Р е ц е н з и я на дипломна работа със заглавие: „Оценка на потенциала на класовете земно покритие да регулират повърхностния отток на територията на Ботевградската котловина и оградните ѝ склонове
Изтегляне 18.16 Kb.
|
|
Р е ц е н з и я на дипломна работа със заглавие: „Оценка на потенциала на класовете земно покритие да регулират повърхностния отток на територията на Ботевградската котловина и оградните ѝ склонове“ с автор Лъчезар Ивайлов Миков и научен ръководител гл. ас. д-р Петко Божков Представената дипломна работа е в обем от 86 страници. В работата са намерили израз 7 таблици и 14 фигури. Състои се от увод, три основни глави, заключение. Литературната извадка включва 39 източника на кирилица, 68 на латиница и 21 интернет-източника. Разработката включва изискуемата декларация за авторство, подкрепена от протокол за проверка на оригиналността на дипломната работа (Протокол 1), както и становище на научния ръководител, относно процедурата за предотвратяване на плагиатство (Протокол 2), които доказват авторската работа и позволяват допускане до защита. Разработката е насочена към територия, която е нееднократно изследвана във физико-географско отношение, което има своите предимства и недостатъци. Уводът е класически представен и в него се разглеждат актуалността на темата, обектът и предметът, целта и задачите, досегашни научни изследвания в Ботевградската котловина. По отношение на актуалността може да се твърди, че тя е само загатната, тъй като темата е достатъчно благодатна за развитие и можеше да бъде направено повече тук. Лично на мен не ми допада наличието на фигура още на първата страница на разработката, конкретно на това място. Тук са включени и благодарностите, които би следвало да бъдат отделени, защото така изглежда сякаш и те са част от актуалността. Обектът и предметът са ясно разграничени, но опитът за морфохидрографска характеристика не е уместно поставен тук, а при предмета е направен опит за защита на избора на класове земно покритие вместо ландшафти, но това можеше да бъде направено по-категорично. Поставени са подходящи задачи за изпълнение на целта. Изброяването на всички автори при някои изледвания при разглеждане на състоянието на научните изследвания можеше да бъде съкратено, както е направено по-долу в текста. Личат пропуски при цитирането на различни автори по отношение на всеки физико-географски компонент, като особено отчетливо е това при растителността и животинския свят. В глава I, насочена към понятийно-терминологичния апарат, са разгледани екосистемните услуги, CORINE и концепцията за хемеробност, но тук липсва цитиране на различни автори, включителни и редица български такива, които имат своя принос по тези теми. Все пак това е направено по-натам в изложението. В глава II ландшафтообразуващи фактори личи задълбоченост, която е особено добре изразена към геолого-геоморфоложкия проблем, което вероятно се дължи на въздействието на научния ръководител. Все пак тук би следвало да има баланс между отделните компоненти, като най-ограничено са разгледани флората и фауната. Глава III представлява същинската работа на дипломанта и може да се твърди, че тя е грамотно представена и разглеждаща основни проблеми, съгласно поставените цел и задачи. Използването на индекса на хемеробност е уместно тук, което личи от постигнатите резултати. Като човек, който също е работил с индекса, имам своите коментари по отношение на даването на даден бал към определен клас, но най-общо дипломантът се е опитал да даде обективна оценка. Бих искал да попитам дипломанта как определя какъв бал да бъде определен за даден клас земно покритие? Добро впечатление прави ползването на „индикатор растителност“ въпреки че на места дадените примери не са най-подходящите – едноцветният монезес (Moneses uniflora) едва ли е най-характерният вид в иглолистните горски фитоценози. Тук може да бъде посочена и бележката за липсата на авторовите имена при изписването на латинските наименования. Тук повтарям предния въпрос: „Въз основа на какви съображения дипломантът е преценил да даде съответния бал, например „4 за широколистна растителност и 5 за иглолистна растителност“? В заключение на настоящата рецензия следва да се се посочи, че дипломната работа притежава научно-изследователска стойност и е подплътена с подходящ понятиен апарат. Авторът засвидетелства добра теоретична и практическа подготовка и въпреки направените забележки, предлагам на уважаемата изпитна комисия да оцени пложително разработката. Дата: 16.09.2021 г. С Уважение: София гл. ас. д-р Борислав Григоров Изтегляне 18.16 Kb. Сподели с приятели:
|