Фактори, определящи локализацията на отраслите и сферите
автор: Бойко Соколовски
Елементите на микро икономика при нейното структуриране и пространствено разполагане са:
-
наличие на определени по вид, количество, качество реални запаси природни ресурси, формиращи природния потенциал (земя, гори, минерали, неминерални суровини и др.);
-
развитието на природната среда под въздействие на развитие на отраслите и дейностите формиращи структурата на регионалната икономика;
-
непрестанно въздействие на човека и антропогенните системи върху състояние и функциониране на макросистемата “природа”;
-
демографската конфигурация на населението със съответната образователна и квалификационна степен, както и генетичния потенциал;
-
изградена специфична инженерна инфраструктура, териториално устройство на самата гранично затворена територия и пряката обвързаност на инженерната инфраструктура с националната, а също така с тази с транснационално предназначение: (еврокоридори, петролни и газови тръбопроводи, вододайни зони, резервати, природно охраняеми територии и т.н.);
Микро (регионалната) икономика е жизнена и екологична среда за човека, чиито качества предопределят в значителна степен и демографския потенциал на съответната територия. Тя като поле за приложение на способностите на човека за труд оказва влияние за оформянето му като личност и неговото развитие. Особено важно е отчитането на генетиката и заложените генетични характеристики във всеки народ.
Структурата и обекта на микро регионалната икономика
Структурата на микро регионалната икономика се формира от:
Първо: разположените отрасли, дейности, услуги и др., функциониращи като административно, финансово и стопански независими организации, самостоятелни или част от корпорации или акционерни дружества върху административно обособените територии на общини, области, икономически райони, зони и др.;
Второ: стопанските организации, функциониращи на територията като административно, финансово и стопански независими, самостоятелни или част от корпорации или акционерни дружества (независимо от собствеността);
Трето: общински предприятия за производство на специфични стоки и услуги за населените места и населението, и управляващи цялостния процес на изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща територията (проектиране, строителство и ремонт);
Четвърто: стопанските организации в сферата на социалните, културни, всякакви услуги и производствени инфраструктурни системи с местно значение.
Организациите се разглеждат в две измерения като:
-
икономика със съответната структура - отраслова, секторна и дейности по сфери;
-
система за управление на организациите частна и държавна собственост в структурата на регионалната икономика.
Управленческите органи, носители на правото на собственост на капиталите и бизнеса са три вида:
-
държавни,
-
общински,
-
частни.
Управленческите структури имат вертикални и хоризонтални структури.
Регионалните управленчески органи (общини и области) управляват икономиката на своята територия чрез:
-
определяне предназначението на територията и начина на нейното потребяване и локализиране на различните дейности върху нея;
-
координация на потребностите за развитие на отделни отрасли и дейности;
-
балансиране на разпределението на трудовите и материални ресурси;
-
определяне на участието в стоковите пазари след задоволяване на местното потребление;
-
отчитане нивото на техниката и технологиите и съответстващото заплащане на труда, което е в основата на формиране на доходите на заетите.
Поради своеобразието на всеки природен комплекс и особеностите на демографската ситуация микро регионалната икономика на всяка територия има своя специфика и разновидност.
Отраслова структура на микро (регионалната) икономика.
Териториалното разположение на отделните отрасли се основава на оптималното използване на природните, суровинните и трудовите ресурси, решаването на социалните процеси и максималната икономическа ефективност.
При всички видове териториални стратегии, планове, програми и определяне на приоритети се изисква тясно обвързване с териториалните баланси (материални, трудови и финансови). В процеса на създаване на стратегическите и планови схеми се разработват различни варианти за разположение на територията на отделни отрасли, дейности, услуги и производства, балансово обвързани с цел да се осигури избор на оптимален вариант.
При насочването на отделните производства към дадена територия трябва да се вземат под внимание:
-
източниците на суровини и енергоресурси,
-
самият характер на производството;
-
добивната промишленост (металургия, тежка химия, енергетика и др.) поради високата си материалоемкост и енергоемкост се свързва с източниците на суровини;
-
производства, които се разполагат в районите на трудови ресурси: лека промишленост, фино машиностроене и други - т.нар. мобилни отрасли;
-
при анализа се оценяват също квалификацията на работната сила и развитието на научно-техническия потенциал;
-
производства, които се разполагат в районите на потребление: отраслите на хранителната промишленост, производството на строителни конструкции и други.
В отрасловите схеми се очертават ясно отраслите и производствата с подчертано:
-
районо-образуващо;
-
градо-образуващо значение на отраслите , например - промишленост, строителство, туризъм, транспорт, услуги и др., което се налага от факта:
А) тези отрасли изискват развитието на редица съпътстващи производства и са фактор за развитието на редица взаимообвързани производства, дейности и цели отрасли.
Б) те определят структурата по специалности в средното и висше образование.
Освен в отраслов аспект схемите за териториално разположение на производителните сили се разработват по райони на страната, като се опират на политиката за развитие и използване на инвестициите. Това предопределя и самата инвестиционна политика.
Отрасловите схеми на микро икономиката за териториалното разположение се разработват за следните отрасли:
-
промишленост, в т.ч. горивно-енергийно стопанство; металургия и рудодобив; химическа и нефтохимическа промишленост; машиностроене; дърводобив, дървообработване, мебелна и целулозно-хартиена промишленост; строителство и промишленост за строителни материали; лека промишленост (по подотрасли); хранително-вкусова промишленост
-
селско стопанство; животновъдство (овцевъдство, говедовъдство, коневъдство, птицевъдство, дребни животни, пчеларство и т.н), растениевъдство (зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство), технически култури, билкопроизводство и др.
-
водно стопанство; язовири и каскади, инфраструктура, В и К пречиствателни съоръжения и т.н.
-
транспорт; воден, ЖП, морски, магистрали, автомобилен, речен, авиотранспортни съоръжения, пътища и др.
-
строителство; промишлено, жилищно, битово, градоустройство, инфраструктури и т. н.
-
търговия; логистика, дистрибуция, центрове, търговски вериги и др.
-
туризъм; отдих, спа, развлекателен, планински, морски,
-
услуги; битови, промишлени, строителни, административни и др.
-
охрана на природната среда;
-
инфраструктура (производствена, инженерна и социална).
Механизмите за пазарна координация за развитието и решаването на икономическите и социалните проблеми и териториалното разположение на производителните сили в рамките на териториалната единица се проследяват, като се разработва цяла система от показатели и баланси. Въз основа на тези баланси се правят допълнителни разработки за:
-
териториалните пропорции в областта на производствената сфера
-
баланси, система от показатели за планиране, финансиране и анализ
-
баланси на трудовите ресурси; баланси на материалните ресурси
-
териториалното разположение на основните елементи на обслужващата сфера - услуги и икономика на инфраструктурата, фактор за обвързване и условие за развитието на производството, услугите и социалната среда за бит, труд и живот на населението
-
сравнителна оценка на вариантите за териториалното разположение на отраслите, за икономическото развитие на окръзите и за комплексното териториално разположение на производителните сили.
В зависимост от мястото им във възпроизводствения процес териториално-производствените комплекси биват:
а) производствено-технологични комплекси - изградени са върху основата на производствено-технологична специализация;
б) териториално-производствени комплекси на големите административни центрове - развиват се на базата на съчетаването на няколко крупни агломерации и отразяват различна степен на специализация на големите административни центрове.
Производствено-икономическите връзки са по-сложни от първата група и отразяват формите на териториална концентрация и специализация не в едно, а в няколко направления.
През последните години в анализите се използва и др. класификация на на отраслите:
-
първичен сектор;
-
вторичен сектор
-
третичен сектор.
Сподели с приятели: |