Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление

4.2.1Проблеми, свързани с количеството на водите

Регулиране на оттока и прехвърляне на води

• 
  Липса на съвременна методика за определянето на минимално допустим отток, който трябва да остане в реката под съоръженията отнемащи или задържащи води от повърхностните ВТ с оглед опазването на интегритета на речните екосистеми. Тази необходимост е в пълна хармония с една от основните цели на интегрираното управление на водните ресурси (вж. чл. 2 и чл. 116 от Закона за водите), а също и с основните постановки в ЕРДВ 2000/60/ЕС, където изрично се отбелязва, че "качеството и количеството на водните ресурси, заедно с физическата структура на водната среда, във всички случаи следва да бъдат достатъчни, за да опазват и поддържат добро екологично състояние и функциониране на водната среда, а също така да посрещат нуждите от вода за местообитанията на влажните зони и наземните екосистеми”, поради което 15 ВТ са пренатоварени с МВЕЦ;
  
• 
  Липса на нормативи, уреждащи оптималното разстояние между единични/ не каскадни ВЕЦ- ове (не участващи в каскада) по дължина на ВТ-река с оглед на комфорта на хабитатите;
  
• 
  Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват притоците на реките Арда, Бяла, левите старопланински притоци на река Марица и някои десни притоци на река Тунджа. Под водохващанията и язовирените реките пресъхват твърде често през летните месеци;
  
• 
  Съществуват прагове и бентове, които са в лошо състояние или без рибни проходи, което е пречка за свободната миграция на рибната фауна;
  
• 
  Не навсякъде е осигуриено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, напоителни язовири, диги);
  
• 
  В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
  
• 
  Липса на нормативи и критерии, регламентиращи допустимия безопасен брой баластриери в даден речен участък или ВТ. Добиването на инертни материали от речните корита довежда до значително изменение на морфологията на речните русла, режима на оттока и подкопаване на устоите на мостове и др. съоръжения. Осем ВТ (отбелязани в т 2.2.1 на настоящата ЕО) са пренаситени с баластриери и изискват конкретни мерки.
  

• 
  Населението предимно в селата, особено в басейна на р. Бяла и р. Фишера не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа. (90-98%);
  
• 
  Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди. През 2003 г. 7,4% от населението на ИБР, живущи в 53 селища, са били на целогодишен режим на водоползване;
  
• 
  Водопроводната мрежа в много от градовете е амортизирана и се допускат загуби на вода над 70%;
  
• 
  За промишлено водоснабдяване обикновенно се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и др;
  
• 
  Питейната вода предимно се хлорира. Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), макар че има изградени 20 ПСОВ предимно в басейна на река Марица;
  
• 
  Липса на агитационни и възпитателни дейности сред населението, насочени към икономия на вода, включително поощряване използването на водоспестяващи арматури (на принципа на сензори, фотоклетки и др.), особено в обекти с голям брой посетители.
  

• 
  Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;
  
• 
  Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).
  

4.2.2Проблеми, свързани с качеството на водите

• 
  Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, в градовете са обхванати 80-98 % от отпадъчните води, но в селата това е около и под 50%. Все още има селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
  
• 
  Заустване на непречистени отпадъчни води в Повърхностните Водни тела (ПВТ);
  
• 
  Значимо е натоварването от специфични органични замърсители от земеделски практики, от животновъдство и рибарници.
  
• 
  Наличие на замърсители като кадмий, олово, живак, никел, цинк, мед,, хром (6 валентен), хром (3 валентен), арсен. Те се изпускат във ВТ от предприятия -замърсители от Текстилно производство; Фармация и лекарственни средства; Производство на електрически машини и апарати; Специално производство; Галванични покрития; Леене на метали; Производство на машини и домакински уреди; Добив и обогатяване на метални руди; Производство на химични продукти; Машиностроене; Терминал за нефт и нефтопродукти; Цветна металургия; Производство на електроенергия и топлоенергия; Металообработваща промишленост; Производство на хранителни продукти;
  
• 
  Не всички от гореспоментите производства са съоръжени с ЛПСОВ, а и на много места те не са в добро състояние за да пречистват ефективно;
  
• 
  Все още съществува на някои места нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;
  
• 
  Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро. Канализационната мрежа е амортизирана и допуска течове;
  
• 
  Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела /обекти;
  
• 
  Състоянието на някои от съществуващите ПСОВ не е добро - сега такива ПСОВ работят в 8 населени места от общо 20 броя. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ), пречистването не е неефективно по отношение на азот и фосфор и от тях се заустват води, превишаващи нормите за ІІ-ра категория водоприемник на амониев азот, нитритен азот и фосфати;
  
• 
  Наличие на нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;
  

• 
  Нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;
  

• 
  Липсва на контрол върху наторяването;
  
• 
  Водите в участъците от реките, в които се извършва добив на баластрови материали, са в незадоволително състояние по химичен и хидроморфологичен статус;
  
• 
  Лошо състояние на участъци от реката в близост до закрити минни дейности. Незадоволително е състоянието по химични показатели - БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор, и в лошо – по биологичен статус;
  
• 
  Липсва контрол за вида, количеството и начина на използваните торове.
  

4.2.3Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

• 
  Незадоволително е състояниео на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
  
• 
  Поддъръжането проводимостта на речните легла не e във всички участъци и нe e достатъчно;
  
• 
  Начинът на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона;
  
• 
  Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
  
• 
  Добивът на инертни материали е довел до нарушаване на речните легла и водна ерозия;
  
• 
  Наличието на 16 ВТ ,които са пресъхващи е причена за недостиг на вода.
  

4.2.4Информационни проблеми

• 
  Затруднения при обмена на информация и координация между институциите;
  

• 
  Липса или слаба информираност на обществеността, свързана с опазване количеството и качеството на водите;
  
• 
  Липсва и информация за прилежащите към транспортните линии площи, които са подложени на различен натиск в следствие на атмосферни отлагания от тях, както и разликите в "натиска", поради различната натовареност на пътищата;
  
• 
  Липса на информация за точния брой и площта на нерегламентираните сметища, както количеството и вида на депонираните отпадъци, поради което липсва информация за качеството и количеството замърсени води от тях, които по директен или индиректен път биха постъпили във ВТ;
  
• 
  Недостатъчен контролен мониторинг на отпадъчните води – Голям брой предприятия, които заустват по-малко от 100 куб. м. на денонощие отпадъчни води във водните обекти не попадат в списъците за задължителен годишен контрол на емитерите на всеки РИОСВ липсват данни за концентрации на различните замърсители в отпадъчните води;
  
• 
  За редица точкови източници на замърсяване данните са съвсем оскъдни – има обекти, за които са налични еднократни и единични данни от провеждани физико-химични анализи, което не позволява тези данни да бъдат сравнени с някаква поредица и да се проследи трайна тенденция в концентрациите на заустваните замърсители;
  
• 
  Липса на мониторинг на Повърхностни водни тела - естествени езера.
  

Изтегляне 2.44 Mb.

Сподели с приятели: