Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.5. Земни недра

Върху неравната повърхност на подложката се налагат неогенските езерно-речни отложения, а върху тях кватернерни.

Скалната подложка е изградена от горнокредни варовици, мергели и пясъчници в района на Бухово, горноюрски варовици, лиас-догерски варовити пясъчници, оолитни варовици, песъчливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници.

Неогенска система -Езерни, речно-езерни и езерно-блатни утайки с неогенска възраст запълват цялото пространство на наложения басейн - Софийската котловина. Сред тях преобладават праховите и песъчливи глини и рядко - типичните глини и диатомитните глини. Изключително неравномерно те се редуват с лещи и прослойки от глинести пясъци и разнозърнести пясъци. Сред глинестите разновидности, отложени направо върху скалната подложка и край планинските склонове, се съдържат чакълести скални късове. На различни дълбочинни нива сред песъчливо-глинестите неогенски утайки са формирани два основни въгленосни хоризонта, с пластове от лигнитни въглища, прослоени с глини, богати на органични останки.

На базата на подробен анализ и интерпретация на избрани опорни сондажни разрези Б. Каменов и Е. Коюмджиева (1983) предлагат нова подялба на неогена в Софийския басейн и отделят следните задруги и свити: Пъстра теригенна задруга и Софийска група, обединяваща Гнилянската, Новоискърската и най-горе лежащата - Лозенецка литостратиграфски свити. С молюскова фауна и полен възрастта им се определя от меота до романа. Неогенски утайки с максимална дебелина са отложени в север-североизточната, най-дълбоко потънала зона на грабена по течението на р. Блато и р.Лесновска.

В разглеждания район се разкриват на повърхността Гнилянската и Новоискърската свити:

• 
  Гнилянска свита. Разкрива се като тясна прекъсната ивица в северната част на Софийската котловина между селата Балша и Кремиковци. Заляга върху пъстрата теригенна задруга или с размивна граница върху донеогенската подложка. Покрива се съгласно от седиментите на Новоискърската свита или от кватернерни образувания. Изградена е от чакъли, конгломерати и разнозърнести пясъчници. Нагоре в разреза се налагат пясъци, алевролити, глини със сивозелен до тъмно зелен цвят. Най-горната част на свитата се заема от Балшенския въгленосен член - представен от лигнитни въглища, оформящи един или няколко пласта, прослоени от сиви и черни глини с обща дебелина от 10 до 95 м. Дебелината на свитата е до 60 м в разкритията, а по сондажни данни 100-150 м. Датирана е с понтска възраст (долно понтска). В свитата е формиран долният неогенски водоносен хоризонт.
  
• 
  Новоискърска свита. Разкрива се в северната част на Софийския грабен между селата Безден и Войняговци, като различно широка ивица удължена в изток-западна посока. Заляга с рязка геоложка граница върху седиментите на Гнилянската свита, а в западната част на грабена с размивна граница върху неогенската скали. Покрива се съгласно от Лозенецката свита или от кватернерни образувания. Състои се от еднообразни сиви, сивосинкави или шистозни глини, латерално заместващи се в северна посока от песъчливи глини и пясъци. Цялата й дебелина е между 100 до 350-400 м по сондажни данни. Възрастта й е понт-дакска. Свитата е практически слабо водоносна.
  
• 
  Лозенецка свита. Разпространена е в района под кватернерните образувания. Заляга съгласно с постепенен преход върху седиментите на Новоискърската свита или с размивна граница върху донеогенската подложка. Покрива се от кватернерни образувания с различен произход. Представя се от неравномерна алтернация на глини, песъчливи глини, алевролити, пясъци и чакъли. Дебелината на свитата е до 240 м по сондажни данни. Възрастта й е дак-романска. В тази свита е формиран горният неогенски водоносен хоризонт със студени пресни подземни води.
  

Кватернерните образувания имат голямо генетично разнообразие и са привързани към определени морфоложки форми.

Създаването на описаните образувания е в пряка връзка с издига­нето на оградените склонове по разломни зони.

От смесените генетични типове най-голямо разпространение имат делвиално-пролувиалните образувания, изграждащи северните части на обследвания район между с. Кремиковци и с. Горна Малина. За­лягат с неравна граница върху различни нива от неогенски разрез. Представени са от едро до дребнокъсови различно заоблени до ръ­бести чакъли. Пълнежът е глинесто-песъчлив с характерен червеникавокафяв цвят. Прослояват се от чакълно-песъчливи глини и разнозърнести пясъци. При Кремиковци разрезът им завършва с червеникави песъчливи глини с дребни ръбести късчета. По долините на реките върху делувиално-пролувиалните образувания с неравна граница се разполага тънък (до 0,5 м) алувий. Дебелината им по сондажни данни е над 20 м, без да е достигна­та подложката.