Източници
Замърсяването с прах се дължи на използването на твърди горива с високо пепелно съдържание, което в някои случаи надвишава 50 %. Най - голямо количество прах се изхвърля при производството на електро и топлоенергия. Други източници на прах са промишлеността и битовият сектор, както и наличието на много неконтролирани източници - лошото поддържане на пътищата, градските сметища, открити кариери и др.
Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.
Влияние върху човешкото здраве
Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 μg - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 μg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция.
Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от (30 - 150 μg/m3), което е особено силно проявено при деца. Най- уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
А
ИС ”Дружба”
Фиг.№ 1
Разпределение на концетрацията на фини прахови частици, РМ10 по месеци за 2009 г. от
А
ИС ”Дружба”
Фиг.№ 2
Средно годишната концентрация за 2009 по показател ФПЧ 10 – 61,79 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
А
ИС “Надежда”
Фиг.№ 3
Разпределение на концентрацията на фини прахови частици, РМ10 по месеци за 2009 г. от
АИС “Надежда”
Фиг.№ 4
Средно годишната концентрация за 2009 по показател ФПЧ 10 – 65,49 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
А
ИС “Орлов мост”
Фиг.№ 5
Разпределение на концентрацията на фини прахови частици, РМ 10 по месеци за 2009 г. от
АИС “Орлов мост”
Фиг.№ 6
Средно годишната концентрация за 2009 по показател ФПЧ 10 – 65,99 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
АИС „ Хиподрума „
Ф
иг.№ 7
Разпределение на концентрацията на фини прахови частици, РМ 10 по месеци за 2009 г. от
АИС “ Хиподрума”
Фиг.№ 8
Средно годишната концентрация по показател ФПЧ 10 за 2009г.– 55,60 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
АИС „ Павлово „
Ф
иг.№ 9
Разпределение на концентрацията на фини прахови частици, РМ 10 по месеци за 2009 г. от
АИС “ Павлово”
Фиг.№ 10
Средно годишната концентрация по показател ФПЧ 10 за 2009– 56,02 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Видно от изложените графики е, че разликите са чувствителни през зимните месеци, а именно това е отоплителният сезон. Метеорологичните условия през зимния сезон са неподходящи за разсейване на емисиите – мъгли, безветрие, температурни инверсии. Основен източник на прах са битовият сектор, основните пътни артерии и строителство. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах.
АИС „Копитото” е извънградски фонов пункт, разположен в планина Витоша. От представените графики е видно, че няма превишаване по показател фини прахови частици.
Разпределение на средноденонощни концентрации на фини прахови частици, РМ10 за 2009 г. от
АИС „ Копитото”
Фиг.№ 11
Разпределение на концентрацията на фини прахови частици, РМ 10 по месеци за 2009 г. от
АИС “ Копитото”
Фиг. № 12
Средно годишната концентрация по показател ФПЧ 10 за 2009г. – 20,63 µg/m3 при норма 40 µg/m3.
Превишения на средноденонощните норми за фини прахови частици, РМ 10 за отчетената година
РОУКАВ/Пункт
|
Брой превишения на ПС за СДН
(в пъти)
[50 µg/m3]
|
Максимална измерена средноденонощна концентрация (24h)
(µg/m³)
|
Столична
|
|
|
„гара Яна” (Р)
|
63
|
155,1
|
„Орлов мост” (АИС)
|
155
|
439,09
|
„Надежда” (АИС)
|
134
|
473,71
|
„Дружба” (АИС)
|
161
|
402,92
|
„Павлово” (АИС)
|
117
|
494,52
|
„Хиподрума” (АИС)
|
97
|
458,74
|
„Копитото” (АИС)
|
1
|
50,26
|
Средногорие
|
|
|
„Пирдоп” (Р)
|
47
|
160,6
|
Анализът на получените резултати показва, че има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Видно от графиките по горе, тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените обекти от черната и цветната металургия, използваните горива в битовия сектор и транспорта. Най–високи концентрации са регистрирани на следните пунктове АИС „Дружба”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово” и АИС „Хиподрума”. Пунктовете са транспортни.
За отчетения период са констатирани превишения на нормата за фини прахови частици с допустимото годишно отклонение (35 пъти годишно) при следните пунктове: пункт „гара Яна”, АИС „Дружба”, пункт „Павлово”, “Пирдоп” (Р), „Надежда” (АИС), „Орлов мост” (АИС), „Хиподрума” (АИС).
Сподели с приятели: |
