част първа:
Описание и оценка на защитена територия хълм “Бунарджик
1.0.Местоположение и граници 1.1.Местоположение
Хълм Бунарджик е разположен в централната градска част на град Пловдив и административно принадлежи към Район “Централен”. Както се вижда от чертеж №1 “Местоположение на защитената територия”, и функционално площоразпределение на град Пловдив. В близост до нея няма изградени и функциониращи производствени предприятия, които биха били екологична заплаха за територията. Прилежащите терени са заети от жилищни терени с ниско и средно етажни жилищни сгради.
1.2.Граници
Естествените граници на хълма са: от изток - бул.”Руски”, от юг - ул.”Гладстон”, от запад - бул.”Васил Априлов” и от север - ул. “Данаил Николаев”. Значителна част на тази - прилежащата по природните показатели територия (наклонен релеф – подножия на хълма) е застроена, поради което тя е изключена при обявяването.
На основание чл.18 и 22 от Закона за защита на природата, с цел запазване на ландшафта на уникални геоморфоложки образования, със Заповед № РД-466/22.12.1995 год. на Министерството на околната среда и водите хълм Бунарджик е обявен за природна забележителност.
В
сн. 1. Източна граница - бул."Руски".
същата Заповед (ДВ бр.3/1996 год.) за хълма се създава нов квартал 328, ІІ и ІV част по кадастрално-регулационния план, с площ 22,0 ха и граници: от север – имоти пл.сн.№ от 144 до 235 и ул.”Волга”; от изток – имоти бул.”Цар Освободител”, от юг – имоти пл.сн.№ 881,882,883, ул. “Никола Петков”, имоти пл.№ 884 до 890; от запад – имоти пл.сн.№ от 891 до 912, от 117 до 142.
Граничната зона - на защитената територия – с урбанизираната градска среда е предимно жилищна, като в непосредствена близост до хълма характерът на застрояване е ниско етажни индивидуални жилищни сгради в обособени парцели. Контактната зона от изток – бул. ”Руски”, съгласно обявените граници е също част от защитената територия.
По уличната регулационна линия са изградени предимно три и четири етажни жилищни сгради и кооперации.
Първоначално партерите на сградите, с малки изключения са жилищни, но в последствие, част от гаражите и избените помещения са преустроени в малки магазини и офиси. Многобройните ремонти на пътното платно са довели до “потъване” на алеята на булеварда и зелените площи. Засадения с чинари булевард е един от символите на град Пловдив. Едновременно с това, той е важна част от първостепенната улична мрежа (ПУМ) и движението по него е много интензивно. Булеварда е забранен за товарно движение, но тук преминават линиите на МГТ: № № 6,12,16,18, 28, 32 и 132. Заедно с лекото движение, високата интензивност на транспортния поток е причина средно годишните шумови натоварвания тук да са 70,4 dB(A), а средно максималните - 72,8 dB(A). При пределно допустима норма - ПДН - за “райони за обществен и индивидуален отдих - 45 dB(A)”, тук акустичният дискомфорт достига 25 – 27 dB(A). Освен шума, проблем създават и изгорелите автомобилни газове, и вдигнатия прах при движението.
О
сн. 2. Югоизточна граница - техникумите.
т юг са разположени корпусите на Икономическия техникум и Техникума по вътрешна архитектура, следвани от спортния терен на стадион “Кочо Цветаров”, сега преустроен в тенис кортове и църквата “Свети Мина”. Също в подножието – под стръмните скални скатове е разположена сградата на заведение за обществено хранене, следвано от оградена детска площадка.
Ц
сн. 3. Западния склон на Бунарджика.
ялата територия между ул. ”Н. Петков” и ул.”Гладстон” е застроена предимно с индивидуални жилищни сгради в обособени парцели. Полегатите някога южни склонове на хълма сега представляват отвесна скала – “изядена” от пловдивските предприемачи - за павета с които са застлани пловдивските улици. Направените прецизни огледи на место и сравняването на кадастралната основа с усвоените за застрояване територии, показват че така обявените източни и южни граници са спазени и няма нарушения и навлизане на други дейности в защитената територия.
От запад – до където склоновете не са така стръмни, подножията на хълма са застроен с малки, бедни едноетажни и тук-таме - двуетажни къщи, между които криво личат тесни улички, внезапно затапени в някой сокак.
Единствената запазена от запад зелена площ – някога част от Бунарджика е градинката с бензиностанцията между бул. ”В.Априлов” и ул.”Захари Стоянов”. Тя е известна на старите пловдивчани като “Парашутната кула” (тук се е намирал “парашутния полк – по късно преместен на “Пещерско шосе”).
От направените огледи се констатира, че, границите на територията му общо взето са спазени, но има навлизания в защитената територия чрез незаконни разширения на имотите. В тази част към хълма са се разширили собствениците на имоти пл.№ № 886,887,897,910,911и 912.
П
сн. 4. Нова жилищна сграда в имот 236
ри прокарването на границите на защитената територия се откриват несъответствия между обнародваните в ДВ бр.3/1996 год със Заповед № и документацията в Дирекция УПАБ на Община Пловдив.
В последната, изготвена като основание за обявяване на територията на хълма за защитена, респ. за цитираната по-горе Заповед, имот 236 фигурира като територия извън нея. Същото се потвърждава и от картния материал в РИОС-Пловдив. Имот 236 е застроен преди обявяването, а в последствие в него, въз основа на одобрени проекти е построена и сградата на сн.4.
По експертна преценка на колектива разработващ настоящата задача, вероятно е допуснат пропуск при изброяването на имотите в Заповед № РД-466/ 22.12.1995 год., който би следвало да бъде коригиран и имот 236 да бъде изключен от Защитената територия.
Сподели с приятели: |