoperegrinus) - това е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. Много разпространен вид, но никъде не е многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи. Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в „Червената книга на република България”. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятноста да се наблюдават птици е по време на зимния период от годината, като преминаващ. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Червена каня (Milvus milvus). Червената каня е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България няма сигурни данни за гнезденето на вида. В Европа гнезди основно в Западна и Централна Европа. В страната се среща рядко само по време на миграция с единични птици, основно по черноморското крайбрежие. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятноста да се наблюдават птици е по време на миграция, като преминаващ. Предвид този факт не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Скален орел (Aquila chrysaetos). Скалният орел е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 cm, размахът на крилете - 195 - 220 cm, а теглото - 2,8 - 6,5 kg. Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е хищна птица, ловува преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници като сърни, диви кози и др. Включен е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)и Директива за птиците на ЕС – Приложение 1. На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на нашата страна му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП почти няма вероятност да се наблюдават птици от вида. Липсват подходящи условия за обитаване. Много малка вероятност има да се наблюдават като преминаващи млади скитащи птици, поради факта че те се предържат към гнездовите си територии. Предвид този факт не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Египетски лешояд (Neophron percnopterus). Египетския лешояд е дневна граблива птица срещаща се в България, Европа, Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини, а понякога се заселва в близост до сметища. Храни се предимно с мърша, но също така улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици, като щрауса. По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните. Включен е в Червения списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Застрашен, както и в Червената книга на България. Египетския лешояд е едно от няколкото животни използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат. Района на ИП не се използва за паша на селскостопански животни и не предоставя благоприятна хранителна база (наличие на мърша), която би привлякла екземпляри от вида египетски лешояд. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП почти няма вероятност да се наблюдават птици от вида. Липсват подходящи условия за обитаване. Предвид този факт не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca) – Видът е Критично застрашен в България, SPEC 1 Рядък за Европа и Уязвим в световен мащаб. По данни от „Атлас на гнездящите птици в България” националната популация се равнява само на 25-30 двойки. Тенденциите в разпространението на вида са стабилни (с намаляване в едни и нарастване в други райони), а числеността е нарастваща. Основната част от популацията на вида е разположена в Югоизточна България – Сакар, Западна Странджа и долните течения на Тунджа и Марица, с ниска плътност (най-висока в Сакар). Видът гнезди в местообитания: 41 Широколистни листопадни гори и 83 Овощни градини, дървесни и храстови плантации (лозя в конкретния случай), 84 Ивици дървета храсти и мозайки от тях. Предпочита долове с високи стари дървета (особено тополи) в близост до пасища и други места с изобилие от лалугери (Spermophilus citellus). Инвестиционното предложение не засяга характерни за вида местообитания, тъй като на територията му липсват високи дървета. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятноста да се наблюдават птици е по време на миграция, като преминаващ. Предвид този факт не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla). Морският орел е едра дневна граблива птица срещаща се в България. Младите птици са по-тъмно оцветени и с тъмни опашки. Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани. Териториални птици, младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата може да залови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг. Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици. Включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Европейската популация в последните години достига 5000 - 6000 двойки. В Западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятноста да се наблюдават птци от вида на територията на ИП е по време на зимуване, като преминаващ. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Северен мишелов (Buteo lagopus) – това е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа и Азия. Обитава равнини и предпланини до около 900m надм. в. Открити обработваеми и пустеещи площи с единични дървета и храсти, обширни речни долини, хълмисти обезлесени райони, разредени гори с обширни поляни.Прелетен и зимуващ вид. Есенният прелет е от втората половина на Октомври до края на Ноември, а пролетния - през Март. През зимата се срещат рядко единични екземпляри, по-многоброен е през студени зими. Храни се с дребни бозайници, гризачи и птици. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятноста да се наблюдавт птици е основно по време на зимуване. Близоста до морето обуславя по мек климат и липса на сняг, така територията е предпочитана за обитаване през зимата. Често се наблюдават кацнали мишелови по върховете на дърветата, и ако приемем че основно се придържат към такъв вид условия, то ИП ще окаже положително за вида и времената му популацията в зоната.
Водолюбивите видове птици, който вероятно биха моги да обитават района на ИП включени в предмета на опазване на ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 са - поен лебед, бял щъркел, черен щъркел, розов пеликан, сив жерав, бяла лопатарка, нощна чапла, гривеста чапла, малка бяла чапла, голяма бяла чапла, ръждива чапла, къдроглав пеликан, ням лебед, сива гъска, обикновена калугерица, бял ангъч, речна чайка, червеногуша гъска, голяма белочела гъска, голям корморан и сива чапла:
Бял щъркел(Ciconia ciconia). Белият щъркел е вид водолюбива птица от сем. Щъркелови (Ciconiidae). В България гнездят до 10000 – 12000 двойки. Това е широкоразпространен, който се размножава в по-топлите части на Европа. Видът е мигриращ и зимува в тропическа Африка. Белият щъркел е ширококрила рееща се птица, която разчита на реене между термики от топъл въздух при продължителен полет на голямо разстояние. Тъй като термиките са само над сушата, щъркелите заедно с големите грабливи птици трябва да прекосят Средиземно море в най-тесните точки и стотици птици могат да бъдат забелязани да минават през протоците Гибралтар и Босфорa. Белият щъркел е голяма птица, висока 1 м, с размах на крилете 2 м. Теглото му е от 2.3 до 4.5 кг. Птицата е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята. Както всички щъркели лети с източен врат. Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета не е преследван и гнезди близо до човешките селища. В южна Европа гнездата на щъркелите могат да често бъдат видени на църкви и други здания. Често оформя малки колонии. Изчезването на вида в северните области може да бъде дължимо на изсушаването на мочурища и сблъсъци със захранващи кабели. Белия щъркел, като повечето негови роднини се храни главно с жаби и големи насекоми, но също и с млади птици, гущери и гризачи. Този щъркел е почти тих с изключение на шумното тракане с клюн, когато възрастни индивиди се срещат при гнездото.
Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено от основен миграционен коридор в района, а в населените места в близост няма гнезда, съответно не се очаква да се наблюдават птици през размножителния период. Единствено по време на миграция, терените биха предоставили възможност за обитаване, свързано с нощувка, хранене и почивка, но само ако терените запазят сегашния си вид, а именно да останат обработваеми площи. Предвид че в близост има изградени ветрогенератори и има опасност от сблъсаци, при привличане на щъркелите по терените когато са ожънати нивите например, то тогава ще е по добре ако на терените има дървета. Така щъркелите ще се насочат към околните терени, ниви, който на територията на Добруджа са в изобилие. Предвид тези факти и това че не се размножават в района и съществуват множество подходящи терени в съседство, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
