1. Началото на Петдесятници
Петдесятници са създадени на една важна дата: «на първия ден на столетието», както единодушно повтарят историците. Но, различните автори говорят за началото по различни начини:
-
1. януари 1900 г.; 1. януари 1901г; 31. декември 1899 г.
Според разказа на
най-автентичния свидетел, Агнес Озман – която първа е имала специфичен опит на петдесятници
(«кръщение в Духа» и
«говор на езици») – става ясно, че това събитие се е случило по време на едно бдение: в 11 часа вечерта, в нощта между .1 и 2. януари 1901.
Това се е случило в една къща в Топеки (Кансас) където методиският пастор Чарлс Перхем е основал училище за директно следване на Библията. Той и неговите студенти са били предизвиквани от контраста между безличието в съвременната църква и толкова живия опит, които е съществувал в първата Църква – както е описано в Деяния на апостолите: весела, динамична, носена от ентусиазма на Духа. Как така са изчезнали тези харизми, чрез които първите християни са разпознавали присъствието на Духа, а особено дара на езици, за които се говори в Деяния на апостолите? Твърдението, че това са били моментални и извънредни прояви, които са били свързани със основаване на Църквата, по никой начин не ги е задоволявала, защото Библията не говори за тези дарове само като за преходни, а и историята на Църквата, показва, същото, че те отново възкръсват в моменти на равнодушие при християните, а особено по време на промени.
На тази степен на изследване и разсъждение, пастор Перхем е организирал, по случай Нова година 1901 молитвено бдение. И тогава студентката Агнес Озман е почувствала спешен подтик да помоли полагане на ръцете - според практиката потвърдена в Новия Завет, с намерение да приеме дара на Светия Дух. Пасторът е имал колебание, но е приел.
Това беше като че ли реки на жива вода са потекли от дълбините на моето същество – казала е по-късно Агнес.
Думите, които е запомнила са Исусовите думи (Йоан 7:38):
Който вярва в мен... от неговата утроба ще потекат потоци на жива вода.
Евангелистът коментира така:
Това е казал за Духа, когото са имали да приемат, онези които вярват в него.
Агнес тогава е проговорила на непознат език и после, казва тя, един Чех разпознал в думите които тя не е разбрала – своя майчин език.
Следващите дни същото събитие се е разширило и обхванало и други членове на групата. Но, този опит не е бил приет от методистите, на които е принадлежала група. И така както, Веслей не е бил приет в своята Англиканска Църква – и е станал основател на нова конфесия на методисти, така и в началото на този двадесети век петдесетници, които са родени в конфесията на методисти, не са били приети от методистите и са започнали да се развиват в два вида:
- Една част се е организирала в Църквата – според примера на други Църкви - с институции и с богословие, с литургия, училища и семинарии.
- Втора част – които са били по-верни на първия опит са – запазили характер на неформалност. Разпростирал се - най-вече чрез устна комуникация – опита който са живяли, особено в Латинска Америка и Африка. Този начин в много неща е бил продължение на стила на Евангелието, което както знаем означава Радостна новина насочена към бедните.
2. Нео-петдесетници
Нео-петдесетницизъм се нарича ново оживяване на същия опит в най-традиционни християнски конфесии: епископална (в Калифорния в началото на 1958 г.), лутеранска (Щатите 1962 г.), презбитериянска и католическа (1967 г.).
Нещо, което е интересно тук е, че тази обнова е дошла от вътре – тръгвайки от нуждите и копнежа на тези конфесии; тези нови групи са останали верни на своите конфесии..
През март 1967 г., след първо изливане на Духа във вид на „говор в езици” в университета в Нотр Дам, един възрастнен мисионер е попитал:
- И сега, кога ще напуснете Католическата Църква?
При тези думи събеседниците са се изненадали, защото те са се чувствали още по-големи католици. E. О. Конор много силно е подчертал това в своята статия от 1967:
Движението на Петдесетници между протестантите доста често е водило до това, че са се случвали разделения от собствената Цръква и желание да се основава една нова Църква. Католическото петдесетно движение не е показвало такива тенденции. Напротив, това движение много е задълбочило принадлежността и лоялността на своите членове към Католическата Църква. При тях се вижда почит към Църковните институции и респект към тях е по-голям, отколкото при някои други членове на Църквата. Присъствието на свещениците на техните срещи е нещо желателно – защото това е гаранция за това да не се случва нищо което с Църковно учение не е в съгласие. Молитвените срещи не се считат като заместване на литургията. Даже, много от членове на движението са станали много големи разпространители на католическата литургия.
Движението най-бързо се разпространило и най-добро приемане е имало в Католическата Църква – която е най-многобройна и за която е могло да се очаква, че ще има съпротиви срещу петдесетната струя. Именно в Католическата Цръква членовете на харизматичното движение са дълбоко и най-искрено привързани за своята Църква.
Това явление е била изненада за много хора, така че е и известният пастор Дейвид Вилкерсон казвал, че това няма да се запази дълго.