Владимир Уручев от ГЕРБ, Любоир Дацов от НДСВ и Слави Бинев от ПП „Атака" дискутираха в студиото на „Денят започва" темата за икономическата и финансова криза и мерките, които европейският парламент може да вземе.
Според Владимир Уручев параметрите на кризата продължават да се задълбочават. Нашата страна може да разчита на еврофондовете, които са налични и могат да дойдат и да работят за намаляване на влиянието й, смята Уручев. Средства по предприсъединителните фондове бяха спрени и ГЕРБ ще даде всичко от себе си да се отпушат тези фондове.
Слави Бинев от ПП „Атака" също потвърди, че сме в интродукцията, не сме още в кризата. Кризата постави под съмнение съществуването на Европейския съюз като цяло. Правителството да не се прави, че кризата ще ни отмине. В момента определено има протекционизъм на националните икономики като във Франция, като във Великобритания. Бинев предлага първо протекционизъм на родния бизнес и второ - правителството да не редуцира и крие информация от хората, да не действа ефектът Чернобил, те да бъдат запознати с това, което ги очаква. Кризата тепърва ще връхлети страната ни. Еврокомисията предлага козметични мерки, има пари, ще се отпуснат около 200 млрд., но ние няма да можем да претендираме за тези пари по една-единствена причина - ние не можем да усвоим фондовете, които са отправени към нас, няма никаква вяра в нашето правителство, в управлението и законите, които да санкционират.
Любомир Дацов от НДСВ мога да се съглася с това, че кризата едва сега започва у нас, ние също смятаме, че проявлението и е със закъснение около 7 месеца в сравнение със старите страни в ЕС, но не мога да се съглася с внушението за протелционизъм. Ако погледнете решенията на ЕС, на Г-20 за мерките срещу кризата,м те всичкиса, че не бива да се допуска протекционизъм. ЕС затова е съюз, затова са нужни единни правила.и те не бива да бъдат сега нарушени, смятам, че солидарните мерки са необходимите.
Пълен текст на дебата
Водещ Мрин Маринов: Добро утро отново. Продължаваме с поредния дебат преди изборите за Европейски парламент. След като миналата седмица видяхте, чухте и надявам се разбрахте аргументите на представителите на политическите партии, основните им послания в кампанията, тази седмица решихме да се съсредоточим основно върху мерките, необходими около икономическите измерения, това какво трябва да се свърши в Европейския парламент с оглед на икономическата и финансовата криза. Днес в студиото сме с Владимир Уручев от ГЕРБ, Любомир Дацов - НДСВ, и Слави Бинев от "Атака".
Преди малко анонсирах темата за икономиката, изключително важна тема за икономическата и финансовата криза. Само няколко данни ще ви прочета от . . . от прогноза на МВФ за това, че европейската икономика остава, така, прогнозата остава песимистична. Четири процента ще се свие икономическата активност през 2009 година според прогнозата, това за развитите икономики, за страните от Източна Европа 4.9 процента свиване през 2009, през 2010 - слабо възстановяване. А пък Световната банка прогнозира ръст на безработицата над 10 процента в новите страни членки на Европейския съюз.
Какво следва от подобни песимистични, така, прогнози? Какво трябва да се свърши в Европейския парламент, къде виждате ролята си като евродепутати? По силата на жребия Владимир Уручев от ГЕРБ може да започне.
Владимир Уручев: Добро утро на зрителите. Действително параметрите на икономическата криза продължават да се задълбочават, даже има прогнози, че ние вече сме, така, в окото на урагана, имам предвид България. Това, което за нашата страна е важно е, че ние можем да разчитаме на европейските фондове като на един от инструментите, който може да подпомогне нашата икономика. Тъй като тези финансови средства са налични, за тези финансови средства имаме всичките механизми за усвояване и те могат да дойдат и да работят за българската икономика и за българските граждани. За съжаление знаем, че по предприсъединителните програми нашето правителство, управлението на фондовете създадоха много сериозни проблеми. Имаме спрени средства, имаме безвъзвратно загубени средства. . .
Водещ: Някои бяха отблокирани в последните дни.
Вл. Уручев: Някои бяха отблокирани, разбира се. Ние се борим, България в момента се бори проект за проект, за да може тези средства да се върнат. Това, което е основна задача за. . . поне за групата на Политическа партия ГЕРБ в Европейския парламент, ще бъде да дадем всичко от себе си да се отпушат европейските фондове, за да може нашата икономика да се възползва от тях.
Водещ: Основна задача - отпушване на европейските фондове. Разговорът е свободен, който иска може да вземе думата. Да, г-н Бинев?
Слави Бинев: По принцип кризата постави под съмнение съществуването на Европейския съюз като цяло. Тя е изключително голяма. Аз мисля, че още не сме в окото на кризата, специално България. Ние сме още в, така, в интродукцията на кризата. Има един много голям проблем, получава се почти същото като с Чернобил. Информацията от самото правителство като че ли е леко редуцирана, дори тя е, така, много радостна дори по някакъв начин, в смисъл, че се отправят едни неправилни послания към хората. Защо? Защото има три начина една криза да бъде излекувана. Обикновено в, особено когато тя е световна, тъй като финансовите пазари са свързани, това е война, това са увеличаване на държавните поръчки, локално когато се въздейства, и третото нещо е запознаване с проблема. Защо? Защото кризата отминава тогава, когато хората пренаредят своя бизнес. Особено говоря за хората, които са били реално в бизнеса, а не са били само академично подготвени за него, наистина са били реално. Те много добре знаят, че трябва превъзбудата им да спадне, да нагласят нещата, да направят тези уволнения, които са задължени да направят, тези съкращения, за да могат да оцелеят. Защото иначе срещата ще бъде като с влак и кризата може да помете така или иначе фирми, които е възможно да оцелеят.
Водещ: Какво да се прави, г-н Бинев, какво да се прави в тази ситуация?
Сл. Бинев: Според мен е задължително правителството да не се опитва да отправя внушения, че едва ли не кризата ще ни заобиколи, че кризата ще мине съвсем леко в България. Напротив, видяхме в страни, които седят сериозно в Европейския съюз, че определено има протекционизъм в момента, специално на националните икономики, като във Франция, като във Великобритания, нещо, което ние също трябваше много отдавна да направим, защото това е един от начините за лекуване на кризата. И второто нещо е да бъдат запознати хората с това, което ги очаква. Дори с риск това да ги превъзбуди по някакъв начин и да се получи някаква паника, защото, когато ги лъжеш и когато ги караш те да смятат, че едва ли не няма такава криза, е много вероятно ефектът на бумеранга да се получи, в смисъл такъв - нещата да се обърнат точно срещу хората, които отправят тези внушения, защото реално кризата тепърва ще връхлита върху България.
Другото, другият най-важен проблем - има пари, разбира се, те са козметични мерките, които по предложение на комисията Европейският съюз е взел. Ще се отпуснат около 200 милиарда, които да бъдат, те са наистина козметични мерките, защото са за целия Европейски съюз. Около 170 от тези милиарди ще бъдат от страните членки, около 30 милиарда от бюджета на Европейския съюз. Ние няма да можем да претендираме за тези пари поради една-единствена причина, просто защото ние не можем да усвоим фондовете дори, които са отправени към нас, не само предприсъединителни, но и присъединителни, защото няма никаква вяра в нашето правителство, в нашето управление, няма вяра в законите, които да санкционират. . .
Водещ: Е, може би правителството ще се смени, има и, знаете, и национални избори в България.
Сл. Бинев: . .. и оттам не само че ние не можем да усвоим, действително, както каза моят колега Владимир Уручев, фондовете, които така или иначе ни се полагат, но дори и тези спасителни мерки, които Европейският съюз възприема в момента.
Водещ: Протекционизмът като мярка срещу кризата, това, което каза г-н Бинев, и в същото време ефектът Чернобил, правителството не дава цялата информация за ефекта от кризата?
Любомир Дацов: Знаете ли, аз с много неща мога да се съглася с това, което казаха колегите и за фондовете, и за необходимостта от повече информация, за това, че кризата сега едва започва в България или тепърва ще се развива. Ние също смятаме, че, общо взето, закъснението на управлението на кризата е някъде около 7 месеца спрямо това, което е в повечето от старите страни членки, така че тепърва ще сме свидетели. Но ако има нещо, с което не мога да се съглася, това е внушението за протекционизъм, тъй като, ако погледнете всичките решения на европейските страни членки, решенията на Г-20, които бяха наскоро в Лондон, точно обратното казват старите страни членки - не бива да се допуска протекционизъм, не бива да се нарушават правилата, не бива да се позволява в рамките на. .. поради някакви обстоятелства, които са моментни, всичко това, което е градено през последните 20 години, една отворена търговска система, от която всички страни са спечелили, не бива да се допуска сега тези правила да бъдат повредени.
Водещ: Вие споделяте това мнение, че солидарни мерки са необходими.
Л. Дацов: Определено.
Водещ: . .. а не всяка страна сама да спасява отрасли, в които е силна, да въвежда. . .
С. Бинев: Аз бих коригирал колегата, макар че. . .
Л. Дацов: Всъщност след това, извинявайте, ако имаме този подход, след това няма да имаме ЕС. ЕС е затова съюз, защото всички трябва да бъдат единни, трябва да важат единни правила. Ако всеки е самостоятелен играч, ние тогава няма да сме една общност.
С. Бинев: Тъй като ние сме на терен там и знам много добре, че каквото и да си говорим страните в ЕС са разделени на по-стари страни членки и по-нови. Ето това е, на което за жалост се връзват нашите политици и нашите управленци, така, лозунгите, които се издигат. Те се издигаха и в предишните съюзи, в които ние сме живели и работили, и на това, на което не трябва да се вярва. Точно страните, които най-много издигат тези лозунги за това, че трябва да има. .. че ЕС заедно трябва да посрещне проблемите, в същото време изключително много се дискутират проблемите как да бъде решен проблемът с кризата, дали локално или централно за ЕС. Засега надделяват именно тезите, че извън общите мерки, които трябва да бъдат направени, всеки трябва да разработи собствена програма, тъй като икономиката на различните страни подлежи на различни технологии, това е първото нещо. И второто нещо е, че най-вече страните, които наложиха дайте да дадем, Франция и Англия, всъщност предприеха такива мерки на техните национални интереси, икономически интереси.
Водещ: Г-н Уручев, темата за протекционизъм, която в един момент се появи на върха?
Вл. Уручев: Да, протекционизмът е голямо изкушение за действия за излизане от кризата в една такава ситуация. Ние виждаме, и в България на много места се появяват лозунги да купуваме българското, да даваме поръчки само на български фирми или само на местни фирми, което в някои отношения. . .
Водещ: Само да вметна, че в Америка също така има призиви за. . .
Вл. Уручев: Да, и в Америка, и във Франция го има това, и в много други страни. Затова казвам - протекционизмът е голямо изкушение. Но трябва ясно да кажем, нито една страна не е в състояние да излезне сама от кризата, нито една страна, тъй като така е изградена тази икономика. Тя е отворена. Страните са взаимообвързани и каквито и мерки дадена страна да предприеме, тя сама не може да преобърне нещата нито вътре в собствената си държава, нито да повлече след себе си и другите страни.
Водещ: Добре, на практика това какво означава, какво означава, какви мерки, общи, солидарни?
Л.Дацов: Може ли да добавя. . .
Водещ: Европарламентът какво да предприеме, финансов надзор. . .
Л. Дацов: Извинявайте, може ли само да кажа нещо.
Водещ: Да, кажете.
Л. Дацов: Защо няма интерес България да застане на страната на страните, които поддържат протекционизма? Прост национален интерес. Това е заради структурата на икономиката. Нашата икономика е отворена икономика, т. е. вносът и износът приблизително представляват 130 процента от брутния вътрешен продукт. И всъщност, ако ние застанем на страната на тези, които пледират за протекционизъм, въвеждат такива мерки, ние повече ще загубим, отколкото ще спечелим, защото основната ни част и брутният ни вътрешен продукт се формира от това, което изнасяме, а не от това, което потребяваме. Това важи за страни като Америка, където икономиките се от затворен тип. Същото може да се каже и частично за големите икономики, които са по-затворени, но за малки и отворени икономики като България това е самоубийствено.
Водещ: Да, господин Бинев?
С. Бинев: Всичко това звучи много хубаво и наистина, ако излезем от конкретната технология на извършване на това, аз също бих го приел. Но има едно голямо но - ако парите отиват в турски фирми, особено по инфраструктурата, и заплатите, които получават турските работници, са многократно по-големи от българските работници, ако един български работник получава 500 - 600 лева, а един турски работник получава около 1500 - 2000 евро, това е изключително неправилно, защото парите се изнасят от нашата страна. Друг е въпросът дали той наистина ги получава, или това е само на документи. Това е всъщност големият проблем. Би било...
Водещ: А чисто технологично как го виждате, тези мерки за насърчаване на българска индустрия, българска промишленост, български услуги...
С. Бинев: Ами те са мерките...
Водещ: ...чисто технологично как?
С. Бинев: Мерките са абсолютно, абсолютно ясни. Тонът определено преди изборите е смекчен както на комисията, докладите и т.н. Мерки трябва да има. И разбира се, хората, които по всякакъв начин са елиминирали доверието към нашата държава, трябва да влязат в затвора, това е единственият начин, за да може да бъде върнато доверието на хората, за да може наистина тези мерки на един общ пазар да бъдат предприети от хората като цяло.
Водещ: Да, кажете, господин Уручев.
Вл. Уручев: Действително, аз хващам думите... така, доверие. Действително една от причините за може би продължаващото навлизане в кризата, да не излезем на пътя на излизането е кризата на доверие в системата, във финансовата система. За това трябва известно време. Предприеха се много сериозни мерки, за да се спасят банките, за да се успокои финансовият пазар, за да може, нека да го кажем директно, хората да не изтеглят парите си, защото тогава това би означавало пълна разруха. Така че големите мерки, които тепърва предстои да се реализират в Европа, които вече са начертани поне на два... (не се разбира - бел. ред.)... които минаха, това е в областта на контрола върху този финансов пазар. Трябва да е много по-прозрачен...
Водещ: Контролът какъв да бъде - национален или наднационален, в рамките на целия Европейски съюз...
Вл. Уручев: Той ще бъде и общ, общоевропейски, и национален, той няма как да бъде един контролът. Ще има рамкова... рамково виждане, общоевропейско, тъй като държавите в Европейския съюз, всички държави си имат своя суверенитет, имат си, така, отличия в системите, които функционират, и това няма как да бъде избегнато, поне на този етап не виждам как може да бъде избегнато.
Водещ: Да, кажете, господин Дацов.
Л. Дацов: Всъщност ние за това, което си говорим досега, то няма голямо отношение към Европейския парламент, това трябва да кажем, тъй като Европейският парламент в момента има малко по-друг дневен ред. Той като всеки един парламент е законодателен орган, който не е толкова гъвкав, а в момента трябва гъвкавост на мерките за реакция към кризата. Европейският парламент, общо взето, има три неща в дневния си ред, които бяха оставени между другото от този, предишния. Става въпрос действително за финансовите пазари...
Водещ: Финансовият надзор е една от мерките, където действително...
Л. Дацов: ...където там нещата са разделени на три...
Водещ: Значи надзорът е една от мерките, където дествително парламентът има роля.
Л. Дацов: Става въпрос за банковия риск, за надзора, т.нар. директива Solvency 2, което е за надзора на застрахователните дружества, и един много важен аспект - регулацията на кредитните агенции, тъй като знаете, че част от оценките на институциите идват от тях. Много от хората бяха подведени именно от кредитните агенции, затова регулацията на тези кредитни агенции ще бъде един от най-важните въпроси. След това вторият аспект, в който нещата се развиват и който се дискутира, това е безработицата, насочване на средства от сегашните фондове, които съществуват, в посока подпомагане на хората, които са освободени от работа вследствие на кризата. И един стратегически въпрос, който касае и много България, именно насочване на средства в посока на квалификацията на работната сила, така че тя да посрещне утрешното предизвикателство. Защото истината е, че кризата в края на краищата ще си отмине след две години или три години, дай боже, но след това ние трябва да бъдем подготвени за новите предизвикателства, тъй като всички казват, а и аз съм убеден в това нещо, че нито финансовата, нито политическата система след кризата ще бъде същата.
Водещ: Хващам се тук за думите, че един от акцентите ще бъде усвояването на евросредствата, еврофондовете...
С. Бинев: Аз искам да се върна на контрола.
Водещ: Да, господин Бинев.
С. Бинев: ...защото действително контролът трябва да бъде единен за Европа по простата причина, че не може да има 27 различни системи за контрол на пазарите. Това е първото нещо. Второто нещо е, че по принцип вижда се, че ние имаме нужда от едно контролно наблюдение в България. Защото след като се допускат проблеми в страни с отколешна демокрация, при нас е абсолютно нормално тези нарушения да бъдат много по-големи. Вижда се, че банката в Люксембург... специално тя даде отчетите си на печалба, по начина, по който се прави контролът в самата страна, след като бе въведен... бе направен опит за въвеждане на единен контрол за Европейския съюз, тя излезе на загуба. Вижда се, че критериите, по които... правилата, по които се оценяват въобще финансовите пазари, са различни и това дава възможност да бъдат... да бъдат объркани по някакъв начин хората. Всъщност кредитните агенции наистина изиграха лоша шега, включително и на банките, защото те се повлияха от тях и именно оттам пазарът забуксува. Много трудно ще се върне доверието към системата за контрол. Групата "Олезиер" във всички случаи ще трябва да свърши много работа. Аз мисля, че в сряда ще бъде вкаран мастер планът... председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, който ще постави началото на дискусия според мен. Следващият мандат във всички случаи ще се спре изключително много на контрола върху финансовите пазари. Аз го следя много внимателно, тъй като съм и в комисията по икономически и парични въпроси, и трябва да ви кажа, че самият, така, елит е раздвоен за мерките, които трябва да бъдат взети.
Водещ: Добре. Изигра ли роля блокирането, спирането на евросредства
към страната ни или това беше прекалено строга санкция към България, плод на двоен аршин? Имаше и такива коментари тогава.
Вл. Уручев: Значи, да говорим, че от страна на европейските институции се прилага двоен аршин, двоен стандарт към България, е твърде пресилено. Първо, това процедурно е сложно да се случи. Второ, трябва откровено да кажем, че нито една европейска институция няма как да е заинтересована да спре пари, които идват в България, при условие че България е пълноправен член, при условие че тези фондове се дават именно за да може да се постигне едно сближаване на България с останалите европейски страни, имам предвид по стандарт. Аз не приемам подобни постановки, че, видите ли, на България са спрени парите заради двоен стандарт, заради специално отношение.
Водещ: Изигра ли ролята си тази мярка, защото примерно по ИСПА бяха отблокирани средства?
Вл. Уручев: Ние си имаме проблеми, имаме проблеми по управлението на тези фондове. Действително много от средствата, може би болшинството от проектите отиват, нека да кажем, наляво, крадат се. Това е много лесно и добре се вижда от хората, които в европейските институции наблюдават процеса.
Водещ: Добре. Спрени... Да?
Л. Дацов: Знаете ли, нещата всъщност не са чак толкова простички, както непрекъснато се опитваме да ги представяме. Аз също съм съгласен, че няма двойно отношение, различно отношение към България, тъй като логиката е следната. Дирекциите в Европейската комисия, това са като нашите министерства. Всяко едно министерство, когато е получило от бюджета парите, има интерес да ги похарчи, т.е. да ги даде на крайните бенефициенти.
От тази гледна точка самата Европейска комисия, особено дирекциите, които са лайн, дирекциите, които отговарят за тези фондове, те имат интерес колкото може повече България да усвои. Така че също не мисля, че те са имали или имат отношение в момента. Друг е въпросът, че структурите, които работят в областта на европейските фондове, аз определено смятам, че те са най-подготвените, и всъщност това си е нивото като цяло на администрацията. В тази област са привлечени най-добрите хора и има най-ясни правила. Проблемът е, че като цяло липсата на правила много често ни спохожда в нашата страна и това е един от големите проблеми, който не само тази, но и следващата и по-следващата администрация ще продължи да работи.
Водещ: Свидетелство за напредък ли е отблокирането на пари по ИСПА...
Л. Дацов: Определено, определено.
Водещ: ...или е нещо друго? Ще ви цитирам мнение на един евродепутат, представителка от Германия в европарламента, Ингебор Гресле. Контрапродуктивно и само окуражава организираната престъпност е това отблокиране на 115 милиона евро по ИСПА и активно помага на предизборната кампания на българското правителство, вместо да защитава договорите на Европейския съюз. Кое е вярното?
Сл. Бинев: Бих искал просто няколко думи да ви кажа по този въпрос. Първо, ако има двойни стандарти, то са в наша полза. Не за друго, а защото и без това предприсъединителният договор е направен по един ужасен начин. Това мога, разбира се, веднага да го подкрепя с факти по простата причина, че... ако го сметнем само на глава от населението и на брутен вътрешен продукт, ще видим, че договорът е сключен и по никакъв начин не отговаря на другите договори, които са сключени с останалите страни - Латвия, Естония, Чехия, Унгария и т.н. Няма кореспонденция. Значи, ние само по предприсъединителния договор сме загубили 15 милиарда. Второ, разблокираните пари са отблокираните пари, т.е. ние се надяваме тези 500 милиона, близо 500 милиона, да бъдат всичките разблокирани, много се надяваме.
Водещ: Е, част от тях.
Сл. Бинев: Поне част от тях, защото 220 са безвъзвратно загубени. Значи, те въобще не са пипани и трябва така да се досещате, че всъщност това се случи малко преди изборите, което във всички случаи означава, че има...
Водещ: Не, въпросът ми е свидетелство за какво е, свидетелство за какво е това отблокиране?
Сл. Бинев: Според мен е свидетелство за... аз понеже трябва да ви кажа, че няколко пъти... специално докладите от комисията се забавиха с по един месец. Защо? Те бяха готови много преди това. Въпросът беше по какъв начин, какъв да бъде тонът - смекчен, по-лек или такъв, какъвто трябва да бъде. Засега надделява системата тонът да бъде максимално смекчен. Разбира се, топлите вълни на правителството, че едва ли не им казват нещо добро, те не четат останалите изречения, четат единственото изречение, в което протоколно е казано, че всъщност има желание за напредък. Нали, това са фразите, които се цитират и които се изнасят на първи страници и които се изнасят като заглавие. Но оттам нататък не се чете следващите фрази, в които има изключителни упреци както към правосъдната и съдебната система, както към правителството, което няма никакъв контрол над фондовете, както към кражбите, които са абсолютно доказуеми и заради тях се нанасят глобите. ОЛАФ отдавна, отдавна се е отказал да работи с много от институциите, които се предлага да бъдат... да работи в България, защото знае много добре, че всъщност информацията, която получава, е подменена, тя не е истинска, тя подменя въобще решението на задачата. Голям е проблемът и трябва да ви кажа, че ние трябва във всички случаи да извадим някакви заключения. Аз съм писал писмо до Меглена Плугчиева. Писмото, което се върна към мен, просто аз не знам къде да бъде публикувано, защото там всички забележки се пише, че са взети мерки по решението на тези проблеми. Аз лично не съм видял тези проблеми да бъдат решени.
Водещ: Да. Г-н Уручев иска. . .
Вл. Уручев: Има. . .
Водещ: . . .искаше реплика да. . .
Вл. Уручев: Едната от позициите в. .. крайните позиции в Европейския съюз г-жа Гресле я изразява, а това е, че докато България не докаже резултат, че може да управлява правилно тези фондове, че може да се спрат кражбите и че може да има възмездие за тези, които са крали, връщане на парите и съответно осъдени лица, не трябва да се пускат, това е крайната позиция, не трябва да се пускат никакви пари за България.
Аз обаче не виждам и особена радост да. .. фанфарите да надуваме за това, че са ни отпуснали по 1-2 проекта пари. Ако така, проект по проект, трябва да се отпускат парите, ами че тя програма САПАРД завършва 2009 г. Има сигурно стотици договори, които са сключени, и стотици проекти, които трябва да вървят. И ако ще ги защитаваме един по един, аз съм сигурен, че към края на годината вече ще декларираме отново загубени стотици милиони.
Водещ: Добре, понеже имаме малко време, имаме 3-4 минути, иска ми се да чуя вашето мнение по една също важна тема, ми се струва - енергетика, енергийна сигурност, развитие на ядрената енергетика. Тази тема как трябва да съществува в европарламента, как трябва да присъства и като, така, български представители в европарламента, поне някои от вас, които влязат, смятате ли, че е продуктивно да се повдига отново темата за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй", затворена страница ли е това?
Вл. Уручев: Аз определено не смятам, че 3 и 4 блок са затворена страница. Тя няма как да бъде затворена страница, тъй като това са едни мощности модернизирани, готови и там пускането им, въвеждането им отново в експлоатация е вързано с юридически и политически казуси, а не с технически казус за т.нар. безопасност и оценки на тази безопасност.
Водещ: Имаме полза, бихме имали полза от. . .
Вл. Уручев: Бихме имали полза.
Водещ: . . .повдигането отново на този въпрос и от лобиране за отварянето им, така ли?
Вл. Уручев: Бихме, да. . .
Водещ: Да.
Вл. Уручев: . . .именно, но. .. значи, всеки разбира, че това не е толкова лесен процес, тъй като трябва да настъпят известни изменения в самия Европейски съюз по отношение на възприемането на ядрената енергетика. Един такъв процес върви много мощно, само за двете години, ние докато бяхме в Европейския парламент, така, признаване на ролята на ядрената енергетика за решаване на енергийните проблеми и на климатичните проблеми съответно вече влезе в няколко доклада, включително и в стратегически доклади на Европейския съюз, не само на Европейския парламент. Това е една добра, позитивна черта, която ще продължи да се развива, и ние ще работим това да продължи, тъй като действително за ядрената енергетика. .. в решаване на енергийните проблеми на Европа тя ще присъства задължително.
Водещ:
Да, г-н Дацов. Усмихвате се. . .
Л. Дацов: Усмихвам се не заради друго. . .
Водещ: . . .темата за реакторите.
Л. Дацов: . . .ами защото вие отваряте една тема, която е страшно широка, имам предвид дискусията за бъдещето на бюджета на Европейския съюз, който е свързан именно с дискусията климат - енергетика, тъй като между другото климат - енергетика в следващата, в следващата финансова перспектива ще бъде основният конкурент на селското стопанство. И ми е много интересно да чуя как една голяма част от колегите ще обосноват например, каквато е идеята на намаляването на средствата за селското стопанство, преструктурирането на субсидиите за селското стопанство и инвестирането в енергетиката. А иначе НДСВ. . .
Водещ: Каква. . .
Л. Дацов: . . .НДСВ. . .
Водещ: . . .е позицията на НДСВ?
Л. Дацов: . . .по принцип подкрепя атомната енергетика. Ние сме като цяло страна, която е монолитна в това отношение. Но 3 и 4 блок. .. знаете ли, аз също смятам, че е една загубена кауза и това ще ни струва повече, ще струва повече на данъкоплатците. Защото обикновено повечето говорят в момента за техническите характеристики на блоковете, почти никой не казва дали в цената на тока е била начислявана амортизацията, предишните години, колко ще ни трябва, за да. .. просто след три години отново да замразим тези блокове, тъй като те технически след три или четири години, не зная точно какъв е периодът, горе-долу толкова, те отново ще трябва да бъдат спрени и огромни средства трябва да бъдат вложени, за да бъдат затворени под някакъв похлупак.
Водещ: Да, разбрахме ви.
Л. Дацов: Това ще струва много пари и в момента ние по никакъв начин не сме подготвени без Европейския съюз. . .
Водещ: Да, разбрах ви, само не разбрах. . .
Сл. Бинев: Съжалявам. . .
Водещ: . . .ако трябва да избирате между селското стопанство и, между земеделието и ядрената енергетика, и въобще енергетиката. . .
С. Бинев: Определено смятам, че енергетиката и климатичните промени, и инвестициите в това нещо са по-големият приоритет.
Водещ: По-голям приоритет, тогава. . .
Сл. Бинев: Но това не означава, че селското стопанство, селското стопанство просто не бива да остане в този вид.
Водещ: Нека да чуем г-н. ..
Сл. Бинев: Ние с нашите действия сме показали на каква страна сме. Първи сме поставили този въпрос, по-специално моят колега Димитър Стоянов постави въпроса, защото той поиска да види дали наистина писмено е имало такова нареждане и изискване от Европейския съюз да бъдат спрени.
Водещ: Въпросът ми е в следващия парламент този въпрос трябва ли да продължава да се повдига?
Сл. Бинев: Ние ще продължим да работим по този въпрос, както досега. Ние сме го поставили първи и във всички случаи ще продължим да работим по този въпрос. За мен това не е загубена кауза, тя е продадена от хора, които в момента обясняват, че тази кауза е загубена. Това е първото нещо. Второто нещо е, така, нещо, което не се поставя на дневен ред, това е отварянето на АЕЦ "Белене", защото незаинтересоваността на правителството като цяло да стартира този проект е едно от нещата, които го бавят. Това е един също така голям проблем и това ще бъде едно от нещата, които ще бъдат поставени в следващия парламент - не само да бъдат отворени затворените блокове в АЕЦ "Козлодуй", но и кога ще стартира мероприятието АЕЦ "Белене". Защото то се задържа единствено и само от правителството в момента. По какви причини всеки може да си го разбере сам.
Водещ: Добре, ще ви помоля за заключителни думи по жребия за предизборните прояви, последен Любомир Дацов от НДСВ. Да, кажете, господин Уручев.
Вл. Уручев: Искам да коригирам само едно изказване тук, че видите ли, ако отворим 3 и 4 блок, то ще ни трябват много, много средства после за затварянето - чиста манипулация и незнание на въпроса. Отварянето ще струва само купуване на гориво, а затварянето е в рамките на сегашните процедури.
Водещ: Добре.
Вл. Уручев: Значи, моето послание е следното - България се нуждае от Европейския съюз в момента още по-силно именно заради европейските фондове. Защото сме в криза, защото има криза в доверието на финансовите институции, не се кредитира България, а това са средства, които могат реално да работят за нашата икономика.
Водещ: Добре, акцентът всъщност, който започнахте в началото. Добре, благодаря ви. Това е посланието на, посланието на ГЕРБ. Посланието на "Атака" като обобщение на този разговор.
Сл. Бинев: Нашето послание е абсолютно ясно. "Не" на Турция в Европейския съюз, на първо място. На второ място, ние трябва. .. ние имаме нужда не само от Европейския съюз, а и от доверието на Европейския съюз. Ние можем да го спечелим само след като подменим основните играчи на политическия пазар по простата причина, че тези отдавна са загубили всякакъв кредит на доверие.
Водещ: Добре, господин Дацов, обобщение на тезата. . .
Л. Дацов: Както знаете, НДСВ е най-европейската партия в тази държава. Ние имаме екип, който е воден от госпожа Кунева, която беше европейският комисар, а смятам, че НДСВ достойно ще защитава интересите на България в Европейския парламент.
Сл. Бинев: Госпожа Кунева именно проигра тези 15 милиарда, за които става въпрос, в предприсъединителните фондове.
Водещ: Кажете, по жребий вие трябва да се приключва.
Л. Дацов: Знаете ли, аз не исках да опонирам, ама, извинявайте, това е просто смешно. Предприсъединителните фондове всичко на всичко са 2 милиарда. 1998 г. е взимано решението за колко пари да бъдат отпуснати на България по трите предприсъединителни програми, като това нещо е станало с бюджета за 2000-та, за периода 2000-2007 г. Така че да се говори за някакви 15 милиона, милиарда, това е просто спекулация и незнание на нещата.
Водещ: Добре, благодаря ви, благодаря ви за този разговор, благодаря ви за ферплея, който пролича по време на разговора. Останете с нас. Владимир Уручев, Слави Бинев, Любомир Дацов бяха наши гости.
|
