Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление



страница1/4
Дата22.08.2016
Размер0.56 Mb.
  1   2   3   4

Екологична оценка и SWOT анализ - Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление


Приложение 4
Съществуващо състояние на компонентите на околната среда


Съдържание


1. ВЪЗДУХ, КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ - ИЗЯСНЯВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО СЪСТОЯНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА 2

1.1 Климатични фактори 2

2. КАЧЕСТВО НА ПОЧВИТЕ 16

3. СЪСТОЯНИЕ НА ЛАНДШАФТИТЕ 17

4. БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ, ФЛОРА И ФАУНА 19

4.1 ФЛОРА 19

4.2 ФАУНА 29

5. ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ 32

5.1 Население и демографски процеси 32

5.1.1 Демографски процеси 33

5.2 Здравни показатели на населението 34



1.ВЪЗДУХ, КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ - ИЗЯСНЯВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО СЪСТОЯНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

1.1Климатични фактори


Дунавският район се отнася към Умерено континенталната климатична област и съобразно с физикогеографските особености на терена и произтичащите от това климатични особености се разделя на 7 климатични района.

  • Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина

Най-общо разглежданата територия се отнася към Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. В тази подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Откритостта й към североизток е предпоставка за преобладаването на континентални въздушни маси през зимата, което е причина тук тя да е най-студена в сравнение с всички останали низини на страната.

Средната месечна температура през най-студения месец в годината- януари е между 1,5 - 2,8ºС под нулата. При устойчиво антициклонално време след студени нахлувания на континентални или полярни въздушни маси при наличие на снежна покривка, температурите на въздуха достигат до минус 20-25ºС.

Въпреки студената зима, благодарение на малката надморска височина и на бързо нарастващия ден през пролетта, тя настъпва тук сравнително рано. Средно около средата на март средната температура на почвата на дълбочина 5-10см. се покачва над 5ºС, а в началото на април тя вече е над 10ºС. Паралелно с това се повишава бързо и температурата на въздуха. Средната денонощна температура на въздуха преминава устойчиво над 5ºС около 12 март и над 10ºС в началото на април. Средната месечна температура за централния пролетен месец април е около 12ºС. Около 20-22 от дните на април са със средноденонощна температура над 10ºС и около 8-10 над 15ºС.

Лятото е топло със средни юлски температури около 23ºС. При по-интензивни летни затопляния максималните температури достигат средно до 29,1 - 29,6ºС. При преобладаване на малко облачно и слънчево време в условията на слабоподвижен антициклон, температурата на въздуха може да достигне до 42,4ºС. Средно 80% от дните през летните месеци (юни, юли и август) са с максимална температура над 25ºС и през 40% над 30ºС.

Есенното понижение на температурите в този район става малко по-бързо в сравнение с пролетното повишение, като средните месечни температури за централния есенен месец октомври са с около 0,5ºС по-ниски отколкото априлските. Температурата на въздуха спада устойчиво над 10 градуса средно в края на октомври и под 5 градуса в края на ноември.

В годишния ход на относителната влажност максимумът в равнинните райони изпреварва минимума на температурата на въздуха. През декември, когато добре овлажнената почва все още не е замръзнала, въздухът все още се обогатява с водна пара за сметка на изпарението. Близостта на р. Дунав също е предпоставка за относително високата степен на влажност на въздуха. Минимумът на влажността е през август и е 62-63%, когато средните месечни температури на въздуха са близки до максималните и се проявява добре изразено засушаване, което възпрепятства обогатяването на въздуха с влага.

Разглежданата територия попада в район, характеризиращ се с целогодишно преобладаване на ветрове от запад и северозапад. Средната месечна скорост на вятъра има добре изразен годишен ход. Най-ветровито е времето през зимата и началото на пролетта, като максимумът на скоростта на вятъра е през април, когато средната месечна скорост на вятъра е около 3 м/с. Усилената динамика на атмосферата през пролетните месеци обуславя и най-малката честота на случаите с тихо време. Процентът на затишията през април в различните части на района е средно около 14-20%. Намалената атмосферна циркулация и преобладаването на антициклонален тип време е причина за най-малки средни месечни скорости на вятъра в края на лятото и началото на есента около 2м/с. Същата причина обуславя и максимумът на случаите с тихо време през октомври - 23%.

Годишният валеж в района е около 600 мм и е един от най-ниските в страната. Той е неравномерно разпределен през годината. Максимумът на валежите е юни - 80мм. Лятната сума на валежа е 200мм. Най-малки са валежите през зимата около 113 мм, като минимумът е през февруари - 32мм. Средно през годината има 85 дни с валежи, като най-голям е техния брой през май-юни около 10 дни, а най-малък през август-септември около 5 дни. През зимните месеци има средно 6-7 дни с валеж като в 4-5 от тях валежите са от сняг.




  • Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина

И този район, както предишния се отнася към Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област. Поради голямата отдалеченост на района от Стара планина, орографското й въздействие почти не се чувства. Откритостта на Дунавската хълмиста равнина на север и североизток създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студените континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това зимата тук е относително студена. Тук средната температура през януари, който е най-студения месец в годината е -2. Най-ниските минимални температури при антициклонално време и снежна покривка достигат до 18 под нулата, а в много студени зими те могат да спаднат до 26,8 под нулата. Зимните застудявания обикновено са придружени с чести ветрове, които в тази част на района са основно от североизток. В някои случаи минималните температури в ниските места на речната долина могат да бъдат с 5 - 6 по-ниски в сравнение със съседните им възвишения.

В този климатичен район зимата е най-сухият сезон, със средна сума на валежите 111мм, което е 20% от годишния валеж, което подчертава континенталния характер на климата. Първата снежна покривка обикновено се образува към средата на месец декември. В отделни изключителни години първата снежна покривка може да се образува значително по-рано - още в първата половина на ноември. Въпреки студената зима снежната покривка общо взето е нестабилна и се задържа главно през отделни периоди от по няколко дни. Само в по-студени снеговити зими тя може да се задържи непрекъснато до 30 и повече дни и поради натрупването й може да надхвърли 100-120см. В нормални зими през януари средната й височинна не надвишава 15-20см.

Характерна за този сезон е високата покритост на небето с облаци - средната месечна облачност през зимата е от 6,5 до 7 бала. От тук и продължителността на слънчевото греене е най-ниска - 150ч.

Пролетта настъпва сравнително рано. Още в средата на март средната денонощна температура на въздуха преминава над 5С, а в средата на април над 10С. Все пак през пролетта е малко по-прохладна отколкото в по-западните части на тази климатична област поради сравнително по-голямата надморска височина и под влиянието на черноморските депресии. Средната денонощна температура за месец април е 11С. Пролетната сума на валежа е по-висока от есенната и е 150мм.

През лятото, поради по-голямата надморска височина температурите са сравнително по-ниски като средната температура за юли 21,4С, а броят на дните със средна денонощна температура над 25С е 5-10. Лятото е сезонът с най-голяма сума на валежа - 187мм.

Есенното понижение на температурите става приблизително със същия темп както пролетното им повишение. Средната денонощна температура на въздуха спада под 10С в третата декада на октомври, а под 5С през втората половина на ноември. Есента е почти толкова суха като зимата със средна сезонна сума на валежа 117мм.




  • Предбалкански климатичен район

Предбалканският (припланински) климатичен район. Климатичните условия в този район се характеризиран с голямо разнообразие поради сложната морфография на терена и разнообразния характер на постилащата повърхност. Климатът в района се формира под непосредственото влияние на издигащите се от юг склонове на Стара планина. Това въздействие е най-силно проявено върху режима на валежите, температурите и вятъра и до голяма степен върху режима на облачността и останалите метеорологични елементи.

Зимата тук е студена. Средната месечна температура за януари е около –1,9С. В условията на антициклонално време след студени североизточни нахлувания температурите могат да спаднат до -13С. Характерна особеност на термичния режим през зимата в района са периодичните прояви на фьон, поради което максималните температури са относително по-високи (с около 3-4С) от тези в други части на страната със същата надморска височина и достигат до 13-16С

Около 70-80% от валежите през зимата са от сняг. Снежната покривка е относително по-устойчива поради по-ниските температури средно през зимния период. Тук има средно 50-60 дни със снежна покривка. Първата снежна покривка се образува през средата на ноември и изчезва в средата на третата десетдневка на март. Зимните валежи тук са около 143мм, като се явяват най-ниски в сравнение с другите сезони. Средната зимна обща облачност е над 7 бала.

Относителната влажност през зимата е висока и е в граници 77-85%. Този факт има значение за замърсяването на въздуха, тъй като при такава влажност може би протичат трансформационни процеси с амоняка и серния двуокис изхвърляни от предприятието.

Пролетта е относително по-прохладна със средна температура за централния пролетен месец – април – 11,6С. Сезонната сума на валежа през пролетта е 236мм, като най-валежен месец за годината е май със средна месечна сума на валежа около 112мм. През този сезон облачността намалява и е около 6 бала. Наблюдава се слаб спад на относителната влажност през този сезон като средните и месечни стойности са в граници 68-72%.

Лятото тук не е така горещо както в другите по-отдалечени от планината и по-ниски части на Дунавската хълмиста равнина. Средната месечна температура през юли е около 22С, като в условията на устойчиво антициклонално време температурата на въздуха може да достигне до около 35С. Орографското влияние на Стара планина обуславя нарастване на летните валежи, които за района са малко по-високи от пролетните и са – 246мм. Общата облачност през лятото спада от около 5 бала за юни до около 3 бала за август, което е и най-ниската средна месечна стойност за годината. Средната месечна относителна влажност също намалява, но се задържа над 58%.

Есента е относително мека със средна месечна температура за октомври 12С, което е малко по-висока стойност от тази за симетричния му месец април. През септември и октомври максималната температура може да достигне съответно до около 32С и 27С. Средната сума на валежа за есента е 186мм.

Тъй като вятърът е един от метеорологичните елементи, най-силно влияещ на дифузията и разпространението на примеси в атмосферата, то ще направим кратък анализ на режима на вятъра в района.

Средната месечна скорост на вятъра от 1,3 m/s през август до около 2 m/s през зимните месеци. Най-ветровит период от годината се наблюдава от февруари до май, а най ниски са средните месечни скорости в края на лятото и началото на есента. От показаните рози на вятъра се вижда, че както през представителните за сезоните месеци, така и средно за годината преобладаващи са ветровете от NW и SE. Най-голям е процентът с тихо време през октомври – 64,2% и януари – 61,4%, а най-нисък през април – 50%. Общо за годината случаите на тихо време са 57,2%.


  • Климатичен район на хълмистите и нископланински части в Западна Средна България

Тази част на България се характеризира с голямо разнообразие в морфографско отношение. Като изключим високите части на планините и котловинните полета, това е това е третата най-голяма по площ част на западна Средна България. Климатичните условия тук се определят от сравнително голямата надморска височина – средно от 700 до 1000м. Формирането на климата в района е в пряка зависимост от морфографските особености като преобладаването на наклонени терени с различно изложение и на клон, което формира голямо разнообразие в топлинните и валежни условия.

Зимата в района е студена и относително бедна на валежи, но без много ниските минимални температури, които се регистрират в съседните котловинни полета поради честите температурни инверсии при антициклонално време. Средната януарска температура в района е около –3,3. Тук средните от най-ниските минимални температури, са с около 2 до 4-5 по-високи от тези в съседните котловини. Средната минимална температура за централния зимен месец януари е –8,7, а абсолютната минимална –21,5. Зимата е сезонът с най-висока атмосферна влажност. Въпреки студената зима при нахлуване на по-топли въздушни маси максималните температури могат да достигнат до около 10-14. Относителната влажност през зимните месеци се движи в граници 81-84%. При средна месечна облачност за зимните месеци около 7 бала зимната на валежите са около 120мм. Съобразно с относително по-голямата надморска височина снежната покривка в района се задържа относително по-дълго време – общо 60 до 80 дни.

Пролетта в района настъпва относително късно – средната денонощна температурата се задържа устойчиво над 5  средно към края на март и ли началото на април. Преобладаването на наклонени терени в този район създава по-благоприятни условия по отношение на формирането на последните пролетни и първите есенни мразове. Пролетните валежи са 160мм.

Лятото в района е сравнително прохладно със средна температура за централния летен месец юли около 18. Средните максимални температури през лятото са в граници 23-26, като при отделни синоптични обстановки може да надхвърлят 32. Затова тук за периода на устойчиво задържане на температурата над 10 се натрупва температурна сума 2200-2800.

Относителната влажност е 72-76%, а общата облачност 3,7-5,7. Хълмистият нископланински терен е благоприятен за развитие на вътрешно-масова облачност и чести краткотрайни валежи. От друга страна районът на попада в сянката на западна Стара планина по отношение на при северозападни нахлувания. Лятната сума на валежа е около 180мм. В резултат летните валежи значително надвишават зимните с около 14-15% от годишната сума на валежите. По този показател климатът в района е с изразен умерено-континентален характер. По този показатели климатът тук се доближава до умерения континентален характер на климата в Дунавската хълмиста равнина. От друга страна температурните условия в хълмистият нископланински район се доближава до характерните особености на планинския климат – хладно лято и малка годишна амплитуда на температурата. Изобщо съчетаването на невисоките летни температури с относително големите летни валежи са предпоставка за добро овлажняване на почвата през летния сезон.

Средната месечна температура през централния есенен месец октомври е около 9, относителната влажност е 70-80%, а облачността е в граници 4-7 бала.




  • Климатичен район на високите полета на Западна средна България

Климатичните особености на разглеждания район се определят главно под влияние на морфографските особености на района. Това е един от основните фактори, с които трябва да се съобразяват всички замърсяващи атмосферата предприятия в района.

Морфографските условия налагат своя отпечатък особено през зимата. Въпреки, че районът е разположен южно от Стара планина и до известна степен е защитен от по-слабите североизточни нахлувания, зимата тук е твърде студена. Причина за това освен котловинната форма на терена е и надморската височина. Тези фактори напълно компенсират относително по-южното положение на района. По същите причини пролетта и лятото са относително по-хладни в сравнение с другите равнинни райони на страната.

Близкото съседство на планините води до - увеличаване на лятната конвективна облачност и вътрешно масовите валежи; ветровете са слаби със сравнително голям процент затишия; при подходяща циклонална обстановка се проявява фьон, който е характерен за студената част на годината; голяма честота на температурните инверсии.

Средната годишна температура на въздуха в тази част на полето е в граници 9,6 - 9,9С. През най-студения зимен месец - януари, средната месечна температура е около -2С. В следствие котловинния характер на полето се създават благоприятни условия за задържане на студен въздух и допълнителното му радиационно изстиване. По тази причина при антициклонално време, след студени нахлувания, могат да се отбележат изключително ниски температури под -30С.

Преходът от студено към топло време е сравнително плавен. Средното месечно междудневно изменение на температурата на въздуха през зимните месеци е около 2С. Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. В около 70% от зимните дни се наблюдават температурни инверсии във въздушния слой до 2000м надморска височина. Средната мощност на приземните инверсии е 350-400м . Продължителността на задържане на инверсиите зависи от синоптичната обстановка и може да е от няколко часа до няколко денонощия без прекъсване. При мощни стационарни антициклони има случаи на задържане на инверсията до 15­-20 последователни денонощия. Броят на дните, когато водата замръзва през зимата са около 27.

Максимумът на относителната влажност се наблюдава през зимните месеци декември и януари , когато средната денонощна влажност е над 80%. Денонощните колебания на влажността са значително по-малки, като сутрин тя варира от 85 до 90% , а в часовете около пладне от 75 до 80%.

През цялата година преобладават западните , а след това източните и северозападните ветрове. Максимумът в годишния ход на скоростта на вятъра е в периода януари ­април, когато средноденонощната скорост на вятъра се колебае от 3 до 4,5 m/s. Характерна особеност за района през зимния сезон е проявата на фьонов вятър. Броят на дните със силен вятър е най-голям през февруари, март и април -2,0, 1,2 и 1,4 дни , средно за годината той е 9,9 дни.

Зимните валежи в района са най-малки – общата им сума е около 80-120мм. През януари 60% от валежите са от сняг. Ниските температури в комбинация с относително големия процент снеговалежи обуславят формирането на устойчива снежна покривка, която се задържа около 50-60 дни, като за Самоковското поле сняг има през около 80 дни.

Поради относително голямата надморска височина на полето пролетта е прохладна със средна месечна температура през април около 9,7С .Характерен климатичен белег на района е твърде късното прекратяване на пролетните мразове - към края на април. Дните с топене при наличие на лед или сняг, през пролетта са 4. Пролетните валежи в района са най-общо в граници 146-170мм.

Лятото в разглеждания район е значително по-прохладно в сравнение с другите райони на страната. Средната месечна температура през най-топлия летен месец - юли е около 20С. Средните от максималните температури през най-топлите месеци юли и август са около 23,6-26,3С. В отделни горещи години могат да се отбележат изключително високи температури достигащи до около 40 С.

През лятото също се наблюдават температурни инверсии, но за разлика от зимата те са с малка мощност - средната им дебелина е около 200м, като най-чести (60% от случаите) са с дебелина 100-200м. Летните температурни инверсии обикновено са радиационни и се образуват през нощта , а се разрушават сутринта.

Въздухът е най-сух през август, когато средната денонощна влажност се колебае от 60-65% .Сутрин относителната влажност е по-висока и варира от 72-78 % . По пладне тя е значително по-ниска - 40-45%.

Летните валежи са от порядъка на 170 - 210мм. Тяхното количество заедно с относително ниските летни температури характеризира района като такъв с по-слаби летни засушавания, отколкото низините в северна и средна България. Разликата между летните и зимните валежи е средно около 15% и се доближава по стойност до тази на Дунавската равнина.

Въпреки относително голямата надморска височина на полето есента е относително мека със средна месечна температура през октомври около 10-11С . Мощността на температурните инверсии през есента се увеличава до 300м , като се случват периоди без разрушаване на инверсията до 3-4 денонощия. В 40­метровия въздушен слой през 90% от нощите през есента има инверсии.

Характерен климатичен белег на района е твърде ранното започване на мразовете през есента - през първата половина на октомври. Дните с топене при наличие на лед или сняг през есента са средно около 2. Броят на дните, когато водата замръзва са 13 през есента. Датите на начало и край на периода с устойчиво задържане на температурата над 0С са съответно 16.II. и 16.ХII, а над 10 - 15I., 20.Х. Есенните ва лежи в района са около 130-150мм

За много задачи е необходимо да се познава режимът на силните ветрове. Под силен вятър са разбира скорост на вятъра по-голяма или равна на 14 m/s. Под ден със силен вятър се разбира ден, в който поне веднъж в сроковете на наблюдение скоростта е била равна или по-голяма от 14 m/s. Максимална честота имат западните силни ветрове, 40%, следвани от северозападните (35%). Изключително опасни за задържане на замърсители в атмосферата са случаите на тихо време , както и честотата на ветрове със скорости по-малки или равни на 2 m/s . Случаите на тихо време са 48% средно за годината, следвани от слаби ветрове от изток - 12%, югоизток и юг - 9%.




  • Планински климатичен район

Витоша. Климатът тук е умерено континентален. Планинският климатичен район на Умерено-континенталната климатична подобласт на страната обхваща местата с надморска височина над 1000м. Главните особености на климата тук са силното понижение на температурата с надморската височина и увеличаването на валежите. Спадането на температурата с надморската височина е по-силно изразено през лятото и по-слабо през зимата, което води до наблюдаване на по-малка годишна амплитуда на температурата на въздуха, в сравнение със съседното Софийско поле.

Като цяло зимата тук е студена със средни януарска температура е около 4 - 6 под нулата. Дните с отрицателна средна денонощна температура през зимния сезон около 60 - 80%. Въпреки твърде ниските средноденонощни температури, абсолютните минимални не падат толкова ниско колкото в Софийско поле. Тази особеност е следствие от спецификата на формиране на топлинните условия по склоновете, където на се създават условия за задържане на въздушни маси и допълнителното им радиационно изстиване. В отделни изключително студени дни абсолютната минимална температура може да спадне под -170С, а при затопляния може да достигне до 7-8 0С над нулата.

Поради ниските средни денонощни температури и голямата надморска височина тук се формира устойчива снежна покривка. Максималната дебелина е около 180см., а на отделни места е и повече. Валежите през зимата са 198 мм Годишния брой на дни със снежна покривка е 164. От декември до средата на април тя се задържа устойчиво.

Пролетта настъпва късно, като централният за сезона месец април има зимен характер - с ниски температури и снеговалежи. Активната динамика на атмосферата през този сезон го определя, като най-ветровит. Средните месечни стойности на вятъра са от 2 до 3 m/s.

Лятото е относително хладно със средни температури от 10 до 16.5 С0. Най-ниските температури през сезона могат да достигнат до 1-2 0С. Средните от абсолютните максимални температури са около 23-26 0С. Облачността през тези месеци е променлива, като средно-месечната е обща облачност е от 3 до 5 бала. Максимумът на валежите е в края на пролетта (май) и началото на лятото (юни) и е съответно 150 и 133mm. През лятото времето е най-тихо като средните месечни скорости на вятъра достигат до 1.9 m/s на открито.

Есента е мека и сравнително суха. Средните месечни температури за м. октомври са около 40С, а общата облачност е само 3.8 бала, което очертава сезона като изключително удобен за спорт и туризъм. Валежите през трите месеца на есента сумарно са 286 mm.

Континенталния характер на климата най-ясно проличава от контраста между значително по-малките зимни валежи в сравнение с тези през лятото. Така например разликите между зимните и летни валежи е около 10% от годишната им сума, а в отделни години тази разлика може да достигне до 20%. Това се обуславя главно от изострянето на студените фронтове през топлата част на годината поради засилване на вертикалните движения на въздушните маси по склона на планината и относителното размиване на топлите фронтове през студената част на годината.

Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване

В пониженията на релефа през ясни и тихи нощи ще се формират различни по дълбочина инверсии на температурата, които от своя страна са неблагоприятни за задържане на замърсители от източници с малка височина разположени в дъното на релефната форма. Обратно през деня там се получава прегряване на въздушните маси, което от своя страна спомага за изнасянето на праховидните замърсявания във височина.

Долините и деретата могат да играят ролята на естествен аерационен канал усилващ въздушните течения ориентирани по геометрията им.. В зависимост от синоптичната обстановка при поява на димен (прахов) факел, ако има такъв, той ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност, което спомага за пренасянето на примеси на по-големи разстояния от източника. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой, което от своя страна също може да има опасни последици, пак при условие че има изхвърляне на замърсители в атмосферата.


Някои особености на климата, описващи годишния ход на някои основни метеорологични елементи (средно месечна, минимална и максимална температура на въздуха, средномесечно количество валежи, средномесечна скорост на вятъра и роза на вятъра, средно месечна относителна влажност на въздуха) за станции от Дунавски район могат да се проследят на фигури (Фиг. 1 ÷ Фиг. 11):



Фиг.1 Средномесечна температура на въздуха за станции от Дунавски район

Фиг.2 Максимална температура на въздуха за станции от Дунавски район



Фиг.3 Минимална температура на въздуха за станции от Дунавски район


Фиг.4 Средномесечно количество валеж за станции от Дунавски район


Фиг.5 Средномесечна скорост на вятъра за станции от Дунавски район


Фиг.6 Средномесечна относителна влажност на въздуха за станции от Дунавски район


Фиг.7 Роза на вятъра за месец Януари за станции от Дунавски район


Фиг.8 Роза на вятъра за месец Април за станции от Дунавски район


Фиг.9 Роза на вятъра за месец Юли за станции от Дунавски район



Фиг.10 Роза на вятъра за Месец Октомври за станции от Дунавски район


Фиг.11 Годишна Роза на вятъра за станции от Дунавски район

Каталог: uploads -> content -> files -> konsultacii-s-obshtestvenostta -> izgotviane-na-PURB -> SWOT
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
izgotviane-na-PURB -> Гр. Русе, зала риосв, 03 май 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата
izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
izgotviane-na-PURB -> Гр. Велико търново, 20 април 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата
izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница