Описание и анализ на въздействието на мерките предвидени в ПУРБ върху видовете предмет на опазване в защитените зони по Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици

5.1.0.1 По видове мерки от ПУРБ

• 
  Изграждане на нови ГПСОВ
  

С най-голямо натоварване в момента от ПСОВ и заустване на градска канализация е защитена зона „Лудогорие” BG0002062.

Най-голямо бъдещо натоварване от изграждане на ГПСОВ се очаква в зона „Васильовска планина” BG0002109.

Това е основна мярка на Дунавски район за постигане на целите за опазване на околната среда. Основни мерки са главно мерките за изграждане (разширение) на канализации. Като основни мерки е предвидено също изграждане на пречиствателни станции за битови отпадъчни води – над 10 000 е.ж. и над 2 000 е.ж., модернизация на ГПСОВ за постигане на проектен пречиствателен ефект.

С прилагането на тази мярка се очаква положително въздействие върху видовете предмет на опазване в защитените зони и по-специално видовете свързани с водните екосистеми.

Видове, тясно свързани с водните екосистеми и язовири в Дунавски район са: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax). Това са гнездящи, скитащи или сезонно присъстващи в защитените зони видове. Някои видове са твърде малобройни, случайни за района - белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), орел рибар (Pandion haliaetus), черногуш гмуркач (Gavia arctica). Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от тези видове ще има положително въздействие с продължителен ефект върху видовете и местообитанията в зоните.

Освен изброените по-горе видове, свързани с влажните зони, гнездящи в близост до тях или ползващи ги като подходящо местообитание по време на миграция е ливадният дърдавец (Crex crex), а от редовно срещащите се, мигриращи видове -обикновената калугерица (Vanellus vanellus), речния дъждосвирец (Charadrius dubius), голям горски водобегач (Tringa ochropus), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), сива чапла (Ardea cinerea) и зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos). Тези видове ползват прилежащите крайречни и крайбрежни територии за хранене. Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от тези видове ще има положително въздействие с продължителен ефект върху тях. Възможни отрицателни въздействия са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура (основно ел.трасета), които могат да окажат пряко въздействие върху видовете, свързани с намаляване площта на подходящи местообитания за хранене и почивка и преки конфликти с електропреностата мрежа. Видове птици, предмет на опазване в зоните, намиращи подходящи местообитания в близост до влажни зони и водоеми, гнездящи или сезонно пребиваващи са градинска овесарка (Emberiza hortulana), червеногърба сврачка (Lanius collurio), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius). Възможни отрицателни въздействия върху тези видове, както и върху ливадния дърдавец са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура.

5.1.0.2По Защитени Зони

В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 6 емитера.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са: изграждане на 1 нова ГПСОВ (предложени от БД). Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на 1 ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания.

Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Зоната поддържа представителни популации на белия щъркел, ливадния дърдавец и пъдпъдъка. За тези видове смекчаващи мерки са недопускане на пресушаването и разораването на влажните ливади и пасища.

Защитена зона „Палакария” се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на земеползване, земеделие и управление на водите. Пресушаването на влажните ливади предизвиква нарушаване на водния режим на територията и разрушаване на ключови за застрашените видове местообитания, особено за ливадния дърдавец и белия щъркел. Освен това разораването на ливадите и пасищата води до пълна загуба на важните за тези видове местообитания. В защитена зона “Палакария” BG0002084 са установени 15 вида птици предмет на опазване в зоната и включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС, както и 4 вида мигриращи птици, невключени в това приложение.

Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от тези видове ще има положително въздействие с продължителен ефект върху тях. Възможни отрицателни въздействия са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура (основно ел.трасета), които могат да окажат пряко въздействие върху видовете, свързани с намаляване площта на подходящи местообитания за хранене и почивка и преки конфликти с електропреностата мрежа.

Зоната поддържа най-плътната популация на белия щъркел (Ciconia ciconia) в България. Тя е едно от най-важните места в страната за този вид, както и за ливадния дърдавец (Crex crex) и пъдпъдъка (Coturnix coturnix), които гнездят тук в значими количества. Белия щъркел гнезди в селищата по периферията на мястото и използва влажните ливади за хранене. В района се срещат представителни популации на градинската овесарка (Emberiza hortulana), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), сивия кълвач (Picus canus) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio). Възможно е отрицателно въздействие и загуба на местообитания при тези видове, ако не е подходящо избрана площадката за пречиствателната станция.

При видовете, тясно свързани с водните екосистеми бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra) се очаква положително въздействие от прилагането на мярката.

В защитена зона “Палакария” BG0002084 са установени 28 вида птици предмет на опазване в зоната и включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС, както и 9 вида мигриращи птици, невключени в това приложение.

Възможно е отрицателно въздействие и загуба на местообитания при някои видове птици, пойни птици, както и ливадния дърдавец, ако не е подходящо избрана площадката за пречиствателните станции.

При видовете, тясно свързани с водните екосистеми бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax) се очаква положително въздействие от прилагането на мярката.

Останалите видове птици предмет на опазване в зоната не са пряко свързани със състояниетона водните тела.

В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 6 емитера.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са: изграждане на 2 нови ГПСОВ (предложени от БД). Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания.

Защитена зона „Васильовска планина” е от значение за опазването на застрашения от изчезване ливаден дърдавец (Crex crex). Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за сивия кълвач (Picus canus) и ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria). Тук се поддържат представителни популации на средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius), черния кълвач (Dryocopus martius), козодоя (Caprimulgus europaeus) и осояда (Pernis apivorus).

Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Зоната поддържа представителни популации на ливадния дърдавец. За този вид смекчаващи мерки са недопускане на пресушаването и разораването на влажните ливади и пасища, промени в хидрологичния режим, които водят до промени във влажността на ливадите. Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от видовете птици ще има положително въздействие с продължителен ефект върху тях. Възможни отрицателни въздействия са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура (основно ел.трасета), които могат да окажат пряко въздействие върху видовете, свързани с намаляване площта на подходящи местообитания за хранене и почивка и преки конфликти с електропреностата мрежа.

При видовете, тясно свързани с водните екосистеми бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax) се очаква положително въздействие от прилагането на мярката.

Останалите видове птици предмет на опазване в зоната не са пряко свързани със състояниетона водните тела.
За всички останали защитени зони на територията на Дунавски район не се очакват въздействия и влошаване на благоприятното природозащитно състояние на видовете птици предмет на опазване в зоните, при прилагане на Плана за управление.