-
Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) - гнездещо-прелетен вид. Гнезди колониално с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки във разнообразни естествени и изкуствени влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани eдинични птици през размножителния период (според Shurulinkov et al., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди тук) и 2 (1-4) преминаващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
-
Гривеста чапла (Ardeola ralloides) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди колониално с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки във разнообразни естествени и изкуствени влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 18 (11-25) гн. двойки (според Shurulinkov et al., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди тук) и 14 (3-25) преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
-
Малка бяла чапла (Egretta garzetta) - гнездещо-прелетен, преминаващ и рядък зимуващ вид. Гнезди колониално с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки във разнообразни естествени и изкуствени влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 3 гн. двойки (според Shurulinkov et al., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди тук), 3-27 преминаващи и eдинични зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
-
Голяма бяла чапла (Egretta alba) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди колониално с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки в обширни влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 1 (1-2) гн. двойка (според Shurulinkov et al., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди тук), 1-6 преминаващи и 7 (1-14) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
-
Сива чапла (Ardea cinerea) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в колонии самостоятелно или с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки в обширни влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 2-3 гн. двойки, 2-11 преминаващи и 1-7 зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
-
Червена (Ardea purpurea) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в колонии самостоятелно или с други видове чапли, корморани, блестящи ибиси и лопатарки във в обширни влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 11-19 гн. двойки (според Shurulinkov et al., 2007 и наши непубликувани данни броят на гнездещите двойки е значително по-малък) и 1-9 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателно въздействие със средна степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-4.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Червена чапла
(Ardea purpurea)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
1
|
1
|
|
|
|
|
2
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
|
|
1,8
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
6,4
| -
Черен щъркел (Ciconia nigra) - гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в скални комплекси и обширни гори. В защитената зона са регистрирани 2 гн. двойки и 500 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори се запазват в 83,5%, а преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Бял щъркел (Ciconia ciconia) – гнездещо прелетен и преминаващ вид с 10 гнездещи двойки в защитената зона и цялостна оценка „А”. Размножава се предимно в населените места от територията на защитената зона. На територията на община Созопол са установени 46-55 гнезда (Петров и др., 1997, 2008). По време на миграции образува различни по големина ята, които нощуват в обработваеми площи, люцерни, ливади, пасища, мери и др. подобни в ниските части на страната. Димитров и др. (ръкопис) оценяват миграционната численост на вида в защитената зона на 10,000 екз., за които няма данни да остават в нея за нощуване. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен.
-
Поен лебед (Cygnus cygnus) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава обширни ниви със зимни посеви в близост до влажни зони. В защитената зона са регистрирани 1-13 зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Ням лебед (Cygnus olor) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава разнообразни влажни зони с гъста блатна растителност. В защитената зона са установени 3-6 гн. двойки, между 11 и 193 преминаващи и зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него. Допълнителен кумулативен ефект ще има и от увеличеното туристическо присъствие в района на блатото Аркутино, където видът също гнезди. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
Таблица 5.1.8-5.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Ням лебед
(Cygnus olor)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
1
|
1
|
|
|
|
|
2,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
0,6
|
0,6
|
3,0
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
7,6
| -
Бял ангъч (Tadorna tadorna) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони от различен характер. Видът е предмет на опазване в защитената зона, но не е включен в някой от списъците на Стандартния й формуляр. По данни на Нанкинов и др. (1997) видът не се размножава на юг от Бургас. По време на зимуване е установен в блатото Алепу (Michev & Profirov, 2003). Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Фиш (Anas penelope) - преминаващ и зимуващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 1-3 преминаващи и 5-9 зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Сива патица (Anas strepera) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 2-3 гн. двойки, 2-6 преминаващи и 7-50 зимуващи птици с цялостна оценка „A”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-6.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Сива патица
(Anas strepera)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
1
|
1
|
|
|
|
|
2,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
0,6
|
0,6
|
3,0
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
7,6
|
Сподели с приятели: |
