Второто известие за сътворяването на човека Бит. 2:4б-2:24

1.2.7.3 Второто известие за сътворяването на човека Бит. 2:4б-2:24

Това второ известие (Яхвистко) за сътворяването на човека няма да анализираме така детайлно както първото (Свещеническото), но ще дадем само най-важните антропологически факти.

• 
  Бог е създал човека ('адам) от праха ('апар) на земята ('адамах). Тази игра на думите ни говори за много близкото отношение между човека и земята адам – адамах. Човек – адам е от земята адамах. Съществува автентично отношение между човека и земята. Човек е от земята и за земята. Човек е призван да обработва земята, да я преобразява и да я издържа. Човек има право на земята. Да се вземе от човека правото на земята е обида към Създателя, защото всички имаме право на земята. На човешката природа е присъщо да обработва земята, да я притежава. Човек е взет от земята, живее на земята и се връща в земята, когато умре. Тази материалност не е някаква негативна реалност: тя е плод на Божието дело, знак на Неговата безкрайна свобода и на нашата зависимост от Него.
  

Стих 30 възприема богословието на Битие 2, когато казва: "Пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята ". (Пс. 103:30). В този стих можем да намерим началото на богословието, което говори за Духа в Стария и Новия Завет. Св. Павел говори за ново сътворяване, разбира се, предполагайки това първо – което е описано в Битие 2.

Бог е направил от земята човека, както е направил и животните и птиците. Човек, животни и птици имат общо в това, че са сътворени от земния прах.

Бог за първи път говори на човека и му казва, че може да яде от всяко дърво в градината, освен от дървото на познание на доброто и злото. Човек може да яде от всички дървета, включително и от дървото на живота, което се намира в средата на градината. Бог е Онзи, Който дава, а човек е този, който приема. Бог е преди всичко Онзи, Който дава, а не Онзи, който изисква нещо. Бог не забранява познанието на доброто и злото, но забранява само да се яде от дървото на познание на доброто и злото. Това е повече съвет, отколкото строга забрана. Защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. Бог дава всичко на човека и го съветва да избере живота, а да не взима онова, което ще го убие. Бог съветва човека да бъде човек, а не нещо друго, защото тогава човекът вече нищо не е и умира. Човек е поканен да познае доброто и злото, не да стане господар на доброто и злото. Той да определя какво е добро и какво е зло. Но човек иска да притежава доброто и злото, желае да притежава тайната, ключа към доброто и злото, т.е. той желае да стане Създател. Но само Бог може да притежава доброто и злото. Човек може да притежава всичко само при условие да не притежава онова, което принадлежи само на Бог, т.е. принципа и ключовете на доброто и злото.

Човек не може да стане Бог. Вече в анализ на 1 глава на книгата Битие подчертахме колко е важно това различие. За да има съществуване, трябва да съществува различие, което да бъде пазено. Така трябва да бъде спазвано и различието между Бог и човек, за да може човекът да съществува. Бог е Бог, а човек е човек. И човекът, ако желае да достигне пълнотата на живота, трябва да остане човек. Приемайки своето различие, пред човека се отваря възможност да влезе в общение с Бога. Без различие няма общение.

• 
  "Не е добро за човека да бъде сам", Бит. 2:18. За човека не е добре да бъде сам. Какво означава самота? Това означава изолация, потиснатост. В природата на човека е записано, че той има нужда от другите хора. Човекът е социално същество. Човек намира своята пълнота, когато се отвори към друг човек. Бог е създал животните и човек може да развие отношение към животните, но това отношение с някой, който е по-ниско от него. Тук няма отношение на равнопоставеност, на подобен с подобен, а на някой по-високостоящ към някой, който е по-низко от него; човекът няма помощ за себе си. На еврейски помощ се казва "езер" и се превежда с помощник, подкрепа, съюзник. Но думата "езер" най-често се приписва на Бога. Значи, става дума за лична помощ, помощ в служба на живота. Помощта "езер", която Бог желае за човека, е помощ, която е подобна на помощта на самия Бог. Поради това тази помощ трябва да бъде лична и в служение на живота, необходимата помощ, за да се избегне смъртта и да се стигне до пълнотата на живота. Бог създава за човека някой, който да бъде еднакъв на него, който да стои отсреща на него. До 22 стих се говори за човека (човечеството) – не се споменава още нито мъж, нито жена. При сътворяването на жената, Бог не прави друго сътворение от земята, а от човека. Значи, не става дума за нов човек, или човечество – за друг "адам", а става дума за различаване на човека. Сега човек се различава като мъж и като жена. За мъжа се използва думата иш, а за жената думата ишах. Вече от самото звучение се чувства голямото подобие. Иш / Ишах представляват основното различие, което се намира във всеки човек. Никой от двамата, нито мъжът, а нито жената, не намират пълнотата си един без друг: само в съжителството, в общението, в приемането на различието човек може да живее. Мъжът и жената се намират на същото ниво на достойнство. Между тях, преди отхвърлянето на изначалния Божи план, е владеело съвършено съгласие в живота, без страх и без унижение, владеел живот на любов и на пълно общение.
  

Няма да намерим дефиниция за човека не само в първите глави на книгата Битие, но и в останалата част от Стария Завет. Няма да намерим нищо, освен следи за нашето обикновено разбиране на човека, който е създаден от тяло и душа. Вместо това срещаме много понятия, които ни показват различие на аспектите (в никой случай не може да се говори за “части”), които оформяват човешкото същество. Само с общ анализ на тези понятия можем да се доближим до правилното Старозаветно разбиране за човешкото същество.

Старозаветните антропологически термини нямат точно съответствие с "нашите термини" – термини, които са произлезли от гръцката култура, която всъщност е и наша. Семитската култура и виждане на света са съществено по-различни от гръцките. Така еврейските термини нямат еквиваленти в гръцкия и обратно, но все пък ще се опитаме по някакъв начин да ги свържем, за да можем по-лесно да се ориентираме.
1.2.8.1 ТЯЛО:

1. 
   Първият важен термин е басар, чието основно значение е "тяло" (на човек или на животно, различно от кости) или орган на тялото. В специфичното приложение към човека, той понякога означава и цялото тяло, целия човек, лице. Значи тяло означава целия човек. Човек е тяло. Особено важна е употребата на това понятие, за да се означат роднински връзки (ние обикновено говорим за кръвни връзки, а семитите - за телесни връзки); терминът се използва също и за означаване на цялото човечество и с това се поставя ударение на свързаността на целия човешки род. Поради това известното понятие ‘всяка плът’ все едно казва ‘всички хора’. Понятието означава и човека в неговата слабост, преходност, склонност към грях, грешник.
   

3.Сома – има множество значения. Само понякога се свързва с плътта, която има негативно значение. Сома означава и целия човек, въпреки, че изтъква плътския му вид. Сома е онова измерение на човека, което гарантира последователността на нашето сегашно и бъдещо съществуване (психическо и духовно тяло 1 Кор. 15:44). Св. Павел използва този термин и за да означи Църквата като тяло на Христос, в Когото всички вярващи са едно. Сома може да се разбере и като средство на комуникация по отношение на друг човек. За да влезем в комуникация с друг човек, трябва да се изразим чрез нашето тяло. (Не вербалният начин на комуникиране - как казват специалистите – е повече от 85 %, докато вербалният е под 15 %). Исус ни е дал Своето Тяло. "Това е моето Тяло за вас". Това е най-пълният вид на комуникаация с Исус.