Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

1. Началото на Петдесятници

Петдесятници са създадени на една важна дата: «на първия ден на столетието», както единодушно повтарят историците. Но, различните автори говорят за началото по различни начини:

• 
  1. януари 1900 г.; 1. януари 1901г; 31. декември 1899 г.
  

Според разказа на най-автентичния свидетел, Агнес Озман – която първа е имала специфичен опит на петдесятници («кръщение в Духа» и «говор на езици») – става ясно, че това събитие се е случило по време на едно бдение: в 11 часа вечерта, в нощта между .1 и 2. януари 1901.

Това се е случило в една къща в Топеки (Кансас) където методиският пастор Чарлс Перхем е основал училище за директно следване на Библията. Той и неговите студенти са били предизвиквани от контраста между безличието в съвременната църква и толкова живия опит, които е съществувал в първата Църква – както е описано в Деяния на апостолите: весела, динамична, носена от ентусиазма на Духа. Как така са изчезнали тези харизми, чрез които първите християни са разпознавали присъствието на Духа, а особено дара на езици, за които се говори в Деяния на апостолите? Твърдението, че това са били моментални и извънредни прояви, които са били свързани със основаване на Църквата, по никой начин не ги е задоволявала, защото Библията не говори за тези дарове само като за преходни, а и историята на Църквата, показва, същото, че те отново възкръсват в моменти на равнодушие при християните, а особено по време на промени.

На тази степен на изследване и разсъждение, пастор Перхем е организирал, по случай Нова година 1901 молитвено бдение. И тогава студентката Агнес Озман е почувствала спешен подтик да помоли полагане на ръцете - според практиката потвърдена в Новия Завет, с намерение да приеме дара на Светия Дух. Пасторът е имал колебание, но е приел.

Това беше като че ли реки на жива вода са потекли от дълбините на моето същество – казала е по-късно Агнес.

Думите, които е запомнила са Исусовите думи (Йоан 7:38):

Който вярва в мен... от неговата утроба ще потекат потоци на жива вода.

Евангелистът коментира така:

Това е казал за Духа, когото са имали да приемат, онези които вярват в него.

Агнес тогава е проговорила на непознат език и после, казва тя, един Чех разпознал в думите които тя не е разбрала – своя майчин език.

Следващите дни същото събитие се е разширило и обхванало и други членове на групата. Но, този опит не е бил приет от методистите, на които е принадлежала група. И така както, Веслей не е бил приет в своята Англиканска Църква – и е станал основател на нова конфесия на методисти, така и в началото на този двадесети век петдесетници, които са родени в конфесията на методисти, не са били приети от методистите и са започнали да се развиват в два вида:

- Една част се е организирала в Църквата – според примера на други Църкви - с институции и с богословие, с литургия, училища и семинарии.

- Втора част – които са били по-верни на първия опит са – запазили характер на неформалност. Разпростирал се - най-вече чрез устна комуникация – опита който са живяли, особено в Латинска Америка и Африка. Този начин в много неща е бил продължение на стила на Евангелието, което както знаем означава Радостна новина насочена към бедните.

2. Нео-петдесетници

Нео-петдесетницизъм се нарича ново оживяване на същия опит в най-традиционни християнски конфесии: епископална (в Калифорния в началото на 1958 г.), лутеранска (Щатите 1962 г.), презбитериянска и католическа (1967 г.).

Нещо, което е интересно тук е, че тази обнова е дошла от вътре – тръгвайки от нуждите и копнежа на тези конфесии; тези нови групи са останали верни на своите конфесии._.

През март 1967 г., след първо изливане на Духа във вид на „говор в езици” в университета в Нотр Дам, един възрастнен мисионер е попитал:

- И сега, кога ще напуснете Католическата Църква?

При тези думи събеседниците са се изненадали, защото те са се чувствали още по-големи католици. E. О. Конор много силно е подчертал това в своята статия от 1967:

Движението на Петдесетници между протестантите доста често е водило до това, че са се случвали разделения от собствената Цръква и желание да се основава една нова Църква. Католическото петдесетно движение не е показвало такива тенденции. Напротив, това движение много е задълбочило принадлежността и лоялността на своите членове към Католическата Църква. При тях се вижда почит към Църковните институции и респект към тях е по-голям, отколкото при някои други членове на Църквата. Присъствието на свещениците на техните срещи е нещо желателно – защото това е гаранция за това да не се случва нищо което с Църковно учение не е в съгласие. Молитвените срещи не се считат като заместване на литургията. Даже, много от членове на движението са станали много големи разпространители на католическата литургия.

Движението най-бързо се разпространило и най-добро приемане е имало в Католическата Църква – която е най-многобройна и за която е могло да се очаква, че ще има съпротиви срещу петдесетната струя. Именно в Католическата Цръква членовете на харизматичното движение са дълбоко и най-искрено привързани за своята Църква.

Това явление е била изненада за много хора, така че е и известният пастор Дейвид Вилкерсон казвал, че това няма да се запази дълго.

45 Вж. книгата: A Petar ustade. Zbirka papinskih govora upućenih Katoličkoj karizmatskoj obnovi od njena nastanka do 2000. godine (Pesare Oreste), ICCRS, FIDES Копривница 2003.

46 Така вече папата Павел VI на международна конференция на водачите на харизматична обнова е говорил че в това трябва да разпознаем даровете а Свети Дух (Гротаферата, 10. октомври 1973г.).

47 Включва женени лица, но и тези които искат да живеят неженени. Съществуват така също групи на територията Ен Ербор (Мичигън) които живеят като една общност (подобно нещо съществува и при фоколарите в Лопияно – Италия).

48 Кико Аргуело, Testimonianze da movimenti e comunità: Cammino Neocatecumenale, в: I movimenti ecclesiali nella sollecitudine pastorale dei vescovi, Pontificium Consilium pro laicis, ed. Libreria Editrice Vaticana, 2000, стр. 156-164

49 Този архиепископ, Казимиро Морчило (починал 1971 г.) им е позволил да служат литургия с безквасен хляб и да се причестяват с Тяло и Кръв Христови. Въпреки многото съпротиви, неокатекуменският път се е разпространил във всички епархии в Испания.

50 Но, в Рим са дошли още през 1968 г. с разрешение на кардинал Анджело дел Аква, който е бил викарий на Рим. В мястото Порто Сан Джорджо (област Асколи), е създаден международен център за неокатекумени Служители на Господа. В този център се провеждат големи събрания. На 30 декември 1998 г., папа Йоан Павел II е посетил този център и е служил литургия по начина който е разрешила Конгрегацията за литургия, така че знакът на мира се дава преди антифона и причастието с Тялото и Кръвта Христови. Тогава папата е дал мисионерски мандат за 100 семейства, изпращайки ги в най-бедните части на Южна Америка и Европа.

51 Началните катехизиси и неокатекуменичен път се основават на три основни елемента на християнския живот: Божието Слово, Литургията и Общността (чл. 8,2; гл. III). В центъра на целия неокатекуменски път е синтеза на керигматичното проповядване, промяната на моралния живот, и литургията (чл. 8,3).

52 I movimenti ecclesiali nella sollecitudine pastorale dei vescovi, Pontificium Consilium pro laicis, ed. Libreria Editrice Vaticana, 2000, стр. 224

53 Повече за това може да се види в Статута гл. IV.

54 Zevini, Informazioni su esperienze di iniziazione cristiana, стр. 113.

55 Полезна литература: Agostino Favale, Comunitá nuove nella Chiesa, Edizioni Messaggero Padova, Padova 2003, стр. 175-194; Общи Статути на Марийно дело, “Очарованието на единството”, “Единството и Исус – Изоставен”, „Когато Бог се намесва”,„Слова от сърцето”

56 Марийно дело е частно, общо сдружение на вярващи от Папското право, което има юридическа личност според каноните 298-311 и 321-329. Учредено е според разпоредби на Католическа Църква и според общи статути потвърдени от Светия Престол.

57 Данните, които тук представяме, са взети в голямата си част от техният официален Наръчник.

58 Основната единица на Легията се нарича президий. С тази дума се означавала една отделна единица на римската легия, която е изпълнявала определено задължение по отношение на част от задачите в борбата.

Всеки президий се нарича според някоя от титлите на Блажена Дева Мария, на пример Богородица на благодатите. Управлението на президия е в ръцете на техните служители: духовния ръководителя, председател, заместник председателя, секретаря и иконома. Духовният ръководител се назначава от енорийския свещеник или от ординария, а останалите служители се назначават от висшия съвет (за това ще говорим в продължението). Нито един президий в някоя енория по никакъв случай не може да бъде основан, докато това не позволи енорийския свещеник или ординарий. Духовният ръководител има решителна власт във всички въпроси по отношение на вярата и морала, за които се говори на срещите на президия.

Останалите служители се назначават от висшия съвет за три години; позволено е продължение за още три години. Всеки президий трябва да бъде присъединен към Концилия на Марийната легия (седалище е в Дъблин в Ирландия), и това се случва или директно или чрез някой от одобрените съвети. Без това няма членство в Легията. От това произлиза, че нито един нов президий не може да бъде основан без позволение на непосредствено отговорния съвет.

Когато в едно място, град или област се основат два президия или повече, оформя се управителен орган който се нарича курия. Курията съставят служителите на президиите, които действат в нейната област. Курията се грижи за това, президиите и техните членове много съвестно да изпълняват правилата, приема известия от отделни президии, изработва нови планове за апостолат и дава високи изисквания.

Курията принадлежи към един от висшите съвети (комиций, регия или сенат). Всеки висш съвет е съставен от служители на онези съвети и президии които непосредствено са му подчинени.

Духовният ръководител на курията (или комиция) е назначен от епископа на епархията, в която действа тази курия (или комиций). Епископите на онези епархии в които тази регия относно сенат имат власт назначават духовен ръководител на регията относно сената.

Над всички съвети стои централен съвет, който се нарича Концилий на Марийната легия. Единствено Концилия, винаги в подчинение на Църковните власти, има право да дава, сменя и тълкува правилата.

Концилият е съставен от служители на всеки орган на легия който директно е съединен с него. Служителите на курии, които са се развили в епархия Дъблин съставят основното едро на присъстващите на срещите на Концилия. Представител на Концилия може да влезе във всяка област, където действа Легията, може да направи посещение на органите на Легията, да подтиква към по-голяма ревност.

59 Девизът на Гринон Мария де Монфорт е бил БОГ Самия. Въпреки големите затруднения през които е преминавал, Монфорт е чувствал голяма утеха от Богородица. Монфорт е имал и особената благодат да види присъствието на Исуса в бедните. Те са го наричали “добрия отец Монфорт”. В сърцето си винаги имал постоянно желание да възвестява радостната вест: Дал бих с радост и своя собствения живот, само ако бих могъл да спася поне една душа.

Св. Гринон Мария де Монфорт е починал по време на своите последни мисии в една енория. Неговата последна проповед е била върху сладостта и красотата на Исус Христос. На неговия гроб пише: Човече, който минаваш, какво виждаш? Загасен факел, човек, който е изгорял във огъня на любовта, който е бил всичко на всички. Ако питаш за неговия живот, нито един не е бил толкова чист, ако питаш за неговото умъртвление, нито едно не е било по-строго, за пламенността, не е била по-голяма, за набожността към Мария, никой повече от него не й е отдавал почит. Христовият свещеник в своя живот е излъчвал Христос, навсякъде с думи е проповядвал за Христос, неуморим, не е почивал, освен сега в гроба. Бил е отец на бедните, защитнк на вдовиците, помирител на грешниците. Неговата слава е била подобна на неговия живот. Както е живал, така е и починал. Зрял за Бога, отиде в рая. Умрял е в годината Господня 1716, на възраст 43. години.

Посвещаването, което предлага Монфорт учи, че това е пътя на обнова и узряване на кръщелното освещение чрез Мария, последвайки нейните добродетели, за да ставаме винаги по-отворени към действието на Свети Дух в нас. Монфорт е написал няколко съчинения, а Трактат върху истинската набожност към Пресвета Богородица, е неговото най-важно съчинение, което е нписал в 1712.г. Това съчиение скоро би трябвало да излезе в превод на български език.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!